Адвoкат Пенков, Вие сте създател на една от най-успешните кантори в България след демократичните промени – „Пенков, Марков и партньори“. Какво се промени в работата Ви за тези 30 години?

Освен ентусиазмът, желанието за добро обслужване на клиентите и професионализмът – почти всичко. Дори измеренията и съдържанието на тези думи също коренно се промениха.

В началото на демократичните промени дори не се допускаше създаването на кантори от съвременен тип, каквато е нашата. Затова ние използвахме възможностите на стопанското законодателство, позволяващо създаването на определени юридически лица. В този момент имаше само Указ 56 и Указ 535, уреждащи, макар и несъвършено, началните стъпки на някаква стопанска инициатива. Според някои именити адвокати бяхме нелегитимни. Нямаше дори и Търговски закон. Адвокатски дружества се допускаха чак 2007 г. Бяхме четирима учредители, започнах сам за около година, в семейния ми апартамент, без практика, без знания и опит за изграждането на правен офис, без клиенти, в обстановка на напрежение и несигурност след промените, с много съмнения. Но бях подкрепен от семейството ми и от някои приятели. Нямахме организация, нямаше комуникативни средства, нямаше компютри, копирни машини и друга техника, липсваха и други подходящи условия за работа. Постепенно всичко това в крачка се променяше, докато се достигнат организацията и големината на фирмата, позволяващи съвременно качествено обслужване.

Междувременно се приеха така важните Търговски закон, закони за приватизация, защита на инвестициите, концесии, обществени поръчки, регулиращи либерализацията в областта на енергетиката и телекомуникацията, защитата на конкуренцията и потребителите, Закон за Търговския регистър и много др. Те, заедно със създаването на регулативните органи КЕВР, КФН, КЗК, КРС и КЗП и добре функционираща банкова система, след стопанския колапс и хиперинфлацията през 1996 г., създадоха необходимите условия за предприемачество, стопанска инициатива, иновации, все неща свързани със свободните пазарни отношения. Това доведе до диверсификацията на правните услуги, които следваха развитието на икономиката и от своя страна създаваха импулс за развитие.

Присъединяването към ЕС през 2007 г., свободното движение на хора и стоки, бяха последната отправна точка за добро обслужване.

През началния период често бяхме ангажирани с изработването на проектозакони, служещи на бизнеса, със структуриране на приватизационни сделки, изработване на документи и регистрация на търговски дружества, докато сега извършваме дейности по структуриране на сделки и финансирания, сливания и придобивания, консорциуми, защита на конкуренцията, защита на лични данни, мерки срещу изпиране на пари и не на последно място възможностите за подкрепа на държавата.

Всъщност, има основна промяна както в заобикалящата среда, така и по отношение на условията и същността на работата, но без началото, нашето желание и убеденост, нямаше да се стигне до сегашния резултат.

Как се промени самото адвокатско дружество?

Адвокатското дружество от четирима ентусиасти с малко знание и опит в един апартамент се превърна в организация, обединяваща на практика около 70 души, от които 47 адвокати в цялата страна, което само по себе си изисква стройна организация и субординация, правилно структуриране на адвокати и обслужващ персонал. Толкова много хора не могат успешно и ефективно да работят съвместно, ако не са обединени от обща идея и цели. А това от своя страна може да се извърши само с утвърдени стандарти, етични правила и доказано взаимно доверие. Освен това се опитваме да създадем условия за синергиен ефект и все повече иновативно мислещи колеги. Така че, като специфика, можем да изтъкнем желанията за общност и съвместност като база за личностно и професионално израстване, което се превърна и във важна част от фирмената ни култура. Тя също включва обществената ангажираност в различни социални каузи, във връзка с подпомагане на нуждаещи се, защита на животните, подобряване на образованието и др.

Опитваме се да разчупим стандартното мислене и основавайки се на нашите знания и опит, да проявим решителност за реализацията на не толкова леки проекти, които са добри за страната. Това, както и стремежът ни към добра вътрешна комуникация, създава именно условия за доверие и отдаденост към работата и клиента.

„Пенков, Марков и партньори“ е част от световната мрежа на независими правни кантори „Лекс Мунди“ и следвате тенденциите в професията. Има ли нови изисквания към адвокатите, които се налагат в световен план и от какво са продиктувани те?

Действително от над 20 години е чест и удовлетворение за нас, че членуваме в тази най-голяма международна организация на независими правни кантори – „Лекс Мунди“, която обединява над 21 000 адвокати, 160 фирми в над 100 държави по света.

