Ново тълкувателно решение
ВКС: Отказът от наследство на непълнолетен е недопустим
Отказът от наследство на непълнолетен е недопустим, защото представлява отказ от права. Това прие мнозинството в Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), подписано с особено мнение от 20 върховни съдии, включително от председателката на Гражданската колегия Мими Фурнаджиева и всички шефове на отделения.
Точната формулировка на този спорен сред върховните съдии диспозитив гласи: „Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК“.
Освен него, в тълкувателното решение, което се чака от 2021 г., колегията прие единодушно:
„При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал. 3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис. Непълнолетният не може да приеме наследство с конклудентни действия. Молбата за издаване на разрешение по реда на чл. 130, ал. 3 СК не представлява конклудентно действие за приемане на наследството“.
Както „Лекс“ писа, до 2019 г. по въпроса за отказа от наследство на дете доскоро въобще нямаше практика на ВКС, но само за година след първото решение върховните съдии успяха да се разделят във вижданията си.
Началото беше поставено с решението на Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева, които през ноември 2019 г. разпоредиха вписване на отказ от наследство на дете (повече за него виж тук), чийто баща му е оставил 70 000 лв. дългове. Те застъпиха тезата, че той е допустим, защото не представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 Семейния кодекс, а само отказ от предоставена възможност за придобиване на права. И следователно съдът може да извърши преценка дали той е в интерес на детето.
Близо година след произнасянето им друг състав на Гражданската колегия – с председател Пламен Стоев и членове Здравка Първанова и Розинела Янчева (докладчик), отхвърли напълно виждането на колегите си и заяви: „Отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник“ (повече за противоречията и различните тези виж тук).
Сега именно това второ виждане е надделяло в Гражданската колегия на ВКС.
Мотивите на мнозинството за недопустимост на отказа от наследство на непълнолетен
Аргументите си, че е недопустимо непълнолетните да се откажат от наследство, мнозинството в Гражданската колегия, извлича от правилото в Закона за наследството (чл. 61, ал. 2), че непълнолетните приемат наследство само по опис и от разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и 4 от Семейния кодекс (въвеждащи общ разрешителен режим за разпоредителните сделки на непълнолетния и забрана за извършване на определени сделки с имуществени права, като дарение и отказ от права). В решението се изтъква, че те са императивни и са приети от законодателя в защита правата на ненавършилите пълнолетие.
„Приемането на наследството задължително по опис означава, че те отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на придобитите права“, заявяват върховните съдии.
Те сочат, че когато се открие едно наследство, правото, което придобива всеки наследник, преди да е заявил дали ще го приеме, или не, е право на наследяване. „Затова и отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване. Отказът от наследство е обхванат от приложното поле на забраната на чл. 130, ал. 4 СК, доколкото използваният израз „отказ от права“ включва всякакви права, без изключение и последицата е нищожност“, пише ВКС.
И обяснява, че отказът от наследство не се припокрива с разпореждане по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК, поради което не следва да се одобрява по този ред. „Ако се допусне, че ненавършилият пълнолетие може да прави отказ от наследство, това би означавало, че трябва да се възприеме едно от двете разрешения – или, че отказът е безконтролен, т. е. районният съд по местооткриване на наследството само го констатира и вписва, както е в общия случай при напълно дееспособните наследници, или, че съдът следва да прави преценка на целесъобразността на този отказ (като приложи чл. 130, ал. 3 СК), т. е. да прецени доколко е оправдано с оглед интереса на детето да го допусне. При положение, че се приеме първото разрешение преценката принадлежи на законния представител (родителя) или на настойника/попечителя, а при второто – на съда, които трябва да решават вместо ненавършилия пълнолетие. Законодателят е целял да избегне точно този резултат, поради което ясно и недвусмислено е установил специалния режим, на който се подчинява приемането на наследството от ненавършилия пълнолетие, а именно – по опис. Този режим се отклонява от общия, но отклонението се налага предвид защитата на интереса на самия ненавършил пълнолетие, на кредиторите на наследника и на наследството, както и на обществения интерес“, заявява ВКС.
И подчертава, че ако се допусне отказ от наследство на ненавършилия пълнолетие, това би означавало, че кредиторите на наследника могат да го атакуват по реда на чл. 56 ЗН, и в крайна сметка отказът би могъл да бъде отменен от съда.
