Правната комисия сложи край на дежурните бланкетни възражения за прекомерност на разноските за адвокат
Адвокатските съвети ще определят особените представители и възнаграждението им, предвиждат приети на второ четене от нея промени
Възраженията за прекомерност на разноските за адвокат вече няма да са дежурни и бланкетни, а ще може да се отправят само при определени условия и ако са мотивирани. Това следва от промените в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които днес правната комисия прие на второ четене.
Така те са на една крачка от окончателното гласуване, което се очаква да стане следващата седмица.
Освен на разноските, промените са посветени и на правилата за определяне на особени представители и техните възнаграждения, както и на отпадането на забраните за адвокатите да използват посредници и да рекламират дейността си.
Както е известно, първата група изменения са следствие от решението на Съда на ЕС, с което „отвърза“ разноските за адвокат от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и последвалата противоречива съдебна практика, която предизвика острото недоволство на адвокатите. Другите пък са в отговор на наказателна процедура срещу България (повече виж тук).
В изпълнение на решението на СЕС в Закона за адвокатурата се предвиди, че министърът на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски свет ще издава наредба, в която ще са предвидени критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. И се регламентира, че „възнаграждението трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия“.
Именно записаните в тази наредба критерии ще бъдат използвани и от съдилищата, за да преценят обосноваността на направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на отсрещната страна (Тя трябва да е готова след 6 месеца, а дотогава съдът ще използва критериите в наредбата за минималните хонорари).
В ГПК обаче бяха поставени още няколко условия. Първото е, възражението да е мотивирано. Второто е, страната, която отправя възражението, да е платила поне с една трета по-малко на своя адвокат.
Съдът от своя страна, освен от критериите в бъдещата наредба, ще трябва да отчита и действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, времето за извършването и спешността ѝ, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Освен това няма да може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от заплатеното на адвоката на насрещната страна.
Приетата от комисията редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК гласи:
„Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита, времето за извършването и спешността ѝ, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като използва критериите, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Възражение за прекомерност може да се прави, ако възнаграждението, срещу което се възразява, е поне с една трета по-високо от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, ако тя е била представлявана от адвокат. Съдът не може да присъди по-нисък разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“
Очаквано, предвид внесеното в този смисъл становище от Върховния касационен съд (пълния му текст виж тук), съдията от Търговската колегия Костадинка Недкова възрази срещу тази промяна.
„Започваме да събираме всички дипломи на адвокатите и всички квалификации ли? Това има ли значение, ако по делото не се е проявила високата квалификацията на адвоката? За нас е важно какъв обем услуга е извършена във връзка с този хонорар. „Спешността“ – сроковете по ГПК за двете страни са еднакви. Проблемът е мой, ако съм го ангажирала предния ден и конкретните условия по договора са си мой проблем и не могат да бъдат критерий при преценката за прекомерност“, каза Недкова.
Тя разкритикува и изискването страната, която прави възражението, да е платила поне с една трета по-малко на своя адвокат от хонорара, който определя като прекомерен.
„Клиентите на адвокатски услуги в огромната си част имат по едно дело в живота си и въобще не са запознати с пазара. Може и двете възнаграждения да са прекомерни, но страните не могат да възразят. Обемът на предоставените услуги може да е изключително различен – очевадният пример е адвокатът на ответника да е ангажиран за последното заседание и той нищо друго не може да направи, освен да изготви писмена защита. Този обем е несравним с работата по цялото дело“, заяви върховният съдия. И допълни, че ако едната страна не е представлявана от адвокат, тя безусловно ще може да прави възражение.
Отговори ѝ зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова.
„Съдът неправилно счита, че възражението за прекомерност почива на реално свършена работа. Няма такова нещо. Отговорността за разноски е деликтна. Ако ищецът си беше стоял кротко, щеше ли да бъде принуден ответникът да си търси адвокат? Има неоснователно предизвикан правен спор и причинени вреди“, каза тя.
