Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

По този въпрос да бъде постановено тълкувателно решение предлага състав на Върховния касационен съд (ВКС), тъй като е установил, че практиката е изключително противоречива (пълния текст на определението виж тук).

Върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев е трябвало да се произнесат дали да допуснат до касация дело, което колегите им Симеон Чаначев, Александър Цонев и Филип Владимиров са отказали да разгледат по същество (тяхното определение виж тук), тъй като са приели, че е търговско, а предметът му е под 20 000 лв.

Делото е на жена, наела строителна фирма да ѝ ремонтира имота, която търси обезщетение от 15 000 лв. за загубите, които е претърпяла от неизпълнението. Сумата, която претендира, е това, което самата тя е платила на купувач, с когото е имала сключен предварителен договор за продажба на имота – обаче в ремонтиран вид, но след забавянето на строителите, той се провалил и тя е била принудена да върне задатъка, който е получила, в двоен размер.

Строителната фирма пък е предявила насрещен иск за малко над 15 000 лв. – на толкова твърди, че възлиза неизплатено ѝ възнаграждение по договора (за извършени и приети от възложителката ремонти дейности), търси и обезщетение от 5000 лв. (в размер на законната лихва).

Противоречията в практиката

След отказа на първия състав на ВКС да допусне делото до разглеждане, казусът стига до Цачева, Бонева и Цонев. Те установяват, че по въпроса дали такива дела са граждански или търговски, който е съществен за достъпа до касационно правосъдие, има най-разнородна практика на ВКС.

Има върховни съдии, които застъпват позицията, че правоотношенията между физическо лице и търговец, възникнали във връзка с изпълнението на договор за изработка, се разглеждат по общия исков ред, а прагът за допустимост до касационно обжалване е 5000 лева.

Като някои посочват в определенията си, че правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнение на договори за извършване на строително-монтажни работи (СМР), сключени между физически лица (като възложители) и търговски дружества (като изпълнители) се разглеждат по реда на общия исков процес, а постановените по тези дела въззивни решения подлежат на касационно обжалване като граждански дела, т.е. когато цената на иска е над 5000 лева. А други приемат, че споровете, произтичащи от търговски сделки, когато са родово подсъдни на окръжен съд, подлежат на разглеждане по реда на производството по търговски спорове и в този смисъл са търговски. Но пък посочват, че делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, по които една от страните не е търговец, не са търговски по смисъла на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК. Т.е. въпреки това, прагът за допускането им до касационно обжалване е 5000 лв., а не 20 000 лв.

Други състави на ВКС обаче поддържат становището, че договорът за СМР е търговска сделка (по смисъла на чл. 286, ал.1 ЗЗД), а делото с предмет правоотношения по тази сделка е търговско. Те приемат, че дело с предмет правоотношения, възникнали във връзка с договор за строителство, сключен от нетърговец и търговец при упражняване на занятието му е търговско и следователно не се допускат до касация искове с цена под 20 000 лв.

Големият въпрос – критериите кога едно дело е търговско или гражданско

Проблемите и противоречията в практиката, на които са се натъкнали върховните съдии Цачева, Бонева и Цонев по повод на спора за ремонт, обаче съвсем не се ограничават само до делата за строително-монтажни работи.

Съдиите са разделени във вижданията си и по делата за връщане на даденото по банков кредит. Една част от тях застъпват тезата, че те са търговски, защото предмет на делото е вземане, породено от търговска сделка. Други обаче приемат, че когато се преценява допускането до касация, макар правоотношенията, предмет на делото да произтичат от търговска сделка, когато едната от страните не е търговец, прагът е като за граждански дела – 5000 лв., а не 20 000 лв.

Противоречия в практиката има и по делата за предварителен договор, за неизпълнение на договор за превоз на пътници и други (повече по въпроса виж тук).

Въпросът за критериите кога дело за спор по договор, по който едната страна е физическо лице, а другата търговец (във връзка с упражняваното от него занятие), не е само проблем на достъпа до правосъдие и в частност до касационно обжалване. При търговските дела често важат по-кратки срокове. Например в производството по търговски спорове срокът за отговор на ответника е двуседмичен, т.е. два пъти по-кратък от този в общия исков процес.

В тази връзка в момента в парламента има внесени предложения за допълване на чл. 113 ГПК (законопроекта виж тук). Идеята е към правилото, че „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“, да се регламентира изрично, че образуваните по тези искове дела са граждански и се разглеждат по реда на общия исков процес. Предложението е на съдиите от Софийския районен съд Константин Кунчев и Васил Петров и беше припознато от зам.-председателя на правната комисия Христиан Митев, но обсъждането му на второ четене предстои (повече за предложенията на съдиите виж тук).

Според юристи обаче така само частично ще се реши проблемът с противоречивата практика, а тепърва ще трябва да се изяснява понятието потребител, в което Законът за защита на потребителите и Законът за енергетиката например влагат различен смисъл. Това обаче няма как да стане с промени в ГПК.

 

5
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Яснота
Яснота
17 май 2019 16:56
Гост

Разбира се, че трябва да се гледа по гражданския ред. Изискванията за търговското съдопроизводство са неприложими за гражданите, които очевидно биха търпели вреди при подобни казуси.

Някой си
Някой си
17 май 2019 12:28
Гост

Проблемът е много по-широк от строителството и ремонтите и вдигането на прага за допускане до касация е несправедливо. Освен това за мен подобни спорове са търговски, а не граждански. Но май съдиите се опитват да се отърват от дела.

Анонимен
Анонимен
17 май 2019 12:20
Гост

Ей, разсипаха го този ГПК от промени. Кръпка до кръпка.

Анонимен
Анонимен
17 май 2019 11:57
Гост

Сложен казус, много дела с противоречива практика. Трябва да се изработят ясни критерии.

sande
sande
17 май 2019 11:22
Гост

характерът на сделка в случая не може да е определящ, важно е качеството потребител на едната от страните. а при това положение 20 000 лв. праг за допускане до касация би бил безобразие!