Двама души, подали сигнали срещу полицаи, а впоследствие осъдени за клевета, са на път да предизвикат прецедент и съдилища, а не прокуратурата, да отговарят за вреди от незаконни присъди по наказателни дела от частен характер.

Преди почти 6 години Върховният касационен съд (ВКС) с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) направи невъзможно търсенето на отговорност от съда за отменени присъди и насочи исковете единствено към прокуратурата.

Сега обаче Европейският съд по правата на човека прие, че двама българи могат да заведат дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) след отменени присъди за клевета и по тях ответник по исковете няма как да е прокуратурата, която не участва в наказателните дела от частен характер, а единственият отговорен държавен орган е съдът. Всъщност държавното обвинение се намесва в случая единствено в подкрепа на двамата граждани и по искане на главния прокурор са отменени присъдите им за клевета. Правителството обаче използва това не в полза на двамата осъдени несправедливо за клевета, защото са сигнализирали за нередности в МВР, а за да ги вкара в още години дела, каквито те водят от 2013 г.

Как сигнали, че катаджия лъха на алкохол, а друг прибира 20 лв., стават клевета

Подателите на сигнали, осъдени за клевета, са Пене Гинин и Ирина Дончева (решението на съда в Страсбург по делото на Дончева виж тук, а по това на Гинин тук). И двамата през 2013 г. подават сигнали срещу катаджии и не предполагат какво ще им се случи заради това.

На 13 януари 2013 г. в Перник Дончева е спряна за проверка на пътя и ѝ е съставен фиш за нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Същия ден тя подава до началника на Първо районно полицейско управление в Перник жалба, в която пише, че полицаят, който е написал фиша, е лъхал на алкохол и моли да му бъде направена проверка.

Историята с Пене Гинин започва в Пазарджик три месеца по-късно. И той е спрян на пътя за проверка и му е съставен акт. Докато чака до колата си да му напишат акта, Гинин вижда как полицаите спират друга кола (без включени фарове) и шофьорът изважда банкнота от 20 лева и я подава на единия от проверяващите униформени. Той я взел, приближил патрулката и я подал на колегата си, който в този момент съставял акта на Гинин. Веднага след това втората, спряна за проверка кола, потеглила, без водачът да е санкциониран. Съпругата на Гинин също станала свидетел на случката.

Видяното накарало Гинин незабавно да се обади на тел. 112 и да разкаже за дадените 20 лв. За 20 минути никой не дошъл и полицаите си тръгнали от мястото на проверката. Мъжът пак се обадил на тел. 112 и бил поканен на среща с началника на полицейското управление в Пазарджик. По време на разговора между двамата, полицаят, за когото Гинин твърди, че е взел пари, нееднократно влизал и излизал от кабинета и заплашил гражданина, че ще го съди.

След това двата случая – в Перник и в Пазарджик, се развиват по един калъп – местната полиция прави проверки и те не установяват нито, че първият полицай е бил пиян на смяна, нито, че вторият е взел подкуп. Веднага след това всеки от оневинените от колегите си катаджии завежда дело за клевета срещу гражданина, подал сигнала срещу него.

Делата в съда също се развиват по напълно еднакъв начин. Районните съдилища в Перник и в Пазарджик осъждат гражданина-подател на сигнала срещу полицай за клевета, а окръжните съдилища в двата града потвърждават.

Така Ирина Дончева е осъдена на 5000 лв. глоба и на обществено порицание, както и да плати обезщетение от 1200 лв. на катаджията, за когото е алармирала, че мирише на алкохол. Пене Гинин е осъден на 1000 лв. глоба и да плати 2000 лв. на полицая, за когото е съобщил, че е „прибрал“ 20 лв.

Как жалби до Страсбург отменят две присъди

Дончева и Гинин не се отказват и подават жалби до съда в Страсбург. Докато чакат ЕСПЧ да се произнесе той „пакетира“ в едно дело други няколко жалби на българи, осъдени за клевета, след като са подали сигнали срещу държавни служители и през 2016 г. излезе с решение (пълния му текст виж тук), в което остро възразява срещу тази практика в България. „Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни“, заяви тогава съдът в Страсбург. Той критикува автоматизма, прилаган от българските съдии, които не отчитат добросъвестността на жалбоподателите при подаването на сигналите, а се доверяват изцяло на резултата от проверките и разследванията, които не доказват тяхната достоверност.

