Мотивите на конституционните съдии
Защо лимитите за лечение не само нарушават правата на пациентите, но и не пестят пари на касата
КС за пореден път напомни, че държавата не трябва да нарушава правата на гражданите, за да компенсира неспособността да изпълнява задълженията си
Конституционният съд (КС) вчера „отмени“ забраната на болниците да се плаща за дейности, които надхвърлят т. нар. лимити, определени в рамковия договор и обяви за противоконституционна чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (повече виж тук). Мотивите на конституционните съдии, които бяха обявени днес, обаче заслужават специално внимание, тъй като не само разясняват подробно какви са правата на всеки здравноосигурен, но и разбиват на пух и прах тезата, че лимитите „крепят“ бюджета за здравеопазване.
В решението си (пълния му текст виж тук) КС заявява, че въвеждането на лимити е неподходяща мярка, за да се регулира разходването на ограничения ресурс за здравеопазване.
„Въвеждането на лимити на отделните лечебни заведения не може да намали броя на пациентите (и разходите за лечението им), а само ги пренасочва от едно лечебно заведение, което е изчерпало определения му административно лимит към друго, което не е. Ето защо лимитите на извършваната от изпълнителите на медицинска помощ дейност не представляват мярка, която води до ограничаване разходите на НЗОК или до тяхното по-добро планиране. Препятстването на възможността за достъпна медицинска помощ чрез такава законодателна мярка, като оспорената с настоящото производство, надхвърля социално потребното и обществено оправданото ѝ конституционно обвързване с правото на здравно осигуряване на всеки гражданин“, обяснява съдът.
Той сочи, че забраната касата да плаща за дейности, надхвърлили лимита, няма как да направи парите, с които тя разполага за годината, достатъчно за нуждаещите се здравноосигурените. И причината за това е, че разходите за лечението на един човек ще са същите, без значение дали то е проведено в болница, която е надхвърлила лимита си за конкретната дейност, или не е.
„И юридически, и математически погледнато, прилагането на абсолютната забрана по чл. 55а, ал. 2 ЗЗО не дава никаква конкретна гаранция, че повече здравноосигурени лица ще имат право да получат лечение, финансирано по бюджета на НЗОК“, заключава КС.
В решението се отхвърля и друга теза – че забраната да се плаща за надлимитна дейност не лишава здравноосигурените от достъп до медицинска помощ, а само отдалечава във времето момента на нейното получаване.
„За здравноосигурено лице, което попадне в т.нар. „финансово надлимитно пространство“, остава алтернативата или да получи помощ в рамките на същия месец, но от друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита, или да бъде включено в листата на чакащите на лечебното заведение, което първоначално е избрал. Медицинската помощ, независимо дали е спешна, или не, има смисъл, ако се предостави своевременно“, заявява КС.
И подчертава, че забавянето на лечението може да нанесе на пациента непоправими или трудно поправими вреди.
КС сочи, че забраната да се плаща за дейности над лимита, прави пациента зависим от непредвидим за него факт – дали в конкретен момент необходимата му медицинска или дентална помощ влиза в договорения обем, определен за лечебното заведение, или би довела до надхвърлянето му. И допълва, че така здравната помощ става по-труднодостъпна и се нарушава възможността на гражданите за избор на изпълнител на медицинска помощ.
„Общественият интерес от спазването на бюджетната дисциплина при лимитиран публичен ресурс, с който една държава може да се разпорежда, е легитимна цел, която би могла да оправдае ограничения на правото на здравно осигуряване. Задача на законодателя е при въвеждане на оспореното ограничение да държи сметка както за гаранцията на съществуващото благо съгласно чл. 52, ал. 1 от Основния закон, така и за целта, преследвана от ограничителната разпоредба, и да ги доведе до справедлив баланс, какъвто в случая не е постигнат“, констатират конституционните съдии.
Те обясняват, че като е въведена абсолютна забрана за плащане на надлимитна дейност, автоматично са изключени онези случаи, в които надхвърлянето се дължи на обективни причини, така че на здравноосигурения да бъде осигурена необходимата грижа. „Определяща за пълноценната реализация на конституционно защитеното съдържание на правото на здравно осигуряване се явява именно потребността на здравноосигуреното лице от достъпна и навременна медицинска помощ. Щом като медицинската помощ е престирана на здравноосигурено лице при спазване на разпоредбите за отчитането ѝ, държавата чрез специализирания публичен орган НЗОК носи отговорност за финансово обезпечаване на удовлетворения интерес в рамките на бюджета на Касата“, категоричен е КС.
