Прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка да се води дело за отнемане на незаконно придобито имущество. Това заяви Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №4/2016 г., което е подписано с особено мнение от 11 съдии (пълния текст на решението и на особеното мнение по него виж тук).

То касае само делата по отменения тази година Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 г.

Като тълкуването, направено от върховните съдии, не се отнася до изрично записаните в закона изключения, които предвиждат, че проверката на имуществото продължава и след като наказателното производство е прекратено поради последвала амнистия, изтекла давност, невменяемост и смърт на дееца, или когато е допуснат трансфер на делото в друга държава.

Точният отговор на поставения по тълкувателното дело въпрос, даден от Общото събрание на Гражданската колегия, председателствано лично от шефа на съда Лозан Панов, гласи: „Прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата“.

У нас вече действа нов нормативен акт, който регламентира т. нар. гражданска конфискация – Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Освен, че изначално неговите разпоредби не са предмет на тълкувателното дело, тъй като то беше образувано две години преди приемането му, тълкуването дадено днес не може да бъде приложено и по аналогия към делата, образувани по него. Причината е, че в ЗПКОНПИ съществува разпоредба (чл. 108, ал. 4), която липсва в стария закон и изрично регламентира: Проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство“. Тълкуването на ВКС не се отнася и до най-стария закон за конфискацията, който беше отменен през 2012 г. и изискваше влязла в сила осъдителна присъда, за да се пристъпи към отнемане на имуществото. Така потенциално засегнати от тълкувателното решение ще са 315 дела за конфискация (според статистика, цитирана от в. „24 часа“), образувани от 2012 г. до 2018 г., но само тези от тях, по които наказателното производство е прекратено докато гражданският процес за конфискация е още висящ.

Предпоставките за правото на иск на комисията за конфискация

В тълкувателното решение ВКС първо изследва на какво се основава правото на иск на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). И напомня, че за да възникне то, първо трябва да бъде извършена специална проверка. Като това може да стане само след сезиране от изрично посочени държавни органи, само в специално уреденото за целта административно производство с участието на собственика на имуществото и само от КПКОНПИ. „Никой друг и на никое друго основание не може да сезира комисията, нито тя може да се самосезира”, заявява ВКС.

След това описва фактическия състав, който поражда правото на иск, който съдът проверява по всяко дело, за да установи дали то е надлежно възникнало: „Производството за установяване на незаконно придобито имущество започва с нарочен акт, когато директорът на съответната териториална дирекция на комисията се увери, че уведомлението изхожда от надлежния държавен орган и са налице съответните предпоставки на чл. 22, 23 и 24 ЗОПДНПИ (отм.). В хода на проверката се събират доказателства за произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му. Ако бъдат събрани достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че имущество е незаконно придобито, директорът на съответната териториална дирекция представя мотивиран доклад, въз основа на който комисията може да вземе решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещия иск. След налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки, собственикът на имуществото има право да участва в производство, в т.ч. да бъде защитаван от адвокат. Проверката приключва с решение на комисията за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на мотивиран доклад на директора на съответната териториална дирекция“.

Като в решението се уточнява, че тримесечният срок за предявяване на иска има значение само за запазване на наложените обезпечителни мерки, но този за приключване на проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като изтичането му преклудира възможността на комисията да заведе дело.

„По ГПК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са абсолютни и трябва да са налице при постановяване на решението – съдът следи служебно за наличието им и в тежест на ищеца е да ги докаже“, заявяват върховните съдии. И посочват, че относителни са само изрично посочените в закона предпоставки –  наличие на арбитражно споразумение, споразумение за възлагане на делото на чуждестранен съд, споразумение за избор на съд и давност. „Относителните процесуални предпоставки може да не са налице при постановяване на решението, ако ответникът не се е позовал на тях в съответния срок или ако по силата на закона последващите промени нямат значение (чл. 120 ГПК), но ако в хода на процеса отпадне коя да е от абсолютните процесуални предпоставки, ищецът няма право да иска решение, защото правото на иск, дори да е съществувало, междувременно е погасено“, завява ВКС.

И заключава: „Правото на иск на КПКОНПИ произтича от нейното надлежно сезиране. Ако тя не е била сезирана надлежно или някоя от предпоставките за нейното надлежно сезиране отпадне в последствие, правото на иск не е възникнало надлежно или е погасено в последствие“.

В решението изрично се посочва, че законодателят може да постанови обратното. Като ВКС изтъква, че той го е направил в чл. 23, ал. 2 и 3, с изчерпателно изброяване на случаите, при които въпреки прекратяването на наказателното производство, проверката за конфискация продължава (виж по-горе). „Хипотезите прекратяване на наказателното производство на други основания не са уредени изрично и не могат да бъдат изведени от съществуващите разпоредби в закона“, заявяват върховните съдии.