В течение на годините, „Лекс Мунди“ издигна изключително високи професионални и етични изисквания и прагове, които изисква от своите членове и чието съответствие проверява на всеки 6 години. Като тенденция може да се посочи, че все повече утвърдени правни офиси търсят международно обединяване, изградено на доверие, не само с оглед обмена на информация, но и с оглед възможността за по-добро обслужване на своите клиенти в другите държави. Самото обединяване изисква уеднаквяване и приобщаване към високите международни стандарти на обслужване, свързани с квалификацията, постоянното надграждане в знанията, задълбочените анализи и проучвания, индивидуалното отношение към клиентите и постоянната обратна връзка с тях.

Тенденция е желанието на все повече правни офиси да бъдат сертифицирани по ISO за доброто управление и качество на работата, което е една допълнителна гаранция, както за партньорите, така и за клиентите.

Все повече се налага да се борави с модерно дигитализирано оборудване, позволяващо при необходимост както онлайн консултации, така и организирането на видео-онлайн конференции.

Все повече се налага и необходимостта от осигуряване на защита на личните данни, както и проверки свързани със законовите изисквания против изпирането на пари.

Въпреки че някои твърдят като тенденция, че са възможни автоматизирани, електронни правни консултации, нещо което се застъпва не само от ИТ-специалисти, но и от лица с различни професии, считам, че това не може да излезе извън някои информации, свързани с цитирането на законовата уредба и определена съдебна практика. Във всеки случай, по този начин не може да се предоставят индивидуални съвети, свързани със специфичните изисквания и условия, а в крайна сметка и съобразяване с оглед това на законодателството и съдебната практика.

При налагащите се все повече трансгранични сделки, все повече се утвърждават съвместната работа на работещи при едни и същи стандарти правни офиси от различни държави, което е най-добра гаранция за максимална защита на интересите на клиентите.

Налагаща се тенденция е постоянното увеличаване на квалификацията, познанията и опита на адвокатите с участието в различни конференции и регионални семинари, посветени на различни важни теми свързани с адвокатската професия, взаимоотношенията и обслужването на клиентите.

Съгласно фирмената ни политика, полагаме максимални усилия чрез съответните обновявания на техническата база и софтуер, постоянно предприемане на мерки за увеличаване на квалификацията на адвокатите и поддържане на ISO и свързаните с това високи стандарти, да отговаряме на съвременните тенденции.

 Как оценявате правната и икономическата среда в България в момента?

До голяма степен усилията българското законодателството да се хармонизира с това на ЕС бяха успешни. В този смисъл правната среда е значително по-добра от колкото преди 20-30 години. От друга страна, някои иначе добри закони съдържат значителни слабости, позволяващи твърде голям субективизъм в преценките. Такива са Законът за обществените поръчки, Законът за концесиите, които все още позволяват в организираните конкурси победителят да се очертава от самото начало. С планираната дигитализация на условията, кандидатурите и кореспонденцията до голяма степен другите слабости ще бъдат преодолени.

Също така има прекалено много разрешителни режими и то такива, за които сроковете са само пожелателни. Има и остарели уредби, например в областта на строителството, където за Акт обр. № 15 и обр. № 16 е необходимо да присъстват едновременно десетки държавни и общински служители, които нито са мотивирани, нито бързат. По този начин инвеститорът може да изгуби месеци, след като е извършил строителството, което му пречи да усвои част от кредита, а често е принуден да изплаща неустойки поради нарушаване на условията за продажба, например на апартаменти, ателиета или офис площи. Това всъщност отравя атмосферата и час по-скоро трябва да се отмени този твърде остарял механизъм, като тези функции бъдат предадени на назначения надзор, който по закон отговаря за съответствието на изпълнението със строителните изисквания.

Доста проблеми създаде и абсурдното тълкуване на Върховния касационен съд (ВКС), че всъщност дяловете в дружествата с ограничена отговорност (ООД) не могат да се наследяват, а се наследяват само произтичащите от тях имуществени права, след като в Търговския закон изрично е посочено, че дяловете може да се наследят. Това доведе в някои случаи до кражби и обезнаследяване. Затова абсурдното тълкуване contra legem следва час по-скоро да отпадне.

Слабости има и в закона за търговския регистър, в следствие на които, не могат да бъдат изключени злоупотреби с процедурата и представянето на фалшиви документи по електронен път.

Не е преодоляна още и старата слабост прекалено бързо да приемаме голям брой закони, възприети от чужди законодателства и уж отговарящи на европейските регулации, които довеждат до трудности при спазването им. Това засилва и без това всеизвестният и още непроменен манталитет у нас да приветстваме законите, но да не ги спазваме, което изисква съответни мерки в тази насока. Позитивно е, че независимостта на съда в следствие на промени в закона се е засилила, като във Висшия съдебен съвет вече има съдийска и прокурорска колегии. Все още обаче има какво да се направи в тази насока.

