В решение по реда на чл. 290 ГПК
ВКС разясни кога държавата отговаря за вреди от незаконно подслушване
Кога държавата отговаря за неимуществени вреди, причинени от незаконно подслушване? Срещу кого може да бъдат предявявани исковете? Каква е доказателствената сила на решението на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), с което е установено незаконосъобразното им прилагане? От кога започва да тече давността за предявяване на иска за обезщетение?
Отговор на всички тези въпроси дава Върховният касационен съд (ВКС) в решение, постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по казуса на бивш митничар. Той на практика е първият, чийто единствен предмет са вредите от незаконно подслушване. Така и ВКС за първи път коментира специално въпросите, които се поставят във връзка с обезщетяването на моралните вреди от незаконно използване на СРС.
Делото на бившия митничар
Делото започва преди три години. Тогава бившият митничар Методи Митовски завежда в Благоевградския окръжен съд (БлОС) иск по чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), т.е. за незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства. Той се основава на решение на НБКСРС, което по негова молба прави проверка и установява, че от 30 януари до 30 март 2009 г. Митовски е бил подслушван. Това е станало по искане на ОДМВР-Благоевград и с разрешението на тогавашния председател на Окръжния съд в града Красимир Аршинков. То е дадено въз основа на искане, в което са посочени няколко текста от НК – чл.253, 255, 256, 257 и чл. 308, по които, с изключение на чл.253 НК, нито едно от останалите престъпления не попада в обхвата на тези, за които е предвидено използването на СРС. Освен това един от текстовете от НК (чл. 257) е отменен през 2006 г., т.е. три години преди исканията за подслушване на Митовски. Нещо повече, бюрото констатира, че исканията не са били основани на никакви данни.
Митовски иска обезщетение от 50 000 лв. от БлОС и от дирекцията на полицията в Благоевград. Заради тълкувателно решение №5/2013 г. на Гражданската колегия на ВКС обаче делото продължава само срещу на ОДМВР-Благоевград.
Първа инстанция по него беше именно окръжният съд в града. С решение от 21 ноември 2016 г. докладчикът съдия Владимир Ковачев отхвърли иска на бившия митничар. Като първо прие, че държавата отговаря за вреди само от незаконосъобразно приложение на СРС, а не и от искания и разрешения за подслушване в разрез със закона. В решението се твърди, че каквото и да пише в искането за подслушване, ако последва разрешение на съда, незаконосъобразността е санирана. Освен това съдия Ковачев прие, че петгодишната давност за предявяване на иска за вреди срещу държавата започва да тече от датата на преустановяване на нарушението, т.е. на незаконното подслушване.
Делото стигна до Софийския апелативен съд. С решение от 21 юли 2017 г. състав на САС с председател Алексей Иванов и членове Елизабет Петрова и Елена Тахчиева (докладчик) отхвърли тезите на съдия Ковачев и присъди обезщетение от 4000 лв. на Методи Митовски.
Апелативните съдии застъпиха позицията, че когато ЗОДОВ говори за отговорност на държавата за вреди от незаконно използване на СРС, това не би трябвало да се тълкува стеснително. Тъй като използването на спецсредства е процес, който включва действия по искане на разрешение, получаване на разрешение и извършване на определени фактически и/или правни действия по изпълнение и събиране на информация. „Нарушаването на всеки от тези неразривно свързани помежду си етапи, ще опорочава законосъобразността на целия процес по прилагането и използването на СРС„, посочи съставът на САС.
Освен това апелативните съдии не приеха и тезата на първата инстанция за момента, от който започва да тече давността за предявяване на иска за вреди срещу държавата. Според тях би следвало да се направи аналогия с началния момент на давността за другите незаконни актове на правозащитни органи, т.е. когато бъде потвърден окончателно незаконният характер на действията. При неправомерното подслушване това става, когато гражданинът получи уведомление от НБКСРС.
Решението на САС обаче е било оспорено пред ВКС, който го е допуснал до разглеждане, тъй като приема, че по него са поставени въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Тричленен състав на ВКС с председател и докладчик Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров потвърждава решението на САС и присъдената компенсация от 4000 лв. за Методи Митовски. Същевременно дава и важни разяснения за отговорността на държавата за вреди от незаконно подслушване.
