Хората с гарантирани депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) имат право да търсят отговорност от държавата, тъй като в нарушение на правото на ЕС изплащането им е забавено с над 5 месеца. То започна на 4 декември 2014 г., а не пет работни дни, след като банката затвори на 20 юни 2014 г., както предписват европейските норми – т.е. на 30 юни 2014 г. Това следва от заключението на генералния адвокат Юлиане Кокот (пълният му текст) по преюдициално запитване на Административен съд-Варна, който постави осем въпроса на Съда на Европейския съюз заради дело на гарантиран вложител в КТБ, който съди БНБ за забавеното изплащане на парите му.

Ето какво заяви днес генералният адвокат:

„Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозити трябва да бъде установена в срок от пет работни дни след като компетентният орган е установил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила дължимите и изискуеми депозити, независимо от решението относно неплатежоспособността на кредитната институция и отнемането на нейния лиценз. Специални надзорни мерки също не могат да имат суспензивно действие по отношение на установяването на неналичността на депозити. На следващо място, това установяване трябва да се извърши по начин, който показва недвусмислено на схемата за гарантиране на депозити, че срокът по член 10, параграф 1 от Директива 94/19 е започнал да тече. На последно място, установяването на неналичността не може да се обвързва с условието вложителят задължително да е предявил до кредитната институция искане за изплащане.

При обстоятелства като настоящите неправилното прилагане на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, за да ангажира отговорността на съответната държава членка“.

Тепърва ще стане ясно дали отговорите, които генералният адвокат дава на въпросите на АдмС-Варна, ще бъдат възприети от Съда на Европейския съюз.

Решението му е едно от най-очакваните по запитване от България, тъй като касае не само вложителите в КТБ, а и всеки, който иска да съди държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. В очакване на това решение на съда в Люксембург е спряно съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса – кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

Преюдициалното запитване е на съдия Искрена Димитрова от АдмС-Варна. Тя се обърна към съда в Люксембург заради дело на вложителя с гарантиран депозит в КТБ Николай Кантарев. Той съди Българската народна банка (БНБ) за 3710.91 лв. Това е сумата, с която иска да бъде обезщетен за забавено изплащане на депозита му в КТБ. Според Кантарев той е трябвало да получи парите си още на 30 юни 2014 г., а не на 4 декември 2014 г., когато започна изплащането на гарантираните суми.

Искът му се основава на чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС и тезата му е, че след поставянето на КТБ под специален надзор БНБ е трябвало да вземе решение за обявяване на депозитите за неналични и изплащането им да започне в 5-дневен срок от него – на 30 юни 2014г., а не да се изчаква отнемането на лиценза на банката, което стана на 6 ноември 2014 г. На практика изплащането започна близо месец по-късно – на 4 декември 2014 г.

По-скоро ЗОДОВ, отколкото ЗЗД и най-вече ясен правен ред

Що се отнася до това по какъв ред трябва да се разглеждат исковете за вреди, причинени от държавата на гражданите ѝ от нарушение на правото на ЕС, генералният адвокат заявява:

„Правото на Съюза допуска възможността в България да се прилагат, в зависимост от действащия публичен орган, два различни процесуални режима за предявяване на искове за отговорност на държавата поради нарушения на правото на Съюза, стига за частноправния субект да е ясно до кой процесуален режим трябва да прибегне в конкретния случай и този процесуален режим да позволява ефективното реализиране на правото на обезщетение за вреди на основание на правото на Съюза. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали процесуалният режим, приложим за предявяването на искове срещу БНБ за отговорност на държавата, отговаря на тези условия“.

Макар в заключението да не се казва дали делата за вреди от нарушение на правото на ЕС трябва да се водят по реда на ЗЗД или на ЗОДОВ, което е основният въпрос, на който се очаква отговор, то дава много важни насоки.

Когато разсъждава за възможността тези дела да се водят по чл. 45 от ЗЗД Мариане Кокот заявява, че правото на ЕС не допуска националното право да въвежда условия за ангажиране на отговорността на държавата на основание на правото на съюза, които са по-ограничителни от развитите в практиката на СЕС. Виновна отговорност, искът за реализирането на която, както в настоящия случай, Законът за задълженията и договорите изисква да се разглежда по реда на Гражданския процесуален кодекс, обаче нахвърля по обем трите предвидени условия за ангажиране на отговорността на държавата на основание на правото на Съюза – правна норма, която предоставя на частноправния субект права, достатъчно съществено нарушение и пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и причинените вреди“, пише в заключението.

