С 9 гласа „за“, 3 „против“ и 5 „въздържал се“ правната комисия одобри на първо четене въвеждането на задължителна медиация по 12 вида дела от 2024 г.

Както „Лекс“ писа, Министерският съвет внесе промени в Закона за медиацията, предложени от Висшия съдебен съвет. С тях се предвижда задължително провеждане на медиационна среща по дела от развод, през делба до търсене на отговорност на управителя за вреди на ООД. Съдът ще задължава страните по тези дела да участват в медиационна среща с продължителност от 1 до 3 часа. Т.е. задължението е за участие в процедурата, а не за постигане на споразумение. Страните няма да внасят авансово разноски за тази процедура, а ще ги поема съдебният бюджет, но след това той ще си ги възстановява, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска.

Ако страна не изпълни разпореждането на съда да участва в медиация, санкцията е, че ще ѝ бъдат възложени разноските по делото, независимо от изхода му. Ако и двете страни саботират медиацията, ще си разделят разноските, независимо коя е спечелила делото. Ако страните постигнат споразумение, на ищеца ще се връща половината платена държавна такса. Законопроектът предвижда по други седем вида дела препращането към медиация да става по преценка на съда, но да не е задължително (повече виж тук).

Остра критика към измененията отправи Висшият адвокатски съвет, който изтъкна, че медиацията не може да бъде нито задължителна, нито съдебна, защото идеята ѝ е да бъде доброволна и извънсъдебна (повече виж тук). Сериозни резерви към измененията има и Българската стопанска камара (виж тук), а подкрепата си за тях е изразила омбудсманът проф. Диана Ковачева (виж тук).

Пред депутатите законопроекта представи зам.-министърът на правосъдието Юлия Ковачева, която отхвърли опасенията, че задължителната медиация ще забави производството и ще ограничи достъпа до съд.

Членът на ВСС Даниела Марчева заяви: „Това е законопроект, който представлява истинска съдебна реформа“. Тя обърна внимание, че законопроектът е създаден от съдии, адвокати, медиатори, хабилитирани преподаватели и е обсъждан над година и половина. И допълни: „Всеки текст е много внимателно обмислен и се надявам дискусиите по него да бъдат с нужното уважение. Изцяло сме съобразили практиката на СЕС“.

Марчева подчерта, че с медиацията се спестяват време и пари на страните. „За да изключим възможността за шиканиране на процеса, сме предвидили максимален срок от 3 месеца за провеждане на процедурата“, каза тя.

Съдия Александър Ангелов от Софийския градски съд посочи, че основните въпроси, които са поставени по време на общественото обсъждане, са – „Защо трябва медиацията да е задължителна, при положение че по дефиниция е доброволна процедура? Защо тя трябва да се случва в съдебни центрове? И защо има санкции за неизползването на този институт?“.

Приканен от председателя на комисията Радомир Чолаков да каже нещо, което ще изненада депутатите, той коментира санкцията за неучастие в процедурата – поемане на разноските, независимо от изхода на делото. „Медиацията не стои на плоскостта на това кой печели и кой губи, идеята кой ще спечели е без значение, важно е страните да участват в този процес. СЕС допуска и по-тежки санкции при определени условия, включително и недопускане на самото исково производство“, каза съдия Ангелов.

Последва дискусия, която беше подета остро от представителите на „Възраждане“. „Това е лобистко скудоумен законопроект“, заяви Златан Златанов от партията. А съпартийката му Цвета Рангелова коментира: „Страшно ми звучи да санкционираме страна, която не е участвала в доброволна задължителна медиация. Ако искате да ги наказваме със затвор, за да могат гражданите още по-дисциплинирано да участват доброволно. Сърдечно се надявам този законопроект да не види бял свят“.

С напомняне, че и най-лошата спогодба е по-добра от най-доброто съдебно решение, Бранимир Балачев от ГЕРБ заяви, че ще подкрепи законопроекта.