Върховните съдии обясняват, че е напълно правомерно законният представител/попечител на дете да не желае да приеме наследството по опис, включително и при изрично даден срок. Така на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си и за неговите права наследството остава незаето.
„Срещу нежеланието на законния представител на малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 ЗН фигура на „управител на наследство“. Във всички случаи на спорове относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е призовано ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи чрез вписванията в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, че детето е станало наследник чрез приемане на наследството по опис, съдът служебно (ако детето е ищец в исковото производство) или по искане на ищеца (ако детето е ответник) и след като е дал съответните указания на ищеца, назначава управител на незаетото от детето наследство. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗН управител на наследството се назначава и в случай, че е известен призования към наследяване, както и неговото местоживеене, но той не е поел управлението на наследственото имущество. Именно такава е хипотезата, когато ненавършилото пълнолетие дете не е приело наследството по опис“, пише в тълкувателното решение и излага подробно ролята на управителя на наследството.
ВКС напомня, че ненавършилото пълнолетие дете отговаря за наследствено задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество. „Съдът, в производството по установяване на вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от включените в наследството активи. Това се прилага както ако ненавършилото пълнолетие дете е приело наследството по опис, така и ако не го е приело и за правата му е налице фигурата незаето наследство, а исковият процес, респ. изпълнителният процес, се води с участие на управителя на незаетото наследство“, разясняват върховните съдии.
За приемането на наследство по опис
Що се отнася до това дали е необходимо наследството първо да бъде прието по опис от детето и едва след това да се иска съдът да разреши разпореждане с актив от него, те са единодушни, че това е законосъобразният ред и искането по чл. 130, ал. 3 СК не е конклудентно действие, с което непълнолетният приема наследството.
ВКС разяснява подробно приемането на наследство по опис, като посочва, че то „се състои от действия на заявителя: съставен от него опис (списък, декларация) на известните му наследствени права и задължения и изявление за приемане наследството по опис, и действия на съда по изготвяне на опис, в който се вписват активите и пасивите на наследството така, както са посочени от заявителя и вписване на изявлението за приемане по опис в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН“.
Съдът посочва, че извършването на опис по реда на чл. 557 ГПК не е елемент от фактическия състав на приемането на наследство по опис по чл. 61 ЗН. „Ако заявителят изрично е поискал да се извърши опис, евентуално и оценка, тогава съдът първо вписва изявлението за приемане на наследството по опис в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН (въз основа изявлението и съставения от заявителя опис) и след това предприема действията по извършване на производството по чл. 557 ГПК. Описът по чл. 557 ГПК може да се извърши и преди да е прието наследството с цел запазване на наследственото имущество. И след иницииране и приключване на това производство, респективно и след приемане на описаните вещи за пазене съгласно чл. 558 ГПК, наследникът може да се откаже от наследството“, пише в тълкувателното решение.
В него изрично се подчертава, че преклузивният тримесечен срок за приемане на наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН) не важи за недееспособните. „Спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля“, напомня ВКС.
Той разяснява, че когато ненавършилите пълнолетие са облагодетелствани от завет, приемане на наследство по опис не е необходимо, тъй като по силата на завета се придобиват само права, а не и задължения.
В тълкувателното решение се разглежда и хипотезата на искане от заинтересован до съда да определи срок, в който призованият към наследяване да заяви дали приема, или отказва наследството – чл. 51 ЗН. ВКС сочи, че това производство може да се развие самостоятелно или в рамките на исков процес. „На ненавършилото пълнолетие дете се определя подходящ срок (не по-малък от посочения в чл. 61 ЗН) да заяви дали приема наследството по опис и да представи изготвен от него опис на известните му наследствени права и задължения. Ако се направи изявление за приемане по опис, придружено с изготвен от законния представител, настойник или със съгласието на попечителя на недееспособния опис, се прилага последицата по чл. 51, ал. 3 ЗН. При бездействие за ненавършилото пълнолетие дете не може да настъпи последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН – изгубване на правото да приеме наследството. При образувано изпълнително производство срокът по чл. 51 ЗН се определя от съдебния изпълнител, който съобщава изявлението за приемане по опис на компетентния районен съдия, за да бъде вписано – чл. 429, ал. 2, изр. 2 ГПК“, обясняват върховните съдии.