И подчерта: „Адвокатът може да е написал едни писмени бележки и те да са решили правния спор. Обемът няма никакво значение и това показва разказаното от проф. Венедиков. По едно известно дело адвокат на едната страна бил той, а на другата страна проф. Апостолов и понеже последният говорил много и обстойно, а другият кратко и подредено, клиентите им след пледоариите били убедени какъв ще бъде резултатът от спора – в полза на говорещия повече проф. Апостолов. Изненадата за страните и аудиторията била голяма, когато резултатът се оказал обратен. И тъкмо затова, отговорността за разноски дава право на спечелилата страна да ги иска и получи от насрещната, независимо колко е „говорил“ или „писал“ адвокатът ѝ“.
„Ако направите касационна жалба на 50 страници, почти сигурно обричате клиента си, отколкото с 10-15 страници“, репликира Недкова.
Председателят на Софийската адвокатска колегия Стефан Марчев беше категоричен, че квалификацията и опитът на адвоката, както и при всеки друг труд, са фактори, които влияят на заплащането. „Ако ще сравняваме юридически професии, съдиите за всяка година стаж получават по 2% над заплатата си и стигат до 40%, а аз с над 20 години стаж не може да получа по-високо възнаграждение. Защо адвокат с 20 години стаж да не си поиска хонорар с 30% повече от адвокат с 6 месеца стаж“, изтъкна той.
Тервел Георгиев от ГЕРБ заяви, че проектът предлага балансирани решения, съобразни с действителността. Той подчерта, че решението на СЕС няма общо с възраженията за прекомерност. „Опитите за контрол над адвокатските хонорари бяха въведени от ВКС и намирам, че нито един от аргументите от представителя на ВКС не следва да бъде споделян и дори обсъждан“, заяви той.
За разлика от него Петър Петров от „Възраждане“ пък подкрепи виждането на ВКС, че квалификацията, опитът и специализацията на адвоката не трябва да се отчитат при възражение за прекомерност. „Да не караме съдиите да ровят като къртици в „Гугъл“, заяви той.
„Посочените критерии са абсолютно адекватни и обективни и важат за всички професии, включително и съдийската“, не се съгласи съпартийката му Цвета Рангелова.
„Призовавам колегите съдии – нека да тръгнем отнякъде, нека да видим съдиите как ще правоприлагат“, каза адвокат Гигова и напомни, че ако практиката покаже слабости на уредбата, тя може да бъде коригирана.
За особените представители, посредниците и опасението „Аз ти го пратих, сега плащай!?“
Другият голям спор в комисията очаквано беше за новите правила за особените представители.
В чл. 29 от Закона за адвокатурата беше записано: „Искането за определяне на особен представител се отправя до съответния адвокатски съвет. Адвокатският съвет определя адвокат или адвокати и възнаграждението за осъществяване на представителството в двуседмичен срок от постъпване на искането на съда. Страната, която трябва да внесе разноски за особен представител, може да направи възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 в едноседмичен срок от съобщението, което съдът разглежда преди назначаването на особения представител. В случай, че определеното от адвокатският съвет възнаграждение бъде намалено от съда, посоченият от адвокатския съвет адвокат може да откаже да поеме представителството по делото“.
Съдия Недкова заяви, че с възможността на финала адвокатът да откаже делото, ще се „нулира защитата на ищеца“.
„Принудителен труд в България няма. Няма как на адвоката да му бъде наложено да поеме дело“, изтъкна адвокат Гигова.
А председателят на столичната колегия заяви: „Нито един адвокат не е задължен да приеме предлагани от съда едностранни условия, за да гледа дело. Мога да ви илюстрирам как предложеното в чл. 29 ЗА вече работи на практика, без да е предвидено в закона. От ВКС ни беше отправено искане за определяне на особен представител по дело за отмяна. Съдът беше определил възнаграждение от 200 лв. Видяхме, че става дума за частичен иск за 50 000 лв. от общо 100 000 лв. Опитахме се да намерим адвокат, прозрачно и съобразно квалификацията, и всички отказаха. Така 10 дни по-късно отговорихме на ВКС, че не можем да намерим адвокат при този депозит. В адекватна реакция съдът определи допълнителен депозит от 500 лв. Така работим в големите колегии – разумно със съдите, които проявяват разум“.