Колегата му Рая Назарян обаче изтъкна, че неслучайно вече 20 години медиацията не заработва както трябва. „Един от проблемите е, че липсва доверие между медиаторите и страните. Медиаторите нямат познания и житейски опит, които да накарат страните да им се доверят. Трябва да се инвестира повече в кадрите“, каза тя.

Марин Маринов от ГЕРБ пък изрази опасения от забавяне на делата, защото няма как да приключат в едно заседание, а ще трябва да са най-малко две.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ заяви, че ще подкрепи проекта, по който се работеше още докато тя беше министър на правосъдието. Тя подчерта, че за задължителна медиация са избрани спорове, които в голямата си част са породени от междуличностни конфликти. Тя постави въпроса дали има „инфраструктура“ за провеждане на медиация по 30 000 дела годишно, както се прогнозира в законопроекта.

„Изцяло достойно за подкрепа е, че ще се опитаме да подобрим качеството на общуване между гражданите и МП се е насочило към дела с личен елемент“, коментира и Рена Стефанова от „Продължаваме промяната“.

„Изхождах от необоримата презумпция, че МС, внасяйки законопроект, го е консултирал с всички заинтересовани, има цялата експертиза на администрацията и когато го внася той е непротиворечив. Разбирам, че за медиацията случаят е малко по-особен. Вчера без да искам попаднах в ролята на медиатор между вносителите и адвокатските колегии и си дадох сметка че и там дискусията не е проведена докрай, можело е да бъде постигнат консенсус“, заяви Радомир Чолаков. И изтъкна, че в момента депутатите са пришпорвани със законите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Последва отговор от министъра на правосъдието Крум Зарков„Тези законопроекти илюстрират по възможно най-добрия начин, че заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост представлява дълбока реформа и ако чакате всички да плеснат с ръце и да се съгласят за няколко седмици, целият ви живот няма да стигне. Затова тези реформи не са направени с години, тъй като не ги посрещат с разтворени обятия. Законопроектът за медиацията ще допринесе за разрешаването на един от най-сложните проблеми в съдебната система – за натовареността на съдилищата“, каза той.

Правната комисия прие на първо четене и промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предвижда създаването на два етични кодекса – за съдиите и за прокурорите и следователите, както и въвеждането на нови положения, свързани с правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) (виж още тук).

По време на дебата се разрази кратък спор между заместник-министъра на правосъдието Юлия Ковачева, от една страна, и главния инспектор Теодора Точкова и Рая Назарян (ГЕРБ), от друга.

Според Точкова с предложението ИВСС да провежда антикорупционни обучения на магистратите се надхвърлят конституционно установените правомощия на инспектората и се изземват такива от ВСС и от НИП. Точкова заяви, че ИВСС е контролно-установителен орган, а не обучителна институция. Тя добави, че по Конституция Пленумът на ВСС организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, а с тази промяна се преурежда конституционно установен въпрос.

Тя не се съгласи и с допълнението на т. 3 в чл. 54, ал. 1 от ЗСВ, което предвижда следното: „Инспекторатът анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, като приема процедура за редовно отчитане и публикуване на резултатите от анализа и обобщението на приключените дела“. По думите на Точкова текстът бил неясен, и сега ИВСС обобщава и анализира делата, приключили с влязъл в сила съдебен акт, а като установи противоречива практика, подавал сигнали до председателите на ВКС и ВАС.

Тя възрази и срещу предложението ИВСС съвместно с двете колегии във ВСС да обобщава добрите и лошите практики по отношение на спазването на етичните правила в съответствие с относимите европейски и международни стандарти и предоставя информацията на колегиите на ВСС.

Директорът на НИП Миглена Тачева пък възрази срещу идеята ИВСС да провежда обучения на магистрати, тъй като това е правомощие на института.

Рая Назарян (ГЕРБ) заяви, че няма да подкрепи проекта, защото етиката и моралът са категории, които са единни, константни и един етичен кодекс за магистратите бил достатъчен. Според нея Конституцията не разделяла магистратските длъжности на две и нямало конституционно основание за два етични кодекса. „Тези разпоредби биха се оказали противоконституционни и няма да ги подкрепим“, каза Назарян.