Особеното мнение на 20 върховни съдии и предупреждението за ефекта от тълкуването на мнозинството
Както стана ясно, 20 върховни съдии са подписали тълкувателното решение с особено мнение. Основната причина за това е, че те не приемат тезата на мнозинството, че отказът от наследство е отказ от правото на наследяване.
„Отказът от наследство не е отказ от конкретни имуществени права, а отказ да се придобие качеството наследник“, заявяват те. И посочват, че приемайки, че отказът от наследство представлява отказ от право по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, мнозинството в Гражданската колегия е разширило „приложното поле на уредената от нея нищожност на разпоредителни актове с конкретни принадлежащи на детето имуществени права и спрямо изявления чрез които се отказва да се придобият имуществени права и задължения“.
Освен това, подписалите тълкувателното решение с особено мнение, анализират развитието на нормативната уредба – от Закона за наследството от 1890 г. и Закона за лицата от 1907 г. до наши дни. Те посочват, че уредбата в Закона за лицата и семейството от 1949 г. „не е будила съмнение, че законодателят допуска отказ от наследство на ненавършило пълнолетие дете с разрешение на съда, когато този отказ е в очевидна негова полза“.
И подчертават, че режимът на ЗЛС е възпроизведен в трите последващи Семейни кодекса, съответно и днес в чл. 130, ал. 4 СК. „При безспорно разрешен при действието на чл. 89 ЗЛС отказ от наследство от ненавършило пълнолетие дете с разрешение на съда и при преценка дали изявлението е в очевидна негова полза, ако волята на законодателят е била детето да не може да се отказва от наследство, отказът от наследство изрично би бил включен сред разпоредителните действия, които са нищожни. Затова и след приемане на Семейния кодекс от 1968 г. съществува съдебна практика, която допуска отказ от наследство на дете с разрешение на районния съд, който преценява дали отказът да се придобият наследствените права и задължения е в очевидна полза на детето“, заявяват 20-имата върховни съдии.
Те изтъкват, че всички посочени в чл. 130, ал. 4 СК сделки водят до ефективно или потенциално изгубване на имуществени блага от ненавършилото пълнолетие дете, а отказът от наследство няма за последица изгубване на имущество, а непридобиването му.
В особеното мнение се посочва, че защитата, която дава приемането по опис, не означава, че детето няма интерес от отказ от наследство. „За наследника, приел по опис, са налице някои тежести и ограничения. Той е задължен да пази наследственото имущество и не може да отчуждава наследствени имущества, освен с разрешение на районния съд (чл. 65, ал. 1 ЗН), а участието му като ответник в съдебни процеси, целящи установяването на спорни наследствени задължения, обуславя и необходимостта от извършване на разходи, свързани с доказване на ограничената отговорност, за правна защита“, напомнят подписалите го.
Те се позовават и на Конвенцията на ООН за правата на детето. „…всяко решение, което не отчита възгледите на детето или не им придава надлежното значение съобразно с възрастта и зрелостта му, нарушава изискването детето да има възможността да влияе върху определянето на неговите най-добри интереси. Водещи следва да бъдат именно интересите на детето, които представляват основна ценност и са от първостепенно значение. Даденото от мнозинството на ОСГК тълкуване, че е недопустим отказ от наследство на ненавършило пълнолетие дете, пряко нарушава изискването детето да има възможност да влияе върху определянето на неговите най-добри интереси съобразно с възрастта и зрелостта му като изцяло игнорира възможността във всеки конкретен случай да бъде извършвана преценка с оглед интересите на детето“, заявяват 20-имата върховни съдии и посочват, че тя може да бъде извършена именно в производството по 130, ал. 3 СК.
Затова според тях правилното тълкуване е: „Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е допустим, при условията на чл. 130, ал. 3 СК и при очевиден интерес на детето. Същият не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, а упражняване на правната възможност на лицето да приеме или откаже наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения“.
Особеното мнение съдържа и предупреждение за възникването на нова противоречива практика – за това от кой момент следва да се приема за нищожен извършен отказ от наследство от ненавършило пълнолетие дете. В него се напомня, че общото правило е, че тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува, освен ако органът, издал акта за тълкуване, не му придаде действие за напред, ако обратното му действие може да създаде усложнения.