Европейски стандарт за ясно очертан кръг от проверявани

Те правят анализ на серия от разпоредби на ЗОПДНПИ и достигат до извода, че кръгът на лицата, които могат да бъдат проверявани по него е строго очертан (в чл.22-24 и чл.6З, ал.2 – хора с повдигнати обвинения за определени престъпления и извършили административно нарушение, от което е придобита облага от над 100 000 лв., както и свързаните с тях лица).

„Ако производството по отнемане на имуществото продължи и след отпадане на посоченото в чл.22 качество, това би означавало, че кръгът от лица, по отношение на които законът допуска ограничаване на собствеността не е точно определен или че законът не установява връзка между извършването на определена престъпна дейност и възможността да бъде отнемано имущество, доколкото всяко лице се счита за невиновно до доказване на противното и нито в българското, нито в международното право, вкл. правото на ЕС, към настоящия момент не се допуска отстъпление от този принцип“, заявява ВКС.

За това, че прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка да се води дело за конфискация, Гражданската колегия намира аргументи в три разпоредби на ЗОПДНПИ. Първата е чл. 31, който задължава прокурора незабавно да уведомява комисията за всяко постановление за прекратяване на наказателното производство и основанията за това. А това се прави, за да може тя да прекрати проверка си, за да не се допуска тя да бъде водена срещу лице, което не попада от очертания от закона кръг.

Другият текст от ЗОПДНПИ, който показва, че няма как след като наказателното производство бъде прекратено, това за отнемане на имуществото да продължи, е чл. чл.77, ал.4, т.2. Той изисква от комисията да представи в съда доказателства за съществуването на предпоставките за започване на проверка, една от които е обвинение за изброени в закона престъпления. „Ако наличието на повдигнато обвинение е ирелевантно към момента на провеждане на съдебната фаза на производството, то законодателят не би следвало изрично да предвижда необходимостта от неговото доказване и в тази фаза, респ. би предвидил, че следва да бъдат представени доказателства за наличието на обстоятелствата по чл.22, 23 и 24 към момента на започване на проверката, каквото уточнение обаче в чл.77 липсва“, изтъква ВКС. Той прави извод за обвързаност между наказателната отговорност и възможността за отнемане на имущество по отменения закон и от разпоредбата на чл.90а ЗОПДНПИ, която очертава отговорността на държавата при конфискация, ограничавайки я с вредите за престъплението, заради което е започнала.

Решението стъпва и на минималните задължителни стандарти, предвидени в Директива 2014/42 ЕС от 3 март 2014 г. за обезпечителни мерки и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, както и на Допълнителния протокол №1 към ЕКЗПЧОС, и на Хартата на основните права на ЕС.

„Отнемането на имущество следователно съответства на установения от ЕКЗПЧОС стандарт, ако представлява установена със закон мярка, която обаче е и пропорционална на целта на закона. Правилата на националното законодателство следва да бъдат също така точни и предвидими, т.е. да е ясно определено спрямо кои лица могат да бъдат предприемани съответните ограничаващи мирното ползване на притежанията мерки. Ако се приеме, че систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм.) обосновава извод, че обстоятелствата по чл.22, ал. 1 от закона са ирелевантни за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество, това би означавало, че конфискацията като мярка е насочена към неопределен в самия закон кръг от лица, което не съответства на установените в ЕКЗПЧОС стандарти“, заявява ВКС.

И подчертава, че съдът, изхождайки от цялостното и систематично тълкуване на закона в съответствие с установените в международните актове стандарти, разполага с правомощието да прецени към кой момент от развитието на производството е необходимо съществуването на обстоятелствата, послужили като основание за неговото образуване.

В тълкувателното решение не се посочва изрично, че постановяването на окончателна оправдателна присъда е основание за прекратяване на делото за конфискация. Този въпрос въобще не е засегнат от върховните съдии. Според водещи специалисти по наказателно право обаче влязлата в сила оправдателна присъда е още по-силно основание да се сложи край на делото за отнемане на имущество от прекратяването на наказателното производство.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
07 декември 2018 11:53
Гост

Доживяхме! Цели 2 години го мъдрят това решение върховните.

Загрижен
Загрижен
07 декември 2018 11:52
Гост

Дали от това тълкувателно ще се възползват новите звездни клиенти на КПКОНПИ и прокуратурата Баневи, Стайкови и сие, ако делата срещу тях се провалят?

---
---
07 декември 2018 20:19
Гост

На няколко места в решението, а и в статията е написано , че това е тълкуване по приложение на закон , който 2018 г. е отменен. Нови дела ще са по нов закон. Така , че изначално е ясно , че няма как въпросът за Баневи да има отношение към това тълкувателно решение.

magistrat
magistrat
07 декември 2018 11:41
Гост

Поздравления за колегите, подписали се под особеното мнение. Комисията няма законово задължение служебно и непрекъснато да
проверява дали наказателното производство не е прекратено.

Анонимен
Анонимен
07 декември 2018 11:52
Гост

След като е възможно проверката да започне и продължи след
прекратяване на наказателното производство, то е логично
да продължи и при прекратяване, защото
деянието в случаят не е престъпление.