Тук следва да се припомни, че Конституцията (в чл. 45) изрично признава правото на гражданите да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи. Освен това Административнопроцесуалният кодекс (чл. 108, ал. 2) предвижда, че никой не може да бъде преследван само заради подаването на сигнал. И посочва, че „сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица”.

Минават 6 години от осъждането на Дончева и Гинин и жалбите им до съда в Страсбург са комуникирани на българското правителство, което означава, че най-вероятно ще бъдат уважени от ЕСПЧ. Министерството на правосъдието уведомява за тях главния прокурор. Той незабавно внася искания за възобновяване на делата, като посочва, че гражданите са осъдени за деяния, които не представляват престъпление и недопустимо са понесли наказателна и гражданска отговорност за жалба срещу длъжностно лице.

Исканията, а и последващите решения на Софийския и Пловдивския апелативен съд, стъпват и на практиката на Върховния касационен съд. Още през 2002 г. той заявява, че в една демократична и правова държава всеки има правото, без страх от каквито и да било санкции, публично да изразява своето становище по всякакъв вид въпроси и след като това се извършва при спазване на установени със закони правила, то не може да бъде квалифицирано като престъпление и да ангажира наказателна отговорност на извършителя му.

Това разбиране на върховните съдии от 2002 г. не е попречило през 2014 г. на четири различни съдилища да постановят осъдителни присъди срещу Дончева и Гинин.

През 2020 г. след искането на главния прокурор обаче те са отменени и двамата са оправдани, а като недоказани са отхвърлени и гражданските искове на полицаите срещу тях. Това им позволява да си извадят обратни изпълнителни листове за платените глоби и суми по гражданските искове.

Как ефектът става дефект

Отмяната на присъдите и законосъобразната намеса на прокуратурата и на апелативните съдилища обаче са използвани от правителството пред съда в Страсбург така, че на практика да вкарат мъжа и жената в нови дела, за да получат обезщетение за несправедливото си осъждане.

Пред ЕСПЧ държавата твърди, че с отмяната на присъдите, въпреки че тя се случва 6 години след сезирането му, Дончева и Гинин губят статута си на жертви на нарушение на ЕКПЧ. На практика с исканията за възобновяване на делата срещу двамата и с отмяната на присъдите държавата признава, че е нарушила правата им и те са били несправедливо осъдени, но се противопоставя за това да им бъдат присъдени обезщетения от съда в Страсбург.

Практиката на Европейския съд по правата на човека обаче предвижда, че за да бъде човек лишен от качеството си на жертва, не е достатъчно само националните власти да потвърдят нарушението на конвенцията спрямо него, а трябва и да му предоставят подходящо обезщетение.

И по жалбата на Дончева, и по тази на Гинин ЕСПЧ отказва сам да присъди обезщетение за вреди, като обяснява, че го прави само когато вредите са последица от нарушението, която не може да бъде отстранена по друг начин. Той посочва, че те могат да търсят обезщетение по ЗОДОВ за незаконното си осъждане, каквато е тезата на правителството.

Този път няма как прокуратурата да отговаря за вредите

Този на практика неблагоприятен резултат обаче може да доведе до прецедент – съд да понесе отговорност за незаконна присъда. Това у нас е невъзможно след като през 2015 г. Гражданската колегия на ВКС постанови тълкувателното си решение, с което определи кой е легитимиран да представлява държавата по тези дела.

С него ВКС прие, че всички искове за вреди от отменени присъди трябва да бъдат насочени срещу прокуратурата. Т.е. без значение дали незаконната присъда се дължи изцяло на съда, а не на повдигнато незаконосъобразно обвинение, ответник е прокуратурата.

ВКС постанови, че съдът може да отговаря само за задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

Тезата на върховния съд за подобно разрешение стъпва на това, че при обективната отговорност, каквато е тази на държавата по ЗОДОВ, се прилага принципът на риска, а не на вината. „Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес“, прие ВКС.

В делата от частен характер, като клеветата, обаче прокуратурата няма никакво участие, а те започват по тъжба на пострадалия и той поддържа обвинението по време на процеса.

Макар въпросът по тълкувателното дело да е поставен генерално: „Легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл.2 ЗОДОВ и в кои случаи?”, решението по него въобще не коментира отменените като незаконосъобразни присъди, постановени по дела от частен характер. И не би трябвало да мотивира съдилищата да отхвърлят подобни искове.