В случая се поставя въпросът дали тълкуването има действие от приемането на Закона за наследството през 1949 г., от приемането на СК от 1968 г., от приемането на СК от 2009 г. или действие за в бъдеще, „доколкото касае волеизявления, имащи за последица и определяне титулярството на вещни права и на облигационни задължения, осъществявани от правни субекти при действието на различни нормативни актове през продължителен период от време“. „Това би създало значителни затруднения по отношение на вече осъществени правоотношения, тъй като Тълкувателното решение изисква правните субекти да са съобразявали поведението си с тълкуване, което не е съществувало към момента, когато са извършвали волеизявлението си“, подчертават върховните съдии.
38
Коментирайте
Не бих казала, че е така. ТР отчита следното – теоретично може да се открие или придобие имущество на малолетния много време след откриване на наследството. Пример – решение за възстановяване на собственост на много земеделски земи по ЗСПЗЗ, което не е вписано и не е декларирано никъде. На такива случаи съм попадала в практиката. Детето приема по опис наследството, първоначално без тези земи и с много задължения, които след 10 г.се погасяват. Т.е. зем.земи могат да се спасят и да не отидат за кредиторите. Но при отказ от наследството на малолетния, който се вписва и каквото е предложението в… Покажи целия коментар »
Решението на ВКС е повърхностно, за разлика от това на подписалите го с особено мнение. Отказът от наследство е упражняване на право, алтернативно предоставено от закона, да приемеш блага или да ги откажеш.
Предвиденият в закон отказ от субективното право „да се придобие наследството“ е действие по разпореждане с него, не на неговото упражняване, защото то все още не е част от патримониума на наследника. Объркването е може да бъде породено от това, че отказът, предвиден в закона е упражняването на самостоятелно (прелиминарно) право, с което се изразява нежелание за придобиване на наследството, но докато последното не стане част от имуществото нна наследника с акта на приемането, действия по рапореждане с вещи, ценни книги и т.н. е невъзможно и дори нищожно, защото липсва предмет.
Напълно безсмислен спор, защото, съгласно посоченото в решението на ВКС, за да можеш да се разпореждаш с едно право, трябва първо да го притежаваш (nemo dat quod non habet), което е валидно за правото на наследяване, но не и това да се разпорежда с имуществото, възникващо едва след приемането на наследствената маса, т.е. някой се опитва да прескача стъпки, за да се угоди на кредиторите. Много точно е описано в тази част от мотивите на съда: „За да се откаже от едно право, субектът трябва да го притежава. Съставът на наследството обаче се придобива с приемането му (чл. 48 ЗН).Към… Покажи целия коментар »
С оглед поредния случай на застъпване на две норми (обща и специална), Бухалът желае да доразвие започната в предходна статия на Лекс, касателно глобалното обезщетение по ЗОДОВ, теория за хибридните норми Към стария коментар: „Това решение е по-полезно, отколкото изглежда на пръв поглед, защото разисква хипотеза, при която две норми се намират в (квази)съотношение на обща към специална норма, но само частично, защото чл.2 касае обща обезвреда (вкл. и за бавност) от неоснователно наказателно преследване, а чл.2б обхваща всякакво неправомерно забавяне без значение от вида на делото. П.С. Някой умен професор да вземе да го класифицира и детерминира този вид… Покажи целия коментар »
Нещо не ми е ясно правилото:първо придобиваш правото и тогава го използваш. Мисля, че в момента, в който човекът се ражда и бива припознат от родителите си, той вече е техен наследник.
Е поне изчакай да умрат, тогава може да бъдеш наследник, ако приемеш наследството. По твоята логика и те са ти потенциални наследници, ако ги превариш.
Родих без брак. Детето е припознато. Бащата беше мързелив и се разделихме. След време разбрах, че е разпродал всичко. Отидох при нотариус и направих отказ от наследство на детето. Както и очаквах, след година дойде и дългът-20.000 лева от ЧСИ. Има и много семейства, които са взели кредит за строеж или обзавеждане, който остава за ползване от наследниците при смърт. Същите приемат наследството, но отказват да плащат дълга. В случая те ползват кредита за лични/ домашни нужди.
Отказ от права ли е да не искаш да поемеш повече дългове, от колкото активи? Отказ от права ли е да не желаеш да наследиш грешните избори на неудачните си родители, които са ти оставили 3 кредита и ипотека за двустаен 50 квадрата и една счупена кола? Я бегай бе.
Здравейте г-н/г-жо
Аз съм индивидуален финансов експерт, който мога да ви дам бърз заем, вариращ от €2000 до €10,000,000 при лихва от 2% с условия, които ще улеснят живота ви.
