Може ли съдебните изпълнители у нас да събират малките дългове, без да се минава през съда и така разноските да бъдат сведени до минимум и да не се товарят длъжниците. Това е практика в десетки държави по света и възможностите, които предлага в полза на кредиторите и длъжниците, а и на съдебната система, бяха една от основните теми на конференцията „Съдебното изпълнение в полза на гражданите, бизнеса и ефективното правосъдие. Актуални тенденции в Европа“. Тя е организирана от Камарата на ЧСИ и Европейското училище по принудително изпълнение и днес събра съдии, частни съдебни изпълнители, адвокати, юристи на бизнеса и банките.

Практиката по света е кредиторът, най-вече по вземания за т. нар. комунални услуги, въз основа само на фактура да се обръща към съдебния изпълнител още преди да е поискал от съда заповед за изпълнение. Тогава изпълнителят се свързва с длъжника, уведомява го за сумата, която се търси от него и го кани да плати. Ако длъжникът е съгласен, може да уговори с ЧСИ как и кога ще плаща, включително и разсрочено. Ако обаче не иска да погаси задължението си доброволно, ЧСИ няма право да провежда принудително изпълнение. Това може да се случи едва след като кредиторът се обърне към съда и се снабди с изпълнителен лист.

Председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев направи анализ на икономическата среда в България, като изброи седем факта:

  1. Междуфирмената задлъжнялост продължава да бъде изключително висока, с трайна тенденция на растеж.
  2. Съдебната система е силно и неравномерно натоварена.
  3. Висок е процентът на лошите кредити на банките, които се принуждават да прехвърлят на колекторски фирми огромни пакети от вземания. Но изчиствайки балансите си, банките търпят загуби, защото получават едва няколко процента от дължимото по необезпечените кредити.
  4. Събирането по съдебен път на малките по размер задължения води до затормозяване на съдебната система и до значително оскъпяване за длъжниците и кредиторите.
  5. Производството по несъстоятелност е изключително тромаво, като процентът на удовлетворяване на кредиторите след него е много нисък.
  6. Липсва правна уредба за един практически проблем на гражданите и бизнеса – установяването на факти извън съдебния процес.
  7. От 2017 г. има законова уредба на доброволните продажби, с които добросъвестните длъжници могат без съдебна намеса да погасят задълженията си чрез постигане на максимално висока цена на имуществото си на търг, проведен от ЧСИ. Но не е ясно кога тази възможност ще заработи на практика.

„Частното съдебно изпълнение има численост, ресурс и експертност да поеме задачи, които да облекчат ситуацията със задлъжнялостта, натовареността на съдебната система и социалните рискове при малките дългове. От друга страна обаче ръцете му са завързани заради липса на разбиране за нужна промяна в нормативната база. И в това ние, ЧСИ, виждаме ролята на държавата. Тя трябва да прецени как ефективно и успешно да управлява ресурса, с който разполага за справедлива и прозрачна регулация на обществените отношения“, заяви Дичев. А зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова каза, че ще очаква резултатите от конференцията да бъдат предоставени на министерството.

„Тенденциите в ЕС, а и препоръката на Съвета на Европа е на съдебните изпълнители да се възлагат все повече вторични дейности“, заяви Матийо Шардон – първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители. Той изреди серия от задачи извън принудително събиране на вземания, които са възложени на колегите му по света. Те извършват правни консултации, в някои случаи представляват страните в съда, издават частни документи, участват в производствата по несъстоятелност и по конфискация, управляват недвижимо имущество. Самият Шардон е съдебен изпълнител от Франция, където е изключително развита ролята на професията при съставяне на констативни протоколи с призната доказателствена сила, с които се удостоверяват различни факти и обстоятелства. Тя предизвика голям интерес сред участниците в конференцията (виж по-долу).

Опитът на Сърбия със задълженията за комунални услуги

Извънсъдебната процедура за събиране на малки вземания от няколко години действа успешно в Сърбия, като се прилага за задълженията за комунални услуги и опитът на съседната ни държава беше представен на конференцията.

При нея кредиторът представя на съдебния изпълнител надлежен документ – например данъчна фактура или извлечение от търговски книги, а той взема решение дали да започне изпълнение, като решението му подлежи на обжалване, което спира изпълнението до произнасяне на съда.

Делата за малки дългове се разпределят от сръбската Камара на публичните съдебни изпълнители чрез случаен подбор, по азбучния ред, по който изпълнителите са вписани в регистъра. По този начин се премахва всяко подозрение за това дали съдебният изпълнител е независим и обективен. Камарата е длъжна да отговори на искането на взискателя в 5-дневен срок и да го уведоми на кого е възложено делото му. Цялата комуникация се осъществява по електронен път, а разпределението на делата се извършва чрез софтуер.

Длъжникът следва да заплати сумата по изпълнението и разходите за него в 8-дневен срок от получаването на решението на съдебния изпълнител. Като има право да подаде жалба срещу него, а ако не го направи, съдебният изпълнител може да започне да събира вземането в тридневен срок. Жалбата може да е срещу цялото решение или отделни негови части – по отношение на сумите, или на начина и предмета на изпълнение.