За практиката или по-скоро за липсата ѝ

Досега обаче не е присъждано обезщетение по ЗОДОВ заради присъда за престъпление по частен характер, показа проверка на „Лекс“.

Въпреки това, държавата е успяла да убеди съда в Страсбург по делата на Дончева и Гинин, че именно по този ред двамата могат да получат обезщетение за претърпените от тях вреди.

Възможността да се търси отговорност по ЗОДОВ след наказателни дела от частен характер е коментирана в много малко съдебни решения.

През 2018 г. Софийският градски съд (СГС) прекратява дело по ЗОДОВ по казус, който се припокрива на тези на Дончева и Гинин (пълния текст на определението виж тук). Мъж е осъден по наказателно дело от частен характер на две инстанции, но след това то е възобновено и той е оправдан. Отменено е и осъдителното решение по гражданския иск срещу него от частния тъжител. Това, както и оправдаването му, става след решение на съда в Страсбург.

Мъжът предявява иск по ЗОДОВ срещу инстанцията, постановила окончателната присъда – окръжният съд в Стара Загора (по гражданския иск е бил окръжният съд в Пловдив).

С влязло в сила определение съдия Александър Ангелов от СГС обаче прекратява делото, като заявява следното: „…процесуалната легитимация на съда в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ е твърде ограничена. Поначало държавата не отговаря чрез съда за незаконосъобразни правораздавателни актове, постановени от съответния съд, тъй като тяхната незаконосъобразност обикновено се установява в друго съдебно производство – по инстанционен контрол на съответния акт или по отмяна на влязъл в сила съдебен акт – при което съдебният акт, станал основание за претенцията на лицето, бива отменен от съда. Поради това като цяло незаконосъобразността в действията на съда се отстранява в тези случаи от самия съд (макар и по-често от друга съдебна инстанция). В този смисъл няма и пряка причинна връзка между евентуални вреди, понесени от ищеца, и постановени от съда актове, които впоследствие са отменени. В случая при това ищецът изрично сочи, че и двата съдебни акта, от които твърди, че е понесъл вреди, са отменени по реда на възобновяване на съдебното производство по отношение на актовете на наказателния съд и по реда на инстанционния контрол по отношение на решението по гражданското дело“.

И позовавайки се на тълкувателното решение, заключава, че съдът не е легитимиран да представлява държавата по такъв иск. „Без значение е обстоятелството, че наказателното производство срещу ищеца е по дело от частен характер, по което обвинението не се повдига от прокуратурата, тъй като в случая същественото обстоятелство е липсата на незаконосъобразен съдебен акт, доколкото той е отменен, както и това, че не съдът е инициирал производството срещу ищеца, при което липсва пряка причинна връзка между актовете на съда и сочените от ищеца вреди“, пише в определението.

На практика от това следва, че след като присъдата е отменена, няма кой държавен орган да носи отговорност за незаконосъобразното ѝ постановяване, тъй като съдът не е инициатор на делото. А незаконна присъда очевидно има и тя е наложена от държавата.

Дни след произнасянето на тълкувателното решение от 2015 г. състав на ВКС (Таня Митова, Емил Томов и Драгомир Драгнев) пък насочва отговорността за вреди към частния тъжител (пълния текст на определението виж тук). Жена, осъдена на първа инстанция за клевета, но оправдана на втора, съди Районния съд в Нова Загора. Искът ѝ е отхвърлен от ВКС заради финалната оправдателна присъда (сочи, че именно в резултат на действията на съда, като втора инстанция, тя е оправдана), но в него се излагат следните съждения: „…наказателното производство е от частен характер и е образувано по тъжба на физическо лице, поради което не може да бъде ангажирана и отговорността на Прокуратурата на Република България. Ако са налице другите необходими предпоставки, за причинените на касатора неимуществени вреди следва да носи отговорност лицето, повдигнало и поддържало обвинението.

През 2014 г. пред Софийския районен съд е предявен именно иск срещу тъжител, завел дело за клевета, по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. По тъжбата са произнесени две оправдателни присъди и след това подсъдимият по нея завежда иск за обезщетяване на вредите, които са му нанесени от неоснователно воденото срещу него наказателно дело от частен характер.

