Функционалният анализ на административното правосъдие „влезе“ и в правната комисия на НС
Отпадането на функционалния анализ на административното правосъдие стана тема и на правната комисия на Народното събрание.
Въпросът за него беше отправен от депутата от БСП Пенчо Милков към правосъдния министър Цецка Цачева по време на блиц контрол в правната комисия.
Милков припомни, че административните съдилища са против използването на техническа помощ за анализ на системата на административното правосъдие от Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия с аргумент, че текат промени в Административнопроцесуалния кодекс. Той попита Цачева дали действително в настоящия момент е необходим такъв анализ точно на ВАС и на системата на административните съдилища.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов на свой ред каза: „И нас ни занимават. Защо, след като са били обсъждани двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, защо на преглед ще подлежи само ВАС? Като и двете върховни съдилища имат извършен собствен функционален анализ последната година“.
Както „Лекс“ вече писа, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, подкрепен от Пленума на ВАС и от всичките 28 административни съдилища, предлага на ВСС чрез Министерството на правосъдието да поиска правителството да оттегли искането си за извършване на външен анализ.
Днес правосъдният министър напомни, че заедно с вицепремиера Екатерина Захариева са отправили искане за функционален анализ на наказателното и административното правораздаване, както и за Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Решението на службата на ЕК обаче било да отпадне извършването на анализ на наказателното правораздаване. „Тъй като нямаше отговор защо не присъства наказателното правораздаване там, с вицепремиера Захариева отново отправихме писмо до службата, като изразихме позицията на правителството, че за нас е важно да има симетричност по отношение на наказателното и административното производство и настояваме на проверки и на двете. Неформалният отговор бе, че е много скъпо и много средства трябват за анализ на наказателното производство, официален отговор няма“, каза Цачева.
Пенчо Милков напомни, че има решение на предходния състав на ВСС, с което беше обявено, че не желаят анализ. Правителството ще оттегли ли искането си за административното правосъдие, попита Милков и отбеляза, че самият той е против извършването му.
Цачева отвърна, че предстои въпросът да бъде обсъден от Пленума на ВСС и тя ще се съобрази с решението му.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов определи за нечестно да няма техническа помощ за наказателното правораздаване, а за останалите да има.
Той предложи България да поиска одобрение за анализ и на административното, и на наказателното правораздаване заедно или да оттегли искането за функционален анализ на системата на административните съдилища. Поясни, че за това може да съдейства Народното събрание, защото то трябва да е гарант за равнопоставеността и на различните правораздавателни сектори. „Още повече, че повечето препоръки на ЕК касаят наказателното производство и този анализ е стратегически по-важен за България от такъв за административното производство. Народното събрание би могло да вземе решение, с което да укаже на министрите каква да бъде позицията на България за функционалния анализ пред Брюксел“, добави Кирилов.
Депутатът от БСП Пенчо Милков обаче отново повтори, че той е изобщо против извършването на такава техническа помощ, а не защото тя би била дискриминационна.
„Помислих си, че имаме единомислие с БСП. Защо да се прави точно сега, след като Брюксел твърди, че процедурата е скъпа. Вероятно и проверката на административното правораздаване е скъпа“, отговори Данаил Кирилов.
Крайно решение на този етап по този въпрос няма.
Същевременно днес по време на изслушването на правосъдния министър, бе поставена и друга тема, а именно ще има ли задочно обучение в юридическите факултети през учебната 2018/2019 година или няма да има.
Правосъдният министър потвърди пред депутатите, че, както „Лекс“ вече писа, влизането в сила на новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, с която отпада задочната форма на обучение, ще се отложи с една година.
Първоначално беше предвидено тя да започне да се прилага от академичната 2018/2019 г. Но Комисията за защита от дискриминация излезе със задължително предписание за връщането на задочното обучение по „Право“. КЗД прие, че новата наредба, която регламентира, че юристите следват само редовно, въвежда непряка дискриминация по признаци „лично положение”, „имуществено състояние“, „възраст“ и „увреждане“.
Третата тема от блиц контрола на Цачева беше кадровата обезпеченост на затворите. След бягството на Радослав Колев и Владимир Пелов от затвора в София усилено се заговори за недостатъчния брой надзиратели.
Днес правосъдният министър заяви, че хората, които работят в следствените арести и пробацията, не са чак толкова натоварени и могат да бъдат преместени на работа в местата за лишаване от свобода. Проблемът бил, че за това трябвали пари, а няма.
6
Коментирайте
Какво очакваш? При тези условия няма много мераклии за работа.
А кога всъщност и на кой етап ще има крайно решение?
За всичко друго могат да намерят пари, ама за анализ на наказателното производство нямат.
Какво ги наплаши толкова този анализ? Прокуратурата вече има и какво от това? Чувам, че колегите са ги плашили, че той ще доведе до закриване на адм. съдилища
tochno tova se sluchi, razmahvaha tazi tehnicheska pomosht kato plashilo
Не виждам как ще се обезпечат кадрово затворите.