Тамара Гуцуньа от ръководството на сръбската камара посочи, че се отчита висок процент на събираемост на дълговете за комунални услуги. „Има и косвени положителни ефекти – установява се финансова дисциплина и все по-често изплащането на тези дългове се урежда доброволно, без да се стига до принудително изпълнение“, обясни тя.

Във Франция констативен протокол от съдебен изпълнител доказва щети от наематели и наводнения

Матийо Шардон разказа пред българските си колеги за една утвърдена от години практика във Франция – съдебните изпълнители да удостоверяват факти и обстоятелства в констативни протоколи, които се ползват с доказателствена сила. И даде серия от примери за полезността на процедурата, с която освен всичко друго се облекчават и ускоряват съдебните дела. „Може заради наводнение от съседа да е паднал таванът на стаята, но докато започне делото за вреди, той отдавна е ремонтиран и съдът ще трябва да установява това, например със свидетели, които може да се окажат ненадеждни. Ако обаче извикате съдебен изпълнител, той ще състави констативен протокол за състоянието на стаята в даден момент, като може да приложи и снимки и това ще се ползва в съда“, обясни той. По думите на Шардон тези протоколи в родината му се съставят и за шумни съседи. „Съдебният изпълнител идва и измерва нивото на шум, като в протокола се отбелязва в кой ден и в какъв час се е случило това“, разказа френският юрист.

Той обясни, че масово строителните компании се обръщат към съдебен изпълнител да състави констативен протокол за състоянието на пътищата, тротоарите и фасадите на съседни сгради преди да започнат работа, за да избегнат неоснователни искове за вреди. „Използват ги и наемодатели, и наематели, за да се направи „снимка“ на имота преди отдаването му за ползване“, каза Шардон.

Съдебните изпълнители съставят такива протоколи и за удостоверяване на факти в интернет сайтове, които после може да бъдат изтрити.

Изложението му предизвика много въпроси за това как се заплаща за тази дейност, може ли собственикът на имота да вкара съдебен изпълнител в него без съгласието на наемателя. Матийо Шардон обясни, че заплащането е по договорка с всеки клиент, който може да е и физическо, и юридическо лице. „Разбира се, това е пазарна икономика, ако ви предлагам услугата за 500 евро, а друг колега за 300 евро, няма да дойдете при мен“, каза той. И посочи, че няма как без съгласието на наемателя съдебният изпълнител да влезе в имота. „Тогава наемодателят се обръща към съда и той издава разрешение. С него съдебният изпълнител вече може да ползва и полиция, и ключар, за да влезе в жилището и да установи в какво състояние е“, разясни той.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Зарина
Зарина
22 март 2019 2:10
Гост

Докато ЧСИ правят големи пари от събиране на малки кредити,след като си начисляват големи суми покрай процедурата под формата на мораторни лихви,съдебни разходи и др.,те няма да имат интерес от такава промяна.Кредити се препродават по няколко пъти и сумите за връщане се увеличават в пъти.Длъжниците не са били никога в позиция да избират.

ewy
ewy
20 март 2019 18:17
Гост

Предложенията са си о.к. , на практика е нещо като заповедното производство , но пред ЧСИ . Обаче у нас ще настане „трагедия“ по отношение на вземания на „Топлофикация“ , ВиК и пр. Тези индивиди , които са ответници , нямат пари или не желаят да плащат и както и да ги „пробват“ те ще се крият и няма да платят

Анонимен
Анонимен
20 март 2019 14:39
Гост

Допада ми практиката във Франция. Така констативните протоколи се ползват като доказателство в съда.

Анонимен
Анонимен
20 март 2019 14:37
Гост

Точно за комуналните услуги длъжниците са много. А и вече доста хора спечелиха дела срещу „Топлофикация“.

ЗАКОН ЗА ЛИЧНИЯ ФАЛИТ-КОГА!
ЗАКОН ЗА ЛИЧНИЯ ФАЛИТ-КОГА!
20 март 2019 15:04
Гост

Във Франция обаче има личен фалит. Който е широко ползван. Ако на длъжник му дойте съобщение за малък дълг, това може да е капката, която прелива чашата, и длъжникът да подаде просто 2 изречения заявление да съдията по фалитите,че не може да плаща, и моли да бъде обявен в несъстоятелност.

Някой си
Някой си
20 март 2019 14:32
Гост

Не е толкова абсурдно и явно работи по белия свят. Така се пестят разходи, но пък в България и аз не съм оптимист как ще стане, защото длъжниците протакат до последно и предпочитат да отидат на съд, пък каквото сабя покаже. Въпрос на правна култура и манталитет.

От село
От село
20 март 2019 14:37
Гост

Абе щом в Сърбия работи, има шанс и тук. И без това народонаселението идея си няма кой е кредитор, кой е съдебен изпълнител, кой е съдия и т.н. Все са му бирници.

Анонимен
Анонимен
20 март 2019 14:30
Гост

Абсурдно. Стане ли въпрос за събиране на дългове, дори и малки длъжниците се крият под дърво и камък.

advocat
advocat
21 март 2019 7:06
Гост

Защо впрочем умишлено се бави приемането на закон за фалита на физически лица? Защото ще стане ясно, че половината българи са фалирали, а това ще контрастира на фона на „добрите“ резултати, които мутренското управление отчита.