Юлия Ковачева отговори, че няма противоречие с Конституцията, още повече, че самият основен закон предвижда изрични функции на съдилищата и прокуратурата. „Съдилищата осъществяват правораздавателни функции, а прокуратурата – функции на надзора“, напомни Ковачева.

Тя изтъкна, че създаването на два етични кодекса е изцяло в унисон с конституционните и законодателни изменения от 2015 г.  и 2016 г., когато ВСС беше разделен на две колегии от правителството на ГЕРБ. Ковачева напомни и друго – тогава отпаднаха и много от правомощията на Пленума на ВСС като на двете колегии бяха възложени всички функции по кадровата политика. „Логично и последователно е да приемем, че двете колегии трябва да приемат кодексите. А именно поради наличието на общи етични принципи, които са валидни не само за магистратите, а за всеки гражданин, е предвидено кодексите окончателно да бъдат одобрявани от Пленума на ВСС“, заяви Ковачева.

Що се отнася до антикорупционните обучения, то зам.-министърката на правосъдието обясни, че предложените правомощия всъщност доразвиват сегашните. По отношение на чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗСВ Ковачева попита: „Какво противоконституционно има, след като извършиш анализ, да отчетеш и публикуваш резултатите от този анализ“.

А антикорупционните обучения всъщност са продължение на извършваните в момента от ИВСС проверки на интегритета на магистратите. „Обърнете внимание, че тук не става въпрос за повишаване на квалификацията на магистратите“, каза Ковачева. Тя допълни, че с тази разпоредба не се цели ограничаване на правомощията на НИП, напротив – за да не съществуват каквито и да било противоречия, е предвидено обучението да става независимо от това, което провежда институтът.

Що се отнася до възражението срещу обобщаването на добрите и лошите практики и по-специално в отговор на възражението как се обобщават добрите практики, Ковачева беше категорична: „Не може да се счита, че само лошият пример подлежи на обобщение и изводи. Добрите практики също трябва да бъдат предмет на анализ и предоставяне на резултатите така, че да бъдат следвани от магистратите“.

От името на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ Милен Матеев и Надежда Йорданова заявиха, че ще подкрепят законопроекта и между двете четения неяснотите в текстовете може да бъдат изчистени.

При гласуването направи впечатление, че част от депутатите на ГЕРБ подкрепиха предложенията, а други се въздържаха.

29
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Проскубания бухал
Проскубания бухал
27 ноември 2022 2:02
Гост

Мъжът на Симона Велева, д-р по конституционно право, която твърдеше,че Кито Тъпото не е нарушил Основнля зако щн и за награда я курдисаха в СЕМ, не е ли един служител в ЕК,който е и управител на такава организация за платена медиация? ПП и ДБ са дъвсем различни и най-важното не са мазни и долни лобисти,които козируват на Америка за България за едни 30 сребърника. Повръща ми се от такова слагачество,двуличие и меркантилност. Делата ще се забатачат и тези тнар казионни медиатори ще се превърнат в машини за пари и печатане на бележки,колкото да се почне съдебен процес.

.......
.......
24 ноември 2022 19:14
Гост
Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 11:44
Гост

С напомняне, че и най-лошата спогодба е по-добра от най-доброто съдебно решение, Бранимир Балачев от ГЕРБ заяви, че ще подкрепи законопроекта.
Оригиналът на тази мисъл е за мира и воната:), не за правосъдието.
Т.е. граждани, няма добри съдебни решения, стойте си по домовете, това трябва да се избродира на подходящите места:).

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
25 ноември 2022 1:16
Гост

Подобно изказване за лошия съд в сравнение с прекрасната медиация на фона на проблемите в последната не е просто камък в градината на съдебната система, а цял Ноев ковчег с камъни.