Съдия Васил Петров (пълния текст на решението му виж тук) заявява, че по наказателните дела от частен характер частният тъжител е особен процесуален субституент на държавата и упражнява публична функция. „Наказателното производство, което се образува по тъжба на пострадалия, не дава защита на право или законен интерес на частния тъжител като български гражданин (чл.56 КРБ). Нему законодателят възлага функцията на привличане към отговорност на лицето, извършило престъпление и на поддържане на обвинението по наказателното дело от частен  характер, която по правило е държавноправна (чл.127, т.3 КРБ). Установяването на престъплението и наказването на дееца е винаги в публичноправен интерес – този на българската държава“, посочва той.

Според СРС няма законова норма, която да предвижда обезщетение за вредите, претърпени от неоснователно обвинение в извършване на престъпление от частен характер. Дори и частният тъжител виновно да е причинил вреди на неоснователно обвинения от него в престъпление от частен характер, той не носи гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД, защото в производството по н.ч.х.д. частният тъжител не действа в качеството на равнопоставен субект на частното право, а упражнява публична функция“, пише съдия Петров.

Що се отнася до гражданския иск в наказателния процес, според него частният тъжител принципно би могъл да носи гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД. Но подчертава: „При липсата на умисъл или злоупотреба с право не би могло да се твърди, че неоснователно подаденият граждански иск сам по себе си е вредоносно действие, което задължава ищеца да обезщети причинените вреди“.

Миналата година състав на ВКС (Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров) все пак приема, че обвиняемият може да търси обезщетение от частния тъжител за други вреди, освен за разноските по воденото срещу него наказателно дело, но само и единствено ако правото на тъжба е било упражнено при наличието на злоупотреба с право (пълния текст на решението виж тук). Т.е. това биха били много редки случаи.

От всичко това излиза, че на практика човек може да бъде осъден за обида или клевета, да понесе наказание, държавата да признае, че то е несправедливо и да го отмени, но да няма кой да понесе отговорност и да обезщети незаконно осъдените.

Остава да видим дали ще се случи и след като държавата е убедила съда в Страсбург в обратното.

Според адвоката на жалбоподателите Михаил Екимджиев казусът поставя много и изключително интересни въпроси и коментира: „За мен остава загадка защо в първоначалното наказателно производство четири съдебни инстанции единодушно признават жалбоподателите за виновни. Когато обаче става ясно, че казусите са отнесени в Страсбург и главният прокурор иска отмяна на влезлите в сила присъди без нови факти и обстоятелства и без установени процесуални нарушения, апелативните съдилища също толкова единодушно и категорично признават жалбоподателите за невинни. Възниква въпросът кога българският съд е независим и безпристрастен – когато разглежда „обикновени“ наказателни дела от частен характер в обичайното инстанционно производство или когато ги преразглежда по инициатива на главния прокурор и под непосредствена заплаха от осъждане на държавата в Страсбург“.

25
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
28 март 2021 20:13
Гост

Екимджиев няма от кого да вземе пари. Това казва всичко.

advokatTROL
advokatTROL
28 март 2021 9:18
Гост

Четох с интерес – но когато видях, че Екимджиев е намесен и ми стана едно – как да кажа – може би всички вицове за адвокати са основани на истина, случаят е поръчков и – сензационен, цели рекламен трик, умело направено е наистина – хората не смогват да си запишат час при такива топ-адвокати, да не ти се случва да тръгнеш по врачки, да ти кажат колко е часа, явно има и такива субекти, интересно ми е как се връзва етиката и морала в такива характери. Родната полиция ни пази – независимо от всичко – и Гунди е щял да… Покажи целия коментар »

искам да искам
искам да искам
27 март 2021 21:14
Гост

Ше се оправат нещата, ма…

все тая
все тая
26 март 2021 23:06
Гост

Ами още едно дело, че държавате не е предвидила механизъм за общетение при тези казуси. Това си е чист отказ от правосъдие. Винаги ме забавляват с дребните си номера, породени от изключителна неграмотност и липса на елементарна пресметливост по-далеч от следващите час, два. Най-забавни са, когато почват да си укриват документи, да се правят на ощипани или да печатат екземпляри наново и да дописват рег. номерата.