За какво отговаря държавата
В решението си ВКС подчертава, че правата и свободите на гражданина са засегнати и той търпи вреди от самото разрешаване на СРС, а последващото им използване и начинът, по който е осъществено, имат значение само за размера на вредите и съответно на обезщетението.
И подчертава: „Държавата отговаря за вредите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено“.
След което върховните съдии разграничават две хипотези.
„На първо място, тези вреди са част от вредите от неоснователно обвинение, дори разрешението да е било надлежно.
На второ място, държавата отговаря и когато разрешението е издадено, без да са налице законовите предпоставки за това: за разследването на престъпления, за които не е допустимо използването на специални разузнавателни средства, искането е от ненадлежен орган или няма изискуемото от чл. 14 ЗСРС съдържание (в съответната редакция към момента на произнасянето на органа по разрешаването)“.
Според ВКС обаче държавата не отговаря за вреди от незаконно подслушване, когато искането за него не страда от пороци. „Държавата не отговаря за вреди поради издаването на разрешение за ползване на специални разузнавателни средства, когато искането за разрешаването им е надлежно, тъй като съдът по иска за обезщетение не може да проверява вътрешното убеждение на органа по разрешаването, като обоснована на надлежно събрани доказателства увереност“, пишат съдиите Белазелков, Илиев и Димитров.
Те посочват, че без значение за основанието на иска е дали гражданинът е знаел, само е подозирал или не е имал никаква представа, че е подслушван неправомерно. Като се обясняват, че омерзението и другите негативни душевни състояния, свързани с нарушаването на личната му сфера при узнаването за неправомерната намеса, са неизбежни.
Срещу кого да са исковете
Важен въпрос, на който отговаря ВКС в решението си по чл. 290 ГПК, е всъщност срещу кого може да бъдат водени дела за обезщетение за незаконно използване на специални разузнавателни средства. Логиката на отговора следва тази в тълкувателно решение №5/2013 г. на Гражданската колегия на ВКС.
„Надлежно легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по тези искове е органът, поискал издаване на разрешението – когато такова е издадено, съответно органът, приложил специални разузнавателни средства – когато разрешение не е издадено (не е поискано или е отхвърлено)“, обяснява тричленният състав на ВКС.
От кога тече давността и значението на акта на НБКСРС
Върховните съдии отделят специално внимание на акта на НБКСРС, с който се констатира, че някой е бил подслушван незаконно. И посочват, че тези решения на бюрото са официални свидетелстващи документи, издадени от надлежен орган в кръга на функциите му. Като такива те имат материална доказателствена сила за удостоверените в тях факти и обстоятелства.
Преценката за неправомерност обаче „не обвързва, нито надлежните държавни органи, сезирани с предложения за приемането на мерки за отстраняване на констатирани нарушения, нито съда, който разглежда иск за обезщетение на вреди, предявен от гражданин, уведомен за неправомерното прилагане спрямо него на специални разузнавателни средства“, твърди ВКС.
Затова записва в решението си, че „в производството по иска за вреди гражданинът се ползва от материалната доказателствена сила на акта относно фактическите констатации (като няма пречка те да бъдат оборени от ответника чрез насрещно доказване), но не и от преценката за законосъобразност, която може да направи единствено съдът“.
И подчертава, че правното значение на акта на НБКСРС, с който е констатирано нарушението, се изчерпва с поставянето на началото на давностния срок по иска за обезщетение за вреди. „Преди съобщаването на този акт, пострадалият не е имал правна възможност да реализира правата си и неговото бездействие няма значение за давността – тя тече само когато кредиторът бездейства, въпреки наличната правна възможност да защити правото си“, пише в решението.
6
Коментирайте
Той винаги си намира начин и вратички.
Адмирации за решението.
Ако се стигнеше до ЕСПЧ щяха да ни осъдят.
Добре е, че е обърнато специално внимание на негативните душевни състояния, свързани с нарушаването на личната сфера при узнаването за неправомерната намеса.
Интересен казус. Не съм съгласен с някои от изводите на ВКС, но все пак решението е в правилната посока.
Сега на Цв. Цв. с една идея ще му стане по-трудно или най-малкото повече ще внимават.