Дебат в комисията предизвикаха и промените, с които се отменят забраните адвокатите да използват реклама и посредничество.
Бранимир Балачев от ГЕРБ категорично възрази срещу отпадането им, което „ще принизи 15 000 адвокати до търговци“. И заяви, че и сега посредници има – като даде пример с адвокатите, които плащат на лекари, полицаи и санитари, за да им съобщават бързо за тежки катастрофи, по които да претендират застрахователни обезщетения от името на пострадалите и техните близки.
Промените обаче се налагат заради започната срещу България наказателна процедура от Европейската комисия.
„Предвиденото в закона е достатъчно, за да създаде гаранции срещу явното посредничество. Ние с онова, което се извършва по кьошета и кабинети, със Закона за адвокатурата не можем да се преборим. То се нарича подкуп и се бори със средствата на наказателното право“, каза адвокатът Гигова, която също подчерта, че не е привърженик на използването на посредници.
Цвета Рангелова определи предлаганата уредба като неясна и попита какво ще прави адвокатът, ако при него дойде нов клиент, а след това на вратата му почука посредник, който му заяви: „Аз ти го пратих, сега плащай!?“.
На финала комисията прие следната редакция на чл. 41 и чл. 42 от Закона за адвокатурата:
Чл. 41 (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да осъществява контакт с потенциални клиенти лично или чрез посредник при спазване на изискванията на закона и Етичния кодекс на адвоката.
(2) Когато използва посредник, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да не допуска:
- намеса на посредника в отношенията между клиента и адвоката след установяване на първоначалния контакт между тях;
- посредникът да получава и използва поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката;
- интересите на посредника да накърнят правата и законните интереси на клиента;
(3) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз използва услуги на информационното общество, които осигуряват:
- спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента;
- защита от нерегламентиран достъп на трети лица до данните, документите и обмена на информация между адвоката и клиента;
- възможност за осъществяване на пряк контакт между адвоката и клиента по защитен начин, който гарантира опазване на адвокатската тайна.
- общи условия, определящи вида на данните за клиента, конто се събират, съхраняват, пренасят или обработват, условията, при които може да се предоставят на трети лица, както и възможностите за отказ на клиента от предоставяне на данни;
(4) Когато на посредника се дължи възнаграждение, то не се включва се в формира отделно от адвокатското възнаграждение.“
Чл. 42 (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да рекламира своята професионална дейност, при спазване изискванията на закона и Етичния кодекс на адвоката.
(2) Рекламното съобщение на адвоката или на адвоката от Европейския съюз съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност. Рекламното съобщение трябва да е в съответствие с принципите на поверителност, почтеност и опазване достойнството на адвокатската професия.
(3) При рекламиране на дейността си, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да:
- използва невярна или подвеждаща информация, включително относно размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие;
- извършва сравнение с други адвокати или адвокатски дружества, което не се основава на обективни характеристики или нарушава принципите по ал. 2;
- разкрива данни за клиенти или техните дела, освен с изрично писмено съгласие на клиента;
- поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката;
- отправя рекламни съобщения лично или чрез посредник към лица или близки на лица, които са пострадали, жертви или на друго основание са в положение, довело до невъзможност да преценят и свободно да изберат своя адвокат.
36
Коментирайте
Заплата във ВКС 11 бона, миналата година и по 12500 коледно бонусче, осигуровки – за сметка на държавата, кабинет, служители, съдебен помощник и… малко под 5 бона за дрехи.
Аргументите изсипани от съдията във ВКС, са толкова смущаващи та чак налудничави … В цял свят адвокатите са по-състоятелни от сэдиите, а тук и с хотели. Адвокатската защита не може да се мери в обем, сложност и часове, защото тук основното са знания и опит. Адвокатите не сме на заплата, като съдиите, които освен прослужено време, взимат и 20 брутни заплати на изпроводяк. Прозира идеята във ВКС, да има повече дела, защото умишлено натискат заплащането на адвокатите. Ако се заплащат както трябва, измамниците ще се замислят, преди да водят дело, което пряко ще доведе до намаляване на броят дела, ерго… Покажи целия коментар »
Каква е Гигова, че да преценява правилност на становище на ВКС?