Анонимен
Анонимен
24 ноември 2022 5:05
Гост

Толкова ли депутаториума, а и „аФторите(с Ф)“ на този проект-недомислица мразите собствения си народ, че му готвите поредни пречки, спънки, препятствия и изкуствени трудности. Достойно и почтено беше, това безобразие да го обявите преди изборите-в предизборната кампания, за да има избирателя информиран избор. Подличко действате, и долничко, мръсничко номерче спретнахте на избирателите-проектозакон, с който избирателят се прецаква, като ще му бъдат отнемани средствата, времето и усилието заради паразитна , непоискана, натрапена дейност. И как става този филм-лобистки законопроект, очевидно противоконституционен да намери път до парламента и комисии толкова бързо-направо със светлинна скорост-в самото начало на работа на парламента,че дори и… Покажи целия коментар »

гРАЖДАНИН
гРАЖДАНИН
24 ноември 2022 4:56
Гост

ПРАВНАТА КОМИСИЯ В ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ Е ЕДНО ГОЛЯМО НЕДОРАЗУМЕНИЕ.

Тако-цако
Тако-цако
23 ноември 2022 22:44
Гост

Това си е опит за превъзпитаване на българина със закон. Вносителите явно са чували само за медиация. Щяха друга песен да пеят, ако бяха станали свидетели на 5-10 такива, на случаен принцип, да видят страните колко са ентусиазирани, че трябва пак да си говорят, когато вече са се изпокарали. Хората, които са стигнали до съд, обикновено са опитвали да се разберат вече. Стигайки до съд, те не искат диалог, защото той вече е станал безсмислен.

3000 лв допълнително разходи минимум
3000 лв допълнително разходи минимум
24 ноември 2022 7:35
Гост

Личен пример-предстои ми делба с външни хора, станали по подъл начин съсобственици в наследствен имот. Най-изумителното е,че вероятно ще съм от първите, които ще ни пробутат този експеримент с медиацията. Че ние едва не се избихме на място, и сега като ще решаваме въпроса по цивилизован начин-чрез съд, ще ни карат да седим на една маса с мерзавците. Темата за разноските, загубата на времето-в статията се говори за три месеца, че то идеята е спорът да се приключи, а не да се удължава с месеци-човешкия живот не е безкраен, че да се крадат три месеца за глупава процедура, излишните усилия… Покажи целия коментар »

Лебед
Лебед
23 ноември 2022 20:13
Гост

Талибаните от Възраждане разбирали от медиация, боже опази. По-посредствени и некомпетентни юристи от техните никога не е имало в този парламент.

ДБ - "фен"
ДБ - "фен"
23 ноември 2022 19:12
Гост

На ДБ не трябва да им се дава да се докопват до никаква законодателна инициатива, тези хора нямат никакъв експертен потенциал, г-жа секретарката на Хр.Иванов излезе специалист по всички клонове на правото, а не прави разлика между елементарни неща и институти!

Медиацията е мъни, мъни, мъни
Медиацията е мъни, мъни, мъни
23 ноември 2022 18:26
Гост

Това безумие трябва да бъде спряно. По дефиниция медиацията е ДОБРОВОЛНА. Задължителна медиация е като дървено желязо-пълен абсурд, юридически нонсенс. Задължителна медиация ще оскъпи процеса. Медиаторът няма да медиатира от добро сърце, а за пари. Ще се плаща допълнително и на адвокатите, за да се явяват на медиация. Страните ще загубят съответния брой работни дни, къде при частника ще търпят да не се явяваш на работа заради разни чужди приумици, медиации и тн. Ще се губи време-за да се измине тази натрапена, паразитна, непоискана процедура, тоест процесът ще бъде удължен-страните ако са могли да се разберат нямало е да стигат… Покажи целия коментар »

Василева
Василева
23 ноември 2022 20:15
Гост

Миленчо, мизантропе, иди да си сипеш една ракия и пробвай другаде да словоблудстваш.

Алберто Моравия
Алберто Моравия
23 ноември 2022 20:19
Гост

Ха, колега, и аз си мисля, че онзи социопат от САС дето му отказаха да го повишат във ВКС, е написал в толкова разпознаваемия просташки стил глупости на килограм. Този човек е за психиатрия, а не за съдия. Поне да го биваше като професионалист.

