В ново тълкувателно решение
ВКС разясни какво означава да се предложи, обещае, даде, приеме или получи подкуп
Наказателната колегия изостави схващането на Върховния съд, че подкупът винаги е сделка
Тълкувателното решение
1. Разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи” и „даде” в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК се състои в обективно реализираното от дееца поведение, насочено към осъществяване на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начина за неговото реализиране.
При формата на изпълнително деяние „предложи” на престъплението по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК деецът изразява недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта, намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, като предложението следва да е възприето от длъжностното лице, за което е предназначено.
При формата на изпълнително деяние на престъплението по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК „даде” деецът осъществява активна дейност по прекратяване на собствената си фактическа власт върху облагата, а в случаите на нематериална облага – чрез предоставянето ѝ на длъжностното лице и/или на трето лице, по такъв начин, че то да може безпрепятствено да упражни фактически и/или юридически действия спрямо нея. При тази форма на изпълнително деяние деецът предава, предоставя, връчва, изпраща дара/облагата и/или създава преимущество, като чрез тези си действия постига обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначена облагата.
2. Активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага” (подкуп) на длъжностно лице е довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ѝ на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез приемането й, респ. чрез отказ да я приеме.
3. Обявява за загубили сила изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от Постановление № 8 от 30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд.
Какво означава да се предложи, обещае, даде, приеме или получи подкуп разясни Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
С него върховните съдии изоставят някои виждания на Върховния съд и обявиха за загубили сила изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от Постановление № 8 от 30 ноември 1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд. Те гласят: „Думите „приеме“ и „получи“ имат едно и също съдържание. То обхваща съгласието на длъжностното лице да вземе лично или чрез посредник дар или друга неследваща му се имотна облага и реалното му получаване“.
В мотивите на решението се преосмисля и застъпеното през 1981 г. виждане, че подкупът винаги е сделка.
Поради несъгласие с тези разбирания на мнозинството в Наказателната колегия съдиите Ружена Керанова и Бисер Троянов са подписали решението с особено мнение.
Както „Лекс“ писа, тълкувателното дело беше образувано най-общо заради противоречията в практиката, когато има предлагане и даване на подкуп, но дарът (или облагата) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но е бил предоставен в негова фактическа власт (повече можете да си припомните тук).
Въпросите, които бяха поставени пред върховните съдии, са:
- В какво се изразява разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи” и „даде” в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК?
- Кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК „даде дар или каквато и да е облага” (подкуп) на длъжностно лице?
Преди да отговори на първия въпрос ВКС припомня как през 2000 г. в българския Наказателен кодекс към класическите форми на изпълнителното деяние на активния и пасивния подкуп „даде” и „получи/приеме” са добавени новите „предложи” и „обещае” и „приеме предложение за дар или облага” и „приеме обещание за дар или облага”, както и самостоятелната форма на пасивния подкуп „поиска”. Както и че ги е имало в стария НК, но през 1968 г. „предложи” и „обещае” са отпаднали с аргумент, че при тях не се създава реална и непосредствена опасност за обекта на посегателство, а процесът на доказване е съществено затруднен.
Сега в чл. 304, ал. 1 от НК отново са регламентирани „предложи“, „обещае“ и „даде”. И ВКС заявява, че те могат да съществуват и като самостоятелни форми на изпълнително деяние. „Множествеността им не определя престъпната дейност като усложнена, а се касае до едно престъпление, тъй като корупционното отношение се развива по един и същи повод, между едни и същи лица (корумпиращия и длъжностното лице) и е с едно и също съдържание. Отделните форми на изпълнително деяние са обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно престъпление, насочено към престъпно мотивиране на длъжностното лице да действа/бездейства по служба“, се посочва в тълкувателното решение.
ВКС пише, че разликата между формите на изпълнителното деяние „предложи” и „даде” в съставите на чл. 304, ал. 1 от НК и чл.304а от НК е в „съдържанието и обхвата на поведението на дееца, насочено към реализиране на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начина за неговото осъществяване“.
„Предлагането” и „обещаването” на дар/облага като форми на изпълнителното деяние са отражение на намерението на дееца на активния подкуп да облагодетелства длъжностното лице. Чрез „предлагането” и „обещаването” на подкуп извършителят цели да мотивира длъжностното лице да извърши или да не извърши конкретно действие по служба“, обясняват върховните съдии.
И дават следните определения:
„Предлагане” на подкуп е налице, когато по своя инициатива подкупващият демонстрира готовност да предостави на длъжностното лице във всеки един момент неследващата се облага.
