СЕС установи сериозни проблеми в чл. 423 НПК и даде указание на съдиите как да действат
Диспозитивът
1) Член 8, параграф 4, второ изречение във връзка с член 9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
трябва да се тълкува в смисъл, че:
– при положение, при което дадено лице е задочно осъдено на наказание лишаване от свобода, въпреки че не са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочената директива, тези разпоредби допускат след изтичането на срока, предвиден за обжалване на задочно постановеното решение, единственото налично средство за правна защита да се състои в подаване пред съд, различен от постановилия решението, на искане за провеждане на нов съдебен процес, стига това производство да е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност. Последното условие изисква по-специално производството по искане за нов съдебен процес да позволява ефективно провеждането на такъв процес във всички случаи, в които след проверка се установи, че не са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочената директива. Обратно, последното условие не е изпълнено, ако лицето, подало искане за нов съдебен процес, е задължено да се яви лично пред компетентния съд, защото в противен случай производството по искането му ще бъде прекратено,
– в държава членка, чието законодателство предвижда такова производство по искане за нов съдебен процес, посоченият член 8, параграф 4, второ изречение във връзка с член 9 изисква задочно осъденото лице да получи в момента, в който е уведомено за съществуването на тази присъда или скоро след това, препис от цялото задочно постановено решение, както и лесно разбираема информация, от една страна, относно факта, че има право на нов съдебен процес, ако не са били изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от същата директива, и от друга страна, относно производството, което му позволява да поиска провеждането на такъв съдебен процес.
2) Член 8, параграф 4, второ изречение във връзка с член 9 и член 10, параграф 1 от Директива 2016/343
трябва да се тълкува в смисъл, че
наложените с тази директива изисквания са спазени, когато самият съд, който провежда задочно съдебен процес, преценява, след като е изслушал в това отношение както обвинението, така и защитата, дали са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочената директива, и при отрицателен отговор на този въпрос посочва в задочно постановеното решение, от което трябва се връчи пълен препис на засегнатото лице в момента, в който то е уведомено за съществуването на това решение или скоро след това, че има право на нов съдебен процес.
3) Член 8, параграф 4, второ изречение и член 9 от Директива 2016/343
трябва да се тълкуват в смисъл, че
се прилагат не само в случай на задочна осъдителна присъда, но и при задочна оправдателна присъда.
Съдът на Европейския съюз (СЕС) установи сериозни проблеми в някои изисквания на чл. 423 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който урежда производството за възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъдените (пълния текст на решението виж тук).
СЕС не се произнася с диспозитив, че правната уредба в България противоречи на правото на съюза, но дава недвусмислено тълкуване на Директива 2016/343 (относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство), в което проблемите са категорично изведени, както и указания на съдиите как да действат.
Задължителното явяване пред ВКС
Основният от тях е с правилото на чл. 423, ал. 3 НПК, че „производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини“ нарушава принципа за ефективност на производството.
Съдът напомня, че задочно осъден може да научи за присъдата срещу него и без да е бил задържан. „При тези обстоятелства, както е постановил Европейският съд по правата на човека, чиято практика трябва да се вземе предвид с оглед на съображения 47 и 48 от Директива 2016/343, задължението на засегнатото лице да се яви лично пред съда, пред който е подало искане за нов съдебен процес, означава да се принуди лице, което все още е на свобода, да стане затворник, за да може да се ползва от правото си на нов съдебен процес, което би било несъвместимо с основното право на справедлив съдебен процес“, пише съдът в Люксембург.
От чл. 423, ал. 3 НПК обаче следва, че при неявяване на засегнатото лице лично пред Върховния касационен съд, производството по направеното от него искане за възобновяване на наказателното производство се прекратява, освен ако е налице „уважителна причина“, обосноваваща неявяването му. „Следва да се приеме, че такова задължение за лично явяване може да направи прекомерно трудно упражняването на „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9 от Директива 2016/343, посочено в член 8, параграф 4 от нея“, заявява СЕС.
Преди да установи този проблем съдът принципно „одобрява“ производството по възобновяване както средство за гарантиране на правата на задочно осъдените, но подчертава изрично, че за да не противоречи то на правото на ЕС, трябва да е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност.
И ако за този на равностойност заключава, че е изпълнен от НПК, тъй като производството за възобновяване е достъпно при едни и същи условния за всички задочно осъдени, то за принципа на ефективност констатира проблема с изискването за задължителното им явяване пред ВКС.
В решението си от днес той указва на българските съдии как сами да установят дали чл. 423 НПК спазва принципа на ефективност и им дава подробни инструкции и критерии (какви са те виж в публикувания по-горе линк към пълния текст на решението), които да следват, за да установят тази съвместимост. И заявява следното: „…в случай че в това отношение се потвърди наличието на недостатъци в националното законодателство, трябва да прецени дали все пак е възможно това законодателство, и по-специално член 423 от НПК, да се тълкува в смисъл, който позволява да се спазят тези изисквания“.