Позитивно е, че бе отменена задължителността на някои индивидуални решения на ВКС спрямо по-ниско стоящите съдилища, които не позволяваха съдиите да преценяват независимо. Може би трябва да се помисли дали да не бъдат отменени и тълкувателните решения, които са задължителни и да се наблегне, разбира се, върху независимостта на съда, но и върху това, че съдиите трябва да са силно обвързани с изискванията на закона, само от него.

Като че ли в последните години, степента на образованието и квалификацията е спаднала, поради което е важно да има квалификационни семинари, на които да се стимулират, освен буквоядското спазване на разпоредбите, мисленето и преценката, изхождайки от целия закон, от целия договор и от действителната воля на страните, доколкото става дума за гражданскоправни отношения.

Все още, като общество, не сме свикнали да уважаваме независимостта на съда и чрез постоянните опити за влияние, било от потърпевши, било от неправителствени организации (НПО), медии и гражданско общество, не създаваме оптимални условия на съда да се чувства независим, а вместо това се създава предварително недоверие към институцията, нещо, което трябва да се стремим час по-скоро да ограничим и преодолеем.

Всичко това, като че ли не стимулира увеличаването на броя на предприемачите, като част от потенциалните предприемачи на този етап се въздържат да поемат посочените рискове, като по този начин не се използва повишеният икономически ресурс, постигнат през последните години с политическата стабилност и икономическия възход. Затова държавата трябва сериозно да помисли за подобряване на инвестиционните условия за българските и чуждестранните инвеститори, което съществено би увеличило икономическия ръст.

Какви обаче бяха най-големите предизвикателства пред Вас през последните години?

Най-голямото предизвикателство според мен е да работиш успешно в условията на адаптиране и хармонизация на законодателството към изискванията на ЕС и преодоляването на закостенялото и остаряло мислене. Сблъсъкът е както в съда, така и в държавни, общински и регулативни органи, които много трудно се адаптираха, както и ние адвокатите. Такива предизвикателства трябваше да преодоляваме в областта на възобновяемите енергийни източници, телекомуникацията, преди това в приватизацията, а в последните години при концентрацията на стопанската дейност. Неточното прилагане на закона и допускане на субективизма при преценката, при посочените вече слабости на същите, води до непредсказуемост както на решенията на регулативните органи, така за съжаление и на тези на съда, винаги когато има повишен обществен или личен интерес.

За нас беше предизвикателство и навлизането на много западни кантори в България, което промени начина на привличане на клиенти и направи самото привличане да изглежда като предизвикателство, тъй като от големи държави голяма част от клиентите директно биват насочени към чуждите и международните кантори. Това навлизане в България стана много късно, едва преди няколко години, поради което утвърдените български кантори са концентрирали до голяма степен най-опитните адвокати и имат доста сравнителни предимства, което често не стига до потенциалните клиенти.

Безспорно предизвикателство е и пълната дигитализация на всички дейности, не само счетоводството, но и управлението и комуникацията, както и създаването на необходимите правила и стандарти за осигуряване на необходимата дисциплина като същевременно се увеличат мотивацията и ангажираността на адвокатите, като в големите офиси това не може да стане без утвърждаване на работата в екип.

Кое определяте като най-голям успех на кантората?

Мисля, че приобщаването на колегите към общата ни политика и цели, към приетите етични правила и желание чрез добра и ангажирана работа точно кантората да се представи добре пред клиентите, което е най-голямата притегателна сила за нови клиенти, е най-големият ни успех.

Разбира се, за него беше необходимо да създадем необходимите материални условия, подходяща работна среда, включително и зона за почивка, антистрес и възстановяване, за която има свободен достъп през цялото работно време по преценка на адвокатите и останалите колеги, създаването на работни групи, които обсъждат преди да се предаде дадено становище, етични правила и стандарти. По-голямата част от колегите, мисля, че се чувстват щастливи, че работят в нашата кантора и чувстват, че се полагат грижи за тях и тяхното израстване.

Какви според Вас ще са бъдещите предизвикателства пред адвокатите?

Не зная дали това ще бъде предизвикателство, но напоследък много неспециалисти и дори неюристи, използвайки модерните информационни системи, се опитват да дават бланкетни правни съвети на ниски цени, които по същес;6тво не отговарят на индивидуалните и специфични условия на даден казус и могат да бъдат твърде опасни за потребителя. Внушаването на възможността в бъдеще софтуерни програми и роботи на ниски цени да предоставят правни съвети е предизвикателство, с което, мисля, утвърдените правни фирми и подготвените индивидуални адвокати, в крайна сметка, успешно ще се справят във времето, но безспорно е необходимо да има разяснителна работа и личен пример за отлично свършена работа, която да се отличава от шаблонните съвети.