„И допълни, че ако едната страна не е представлявана от адвокат, тя безусловно ще може да прави възражение.“
Това е важно и въпреки че намира известна опора в закона, звучи като свободно и дори прибързано разсъждение, защото в този случай се мери с двоен аршин – правото да се възрази е поставено в зависимост от обстоятелството дали страната участва в делото лично (чрез юрисконсулт) или е представлявана от адвокат, което потенциално би отказало ФЛ и ЮЛ да търсят специализирани услуги в съдебната фаза от страх за негласна „картелна“ уговорка, целяща раздуване на цените.
Първо правната комисия, не приема закони да слага край на нещо.
Как звучи 1 000 000 хонорар за елементарно дело, за което е изначално ясно, че ще бъде спечелено.
адв.Гигова и адв.Марчев добре са отговорили на съдия Недкова, но не мога да разбера защо не се поставят и други въпроси: 1.Защо само за особените представители да се взема становището на Адвокатурата? Наскоро четох едно решение на ЕСПЧ, и ми направи впечатление че в Румъния Адвокатурата всяка година договаря с тяхното МП какви ще се обичайните възнаграждения на адвокатите – така, както в НРД се договаря всяка година цените на медицинските дейности. 2.Всяка юридическа професия има изключителна компетентност – принудителното изпълнение е такава само за ДСИ/ЧСИ, и за никой друг юрист. Удостоверяванията – само от нотариуси. Процесуалното представителство също трябва… Покажи целия коментар »
Хахаха, доста смешни промени. Очаквам нещо от сорта на: съдът, като обсъди предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК, намира, че възражението за прекомерност на платения от другата страна адвокатски хонорар е основателно… тук съдията се почесва и се заглежда дълбокомислено в точка на тавана или може би паяк, след което продължава: и възнаграждението на пълномощника йследва да се намали до 100 лв. ТОЧКА. На който не му харесва, получава право на жалба. А когато накрая стигне до ВКС, ако ходи дотам делото изобщо, да си изследват фактически и правни сложности, квалификации на адвокати и други алабализми, колкото си искат… Живи… Покажи целия коментар »
Адвокатски лобита, които уж нещо са направили, а то пак – нищо, ама някой толкова могат, то и в съд.зала са пълен абсурд. Дали са толкова стриктни и пред НАП?
Кои да са толкова стриктни пред НАП- “адвокатските лобита“, при положение, че става въпрос за промени в Закон за адвокатурата, или по принцип адвокатите…Защото ако става въпрос за 2рата категория лице, клиентите ни обикновено НЕ ЗНАЯТ, че 1. Адвокатите сме самоосигуряващи се лица, 2.НЕ работим на заплата 3.Адвокатският хонорар всъщност е нашето ЗАКОННО възнаграждение, заместващо заплатата, от което ние ЗАКОННО си плащаме данъците и ежемесечните осигуровки. Не е ли време клиентите ни да се образоват малко, поне на ниво 10-11 клас на средното образование…
Дано и пред съда не говорите така, да знаете нищо не Ви се разбира.
Колко безсилно, нелепо и некадърно звучат всички ,,адвокатчета” и техните аргументи пред един съдия от ВКС. Направо жалка история чак, особено от представителите на гроб и израждане.
хахаахххахахахахахахах
…(поемам си дъх)
хХАХАХХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХХА
Пожелавам ти да станеш адвокат, да работиш един месец над едно дело например за вещно правен спор за недвижими имоти и един „велик“ съдия ти даде 100,00 лв. да си жив и здрав и голям да порастнеш…..
Ох боже, заради такива хора държавта е на това положение (сега ми се искаше да напиша полУжение, ама разно хора тук не схващат иронията в правописа…)..
Ако искаш някой да е некадърен плащай му малко – няма сектор, за който това не важи.
