Адвокатурата „скочи“ срещу идея ЧСИ да събират доброволно малки дългове
Камарата на ЧСИ: Предложението ни е за процедура без принуда, безплатна за длъжниците. Изненадани сме от реакцията на Висшия адвокатски съвет
Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се противопостави на предложение съдебните изпълнители да събират доброволно задължения до 5600 лева. В становище до зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова, разпространено от адвокатурата, то е определено като неуместно и несъответстващо на предмета на уредба на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Всъщност предложението идва от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и досега не е било огласявано публично. То е внесено за обсъждане единствено в работната група в Министерството на правосъдието, която от месеци дискутира изменения в ГПК.
Както „Лекс“ писа, преди два месеца ЧСИ организираха международна конференция, в която участваха много адвокати и съдебни изпълнители. На нея беше обсъдена възможността съдебните изпълнители у нас да събират малки дългове, без да се минава през съда и така разноските да бъдат сведени до минимум и да не се товарят длъжниците. Като беше представен опитът и на държавите, в които това от години е практика (повече по темата и за опита на Франция и Сърбия виж тук).
Предложението на ЧСИ е в ГПК да се създаде нов чл. 426а, озаглавен „Събиране на вземания чрез доброволно изпълнение“. Като в него се урежда възможност, ако длъжникът не оспори вземането, чрез държавен или частен съдебен изпълнител, да погаси доброволно задължение до 5600 лв. (10 минимални работни заплати). Процедурата се прекратява, ако той не плати до два месеца и срещу него не може да бъде използвана никаква принуда. Ето какво точно гласи работният вариант на разпоредбата:
Ал. 1 За парични вземания в размер до 10 минимални работни заплати, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране.
Ал. 2 В молбата си кредиторът посочва точни данни за основанието и размера на вземането, а при периодични плащания и за периода, за който то се отнася, името и адреса на длъжника, като прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато има такъв. Молбата се подава до съдебния изпълнител по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника. Същата може да бъде подадена и по електронен път, когато е подписана с електронен подпис.
Ал. 3 Съдебният изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно събиране до длъжника, която съдържа името и адреса на кредитора, основанието и размера на вземането, а при периодични плащания и периода, за който то се отнася, както и банковата сметка, по която следва да се плати. Поканата съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в двуседмичен срок, ако признава задължението, както и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред, което ще увеличи задължението със съответните разноски. Към поканата се прилага копие от документа, удостоверяващ вземането, в случаите когато е представен такъв.
Ал. 4 Преди да изпрати поканата по ал. 3 съдебният изпълнител може да извърши справки относно адреса и местоработата на длъжника с цел нейното надлежно и своевременно връчване.
Ал. 5 Ако длъжникът не плати в срока по ал. 3, съдебният изпълнител може да проведе телефонни разговори и срещи с него, както и да изпрати ново писмо, съдържащо уведомление, че при липсата на доброволно изпълнение кредиторът може да потърси правата си по съдебен ред, в който случай ще понесе и разноските за него.
Ал. 6 Действията по ал. 5 не могат да се извършват между 22.00 ч. и 7.00 ч., като при предприемането им съдебният изпълнител е длъжен да спазва закона, добрите нрави и съответните етични правила.
Ал. 7 Процедурата се прекратява, когато длъжникът писмено оспори вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно събиране без да са постъпили плащания.
Ал. 8 При събиране на задължението кредиторът дължи държавна такса, когато процедурата е проведена от държавен съдебен изпълнител, съответно възнаграждение на частния съдебен изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от дълга.
Ал. 9 Всички разходи по процедурата се заплащат предварително от кредитора, с изключение на тези по ал. 8, и са за негова сметка, като същите не могат да се искат от длъжника по съдебен път.
Становището на адвокатурата
В становището си до Десислава Ахладова, която ръководи работната група по промените в ГПК, Висшият адвокатски съвет е изложил шест възражения срещу въвеждането на новата процедура (пълния текст на становището виж тук).
Първото е, че това ще означава ЧСИ и ДСИ да съвместяват публичноправни и частноправни функции. „Неприсъщо е на органи, натоварени с функции по принудително събиране, да извършват действия, без изпълняемото притезание да е удостоверено с изпълнителен лист или изпълнително основание“, заявява ВАдС.
