Адвокатурата пита ВКС: Кога настъпва прихващането на спорни или неликвидни вземания
Юристи искат отговор от Гражданската и Търговската колегии кой дължи разноските при уважено възражение за прихващане
Когато е направено възражение за прихващане, но едното или двете насрещни вземания е спорно или неликвидно, от кой момент се считат за погасени? Този въпрос поставя Висшият адвокатски съвет (ВАдС) пред Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Той се е натъкнал на противоречива практика на самите върховни съдии по него и предлага двете колегии да му отговорят в рамките на вече образуваното пред тях тълкувателно дело за проблеми при прихващанията (пълния текст на предложението виж тук).
Както „Лекс“ писа, във ВКС вече има тълкувателно дело, по което, също по искане на адвокатурата, бяха поставени два въпроса, свързани с прихващанията. По него върховните съдии ще отговорят дали когато съдът се произнесе по възражение за прихващане на сума, която надвишава претенцията на ищеца, силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане на ответника, или само тази част от него, с която се погасява претенцията срещу него. Както и може ли след това ответникът да води дело за остатъка от парите си (повече за първите въпроси по тълкувателното дело и за противоречията в практиката по тях можете да прочетете тук).
Тълкувателното дело е от тази година и до момента Гражданската и Търговската колегии не са заседавали по него, затова ВАдС не вижда пречка да бъде допълнено с новия проблем в съдебната практика при прихващанията, който е установил. Той формулира въпроса си до ВКС по следния начин: „При направено възражение за прихващане (съдебна компенсация) от кой момент се считат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях или и двете са спорни/неликвидни, респ. от кой момент поражда действие съдебното възражение за прихващане?“.
По него противоречиви виждания са застъпвали състави на ВКС, а впоследствие на тях са основавали решенията си и други съдилища.
Тезата, че прихващането винаги има обратно действие, независимо дали се извършва със спорни, или с безспорни вземания, застъпват в решение от 1 август 2017 г. (пълния му текст виж тук) върховните съдии Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров. В него е прието, че „влизането в сила на съдебното решение, с което се установява вземането, има характера на сбъдването на отлагателното условие, под което е направено прихващането и от този момент изявлението за това ще породи действие“. „Това действие обаче ще има обратна сила, което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. прихващането винаги има обратно действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане или за такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД”, пишат те.
Белазелков, Илиев и Димитров аргументират извода си с граматическо и систематическо тълкуване на чл. 104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбата предвижда, че двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Тримата върховни съдии изтъкват, че освен в чл. 298, ал. 4 от ГПК (Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане), няма други специални правила за правото на прихващане и упражняването му и заради това в случаите на спорни вземания се прилагат общите на чл. 103-чл. 105 от ЗЗД.
„При липса на посочено в чл. 298, ал. 4 от ГПК изключение не може да се приеме, че тази разпоредба предвижда друг момент за осъществяване на прихващането по отношение на спорните вземания. За да се счете, че при спорните вземания прихващането се извършва със съдебното решение, то на същото трябва да бъде придадено конститутивно действие. За такова действие е необходима изрична законова разпоредба, каквато в случая не е налице. …Самото решение установява съществуването на вземането не само към момента на приключване на устните състезания, а и с обратна сила към момента на възникването му, което означава, че и ликвидността на същото трябва да се счита установена към този момент”, заявяват Белазелков, Илиев и Димитров.
Тяхното разбиране е възприето от състави на районните съдилища в София и Добрич.
Само няколко дни преди тримата съдии от Гражданската колегия да застъпят това виждане обаче техни колеги от Търговската колегия, излизат с решение, в което се отрича обратното действие на прихващането, когато става дума за неликвидни вземания (пълния му текст виж тук).
В него съдиите Радостина Караколева, Мариана Костова и Костадинка Недкова приемат, че съдебното прихващане има действие занапред. „В хипотезата на съдебно прихващане с неликвидни насрещни вземания (или едно от тях) правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, …с което се установяват насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че им се придава занапред качеството на ликвидност“, заявяват те. Същата теза е застъпвана и в още серия от решения на състави от Гражданската и Търговската колегии.
„Съдебните състави, които застъпват това разбиране, разграничавайки материалноправното изявление за прихващане от съдебната компенсация, приемат, че последната погасява насрещните вземания занапред и ефектът на прихващането се проявява след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост“, резюмира вижданията в тях Висшият адвокатски съвет. Като изтъква, че въз основа на тях са постановени и влезли в сила решения на районни съдилища.
Това не е единственото искане за допълване на тълкувателното дело. Съдията от Софийския районен съд Константин Кунчев и Румен Неков от сайта „Предизвикай правото“ са поставили пред ВКС още два важни въпроса, по които има противоречива практика (пълния текст на сигнала им виж тук).
Те предлагат Гражданската и Търговската колегии да отговорят и „дали е допустимо да се извърши съдебно прихващане с погасено по давност вземане, ако прихващането е било възможно преди изтичането на давността, и нужно ли е активното вземане да е било ликвидно към момента преди изтичане на давността“.
