Ако нарушителят не обжалва глобата, а в 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление отиде да я плати, да получава „отстъпка“ от 20% от нея. Възможност за сключване на споразумение и провеждане на съкратено съдебно производство по административно-наказателни дела, както и присъждане на възнаграждение за един адвокат по тях. Това са само част от мащабните изменения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които днес бяха публикувани за обществено обсъждане, което ще продължи един месец.

Пълният текст на консолидирания законопроект

Една от големите промени в ЗАНН се прави със създаването на нов чл. 79б, който предвижда: „В случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата“.

Това поощрение за нарушителите не е новост, но за първи път се въвежда като общо правило в ЗАНН, валидно за всички случаи. Подобен подход беше възприет преди доста години в Закона за движение по пътищата, който предвиди, че ако до 14 дни се плати глобата по електронен фиш, се дължи 70 на сто от нейния размер. Това според авторите на промените в ЗАНН е довело до 86% ръст на събираемостта, затова те прогнозират, че повсеместното прилагане на този институт ще доведе да рязко увеличаване на събираемостта на имуществените санкции.

Споразумение за административно нарушение

За първи път в ЗАНН се урежда възможността за сключване на споразумение с наказващия орган (нов чл. 58б).

То обаче няма да е допустимо във всички случаи. Има три хипотези, при които няма да може да се сключи:

  • когато нарушението, за което се иска да бъде сключено споразумение, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с която на нарушителя е наложено административно наказание за нарушение от същия вид;
  • когато деянието съставлява престъпление;
  • когато признанието на нарушителя не се подкрепя от материалите по преписката.

Ще е възможно, ако актът е съставен на няколко души, само един от тях да сключи споразумение или само за някое от няколко нарушения. Като в проекта изрично е предвидено, че признанието за наличието на нарушение и за извършителството му не може да се използва като доказателство за виновността за другите, на които е издаден акт.

Тук отново е предвиден „бонус“ за тези, които решат да се споразумеят – наказващият орган определя размера на глобата в размер на 80% от минимума, предвиден за извършеното нарушение. Като със самото споразумение, нарушителят приема да плати до 14 дни от сключването му. Ако не го направи, наказващият орган обявява споразумението за обезсилено с мотивирано постановление, което не подлежи на оспорване, и издава наказателно постановление. В този случай той не може да ползва като доказателство признанието на нарушителя.

Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Когато преди сключването му пострадалият е направил искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди, ще бъде уведомяван, че трябва да си ги търси по общия ред.

По-дълъг срок за обжалване на постановленията

В момента ЗАНН (чл. 59) дава на нарушителя и на поискалия обезщетение 7 дни за обжалване на постановлението, които започват да текат от връчването му. Прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.

„Този срок за оспорване на наказателното постановление е прекомерно кратък и нерядко затруднява санкционираните лица да упражнят ефективно правото си на защита или налага сезиране на съдилищата с бланкетни жалби, които впоследствие се допълват. А в предвидения в закона срок за депозиране на протест, прокурорът практически не би могъл да се уведоми за издаденото наказателно постановление, при липса на задължение за наказващия орган служебно да го уведомява за издадените актове, а още по-малко – до упражни правото си да протестира издадения санкционен акт“, заявяват авторите на измененията в ЗАНН.

Затова се предлага срокът за обжалване на наказателните постановления да стане 14-дневен, какъвто е и срокът за оспорване на административните актове. Също по подобие на АПК и тук се предвижда, когато в наказателното постановление или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване да се удължава на два месеца. А когато погрешно е указано, че не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба да се удължават на 6 месеца.

Санкция под минимума при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства

За първи път в ЗАНН се въвежда възможност за налагане на наказание под минимума, като се уреждат (в нов чл. 27а) нови правила за определянето му при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Когато и най-лекото административно наказание или имуществена санкция, се окажат несъразмерно тежки, наказващият орган вече ще може да определи:

  • глобата и имуществената санкция в по-нисък размер от предвидения в закона минимум, но с не повече от една втора;
  • наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност – за срок от един до шест месеца, но не повече от предвиденото в закон.

Освен това в ЗАНН се дават определения за „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“, както и се урежда по-детайлно процедурата за предупреждаване на нарушителя, която и сега се прилага в тези хипотези. Според заложените в проекта легални дефиниции „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение или неизпълнение на задължение от едноличен търговец, или юридическо лице, или неперсонифицирано дружество към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на предвидените в състава вредни последици, или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. „Явно маловажен случай“ на нарушение пък е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

Съдът ще присъжда възнаграждение за един адвокат

И тези промени в ЗАНН не предвиждат присъждане на разноски, но се прави пробив с регламентирането за първи път, че при отмяна на наказателното постановление ще се плаща възнаграждение за един адвокат (нов чл. 63г). От публикуваната версия на законопроекта става ясно, че имало колебание по въпроса, като в окончателния вариант е останало само, че възнаграждението за един адвокат „се възстановява от бюджета на органа, издал отменения акт в размер, определен от съда“.