Освен това казва на българските съдилища да проверят дали предвиденото в чл. 423, ал. 3 НПК изключение – „уважителна причина“, „може да се тълкува в смисъл, който позволява да се гарантира, че исканията за възобновяване на наказателното производство ще бъдат разгледани, когато подалото искането лице не се явява лично, а се защитава чрез адвокат“.
Но ако установят, че българското законодателство не може да се тълкува в съответствие с изискванията на правото на ЕС, трябва да „да оставят без приложение всяка национална разпоредба, която противоречи на член 8, параграф 4, второ изречение и на член 9 от Директива 2016/343, които имат директен ефект, без да е необходимо да искат или да изчакват премахването на несъвместимата с тази директива законова разпоредба“.
Осъденият да получи присъдата и информация за правото на възобновяване
„…член 8, параграф 4, второ изречение във връзка с член 9 изисква задочно осъденото лице да получи в момента, в който е уведомено за съществуването на тази присъда или скоро след това, препис от цялото задочно постановено решение, както и лесно разбираема информация, от една страна, относно факта, че има право на нов съдебен процес, ако не са били изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от същата директива, и от друга страна, относно производството, което му позволява да поиска провеждането на такъв съдебен процес“, прие днес СЕС.
И освен това изтъкна, че съдът, който постановява задочната присъда, не е длъжен, но е напълно допустимо сам да посочи в нея, че осъденият ще има право на нов процес.
„…наложените с тази директива изисквания са спазени, когато самият съд, който провежда задочно съдебен процес, преценява, след като е изслушал в това отношение както обвинението, така и защитата, дали са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочената директива, и при отрицателен отговор на този въпрос посочва в задочно постановеното решение, от което трябва се връчи пълен препис на засегнатото лице в момента, в който то е уведомено за съществуването на това решение или скоро след това, че има право на нов съдебен процес“, гласи диспозитивът на решението по този въпрос.
Тези произнасяния на СЕС са своеобразни продължения и разяснения след две предходни негови решения, свързани със задочното осъждане, които „Лекс“ е представял подробно (можете да си ги припомните тук и тук).
В днешното си решение СЕС задължава българските съдилища да проверят дали разпоредбите на българското процесуално право, като чл. 15 от НПК, могат да се тълкуват в смисъл, който позволява да се направи изводът, че от него задължително следва, че към момента, в който задочно осъдените са уведомени за присъдата, или скоро след това, те трябва да бъдат уведомени за процесуалните си права, и по-специално за възможността да подадат искане за възобновяване на наказателното производство.
Следва да се отбележи, че в преюдициалното запитване, с което е сезиран СЕС, Софийският градски съд изрично посочва, че българското право не предвижда, че задочно осъденият трябва да бъде уведомен за възможността да поиска възобновяване.
В днешното си решение СЕС постанови също, че изискванията на Директива 2016/343 се прилагат не само в случай на задочна осъдителна, но и при задочна оправдателна присъда.
17
Коментирайте
Значи не стига, че за бандитите, които се укриват добре възобновяването е безусловно, ами сега ще им се и молим да блоговолят да се явят. Супер!
Взе да ми омръзва от тези да търсят постоянно под вола теле.
Вършат си работата хората. Е, в случая са се престарали наистина.
Тия от СЕС пак са пресолили манджата с извода, че видите ли задочно осъденият трябва да стане „отново“ затворник, явявайки се лично пред съда, разглеждащ делото за възобновяване, нищо че спрямо него вече има влязло в сила произнасяне и официално той си се води престъпник, а как се постига принципа за „равностойност“ при условие, че в алтернативната хипотеза на вече осъществено задържане, „колегите му от криминалния контингент“, не се ползват от тази привилегия да си избират да си избират дали да присъстват физически или не.
Можеше да е и по-зле….
Във всеки отрасъл на живота има неграмотни хора и – с течение на времето се изграждат навици. Ако наречеш неграмотника – неграмотник и той се обиди – значи е неграмотник. Но не е важно всеки да е супер, важното е да върви работата някак си там. Но когато е на главата ти една неграмотност и невнятност – това е прекалено.
Работата в съдебната система е „тра ла ла“
Лошото е, че няма изгледи за промяна.
Нищо ново както се казва.
Ема така ще е. И още такива решения ще има
Но иначе ЕС лидери ни поздравяват за правителството. Но то идва дани загроби и да замръснем без реaлни подобрения
Пълна простотия отново
Е от СЕС какво друго да се очаква. Още като проетох СЕС в заглавието и теглих една….
Трагедия. Страната ни затъва, а пак дадохте власт на популисти, герберасти и кумунисти
Малка простотийка ми се струва
Ма вземете едно интервю от Георги Гошо нов министър. Да чуем нелепите му възгледи за съдебната система
Те няма да дейстеат. Нали заплатите им вървят. Министъра Гошо е затова – да баламосва обществото, че няма проблеми
Какво съюзно право? Това е извращение, а не съд. Не ни е необходим СЕС и ЕСПЧ, те не работят за хората и за Народа. Дано ЕС се разпадне.