„Обещаване” на подкуп е налице, когато деецът поема ангажимент към длъжностното лице да даде облагата в по-късен момент (най-често след като длъжностното лице извърши исканото действие) или когато е налице договореност между подкупващия и подкупвания, че първият ще даде облагата по-късно.
ВКС изтъква, че както „предлагането”, така и „обещаването” е възможно да са осъществени и чрез трето лице, а за съставомерността на деянието е необходимо тези форми на корупционно поведение да са станали достояние на длъжностното лице, към което са били адресирани.
И обобщава, че при „предлагането” и „обещаването” на подкуп се създава корупционна среда, която е възможна основа за развитие на по-нататъшните отношения между страните по подкупа. „Затова и изискванията към съответната престъпна проява и начина ѝ на извършване са различни: докато корупционното поведение при „предлагането” и „обещаването” на дара/облагата може да се обективира по различен начин – устно, писмено и невербално, при „даването” на дара/облагата е необходимо да се установят конкретни фактически действия на дееца, насочени към прекъсването на собствената му фактическа власт върху предмета на престъплението (или в случаите на нематериална облага – създаването на преимущество в полза на длъжностното лице) и предоставянето му на него или на друго лице по такъв начин, че длъжностното лице да има безпрепятствена възможност да се разпореди с него. При тази форма на изпълнително деяние извършителят предава, предоставя, връчва, изпраща дара/облагата, като постига обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначен“, заявява Наказателната колегия.
След това, стъпвайки на промените в наказателния закон от 1981 г. до днес, ВКС заявява, че те налагат актуализация на част от постановките, залегнали в т. 2 и в мотивите на т. 3 на Постановление № 8/1981 г. на Пленума на Върховния съд.
„Възприетото в постановлението схващане, че думите „приеме” и „получи” са с едно и също съдържание и че подкупът всякога е „сделка”, за чието осъществяване са необходими две насрещни прояви – даване и приемане на подкуп, е несъответно на новите редакции (след 2002 г.) на чл. 304 от НК и чл. 301 от НК“, пише ВКС.
И обяснява, че при настоящата редакция на съставите на подкупа в НК „нищожна сделка може да се обсъжда условно, единствено когато между двете „страни” е изразена насрещна воля и е постигнато съгласие за вида и размера на облагата и за поведението по служба, т. е. когато има и „даване”, и „приемане”. В тези случаи всяка страна поотделно извършва деянието по чл. 304 или по чл. 301 от НК.
ВКС подчертава, че НК разграничава проявите на длъжностното лице (чл. 301 – чл. 302а от НК) от тези на субектите на активния подкуп (чл. 304 и чл. 304а от НК), като ги регламентира в обособени наказателни състави.
„Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл. 304 от НК, въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме. Наказателноправната квалификация на активния подкуп в този случай не се влияе и не се предопределя нито от волята, нито от поведението на получаващия облагата. Начинът на квалифициране на престъплението също навежда на този извод – в зависимост единствено и само от осъщественото деяние и личността на дееца, а не от чуждо поведение“, пишат върховните съдии.
И се заемат да разяснят каква е разликата между получаване и приемане на подкуп: „Получаването” отразява промяна във фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето ѝ във фактическата власт на длъжностното лице (например дарът да е оставен в лек автомобил, кабинет, друго помещение, преведен е по банкова сметка, изпратен е по пощата и пр.). В случаите, когато се предоставя нематериална облага (услуга или създаване на преимущество), получаването ѝ от длъжностното лице се изразява в осигуряването на безпрепятствена възможност то да реши по свое усмотрение дали да се възползва от нея. Възможно е действията на субекта на активния подкуп да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на съзнание у него за предоставянето на облагата. При всички случаи обаче, за да е съставомерно деянието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т. е. в какво се състои целеното от дееца служебно поведение на длъжностното лице.
При „приемането” длъжностното лице осъзнава, че е придобило владение върху дара/облагата, като едва след това изразява отношението си към вече получената облага, съгласявайки се да извърши исканото действие или бездействие по служба“.
ВКС заявява, че фактическата връзка между „даването” и „получаването” на подкупа не е от решаващо значение за отговора на въпроса кога е довършен активният подкуп. И посочва, че в хипотезите на „обещае” и „предложи” активният подкуп е мислим и без насрещно деяние, тъй като е възможно длъжностното лице да откаже да приеме предложението или обещанието. „При тези форми на изпълнително деяние активният подкуп е довършен със самото изпълнение на „предлагането” и „обещаването”, пишат върховните съдии.