Ама ти съдиите от ВКС за някакви корифеи на правото ли ги имаш?! Отдавна не е така. Да не говорим, че особеностите на адвокатската професия са им непонятни, а и не ги интересуват. Преценяват и дават мнение доколкото засяга тяхната работа. Повече или по- малко ще бъде при едно или друго изменение на Закона. Толкова са непричом с адвокатурата, че наричат дейността й „услуга“, а договорите за правна защита и съдействие, договори за поръчка, при все, че клиента няма знания да поръча конкретни правни действия. Те се преценяват от адвоката и са плод на негови решения. Става дума за особени… Покажи целия коментар »
Тъй като Лекс не отразява становищата на ССБ, без съответната санкция, ето това по въпроса за законопроекта:
https://judgesbg.org/2024/08/28/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%b4/
Е, за сметка на това Дневник и деФакто го отразяват преди да е написано, с правописните грешки барабар😉
Че то има поне две лъжи и показва пълно неразбиране на адвокатската работа. Професионалист не би го и подритнал.
Как са се гушнали ППДБ, Възраждане, ДПС, ГЕРБ в защита на адвокатския кокал и са потъпкали редица правни принципи в собствена изгода. Горчиво!
Адвокатчета, последната дума е на съда. Сега като ви запукат с искания за обявяване на противоконституционност и с преюдициални запитвания свят ще ви се завие. Рано е да се радвате.
А ние като запукаме в ърховните съдий чета със сигнали до НАП, ГДБОП и КПК, свят ще ви се завие!
Хахахха, да не ви запука НАП и вас по сигнали. Декларирате ли всички хонорари, сключате ли винаги договор или да видим след проверки, м? Айде да не почвате тая война, че ще я загубите.
Тук си в грешка и в грешка са тия дето воюват с адвокатурата. Ще поживеем, ще видите!
Това не е държава, а КОЧИНАТА НА ШИШИ и с-ие седящи в скута му!
Само адвокати в комисията, логично беше да приемат това, което адвокатите искат.
Ако бяха дошли повече съдии щеше да стане голям скандал
Логично. Това е техният закон
Като си приемат бюджета на съдебната власт адвокати не участват
Ейй, не вярвах, че ще мине това. Най-после съдиите ще спрат да се приемат като Господ.
И да дават смешни пари. Те направо се подиграват с труда на адвокатите
O, не се заблуждавай. Никой не им е накривил капата на съдиите. Те са над тези неща. Даже над тях е само господ и Пепи „Еврото“!
Отвориха още работа на съдилища и те, логично, хич не са доволни.
Потресаващи небивалици от адвокатското лоби. Направо очеизвадно си се уреждат и опитват да запушат устата на съда в своя изгода и от позицията, че депутатите в тази комисия са и адвокати и в конфликт на интереси.
Всички депутати имат някаква друга професия. Заради това винаги при изказвания в пленарна зала обявяват интереса си
Адекватно и навременно, чак се изненадах, че промените минаха в този парламент.
Чакай, не се радвай, другата седмица може и да се променят нещата и залата да не ги приеме окончателно. Тръпна.
Ще мине, ще мине.
По темата
-
Забраната за реклама на адвокатите докара на България наказателна процедура от ЕК
-
„Да спрат грозните решения на съдилища“: Единодушно парламентът прие промените за рекламата на адвокатите и разноските
-
Правната комисия прие промените за рекламата на адвокатите и разноските
-
СЕС „развърза“ присъждането на разноски по делата от минималните адвокатски хонорари
-
ВКС с нова практика за разноските за адвокат – принципно и при отказ от иска заради тълкувателно решение
-
Въпросът за разноските за адвокат отново е в Люксембург или трябва ли съдът да зачита минималните хонорари
Вижта за какви информации става въпрос , а ние какви дискусии водим за адвокатското възнаграждение Тук става въпрос за часова ставка …. Разбира се най-скъпите , но и най- евтините са ни скъпи……….. Съдиите изобщо ги няма в тази информация , защо ли…. В България всички гледат на адвокатската професия като на мед , а ежедневните трудности , за да оцелееш на пазара никой не отчита …. Подигравката е пълна …. КЪДЕ СА НАЙ-СКЪПИ АДВОКАТИТЕ В САЩ? Отговорът е столицата – Вашингтон, окръг Колумбия. В този град 22% от адвокатите взимат възнаграждения в диапазона 451 – 700 долара на час.… Покажи целия коментар »