Принципно несъгласие
Адвокатурата: Медиацията не може да бъде нито задължителна, нито съдебна
Медиацията не може да бъде нито задължителна, нито съдебна, защото идеята на медиацията като институт е да бъде доброволна и извънсъдебна, доколкото е замислена като алтернатива на съдебното решаване на споровете. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) и изразява принципно несъгласие с промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за медиацията (ЗМ), с които се въвежда задължителна медиация по 12 вида дела.
Както „Лекс“ писа, измененията бяха предложени от Висшия съдебен съвет, а миналата седмица бяха приети от Министерския съвет (текстът на законопроекта, гласуван от служебното правителство, виж тук). Делата, по които се предвижда задължително провеждане на медиационна среща, са от развод, през делба до търсене на отговорност на управителя за вреди на ООД. Има и втора група дела, по които препращането към медиация става по преценка на съда, но не задължително (повече виж тук).
Висшият адвокатски съвет категорично отхвърля подобна концепция.
„Законопроектът в частта на уредбата на задължителна съдебна медиация (глава шеста и § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта) не съответства на основните положения в общностното законодателство за същността и целите на медиацията като „структурирана процедура, при която две или повече спорещи страни се опитват сами на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях с помощта на медиатор“ (чл. 3, б.“а“ от Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски въпроси, транспонирана в националното законодателство със Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията)“, заявява той в становище до министъра на правосъдието (пълния му текст виж тук).
В него се сочат серия от актове на правото на ЕС и практика на съда в Люксембург (Решение от 14 юни 2017 г., Menini & Rampanelli, С-75/16). Съдът на ЕС подчертава: „…изискването за процедура по медиация като условие за допустимост на иска или жалбата пред съд може да е съвместимо с принципа на ефективна съдебна защита, когато тази процедура не води до задължително за страните решение, не забавя съществено предявяването на иск или подаването на жалба по съдебен ред, спира погасителната давност за съответните права и не причинява разходи или причинява незначителни разходи за страните“.
Според адвокатурата условията, поставени от СЕС, не са спазени в предложените изменения в ГПК и ЗМ.
„Задължаването на страните от съда, към който са се обърнали за защита по правен спор, да проведат процедура по медиация с продължителност до три месеца от съобщаване определението за това (§ 6 ПЗР на ЗИДЗмед.- чл. 140б, ал.3 ГПК), след изтичане на продължителния срок за размяна на книжата води до ограничаване правото им на достъп до съд и забавяне разглеждане на делото от съда. При това, то е съчетано със задължение за страните да постигнат споразумение в рамките на процедурата по медиация под угрозата да понесат санкция чрез понасяне на разноските за проведената задължителна медиация, ако такова не се постигне (§ 6 ПЗР на ЗИДЗмед.- чл. 78а, ал.2 ГПК). Налага се извод, че предвидената в законопроекта задължителна съдебна медиация по разпореждане на съда е в състояние не само неоправдано да засегне правото на справедлив процес, но и причинява допълнително разходи за страните, които те заплащат на съда, в допълнение към и без това твърде високата за нашата социална действителност държавна такса от 4% върху цената на иска, която са заплатили авансово като условие за редовност на исковата молба“, пише ВАдС.
Адвокатурата изтъква, че въвеждането на задължителна медиация по разпореждане от съда, към който частноправните субекти са отправили искане за защита, противоречи на основни начала в гражданския процес. Тя напомня, че съгласно чл. 2 ГПК, съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита на лични и имуществени права, противното би било недопустим отказ от правосъдие. „След като бъде надлежно сезиран, съдът е длъжен да предостави защитата, а не да абдикира от нея, като задължи страните да участват в процедура по медиация, провеждана от трето неутрално лице, за която да понесат допълнително разходи“, се посочва в становището.
В него се заявява, че измененията водят до „неравноправие“ между съдебната и извънсъдебната медиация. И се отхвърля виждането, че единствено съдията е в състояние да прецени кой от отнесените за разглеждане пред него спорове е подходящ за медиация.
„Намираме също, че насочването към медиатор след образуване на съдебна процедура е твърде късно, тъй като вече е заплатена твърде високата за съвременните реалности държавна такса от 4 % върху цената на иска и страната желае да получи решаване на спора именно от сезирания съд. Това е един от факторите медиацията у нас да не е популярна и потенциалът ѝ да не се използва ефективно, а не доброволността ѝ, както е посочено в мотивите на законопроекта“, заявяват адвокатите.
Те изразяват и други принципни възражения срещу въвеждането на задължителна съдебна медиация и напомнят, че целта на медиацията не е непременно постигане на споразумение, а улесняване диалога между страните. „Представеният законопроект противоречи на тази разпоредба, тъй като страните, дори да се отзоват на задължителна или разпоредена по преценка от съда медиация, се санкционират с понасяне разноските за нея при непостигане на споразумение – § 6 ПЗР на ЗИДЗмед.- чл. 78а, ал.2 ГПК“, сочи ВАдС.
Освен това адвокатурата заявява, че кръгът на предвидените за задължителна съдебна медиация спорове е твърде широк. Както „Лекс“ писа, изчисленията на ВСС са, че ако се приемат промените, се очаква да се проведе задължителна медиационна среща по поне 50 000 дела. „Това, в съчетание с дългия срок за провеждане – до три месеца, създава предпоставки за неоправдано забавяне на производството по делата и понасяне на прекомерни допълнителни разходи при непостигане на споразумение след насочването към медиация“, заявяват адвокатите.