ала бала
ала бала
26 март 2021 14:35
Гост

е, тук малко адв.Екимджиев изкривява нещата – какво да отговаря съда, нали логиката на ТР е да се съди Обвинението – Публично или Частно, щом то е инциирало процеса – странното е, че ЕСПЧ не еосъдил държавата – щом присъдата не е справедлива, значи справедлив процес няма, а нали затова уж ЕСПЧ правораздава – макар че, и ЕСПЧ е като нашия ВКС – кога както му уйдисва, така съди

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
23 май 2022 19:11
Регистриран

Адвокатите да пропуснали сл.: Да включат в иска/ инд.жалба до СПЧ, че с какъвто и резултат да е приключило делото срещу двамата съпруги и достойни граждани, Те са претърпели морални вреди.А такива се обезщетяват само по правото на ЕС чрез правния аргумент, че моралните страдания и вреди по същество са неотстраними- публично са признати за клеветници,дълги години са водили дела, съдебни битки срещу различни субекти( съд,прокуратура, или държавата),които са създали дружно ефектът на ОПГ,погазвайки самото разумно съществуване на съдебната власт – да закриля права,да брани немощните граждани дори от съда.И сега : основната точка не е вида дело- частно или… Покажи целия коментар »

Двоен аршин
Двоен аршин
26 март 2021 13:04
Гост

Надали ще се намери отговор на въпросът кога българският съд е независим и безпристрастен.

Spiridon
Spiridon
26 март 2021 13:03
Гост

И на всичкото отгоре четири съдебни инстанции единодушно признават жалбоподателите за виновни.

Цеци
Цеци
26 март 2021 13:01
Гост

Хубава работа, ама милиционерска!

Христов
Христов
26 март 2021 11:21
Гост

Единият катаджия лъха на алкохол, а другият прибира 20 лв.! Тези са за уволнение, бе!

Симеон
Симеон
26 март 2021 11:13
Гост

Осъдени за клевета! А полицаите дали ги съдят за техния произвол?

Анонимен
Анонимен
26 март 2021 11:08
Гост

Позорна работа.

Анонимен
Анонимен
26 март 2021 11:08
Гост

Не ме изненадва. Тук всичко се изопачава.

Кирил
Кирил
26 март 2021 13:00
Гост

А, сега да заведат дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и да си получат обезщетенията.

Анонимен
Анонимен
26 март 2021 11:07
Гост

Според мен хората не са виновни и това е ясно. Защитават се катаджиите

Daniel
Daniel
26 март 2021 11:07
Гост

Нищо ново под слънцето. В тая страна нито можеш да кажеш нещо срещу КАТ, нито срещу медиите, винаги те са прави. Дори да не са.

Гравкосен
Гравкосен
26 март 2021 11:06
Гост

Това е възмутително поведение да кажеш, че хората клеветели.

Spiro
Spiro
26 март 2021 11:00
Гост

Докато се позволява непрофесионално поведение в службите и страната, като цяло, така ще е.

йезуитите от ОСГК на ВКС
йезуитите от ОСГК на ВКС
26 март 2021 11:00
Гост

Това тълкувателно решение е меко казано йезуитско! Съдът винаги е в бяло, а прокуратурата все най-тъпата, най-грешната! Не казвам, че в повечето случаи не е точно така, ама когато има влязла в сила осъдителна присъда, която после бъде отменена кой питам аз осъди човека – прок или съда? Когато е след оправдателна присъда, отговорността си е на прок, но при осъдителна е крайно време рискът да е за съда!

Наблюдател
Наблюдател
26 март 2021 11:07
Гост

Така е, но логиката им е, видиш ли, ако не бяхте вкарвали ОА, нямаше да се стигне и до грешната присъда. Ами тогава що съдите хора, предизвикали смърт на пътя? Ако жертвата не се беше качвала в колата, нямаше да пострада.

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
26 март 2021 15:28
Гост

защо никой не забелязва, че тълкувателното решение е постановено при очевиден конфликт на интереси, т.е. е процесуално недопустимо. колегия от съдии решава, че съдиите не носят отговорност дори за собствените си незаконосъобразни действия.

Димитриева
Димитриева
26 март 2021 11:00
Гост

Възмутително поведение на катаджиите

Анонимен
Анонимен
26 март 2021 10:59
Гост

Супер! Жалко само, че се наложи през практиката да се потвърди, че е абсурдно съдилищата да не отговрят по ЗОДОВ.

интересно
интересно
26 март 2021 10:55
Гост

Колегата Васил Петров гледам пак с алтернативно становище се изявява, но съвсем не е лишено от правна основа.

Анонимен
Анонимен
26 март 2021 10:54
Гост

Задават се, да