Според адвокатурата това съвместяване на функции ще породи значителни проблеми и ще постави открити въпроси пред практиката. Като дават следните примери: Какъв е приложимият процесуален ред за доброволно събиране? Допустимо ли е съдебните изпълнители да прилагат правилата на глава шеста от ГПК при уведомяването и връчването на съобщения в това производство по доброволно събиране на вземания и последиците от неспазване на тези правила? Какви са защитните средства на страните и други лица, засегнати от доброволното събиране, срещу актовете, действията и бездействията на съдебните изпълнители в тази процедура? Какъв е редът за осъществяване на имуществената отговорност за вреди и лицата, срещу която тя може да бъде осъществена – възложителят кредитор или съдебният изпълнител, в качеството си на „извънсъдебен” орган за доброволно събиране на вземания?
„Ако идеята на предложението на КЧСИ е да бъдат прилагани към този ред правилата на ГПК, неминуемо се поставя въпросът: следва ли същият този ред да бъде прилаган и за други частноправни субекти, които осъществяват доброволно събиране на вземания?“, пита ВАдС, по всяка вероятност визирайки колекторските фирми.
Освен това адвокатите твърдят, че процедури по доброволно събиране на вземанията не могат да бъдат предмет на уредба от ГПК.
Те завяват, че при това доброволно събиране на малки вземания ще се увеличи финансовата тежест върху кредиторите. Като посочват, че кредиторите ще трябва да платят такса за събиране на вземането (чл. 426а, ал.8), дори и когато производството бъде прекратено (по ал. 7), макар това да не е предвидено в предложенията, с които „Лекс“ разполага.
„За длъжниците финансовата тежест също нараства, тъй като те ще следва допълнително да понесат разноски за защита в това производство, и то при неяснота за правните средства за защита, правомощията на съда относно актовете и действията на съдебните изпълнители и отговорността за нанесени вреди от действия в рамките на предложената процедура“, пише още в становището.
Като ВАдС изразява опасения, че е възможно при тази доброволна процедура да се осъществи събиране на вземания от потребители, които се основават на договори с неравноправни и нищожни клаузи. „Съдебните изпълнители нямат задължения в тази процедура да следят служебно за наличието на подобни клаузи в договори с потребители, а и подобни правомощия са неприсъщи на техните функции“, се изтъква в становището.
ЧСИ: Процедурата е доброволна и безплатна за длъжниците. Изненадани сме от реакцията на адвокатурата
„Изключително неприятно сме изненадани от това становище на адвокатурата. Тъй като на първо място това предложение на камарата цели само и единствено въвеждане на ред и защита на правата на българските граждани в една дейност, при която в момента цари пълна анархия. В момента правата на хората по никакъв начин не са защитени от лица, които могат да правят каквото си поискат, да използват всякакви средства за натиск и въздействие върху хората, включително като ги въвеждат в заблуждение относно задълженията, последиците от неплащането, дори и представяйки се в някои случи за съдебни изпълнители“, заяви пред „Лекс“ председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев.
И подчерта: „Ние предлагаме една абсолютно доброволна процедура, без никаква принуда, абсолютно безплатна за длъжниците, при която те по всяко време могат да заявят на съдебния изпълнител – държавен или частен, че не желаят да имат комуникация с него и да прекратят същата с едно голо изречение писмено, че оспорват вземането. При нея хората просто ще бъдат информирани за претенциите на някой кредитор спрямо тях“.
Той отхвърли твърдението на ВАдС, че такава дейност не може да се възлага на съдебните изпълнители. „Това категорично не е вярно. От една страна това е обичайна дейност на съдебните изпълнители в 11 държави членки на ЕС, а от друга – дори в препоръките на Съвета на Европа по отношение на съдебното изпълнение първата е именно тази – възлагането на съдебните изпълнители на извънсъдебно събиране на задължения“, каза председателят на КЧСИ.