И продължават да разясняват различните хипотези: „Активният подкуп при формата на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да…” е довършен, когато дарът/облагата бъдат предоставени във фактическа власт (владение) на длъжностното лице, като субектът на активния подкуп изрично или мълчаливо иска (или преди това вече е поискал) от това лице да извърши конкретно действие или бездействие по служба или загдето то вече е извършило такова действие или бездействие“.
Когато дарът или облагата са предложени, обещани или дадени на длъжностното лице „загдето е извършило или не е извършило” действието по служба, целта на подкупа е да го „възнагради”, а в съзнанието на дееца на активния подкуп е достатъчно да е отразена връзката между обещаването, предлагането или даването му с осъщественото в по-ранен момент служебно поведение на длъжностното лице.
„В случаите, когато облагата/дарът се дават на длъжностното лице, за да действа/бездейства то по служба, щом деецът осъществи поведението по противоправно мотивационно въздействие върху длъжностното лице, предоставяйки му облагата, която не му се следва, деянието му по „даване” представлява довършено престъпление. Не е необходимо действително да се е стигнало до мотивиране на длъжностното лице да действа/бездейства по служба, а е достатъчно само да са създадени условията за това“, пише ВКС.
И посочва, че осъзнаването на придобитото владение върху дара и неговото „приемане” от длъжностното лице и съгласието му да извърши исканото действие или бездействие по служба, съответно отказът да ги приеме, са обстоятелства, които не влияят на довършеността на престъплението по чл. 304 НК. „Независимо от тях, активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага” (подкуп) на длъжностно лице е довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт на даващия“, пише в решението.
В него за изпълнително деяние по чл. 301 от НК – „приеме предложение за дар или облага” и „приеме обещание за дар или облага”, се обяснява, че е довършено с факта на даване на съгласието от длъжностното лице с отправеното му предложение или направеното му обещание.
„Възможната времева дистанция между „получаването” на дара и неговото „приемане” от длъжностното лице, между „даването” и „получаването” на дара, както и разликата в съдържанието на понятията „получи” и „приеме”, предполагат различни отговори по въпроса за довършеността на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и по чл. 301 от НК“, заявява ВКС.
В решението се подчертава, че с „приемането“ на облагата субектът на пасивния подкуп по чл. 301 от НК „изразява положителното си отношение към предоставянето ѝ във фактическата му власт и/или във възможността му да я ползва, потребява и консумира, съзнавайки неправомерността на този факт“.
„Когато „приема” дара, длъжностното лице не „довършва” чуждото престъпление активен подкуп по чл. 304 от НК, а осъществява състава на своето престъпление – пасивен подкуп по чл. 301 от НК. Следователно престъплението по чл. 301 от НК при форма на изпълнително деяние „приеме дар или каквато и да е облага” е довършено с приемането на дара или облагата. Затова изпълнителното деяние „даде” на активния подкуп по чл. 304 от НК и по чл. 304а от НК следва да се счита за довършено още с промяната във фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето ѝ във фактическата власт на длъжностното лице, а не с „приемането” ѝ от него“, заключават върховните съдии.
И посочват, че опит при форма на изпълнително деяние „даде” по чл. 304, ал. 1 и по чл. 304а от НК е възможен само когато не е завършен процесът по преустановяване на фактическата власт на дееца върху предмета на престъплението и фактическото му получаване от длъжностното лице.
11
Коментирайте
Явно е, че ВКС не смятат така.
Е, остава длъжностното лице да не се съгласи с отправеното му предложение или направеното му обещание.
Има и такива съвестни хора. Обаче са голяма рядкост.
Въпросът – „И сиа ко ши праим“ хич , ама хич не изразява готовност за получаване на подкуп. Това е въпрос на любезност, покана за вечеря,например.
Добре е човек да има бели пари за черни дни. Особено когато навън рязко вземе да причернява.
За теорията на подкупите-питайте КАТ. Те най-добре могат да разтълкуват.
А, знаете ли с колко лева в час се движите?😄
То бива международни актове, бива модерен свят, ама корупцията стана толкова сложна за доказване, че не виждам как ще се оправят прокурорите, освен ако не бележат парите и двете страни светнат, както казва нашият ГП
Ако му е намигнал и е потъркал многозначително палец и показалец обещание ли е, предложение ли е? Задълбахме в такива тъпотии! Важното е някой дал ли е нещо, а друг взел ли го е. Сега половината Върховен съд се върти в гроба
Още една причина за провалени обвинителни актове – обещал ли е, предложил ли е, приел ли е или получил.
За мен вижданията на Пленума на Върховния съд са напълно логични и правилни.