Какви качества всъщност са необходими за добрия адвокат?

Натрупани много знания и опит, но опит изграден въз основа на ангажираност и понякога съчувствие към клиента. Добрият адвокат е изслушващ клиента, за да разбере по-добре неговите проблеми, работещ в екип и търсещ най-точния и полезен правен съвет, отзивчив, решителен и всеотдаен. Това са според мен необходимите качества.

Как преценявате предложенията на Висшия адвокатски съвет за промени в действащия Закон за адвокатурата?

Присъединявам се към тези, които изискват и очакват по-широко обсъждане, не промени на парче, а цялостни, които да доведат до издигане на репутацията на цялото адвокатско съсловие.

Тези промени трябва да доведат и до увеличаване на уважението на всички институции в страната към адвокатурата, нещо което засега не е постигнато. Не на последно място, трябва да се избегнат промени, които влошават уредбата само за да се угоди на едно остаряло мислене за адвокатската дейност, като индивидуална дейност, а по-скоро да се стимулира обединяването и комплексността на правното обслужване, тъй като по същество става въпрос именно за услуга.

В този контекст е абсолютно неприемливо и контрапродуктивно да се забранява на адвокатите да бъдат членове на управителни органи, което включва търговски дружества, НПО и фондации. Правилна е сегашната уредба, че не могат да бъдат управители и да представляват самостоятелно търговски дружества, но пък трябва да могат да бъдат ръководители на НПО и фондации, тъй като това издига репутацията на институцията, а и често е свързано в случаите на членуване в управителни органи на търговски дружества, със защита на имуществените интереси на клиентите.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
08 април 2019 19:30
Гост

A Мустакатите Адвокати – бивши агенти на ДС кога ще отпаднат от „играта“? Това ме интересува

J,ek
J,ek
08 април 2019 11:20
Гост

Тълкувателните решения – особено завишения им брой през последните години – са едно от най-големите достижения в развитието на правото ни . Да , не са перфектни , но помните ли какво беше преди тях и преди ВКС да публикува решенията си . Всеки съдия – дори във ВКС – пишеше каквото му дойде и нямаше никаква предвидимост при аналогични казуси . Отделно , оставаха съмнения , че се подхожда „персонално“ ;)). Така , че много му здраве на адвоката за „градивната клиника“. Що се отнася до инвестиционния процес – там е Гордиев възел от много интереси , на практика… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
08 април 2019 9:30
Гост

Много интересно и задълбочено интервю. Но не подкрепям спирането на тълкувателната дейност, защото именно тя уеднаквява практиката.

Анонимен
Анонимен
08 април 2019 9:16
Гост

Много ми допадат вижданията му относно адвокатите и тяхната дейност. И най вече, че ЗА не бива да се променя на парче.

Анонимен
Анонимен
08 април 2019 9:15
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Несериозно
Несериозно
08 април 2019 8:34
Гост

Практиката на долните съдилища е безумна, противоречива и непредсказуема с тълкувателните решения, не ми се мисли до какъв хаос ще се стигне, ако те бъдат отменени. Премахването на чл. 291 ГПК беше една от най-големите грешки на законодателя, която доведе до бълване на абсурдни глупости от страна на първа и втора инстанция. Смешкото ГОЛЕМИО АДВОКАТО изглежда не може да помисли по-далеч от личните си интереси и тези на клиентите му. „Лекс Мунди“ стандарт, баце 😀 😀 😀

симеонов
симеонов
08 април 2019 7:58
Гост

Който не е вадил акт 15 и акт 16, той не знае за какво безумие става въпрос – да трепериш за всеки ден, в който не можеш да пуснеш обекта и да зависиш от шайка идиферентни или корумпирани чиновници. Браво, колега!

sps
sps
08 април 2019 7:55
Гост

за съжаление съвсем не сме узрели до там, че да отменяме тълкувателните решения. те са единственуият начин за преодоляване на местен произвол. може би в софия нещата стоят по друг начин, но по места – районен, окръжен и апелативен съд са в състояние с години да поддържат напълно грешни виждания по даден въпрос и ако няма тълкувателно решение, това може да убие правото в района

Анонимен
Анонимен
08 април 2019 7:50
Гост

Владо Пенков винаги е казвал нещата без да увърта, така както ги мисли! Казвам го, въпреки че не съм съгласен с тезата му за тълкувателните решения.