Те определят като прекомерно тежка санкцията за този, който не участва в разпоредена от съда медиация – да плати таксите и разноските по делото, независимо от изхода му. И изтъкват: „Това може да има за своя последица ограничаване на правото на достъп до съд и въздържане от страната да предяви искане за защита пред съда, пред угрозата да бъде насочена към медиация въпреки липса на желание за провеждане на процедурата“.
Висшият адвокатски съвет заявява, че подкрепя усилията на правителството за насърчаване на използването на медиацията и заявява: „Този резултат може да бъде постигнат чрез широко популяризиране на медиацията, насочване към медиация и полагане усилия спорът да бъде доброволно уреден преди образуването на съдебно производство. За подпомагане на този процес българската адвокатура разполага с необходимия кадрови и интелектуален потенциал и осъзнава своята висока отговорност като конструктивен участник“.
31
Коментирайте
Не мога да повярвам-адвокатурата заела позиция, която е правилна, законосъобразна и не във вреда на гражданите-визирам например последното незаконно увеличение на противоконституционната наредба номер 1, или незаконната такса на САК за вписване на нови адвокати, или незаконната такса на САК за жалба срещу адвокат, или таксата, събирана от САК за обработка на документи за адвокатския изпит, или позицията,че за да станеш адвокат трябва да ходиш на два изпита, ама това предложено от вписани без изпит-тоест изпит да има, ама да е за другите и тн.
Лично аз съм потресен от адекватната позиция на адвокатурата по темата. Изненадахте ме приятно.
Странно как адвокатурата преди 2 години зае силна позиция в подкрепа на задължителната медиация, а сега се прави на щипана селска мома.
Необосновани възражения зад които прозира само и единствено алчността.
Никой не задължава никого да се споразумява.
Единственото задължение е да се отиде на първа среща при медиатор, между две съдебни заседания и без разноски за добросъвестната страна.
И един съвет към юристите, които пишат в този форум- прочетете законопроекта преди да коментирате. Иначе вица за чукчата-писател го знаем.
Моме, не може да има задължение за медиация, тя е по дефиниция доброволна. Първата среща при медиатора, за която копнееш няма да е безплатна за гражданите-ще се плаща на медиатора-тоест някой друг решава как да се ползват чуждите пари-доста подличко, той -медиатора няма да медиатира от добро сърце, а за пари. Ще се плаща и на адвокатите, за тази натрапена медиация. Гражданите ще губят минимум един работен ден, което в частния сектор е достатъчно основание за последици за работещите, в добавка-загубения работен ден няма и да бъде заплатен. И очевидно е-ефект няма да има за гражданите-и ти казваш, гражданите да… Покажи целия коментар »
Чичо, хайде първо прочети законопроекта и тогава заемай авторитетни позиции. Много е излагащо да се пишат глупости, дори анонимно.
да седнат и да почетат малко дициплините от първи курс- общообразователни и основополагщи и самата Конституция , пък тогаз да се перчат , че са юристи и то на високи позиции само с перчене и активности не става трябват и знания
То е ясно защо адвокатурата ще са против. Но когато претоварените съдилища буксуват, почва едно мрънкане защо не им се разглеждал спора навреме. Предложението е добро и не е бягство от отговорност, а съобразяване с реалните условия- колко случаи има, когато е необходимо малко напътствие, вместо да се водят безспирни съдебни дела. Когато не става медиация- не става, но поне са опитали. А ако стане?
Що за глупсти си написал , въобще думата логика позната ли ти е ? как така задължителна , пък ако не щат тогава съд . То каква е разликата със съдебно дело , ако ще е задължителна що за хора сте все искате да насилвате и задължавате
Решението не е отказ от правосъдие, а реформа и натоварените съдилищ да се разтоварят. С промяна подсъдността против банки и застрахователи и администрация, чийто акт се обжалва нещата ще се наредят! Но не, тъп и гладен медиатор това не го разбира. С медиацията в този си вид съдийските заплати трябва да бъдат намалени с 40-50%
Как ще задължите хора, които са се трепали и обиждали да седят на едно място – то това е абсолютно нарушение на техните законни права и интереси….Да не говорим, че в някои случаи ще е нарушение на издадени Заповеди за незабавна защита – първа фаза на бракоразводния процес, ай …. Сега великите умове, никога не помирисвали дела за делба или развод, ще кажат, че ще им правят дистанционно медиацията – да, ама не! Не може да споразумяваш хора от разстояние, следователно трябва да присъстват, е те не могат да се гледат един друг. Следователно предизвикваш нови инциденти, и то със… Покажи целия коментар »
Потресаващи глупости сте написали.
За мен е меродавно само мнението на ПРОСКУБАНИЯ БУХАЛ
Да се бяха запознали поне с актовете на правото на ЕС и практика на съда в Люксембург преди да предлагат тези промени.
Кои решения на СЕС и ЕСПЧ не са взети предвид? Твърдя, че не можете са посочите.
Всеедно да искаш някой да дарява по зповед
Принципно е така, но нещо се правят оглушки
Ами извършвайтр я тогава доброволно де
Глупости. Сакън да не им дадеш нещо за правене
До тук водят нелепите предложения на ВСС.
Все пак тя е алтернатива на съдебното решаване на споровете. Не може да бъде задължителна
Ако никой не иска да я извършва? Какяо правим?
Ми съдим се по каналния ред.
Напълно така е.
И аз съм на същото мнение
Така е
Напълно подкрепям становището им.
Пълен абсурд е медиацията да е задължителна.
Защо?
Защото е алтернатива.
Добро утро