Генералният адвокат коментира и чл. 1 от ЗОДОВ, по който Кантарев е завел делото си срещу БНБ и това, че при него възможността за предявяване на иск за обезщетение е обвързана с предхождащата отмяна на незаконосъобразния административен акт, причинил вредите. „Освен това е съмнително дали принципът на ефективност допуска национална правна уредба като разглеждания в настоящото производство български Административнопроцесуален кодекс, който изисква незаконосъобразният акт в основата на нарушението на правото на Съюза да е отменен, респективно да е установена незаконосъобразността на действието или бездействието, довело до нарушението“, пише тя в заключението си. И продължава: „Би било в разрез с принципа на ефективност обаче да се изисква от увредените лица винаги да използват всички разполагаеми правни средства за защита. Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като отчете всички обстоятелства по главното производство, дали е било логично да се изисква от гн Кантарев, преди да предяви иска си за обезщетение, да предяви други искания за отмяна на актовете на БНБ или за установяване на незаконосъобразността на действия или бездействия от страна на БНБ“.

От него става ясно, че един от големите проблеми в България, които констатира генералният адвокат по отношение на делата за вреди за нарушение на правото на ЕС, е абсолютната неяснота по кой ред трябва да се водят. „За сметка на това в настоящия случай несигурността относно процесуалния ред, който следва да се приложи за предявяване на искове за нарушение на правото на Съюза съгласно правото относно отговорността на държавата, сама по себе си съставлява нарушение на принципа на ефективност. Това е така, защото посочената несигурност прави прекомерно труден за частноправния субект достъпа до съдилищата, за да получи обезщетение, като се започне с определянето на съда — административен или граждански — пред който следва да се предяви искът“, заявява Юлиане Кокот.

„Вярвам, че решението на Съда на ЕС ще бъде в същата насока, тъй като в заключението на генералния адвокат се визират основни принципи на правото на съюза, от които съдът няма основание да се отклони“, коментира за „Лекс“ адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с адвокат Катина Бончева представлява Николай Кантарев. По думите му заключението дава ясен знак, че, ако делата за вреди от нарушение на правото на ЕС се водят по ЗЗД, ще бъде нарушен принципът за ефективност. И изтъкна, че то показва, че държавата трябва да даде яснота на гражданите си за реда, по който могат да водят тези дела – или чрез промени в законодателството, или със съвместното тълкувателното решение на ВКС и ВАС.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
съгласен
съгласен
07 юни 2018 15:27
Гост

Още от самото начало беше ясно, че това забавяне е недопустимо. Но докато едни си чакаха гарантираните суми от държавата, на други беше дадено време да си направят цесийките и прихващанията, като се определи начална дата на несъстоятелността чак през ноември, а на всички беше ясно, че трябва да е 20 юни, след като са решили да фалират банката.

Анонимен
Анонимен
07 юни 2018 15:28
Гост

Дано и СЕС не се забави толкова. Че хората чакат.

Анонимен
Анонимен
07 юни 2018 15:34
Гост

Надявам се. Те винаги са били корвктни.

костадин
костадин
07 юни 2018 15:29
Гост

да не би да си съгласен и с направените промени със задна дата с онова, на което му казват закона пеевски?

Погнусен
Погнусен
07 юни 2018 16:18
Гост

Законът за банковата несъстоятелност даде още власт на синдиците. Пълна пародия, от всякъде в противоречие с Конституцията. ГЕРБ се хвана под ръка с ДПС и подкрепи предложението на Пеевски, което бе направено със задна дата.

Анонимен
Анонимен
07 юни 2018 15:36
Гост

Май нещата отиват към нова глоба за БГ. Жалко, че това пак е на наш гръб.

Анонимен
Анонимен
07 юни 2018 16:22
Гост

Като теглиш заем те оглозгват до кокал с лихви и такси. А когато трябва да си получиш твоите вложения и то не всички, а само гарантираните-не става. Шайка обирджии.