Така че, ако имате нужда, не се колебайте да се свържете с нас по имейл:
Имейл: didierdf93 @gmail.com
Имейл: didierdf93 @gmail.com
Естествено, че ще има особени мнения.
Аз не ги разбирам тези колеги. Или си съгласен, или не си.
Защо? Ако наследството се изчерпва само с дъшгове?
И как като наследи само дългове и никакви вещи ще го приеме по опис? Пак ще лъжем с микровълнови печки и два стола, за да има нещо и да мине по опис. Трябваше при никакви активи да има право на отказ. Ама кой ти мисли.
Съгласен съм с мнението на мнозинството. За детето така е по-добре. Ще приемат по опис и всичко ще е наред
Банките как е? Харесва ли ви новото ТР?
Съвсем съм съгласна! Хич не е спорно!
Много се дразня, когато Лекс публикуват интересна статия в края на работния ден.
Е, друго си е рано сутрин. Да ти тръгне добре денят.
Той Страсбург ще Ви ошамари пак. И ВКС се напълни с глупаци.
„Лоша” наследствена маса, съставена от имуществени пасиви в размер няколко хиляди лева колко ли да е право по смисъла на закона 🙂 Все ми се струва, че упражняването на отказ от наследство си е упражняване на право да се наследява, а не отказ от конкретно право (в светлината на чл. 130, ал. 4 СК), но anyway.
Как разбираме дали масата е „лоша“ или „добра“. Доста хора крият имущества.
Дори в този случай детето няма да отговаря с личното си имущество, а само със (стойността на) приетото наследство, т.е. излиза на 0.
Но ако е имало скрити активи и се допусне отказ, накрая недееспособният ще пие студена вода.
Професорите, писали ЗН в тази част, са имали нещо предвид. И са изоставили стария закон нарочно.
Нищо не е изоставяно, ЗН и сега не съдържа ограничение във възможностите по чл. 51, ал. 1 ЗН призованият към наследяване недееспособен да упражни отказ или да приеме – не това е смисълът и на чл. 61, ал. 2 ЗН. Проблемът идва с тълкуването на нормата на чл. 62 СК (1968 г.), в последствие възприета и в СК от 1985 г., и в действащия кодекс. Колкото до преценката за лошо наследство –
някой наследник може да има пък морални съображения да се откаже.
Добре е, пе се внася яснота
Като е на 17 как ще реши да се откаже само
Затова е съдът, който да реши с оглед интереса на детето. А сега вече тоя интерес е нарушен, тъй като за наследника възникват потенциални разноски във връзка с искове на кредитори на наследодателя, които при отказ от наследство не биха възникнали.
Ако трябса да се откаже от кредити, които се водвт наследство?
Не се отказва от кредити, а от наследство – там положението е „всичко или нищо“. Случвало ми се е в подобно производство да открием, че в наследството има 25 декара ниви в старозагорско. И именно за да не ги загуби детето, ако се открият бъдещи активи (веднъж направен отказ не може да се оттегли), законодателят е предвидил да приеме наследството, но по опис – тогава ще отговаря само с активите на наследството. Т.е. ако в наследството има 5000 лв кредити като пасив + актив от шевна машина и стар килим, може да даде на кредиторите машината и килима и да… Покажи целия коментар »
Отговаря със стойност, а не с конкретни вещи и вземания, които може да са и несеквестируеми. Трябва ново ТР по този въпрос.
Ами ако се откаже, че си се отказал и от нещо друго, дето не знаеш че го има?
Глупости
Да видим дали няма да има драми в бъдеще
Че досега беше ли възможно?
Нека се знае.
Спорно решение по мое мнение
При тази противоречива практика…
Какви права? Кредити на родителя?
Ето какво ще доведе това ТР При смърт на наследодател, детето ще приеме по опис. Кредитора си взима каквото може и толкова. Обаче давността си върви … По някое време се открие, че наследодателя е имал и нещо друго, което наследникът врече е пораснал и го придобива и ползва. Кредиторът няма да може да иска плащане, защото ще бъде атакуван за изтекъл давностен срок, защото и кредитора не е знаел за новооткритото имущество. Сега ще пада едно криене на имущество не е истина. То вярно, че никой не планира смъртта или иска да умре, ма като види накъде вървят нещата.… Покажи целия коментар »