Анексите към договори за кредит, с които банките уговарят с изпаднали в забава техни клиенти физически лица нови срокове за погасяване на задълженията срещу това просрочените лихви да станат част от нова главница, върху която също текат лихви, са недопустими. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в което даде отговор на въпрос, който е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото (пълния текст на решението виж тук).

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, заяви ВКС.

И специално коментира хипотезата на преструктуриране на кредита заради влошено финансово състояние на длъжника и уредбата ѝ във вече отменената наредба на БНБ, която действа от април 2008 г. до май 2014 г. (Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск). Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД“, постановиха върховните съдии Емилия Василева, Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева. Т.е. и в периода, в който капитализацията на главница и лихви е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви.

Върховните съдии обаче постановиха, че олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм.

Делото, заради което ВКС отговори на тези въпроси, е по спор между длъжник и банка за кредит, сключен през 2007 г., по който до 2013 г. са подписани серия от анекси за „служебно преоформяне“. С тях просрочени лихви са прибавени към главницата на първоначалния кредит. Две съдебни инстанции постановяват, че това води до анатоцизъм, който е допустим само при двустранни търговски сделки, а в случая клиентът на банката е физическо лице. И окръжният, и апелативният съд в Пловдив постановяват, че уговорките за капитализация на просрочените задължения, направени в допълнителните споразумения, са нищожни.

Така банката поставя пред ВКС въпроса дали уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД.

За да отговори, ВКС първо анализира чл. 13 от наредбата, който урежда преструктурирането на рискови експозиции (носещи риск от загуби), между които попадат и кредитите. „В ал.1 от цитирания член е посочено, че една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. Съгласно ал.2 от същия член, първоначалните условия на споразумението се считат за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива. Според ал.3 на чл.13 от Наредбата, не е преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно следните условия: 1/ договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по условията на допълнителните споразумения; 2/ банката има основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не са налице обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника“, се посочва в решението.

В него върховните съдии Василева, Недкова и Баева, специално се спират на това, че ключово, за да има преструктуриране на кредита, по смисъла на чл.13 от наредбата, е даването на отстъпки от банките към длъжника, когато той не може да плати в срок пълния размер на дълга, тъй като е влошено финансовото му състояние. И заявяват, че от разпоредбата е видно, че „отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия (рефинансиране) и други“.

„В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 3 април 2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви“, заявява ВКС в решението си.

И подчертава: Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва“.

В решението ВКС напомня, че анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. БНБ не е приемала наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Така единственият нормативен акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва, е Търговският закон (в чл. 294, ал.2) и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци.

10
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Колега
Колега
14 август 2019 9:55
Гост

Много спрведливо решение на ВКС. амо не мога да разбера защо важните тълкувателни решения се приемат след толкова години натрупване на порочна практика, а не веднага щом се установи противоречива такава.

Обирджии
Обирджии
09 август 2019 12:53
Гост

„Юробанк България” не си поплюват. Близо 9 хил. евро само от един кредит с техните допълнителни споразумения.

Авантаджия
Авантаджия
09 август 2019 12:30
Гост

Анонимника пиши си имцето ама не ти стиска защото сигурно си ог блажещите !!!!

Инкогнито
Инкогнито
09 август 2019 12:55
Гост

Защо? Теб „Авантаджия“ ли са те кръстили. Или това ти е псевдонима?

Анонимен
Анонимен
09 август 2019 11:31
Гост

Поздравления за решението. Не стига, че като рефинансираш кредит ти дерат кожата. Обирджии.

Анонимен
Анонимен
09 август 2019 11:43
Гост

Не теглете кредити тогава. При подписването на договора се запознавате с условията. Никой не ви е завел на сила.

мунчо
мунчо
09 август 2019 14:23
Гост

Когато става дума за физически лица – неслучайно има закон за потребителския кредит, нещата не са баш “кьорав карти не играе” – потребителят има по-високо ниво на защита – Европейски съюз, ако си го чувал 😉

Анонимен
Анонимен
09 август 2019 10:57
Гост

Анатоцизъм я! Какво преструктуриране? Какви 5 лв.?

happy
happy
09 август 2019 11:00
Гост

имаше състави, които приемаха, че е нов кредит и не ставало лихва върху лихва… поздравления за ВКС, че сложи край на това извращение. макар и твърдееее късно след отмяната на Наредба 9, която се ползваше от банките за този рекет

Jst
Jst
10 август 2019 20:31
Гост

Поздравление на господинът или госпожата, която е осъдила банката 2 пъти и е оцеляла пред ВКС.
Повече будни граждани са необходими:)