В сигнала си Кунчев и Неков посочват, че едното становище изхожда от тезата, че е нужно активното вземане да е ликвидно към момента преди изтичане на давността. Тоест да е установено с влязло в сила решение преди изтичане на давността и чл. 103, ал. 2 ЗЗД е приложима само за материалното възражение за прихващане, но не и за процесуалното.
Другото становище приема, че не е необходимо активното вземане да е ликвидно преди изтичане на давността, а само да може да настъпи прихващане преди да е изтекла тя. Т.е. да е било изискуемо тогава, като ликвидността може да се установи впоследствие. Застъпващите тази позиция приемат, че разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД е приложима и за материалното, и за процесуалното възражение за прихващане.
Друг важен въпрос, по който има спор в практиката е кой дължи разноски при направено и уважено възражение за прихващане.
Според част от съдиите те се дължат изцяло от ответника при отхвърлен иск поради уважено възражение за прихващане (т.е. приложим е чл. 78, ал. 1 ГПК).
Но други състави приемат, че ако вземането на ответника е било ликвидно още преди процеса и искът бъде изцяло отхвърлен поради направено извънсъдебно възражение за прихващане, независимо дали това е станало едновременно с отговора на исковата молба, или още преди процеса, разноските следва да се присъдят в полза на ответника.
18
Коментирайте
Сложен казус. А и делото е на двете колегии. Надали ще видим скоро решение.
„Сложен казус. А и делото е на двете колегии. Надали ще видим скоро решение“.
Г-не, това изречение съм виждал да го пишете поне още 5 или 6 пъти. То не дава никакъв смислен коментар. Когато нямате какво да кажете, не е ли по-добре просто да замълчите, вместо да излиза мозъчната ви плява? Помислете….
Много добра статия. Поздравления. Обичам да чета анализи и тълкувания.
Искам да споделя, че статията е много добра. Браво на писалия я
Лошото от всичко е, че не знаем кога ще си поднови нормалния процес на работа ВАС и ВКС. Аз не вярвам да приключи извънредното положение през май месец. Като гледам нещата в световен мащаб си отиваме на юни или август.
Съгласен. Обаче си имат видеовръзка, тоест могат да си заседават. Просто винаги се бавят много с тълкуватвлните решения.
Ех, отново ситуацията Белезелков, както казва някой преди мен.
Тази статия ме накара да си поставя въпроса кога ли ще бъде възобновена работата и на ВКС, и на ВАС по тълкувателни дела. Нещата не изглеждат никак обнадеждаващи. В тази криза, с едномесечна почти пълна блокада на правораздаването, масово отстрочване на дела и тн. съвсем на мисля, че ще им е до тд и тази година може да се окаже единствената в историята без нито едно постановено тълкувателно решение. Дано не съм прав.
Май ще си прав, кой ще рискува в близките месеци да събере 70 върховни съдии в рискувата група, за да бистрят тълкувателни
Точно. Не им е до това. Няма да им бъде до това. Но лошото е, че ако продължи безумието с тоя вирус ще трябва да се грижи държавата за психичното ни здраве. А тогава също няма да ни е до вземане на решения тълкувателни.
Мани мани, познавам хора, отменят си сватбите. Не им е и до забавления на хората, та какво остава на ВАС и ВКС за решения.
Ако едно време си бяхме седяли всички по домовете можеше да сме минали пика, а не сега около Великден да влизаме и да излизаме от него през Май месец…
Те просто нямат избор, дори да им е до забавления. Нали ресторантите не работят.
От цялата работа излиза, че отново сме в ситуацията Белазелков – така, останалите – иначе, и си правим тълкувателно дело… По което решението ще пише – Белезелков.
Така се получава, колега, но по този начин правото върви напред. Лично аз не виждам основание в случая да се изключи чл. 104, ал. 2 ЗЗД и намирам съжденията, изложени именно от така коментирания от вас съдия Белазелков. И бих добавил, че много ще липсва в ГК на ВКС след скорошното си пенсиониране. Със здраве!
Съгласен – не може да се придава конститутивно действие на решението и да се отрича погасяването на насрещните вземания в момента, уреден в 104. Ако съдът установи наличието на вземането, значи то изначално е съществувало, т.е. двете се погасяват от деня, в който прихващането е могло да се извърши, когато и да се пада той назад във времето.
Е как ще изключват член 104, ал. 2. Моля ви.
Всъщност, съдиите Белазелков ,Илиев и Димитров са състав, който нерядко постановява решения , които водят до основания за образуване на тълкувателно дело, и на практика се дописва закона, без никой да ги е избирал за депутати. Тяхно е и прословутото решение 170 от 2018, с което прокарват тезата , че тълкувателните решения имат действие занапред, та преодоляват последиците от т. 10 по ТР 2 от 26.06.2015 година. Сега е образувано тълкувателно дело именно по въпроса откога влиза в сила постановеното с ТР 2. Докладчик е съдия Борис Илиев. Мога да се обзаложа, че след като се постанови тълкувателно решение, банки… Покажи целия коментар »