И пише, че при всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране към реални, макар и непредвидени ситуации.
„Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо“, напомнят за пореден път на законодателя конституционните съдии.
Докладчик по делото е Константин Пенчев.
23
Коментирайте
Стpacтен и дълъг ceкc със cилен щpaнг, яpки оpгaзми, много cпеpмa, контрoл на еякyлaциятa, пoвишен тестoстеpoн и бeзoпаснo на вcякa възpaст! Вcичко тoва в eдна кaпcyла, кoято ще нaпpави ceкca ви нeзабpавим:– https://do.my/aman
Изключително тенденциозно разглеждане на проблема само през перспективата на гражданите чрез абсолютизиране на правото им да си избират лечебно заведение по свое усмотрение, независимо че същата НАВРЕМЕННА помощ може да бъде оказана и от ненадвишило лимита лечебно заведение. Листите на чакащите са реалност в западните държави, а у нас се преекспонира всеки случай на не незабавно предоставена медицинска помощ, независимо, че в зависимост от заболяването и ако то позволява планиране на терапията, даденият гражданин може да бъде третиран по-нататък във времето без никакъв проблем. П.С. НЗОК не е „специализиран публичен орган“, а юридическо лице , ама айде, ще приемем, че… Покажи целия коментар »
Е, сега стой та гледай какво източване започва, след като частните болници не са задължени да провеждат обществени поръчки по ЗОП нищо, че ползват обществен финансов ресурс, както беше съобщено и в репортаж по БТВ- никакви ограничения и яко раздуване на цените на лекарствата, а с падането на лимитите вече няма да имат, какъвто и да било опасения, че сумите на маскималните възможни европейски стойности ще им бъдат заплатени изцяло. Евала, господа, продънихте чувала с парите, после що здравеопазването и цялата държава е на това дережде – наливаш пари и резултатът е същият. Не може да даваш картбланш за разходи… Покажи целия коментар »
Няма бездънна каца с мед, просто я касата чака фалит….докато има само една каса , ще е така, когато станат много и пациенти и болници избират каса, ще има и лимити и никой няма да възразява
На хартия звучи добре, но резултатите ще са същите като с ЕРП-тата и в този случай статията, публикувана преди няколко дена за олигополите, ще е много релевантна – симулиране на конкуренция и накрая яки печалби на гърба на народа, който първо ще си плаща лечението, а после евентуално парите му ще бъдат възстановени. Българската икономика е прекалено малйа, за да се говори за реална свободна стопанска инициатива и иновации по западен образец, така че подобни приватизационни , „разделяй и владей“ инициативи свършат под кривата круша – на „парцелиране“ на пазара, а накрая държавата ще спасява умиращите, щото Конституцията я задължава,… Покажи целия коментар »
И откога съдиите станаха по-големи специалисти от лекарите, за да определят кое лечение е навременно. Щом в НРД е прието, че конкретното заболяване не е спешно, ще има листа на чакащите.
Добре е, че се напомня за задачите на законодателя.
За съжаление това не са единствените ограничения на основни права.
Не виждам какъв е проблемът, щом лимитите не пестят пари на касата ?
Няма. Обаче живеем в държава, която се управлява от мафия!
Здравеопазване, образование…то какво ли ни е на ред!
Докарахме я дотам КС да обяснява азбучни положения и на здравни и бюджетни експерти.
Ама то има ли останали такива експерти?
Безпомощността на законотвореца ражда безумия. А в КС ще се ражда ли 😉
ББ ли ДА?
Доволна съм от решението.
To, държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства не само за здравеопазването.
Това на Пенчев май ще му бъде последното дело на доклад?!
Естествено, че забавянето на лечението може да нанесе на пациента непоправими или трудно поправими вреди.
Да не ти се налага да се разболееш. Цял живот си плащаш чинно осигуровките, а после не стигат за леччение.
Проблемът е в ограничения ресурс за здравеопазване.
Когато конституционните съдии станат и бюджетари. Не че математическите им изводи за грешни 🙂
По темата
-
Конституционният съд „отмени“ лимитите за лечение
-
Лимитите на здравните заведения противоречат на Конституцията и могат да доведат до лишаване от медицинска помощ
-
Да се разболееш в грешното време и на грешното място – ВАС изпрати лимитите на болниците в Конституционния съд
-
Правото или плащането – трудният избор, пред който НЗОК постави болници заради лимитите
Деса не е написала и 1 ред. Тя е пето върху КС, което доста години ще се отмива. Да не се забравя!