Кога работодателят задържа незаконно трудовата книжка и откога дължи обезщетение? Необходимо ли е служителят да си я поиска, за да изпадне шефът в забава? Това са въпросите, на които трябва да отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си тълкувателно дело за 2019 г.

Точната формулировка на въпросите е:

  1. Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, носимо или търсимо задължение е, респ. – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава?
  2. Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ?

Гражданската колегия е сезирана за противоречива практика на самия върховен съд от състав с председател Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев (определението им виж тук). Те е трябвало да разгледат казуса на бивша служителка на Държавен фонд „Земеделие“, която съди институцията за обезщетение от близо 73 000 лв. Като твърди, че две години след като е напуснала работа, фондът незаконно е задържал трудовата ѝ книжка. Печели делото пред Софийския районен съд, но втората инстанция отменя решението и делото стига до ВКС.

В касационната си жалба бившата служителка на фонд „Земеделие“ поставя въпроси, сходни на тези, които днес са предмет на тълкувателното дело. Тримата върховни съдии са установили, че по тях има съществени противоречия в практиката на самия ВКС.

Част от съдиите приемат, че не е необходимо служителят да кани работодателя да му върне трудовата книжка, за да изпадне последният в забава. Тези съдии са на мнение, че в случая общото правило на чл. 84 от ЗЗД (виж всички цитирани разпоредби в карето) се дерогира от специалната норма на чл. 350, ал. 1 от КТ, която изисква работодателят незабавно да върне книжката при прекратяване на трудовото правоотношение. Т.е. тяхната теза е, че моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за оформянето ѝ, съвпада с този на връщането ѝ. Застъпниците на тази позиция се позовават и на чл. 226, ал. 3 от КТ, който предвижда, че обезщетение се дължи от деня на прекратяване на правоотношението, което значи, че задържането на трудовата книжка се явява незаконно от датата, на която работодателят е дължал незабавното ѝ връщане.

Тези върховни съдии заявяват, че задължението на работодателя е носимо, а не търсимо. И той не трябва да бъде поканен да върне трудовата книжка, за да изпадне в забава, а писменото съгласие на работника да я получи по пощата чрез обратна разписка е само основание за връщането ѝ по този начин, а не условие за него.

Други върховни съдии обаче застъпват обратната позиция. Те сочат, че задължението на работодателя да върне трудовата книжка е близко до това да се предаде определена вещ. Затова според тях следва да се приеме, че по естеството си е търсимо.

Те напомнят, че когато след прекратяването на трудовия договор служителят е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, последният трябва да я оформи и върне веднага, а ако има някаква пречка за това – да посочи кога тя ще е готова. „Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването ѝ. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава“, твърдят тези съдии.

Те изтъкват, че работодателят няма общото задължение да кани служителя да си получи книжката. Такова задължение може да възникне за него, ако когато работникът я е потърсил и така го е поставил в забава.

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
03 февруари 2019 4:58
Гост

Струва ми се за правилно първото становище на върховната инстанция, поради следните съображения: „За да е налице незаконно задържане, не е необходимо да е налице виновно поведение на длъжностните лица, както приема ВС в някои свои решения (вж. р. № 569-99-IV г.о., р. № 288-90-III г..о. ВС). Задържането е незаконно във всички случаи, щом трудовото правоотношение е прекратено. Работодателят не може да оправдава задържането, като се позовавва на неизпълнени насрещни задължения при дисциплинарно увлнение, невърнати инструменти и др. под. Нашата съдебна практика приема, че не е налице незаконно задържане на трудовата книжа, ако тя е не е била поискана от… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
30 януари 2019 16:18
Гост

Сложен казус. Определено има нужда от уеднаквяване на практиката.

Анонимен
Анонимен
30 януари 2019 16:18
Гост

Естествено, че трябва да се върне на ръка трудовата книжка. Естеството си е напълно търсимо.

Потърпевш
Потърпевш
30 януари 2019 16:15
Гост

Интересно и важно дело, защото много работодатели тормозят по този начин бившите си служители и знаят, че могат да се измъкнат безнаказано.

Счети
Счети
30 януари 2019 15:52
Гост

По принцип трудовата книжка не може да се задържа от когото и да е. При освобождаване от длъжност тя се оформя за нула време.