Възбраните, вписани като обезпечение на иска или наложени в изпълнителното производство, не се заличават след провеждане на публична продан на имота, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №1/2015 г.

Основен предмет на тълкувателното дело са два въпроса, свързани с особените залози, които се решаваха противоречиво от съдилищата преди промените в Закона за особените залози (ЗОЗ) от края на 2016 г. Те бяха поставени още през 2015 г. от тогавашния омбудсман, сега конституционен съдия, Константин Пенчев.

За да се произнесат по въпроса дали възбраната се заличава, върховните съдии изследват характера ѝ като обезпечителна мярка. Като посочват, че в исковия процес тя цели осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен имот при успешна искова защита. И напомнят, че се допуска по всички видове искове, както и като обезпечение на бъдещ такъв. За възбраната, наложена в изпълнителното производство, ВКС посочва, че цели да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение към негов имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяването на вземането на взискателя.

„С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие на възбраната, всискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота, въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот“, пишат върховните съдии.

И заявяват, че наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на имота, тъй като брани интереса и на купувача. Като обясняват, че той „встъпва” едновременно в правното положение, както на длъжника (като придобива неговите права върху имота), така и в правното положение на кредиторите (в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на тях).

„Възбраната не е вещно право, тя е вещна тежест върху недвижим имот“, подчертават върховните съдии. И изрично посочват, че за разлика от ипотеката, тя не дава право на предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за ефективно осъществяване на принудително изпълнение спрямо възбранения имот. „Наложената възбрана гарантира осребряване на недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй като получената от публичната продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, чийто имот е възбранен“, пише още в решението.

ВКС посочва, че действието на вписаната възбрана има по-широк обхват от ипотеката и напомня, че с тълкувателно решение през 2016 г. (т. 7 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) вече е дал разяснения, че ипотеката, вписана след налагането на възбрана върху имота, не може да ѝ бъде противопоставена. Освен това в т. 5 на същото тълкувателно решение вече е прието, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат за присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението и е без значение дали мерките са наложени в обезпечителното или в изпълнителното производство.

„Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните. Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само доколкото искът е отхвърлен или производството по делото – прекратено“, заявява ВКС.

И обяснява, че правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се състои в това, той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност (според привилегията и наличието на други вземания). Докато това му право не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната, а това става с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от проданта.

Според върховните съдии обаче възбраната не може да бъде заличена и след изплащането на сумите по разпределението, тъй като брани интереса на купувача от публичната продан. И обясняват защо е така: „Когато бъде вписано постановлението за възлагане, то не придобива ред от вписването, но от най-ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал в разпределението, тъй като всички кредитори, вписали по-късно възбрани, се присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най-ранната. Дори отделни разпореждания и искови молби да са вписани по-рано от възбраните на последващите кредитори, те са им непротивопоставими, тъй като последващите кредитори са присъединени по право към този с най-рано вписаната възбрана. Вдигнатата (заличената) възбрана губи своето действие, но действието на останалите незаличени вписвания остава според тяхната поредност. По този начин купувачът от публичната продан, чието постановление за възлагане е вписано последно, би се оказал обвързан от предходните незаличени вписвания, а те може да са разпореждания на длъжника с възбранения имот или уважени искове по искови молби, вписани след първата възбрана, но преди вписването на постановлението за възлагане“.

В тълкувателното решение се посочва, че когато производството по обезпечен иск бъде прекратено (поради недопустимост, оттегляне и отказ от иска) възбрана вече се явява неоправдана обезпечителна мярка и следва да бъде отменена. „В тези случаи отмяната на обезпечителната мярка става по реда на  чл. 402 ГПК, а отменената обезпечителна мярка се вдига, след като влезе в сила определението за нейното отменяне“, пише ВКС.

Като обяснява, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, купувачът (и всеки последващ приобретател на имота) може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.

Тълкувателното решение се спира и на правата на третите лица, които са договаряли за възбранения имот. В него се посочва, че е от значение не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. „Основанието за отмяна на обезпечителната мярка по чл. 402 ГПК действа по право, и то с обратна сила, поради което е без значение кога е било придобито правото на третото лице – дали преди или след възникване на основанието за отмяна на обезпечителната мярка, но това не означава, че вписаната възбрана отпада по право. Когато производството по обезпечения иск бъде прекратено, обезпеченият ищец няма защитим правен интерес, оправдаващ недействителност на извършеното в полза на третото лице разпореждане, поради което правата на последното върху възбранения имот се запазват“, пишат върховните съдии.

Тълкувателното решение слага край и на споровете дали продажбата на имот, който е част от заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие, е оригинерен или деривативен способ за придобиването му. Произнасяйки се по редакцията на закона от преди промените, влезли в сила от 30 декември 2016 г., Гражданската и Търговската колегии заявяват, че тя е деривативен придобивен способ. И съответно постановяват, че вписаните ипотеки и възбрани се запазват, а се погасяват само залозите, учредени по реда на ЗОЗ.

Освен това ВКС постанови: „Трето лице, придобило движима вещ, предмет на договор за особен залог, след вписване на договора в Централния регистър на особените залози, има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 год., в сила от 30.12.2016 год.), ако е придобило вещта от вписан залогодател или ако към момента на придобиването на вещта е знаело за учредения върху нея особен залог, независимо от липсата на вписване на залога по партида на праводателя му в Централния регистър на особените залози. Не е допустимо насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ (редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 год., в сила от 30.12.2016 год.) върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице – приобретател на тази вещ, което има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (при посочената редакция на закона), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида в Централния регистър на особените залози“.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
11 юли 2018 16:16
Гост

Измъдриха го след 5 години.

Потърпевш
Потърпевш
11 юли 2018 16:31
Гост

Да не се стига до там да имаш вземане- даване с кредитор.

Има начин
Има начин
11 юли 2018 16:40
Гост

Длъжникът може да търси имуществена отговорност от съдебния изпълнител, ако извършените спрямо него действия са неправомерни.

Анонимен
Анонимен
11 юли 2018 16:36
Гост

Никой няма да поиска да купи възбранен имот и то по една причина- че може в даден момент да бъде отстранен от имота, който е закупил.