Имало е идея да се предвиди и обратното – че когато съдът потвърди наказателното постановление или обжалващият оттегли жалбата си, последният плаща възнаграждението за участие на адвокат или юрисконсулт. Тя обаче е отпаднала.

„Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“, предвижда още проектът за изменения в ЗАНН.

Както „Лекс“ писа, невъзможността за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН и последвалото тълкувателно решение на Върховния административен съд, че за тях може да се водят дела по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, доведе до лавина от подобни искове. С предлаганите изменения ще се сложи край на тези дела, заради които само се трупат разноски за администрацията.

„Разрешението, което понастоящем съществува не допринася и за разтоварване на съдебното система, напротив“, пишат авторите на законопроекта.

Съкратено съдебно производство в ЗАНН

Разтоварването на съда е и един от мотивите за въвеждането в ЗАНН на съкратено съдебно производство (чл. 63а). Законопроектът предвижда, че то може да се проведе само ако са налице две кумулативни предпоставки:

  1. наказателното постановление да е обжалвано само в частта за вида или размера на административното наказание, или размера на имуществената санкция, или за отнетите в полза на държавата вещи, или разпореждането с веществените доказателства, или за размера на присъденото обезщетение и
  2. нарушителят или представляващия едноличния търговец, или юридическото лице, или неперсонифицираното дружество признава фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Искане за гледане на делото по съкратената процедура може да се направи с жалбата или в съдебно заседание до даване на ход на делото.

Ако го приеме, съдът може да намали размера на наказанието или да го замени с по-леко по вид, ако наложеното е явно несправедливо. Може и да намали имуществената санкция, да намали или да увеличи размера на обезщетението, но последното може да стане само ако има изрична жалба за това. Може, разбира се, и да отмени наказателното постановление и да прекрати административно-наказателното производството.

10
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Цветанка Димова
Цветанка Димова
10 март 2020 12:33
Гост

Искам да попитам, може ли да Ви уведомят, че имате да плащате глоба за евентуална превишена скорост, три години след като евентуално сте превишили скоростта? Това ми звучи абсурдно.

Интересно
Интересно
12 юни 2019 18:21
Гост

Те.е. наказанието е пожелателно и законодателят сам признава, че цели събиране на 80% от глобата в най-добрия случай. Ако това стане практика, може би ще трябва да се завишат самите глоби, че да има смисъл от тях в размер 80%.

кикимора
кикимора
11 юни 2019 18:48
Гост

Всъщност промените целят да разубедят хората да обжалват глоби и санкции! Защото и принудителното изпълнение не им върви… Ниска събираемост, туй – онуй

подкрепа
подкрепа
12 юни 2019 12:20
Гост

Това е цивилизованият начин – да стимулираш хората сами да си платят! Освен това не товариш съда с дребни спорове, които буквално му губят времето, а същевременно, който иска ще си жали. Срам беше, че има споразумение в НПК и в АПК, а не и по ЗАНН

Анонимен
Анонимен
11 юни 2019 18:01
Гост

А къде е обществено полезният труд, който предлагат патриотите. Има хора, които и 80% не могат да платят. Замяната на глобата с обществено полезен труд е добра и среща широка подкрепа от общините. Затова трябва да остане, според мен.

Анонимен
Анонимен
11 юни 2019 17:57
Гост

Значи, ще спестяват разноски на администрацията по ЗАНН, а пък с АПК вкараха такси за администрацията ако иска да води касационни дела. Яката работа.

Анонимен
Анонимен
11 юни 2019 17:45
Гост

На пръв прочит в ЗАНН влизат смислени институти от наказателния и административния процес. Сега като дойде във вездесъщата правна комисия и като ашладисат задържане и обществено полезен труд и малко ще о_ерат процепа, но…

доволен
доволен
11 юни 2019 17:43
Гост

Чудесно! Добре измислено за адвокатското възнаграждение – един адвокат и толкоз. Но се присъжда веднага, а не се лапка после по ЗОДОВ

Анонимен
Анонимен
11 юни 2019 17:54
Гост

е можеше да им дойде малко повече смелост за разноски… не че основното не е адвокатското, но все пак. Впрочем – предложенията са доста прилични

Анонимен
Анонимен
11 юни 2019 18:20
Гост

Винаги съм се чудил как може да съществува подобен абсурд – да се води ново дело по ЗОДОВ за разноските, където отново да се правят разноски и за това производство, вместо да има възможност да се присъди веднага възнаграждението в производството по ЗАНН. Демек, два пъти се товари и бюджета, и съда. А този абсурд го има и в други производства..