Правната комисия въведе ефективни санкции срещу бездействащи чиновници
За първи път в АПК беше предвидена отговорност на администрацията за вреди от нарушаване на правото на ЕС
Глобите в АПК
Чл. 302 (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 303 Наказва се с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини:
- не се произнесе в срок по жалба или протест срещу административен акт;
- не препрати своевременно жалба или протест срещу административен акт на по-горестоящия административен орган или на съда;
- не се произнесе в срок по предложение или сигнал.
Чл. 305 Който не изпълни друго административнопроцесуално задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чиновниците, които бездействат или не изпълняват задълженията си в срок, да не остават безнаказани, както досега, а да понасят отговорност. Това ще се случи, ако влязат в сила приетите днес на второ четене от правната комисия в парламента изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
И в момента АПК – чл. 302 например, предвижда глоба от 50 лв. до 1000 лв. за длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат.
„Досега такава глоба няма наложена“, констатира на днешното заседание на правната комисия председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков. А причината за това посочи председателят на комисията Данаил Кирилов: „Практиката показа, че не се налагат наказания на длъжностни лица за неизпълнение на техни задължения по АПК, защото не е уреден редът за налагане на административнонаказателната отговорност – нито кой следва да установи нарушението, нито кой да издаде наказателното постановление“.
Заради тази празнота в АПК на практика мъртви остават разпоредбите, които предвиждат различни глоби за администрацията. „Административните органи масово не се произнасят в срок, а това е посегателство върху правата на гражданите. В момента обаче голяма част от нормите нямат санкции. А норми без санкции са пожелания“, заяви проф. Иван Тодоров.
Затова правната комисия за първи път уреди в АПК кой ще установява бездействието на чиновниците и ще ги наказва за него. По предложение на Данаил Кирилов беше предвидено, че актовете за установяване на нарушенията по чл. 302, 303 и 305 от АПК ще се съставят от инспекторите на съответния инспекторат по Закона за администрацията. „Наказателните постановления ще се издават от органа или от овластени от него длъжностни лица“, прие още комисията. И предвиди, че там където няма инспекторат, органът ще установява нарушенията.
Ред беше предвиден и за най-висшите представители на изпълнителната власт – министри, областни управители, шефове на държавни агенции. Техните нарушения ще установява Главният инспекторат, а наказателните постановления ще издава лично министър-председателят или овластено от него длъжностно лице.
За мълчаливите откази, които бяха откроени и от представителите на науката, и от депутатите като най-тежка форма на бездействие на администрацията, беше предвидено специално задължение на съда. То е винаги, когато установи, че е налице мълчалив отказ, да изпраща копие от акта си на длъжностното лице, което има правомощието да установява административното нарушение в конкретния случай.
Отговорност за администрацията за нарушаване на правото на ЕС
По предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков за първи път в АПК беше уреден редът, по който администрацията ще носи отговорност за нарушение на правото на Европейския съюз.
В чл. 203 от АПК беше записано: „Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава“.
А втората алинея на разпоредбата предвижда: „За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз“.
„Извъндоговорната отговорност на държавите-членки за вреди, причинени на частноправните субекти от нарушаване на правото на ЕС, е основен принцип на правото на ЕС“, подчерта Чолаков в мотивите си. И изтъкна, че липсата на законодателно разрешение създава неяснота при тълкуване от съдилищата по кой правен ред и пред кой съд да се реализира тази отговорност.
Въпросът за това кой (административните или общите съдилища) и по какъв ред (ЗОДОВ или ЗЗД) трябва да се произнася по исковете за обезщетение за вреди, причинени от правото на ЕС, е предмет на съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. То обаче е спряно докато Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване на Административен съд – Варна, по което част от въпросите са свързани с реда за разглеждане на тези искове. По него все още няма решение, но излезе заключение на генералния адвокат, за което „Лекс“ вече писа, което дава основни насоки. В заключението си генералният адвокат посочва, че несигурността за процесуалния ред, който следва да се приложи за предявяване на искове за нарушение на правото на ЕС, е нарушение на принципа на ефективност.
Георги Чолаков посочи, че държавата трябва да определи реда за тези искове и това може да стане незабавно в АПК. Депутатите единодушно подкрепиха предложението му делата да се водят по ЗОДОВ пред административните съдилища. Предстои двете върховни съдилища да се произнесат кой е компетентният съд и дали по ЗЗД или по ЗОДОВ ще се гледат делата за вреди от нарушение на правото на ЕС в останалите случаи, когато не става дума за актове, действия или бездействия на административни органи.
Прокуратурата няма да плаща държавни такси за протести
Заседанието на правната комисия продължи близо седем часа. В търсене на консенсус председателят ѝДанаил Кирилов настояваше за всеки от текстовете да се чуе мнението на върховните съдии, представителите на правната наука и на заинтересованите, които имат становище по промените в АПК.
Депутатите гласуваха принципно одобрените от тях текстове за това кога касационната инстанция разглежда делото в открито и кога в закрито заседание. На практика беше запазено правилото за провеждане на открито заседание. Такова ще има винаги, когато делото се гледа от петчленен състав на ВАС, когато касационната инстанция е единствената съдебна инстанция, както и когато някоя от страните, включително и прокурорът, поиска това. Съдът също ще може по своя преценка да насрочва делото в открито заседание, дори и да няма искане от страните за това.
След като на миналото си заседание правната комисия направи една от най-големите промени в АПК и предвиди, че вече и администрацията ще плаща такси за касационно обжалване, днес по предложение на Георги Чолаков беше въведено едно изключение. По общо съгласие депутатите записаха, че прокуратурата не заплаща такси за предявяване на протести.
8
Коментирайте
добро начало, но се съмнявам да има резултати
Много добри предложения, дано да не срещнат съпротива при приемането в пленарната зала. Чиновниците няма да се дадат така лесно.
Паричните глоби винаги са давали добър резултат.
А сега да видим дали ще има санкции по високите етажи на властта?
Браво! Революционни предложения и в съобщенията, и в подсъдността, и в реалното налагане на глоби, и в отговорността за нарушаване на правото на ЕС, и в намаляване задръстването на ВАС, който основно трябва да се занимава с уеднаквяване на практиката, а не са бъде районен съд. АПК явно ще продължи да бъде качествено по-добър от ГПК.
Регламентирането на отговорността на държавата за вреди причинени от правото на ЕС – това е пробив! Понякога в Народното събрание се раждат добри неща…
докато не го видя в ЗОДОВ или ясно разписано в тълк. реш., няма да разсеят опасенията ми, че ще опитат да препратят към ЗЗД, например за отговорността на самото НС
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Естествено е да няма наказания за нарушения извършени от служители, след като например в Закон за ограничение на администрацията и т. н. съществува чл.33 , който дава имунинет на министри и кметове , не носят отговорност за своето нехайство по чл.5 и 30?Директива на ЕС и два български закона забраняват на служителите да искат копия на документи намиращи се пир тях или са издадени от друг орган, заплашени са високи глоби 5000-10 000лева, но няма наказани, министри и кметове подписват задължителни за попълване формуляри , които трябва да бъдат придружени от копия на документи?Естествено е да има корупция и раздут… Покажи целия коментар »