Допустимо ли е след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) в болничния лист, който се предоставя на работодателя и в Националния осигурителен институт, да се посочва диагнозата на служителя?

Този въпрос е поставил гражданин на омбудсмана Мая Манолова. Като твърди, че посочването на конкретното заболяване в болничния противоречи на защитата на информацията за здравословното състояние на гражданите по Закона за здравето, както и на Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. Общият регламент за защита на данните, който е в сила от 25 май 2018 г.

Затова Манолова е сезирала Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е поискала компетентно становище по случая.

За да отговори, комисията изследва цялата нормативна база, свързана с издаването на болничен лист – от Закона за здравето, през Наредбата за медицинската експертиза до Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им от 2014 г.

„Издаването на болничен лист е част от медицинската експертиза на работоспособността. Тя включва експертиза на временната неработоспособност и експертиза на трайно намалената работоспособност“, посочва КЗЛД. И изрежда случаите, в които е налице временна такава: когато осигуреният не може или е възпрепятстван да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение, заради карантина.

В становището се посочва, че лекарите, зъболекарите и консултативните лекарски комисии, т.е. органите на медицинската експертиза представят в НОИ данните, които се съдържат в издадените болнични листове по ред, определен с акт на Министерския съвет. Това е станало с Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с ПМС № 241 от 4 август 2014 г.

„Данните се въвеждат от горепосочените субекти, преминават през формален и логически контрол и се съхраняват, след което болничният лист се отпечатва, подписва и подпечатва с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето. Приложение № 3 е образец на болничен лист. Един от задължителните реквизити е диагноза на заболяването, припомня КЗЛД.

А след това прави анализ на изискванията на GDPR, като припомня, че той само надгражда  предишния режим за защита на данните, въведен от Директива 95/46/ЕО, който е транспонирана в българския закон още през 2002 г.

„За да бъде законосъобразно обработването на лични данни, трябва да бъде налице поне едно от условията, визирани в чл. 6, параграф 1, букви „а“ до „е“ от Общия регламент за защита на данните. Във връзка с конкретния случай и въз основа на гореизложеното, е налице нормативно основание по чл. 6, параграф 1, буква „в“ – обработването е необходимо за спазването на законово задължение“, заявява КЗЛД в становището си.

В него се каза, че действително в GDPR има забрана за обработване на „лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на иднетифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице“.

Но тя не се прилага, когато са налице изключенията, предвидени в регламента. А в случая с болничните листове важи едно от тях. „Обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовото право и правото в областта на социалната сигурност и социалната закрила, доколкото това е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, или съгласно колективната договореност в съответствие с правото на държава членка, в което се предвиждат подходящи гаранции за основните права и интересите на субекта на данните“, заявява комисията.

И затова тримата ѝ членове, натоварени да се произнесат по казуса – Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, излизат със следното становище: „Посочването на конкретното заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679. Налице е нормативно основание за обработване на данните съгласно чл. 6, параграф 1, буква „в“ от Общия регламент, респективно условие по чл. 9, параграф 2, буква „б“ от Регламента, във връзка с чл. 13 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им“.

8
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
На чужд гръб
На чужд гръб
03 декември 2018 19:17
Гост

Да не Ви се случва, че може другояче да мислите, ако почнат да ви разнасят болничния до Сульо и Пульо.

Диагнозата е лична информация
Диагнозата е лична информация
03 декември 2018 17:59
Гост

Добре де , ако диагнозата е например анус претернатуралис, анален проктид, хемороиди и тн защо трябва да се обяснява в болничния лист? За да узнае после цялата фирма ли? Диагнозата е ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ, и не му е работа на работодателя да ти знае медицинския проблем. достатъчна е информацията,че имаш такъв проблем, и сръкът на болничния лист, и толкова.

Анонимен
Анонимен
03 декември 2018 8:39
Гост

Може би тези, които са отправили запитването имат някаква по- сериозна диагноза и това ги притеснява.

DPO
DPO
03 декември 2018 8:34
Гост

Всички прекаляват с GDPR заради незнание, презастраховане, страх и въобще този регламент лошо тръгва.

Мунчо
Мунчо
03 декември 2018 8:36
Гост

Което не пречи да хвърчат глоби и проверки, нищо че още не са приети промените в нашия закон.

Анонимен
Анонимен
03 декември 2018 8:31
Гост

Диагнозата на заболяването е задължителен реквизит от край време. И така е редно.

Vili
Vili
03 декември 2018 8:34
Гост

И без това никак не е трудно да се снабдиш с фиктивен болничен. Ако не се пише диагноза съвсем ще я подкараме през просото.

диагнозата е лична информация
диагнозата е лична информация
04 декември 2018 8:45
Гост

Не му влиза в работата на работодателя да ти знае диагнозата. Работодателят следва да знае само срокът, определен от лекар за отсъствие от работа. Ако имам камъни в пикочния мехур и ми е правена цистоскопия(тръбичка ти вкарват през оная ти работа) това не следва да бъде публично разгласявано. Защо следва да се обяснява? Или ако жена е правила аборт-защо следва да се обяснява в олничния лист до работодателя? достатъчен е болничен лист и срок за отсъствие от работа, без обясняване на конкретната причина. Тя е лична информация. Или- ако лице е било в болница зе лечение от стерилитет защо следва… Покажи целия коментар »