Георги Дичев обясни, че тази процедура, освен, че ще разтовари съдилищата от безсмислени дела, категорично ще облекчи финансовата тежест на длъжниците. „При нея длъжникът не заплаща никакви разноски – всичко е за сметка на кредитора. А най-големият проблем на тези масови малки задължения е именно това, че един дълг от 100 лв. при съдебното му събиране може да достигне и 1000 лв. Кой има интерес такива задължения да се умножават в пъти за сметка на хората?“, попита той.
И заяви: „Затова сме силно озадачени от това становище на адвокатурата. Вероятно то е продиктувано от криворазбрани тесни професионални интереси, но не е в интерес на българските граждани. Ние не смятаме, че предложението ни ще доведе до намаляване на работата на адвокатурата и в момента масата от тези дела не се водят от адвокати, а от юрисконсулти.
От създаването на нашата професия преди близо 14 години винаги сме имали изключително коректни взаимоотношения с адвокатурата и затова според нас беше редно преди да официализират една такава своя позиция да обсъдим нещата, които ги смущават“.
11
Коментирайте
Явно ЧСИ-тата почват да гладуват. Не им се отвори парашута със събиране на вземанията на съдебната власт. Работят безплатно при събиране на публични държавни вземания и сега се опитват да внесат някакви промени за събиране на малки дългове за да имат работа. Кои дела отиват при ЧСИ – тата? Тези които са несъбираеми от колекторите, изключения правят делата с ипотека. Май ще има нелоялна конкуренция и при тях.
Поредното законово изменение, което, ако бъде прието, ще обслужва само отделно лоби, а интересът на гражданите е брутално пренбрегнат.
Не мога да вникна защо предлаганата процедура трябва да минава пред ЧСИ . Вероятно идеята е да се заблудят длъжниците , че вече са осъдени /въпреки вписване на обратното в поканата/ . Изглежда ми по-разумно подобна процедура да минава пред адвокати – за тях хората знаят , че не са оправомощени от държавата и не им се плашат толкова . Иначе подкрепям процедура по доброволно плащане ако така ще намалеят дела и заповедни производство .
Всъщност идеята е ЧСИ-тата да получат част от мръсния бизнес на колекторите. И колекторите действат за сметка на кредитора, с телефонни обаждания и писмени подканяния, като разчитат гражданина да плати доброволно. Колекторите получават съответен процент от твърдяния кредитор, няма законен начин да искат процент от длъжника. И след като има огромен брой колектори-явно системата с телефонни подканяния работи. Тук ЧСИ-тата ще искат 10 процента, което е по-малко, отколкото искат колекторите. На тях се възлагат основно малки вземания, нерядко погасени по давност примерно от мобилни оператори. Примерно за дори 20-30 лева. Това са суми, несъбираеми в съда, поради давността, но гражданите… Покажи целия коментар »
Адвокатурата явно е в опозиция, защото се опасява, че така ще им намалее работата.
Докато не се проумее, че основната работа на адвоката е да пази интереса на клиента, а на ЧСИ и Нотариуса да си съберат едни такси без това да ги ангажира с някаква отговорност… нещата винаги ще са така. Текстовете ползват само ЧСИ, нито ДСИ, нито длъжника и кредитора имат полза от тях.
Има още хляб да ядем, докато ги стигнем сърбите и французите. Просто манталитетът ни е такъв.
Предложението на Камарата на частните съдебни изпълнители ми се вижда съвсем разумно. Така разноските ще бъдат сведени до минимум.
Така ще бъдат принудени хората да платят лесно погасени по давност задължения, защото никой няма да им разясни какви са правата им. ЧСИ има интерес да им събере такса. Отделно от това разноските са за кредитора, а тези разноски не са хич малко и могат да достигнат 1000 лв. Идеята е не да е безплатно или с малък разход, а разхода да е за кредитора, който и без това е увреден от това, че не му е платено своевременно!
Около 500 лв. такса на ЧСИ + 20% ДДС, разноските в тежест на кредитора могат да достигнат и 1000 лв. Само, че ЧСИ не е длъжен и няма да каже дали дълга не е погасен по давност, дали има неравноправна клауза, неустойката прекомерна ли е и как може да се намали… Всъщност само изглежда привлекателно, но е във вреда и на кредитора и на длъжника.
А ,ако длъжникътне отговори писмено в срокапо чл.7 какво става?