до двамцата с личностните нападки
до двамцата с личностните нападки
24 ноември 2022 6:43
Гост

Неуважаеми, аргумент ад хоминем не е аргумент. Посочени са множество аргументи против проекта, и отговорът е личностни нападки. НиЗка топка.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 18:25
Гост

От поне 15 години слушам за въвеждането на медиация и досега – нищо. Защо ли?

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 18:27
Гост

Медиация има, но е доброволна, каквато е по дефиниция. Задължителна медитация това е върло противоконституционно.

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
25 ноември 2022 1:21
Гост

„Защо трябва медиацията да е задължителна, при положение че по дефиниция е доброволна процедура?“
„Задължителна медитация това е върло противоконституционно.“

а някой дава ли си сметка, че доброволно-задължителното пенсионно осигуряване е насилствено навиране в частно-правни отношения с нежелан субект? по конституция уж има свободна стопанска инициатива. след като държавата става бирник от името на частна фирма, какво пречи медиатор да стане насилствено съдия…

Kotze
Kotze
23 ноември 2022 18:27
Гост

Защото е евтина за всички, няма кинти там, няма големи хонорари, няма скъпи и дълги дела, печелят само страните и то и двете.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 18:30
Гост

Изобщо не печелят страните, а губят време, средства, усилия. Освен това страните обикновено преди делото преговарят сами, или с неформален медиатор-приятел, съсед, роднина. За да се стигне до съд явно ситуацията е крайна. Задължителната медиация е излишна и паразитна, и ще оскъпи и удължи процеса.

.......
.......
23 ноември 2022 20:21
Гост

Колко опит имате в съдебните спорове, че да твърдите подобни глупости. Аман от крещящо и самодоволно невежество дето непрекъснато се чувства длъжно да обяснява какво мисли.

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 18:15
Гост

Не че нещо, но така написана задължителната медиация няма да е ефективна. И с кой акъл авторите си мислят, че след една среща двете страни ще си стиснат ръцете. Това е абсурд

турбо дизел
турбо дизел
23 ноември 2022 18:18
Гост

Проектът е писан от читави съдии, които много си разбират от работата и от адвокати, които хабер си нямат от медиация. Това е проблемът. Иначе поздравления за Зарков как хубаво го е казал на консенсусния Чолаков, който иска за всичко всички да сме „за“

кака Сийка
кака Сийка
23 ноември 2022 18:15
Гост

Не съм от тез, како Сийке, ама медиацията така лесно не става. Всеки, който има и най-малки познания, ще ви каже, че се разбира дали има мегдан за споразумение, след поне три срещи, та на четвъртата. Медиаторът първо трябва да се види със спорещите, да ги чуе заедно, след това да проведе тет-а-тет среща с всеки от тях, да разбере какво го мъчи и как аджеба може да му се удовлетворят желанията и тогаз пак да ги събере и да си поговорят заедно. Туй то! От една среща – резултатът ще е трибуквена дума, която започва с „к“, свършва с… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 18:13
Гост

Как може да се каже, че създаването на два кодекса е противоконституционно. Тези в правната отваряли ли са въобще Конституцията. Ужас

:)))))))))))))
:)))))))))))))
23 ноември 2022 18:19
Гост

Някой написа нещо за анонимници по-долу

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 18:08
Гост

Толкова посредствени юристи има в правната комисия, че направо ме втриса, че тези хора приемат закони

анонимници
анонимници
23 ноември 2022 18:10
Гост

Вижте колко анонимници са се изказали – колко от тях сте чували? Никога не е било правната комисия да е доминирана от такава посредственост. Чак ми липсва Дани К.!

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2022 18:10
Гост

То да беше само там. Да не забравяме и за някои, начело на “конституционно установени” органи, както каза Радо Чолаков днес, обръщайки се към една от гостенките

Eric Christtian
Eric Christtian
24 ноември 2022 15:12
Гост

The law commission has recommended that all cases be resolved by mandatory mediation before going to court best political thriller novels is part of law commission mandatory mediation will help in the prevention of unnecessary costs and increase the speed of the legal process.