Дължи ли ищецът в дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) юрисконсултско възнаграждение на ответната страна, ако искът му бъде отхвърлен изцяло или частично или ако сам го оттегли. По този въпрос ще се произнесат в първото си съвместно тълкувателно дело за годината Върховният касационен и Върховният административен съд.

Той е поставен от главния прокурор Сотир Цацаров, който се е обърнал към ВАС, тъй като се е натъкнал на противоречива практика именно на състави на този съд. Част от делата по ЗОДОВ се гледат по реда на Административнопроцесуалния кодекс от административните съдилища, но другите са по реда на Гражданския процесуален кодекс и затова председателите на ВКС и ВАС Лозан Панов и Георги Чолаков са решили въпросът да бъде решен съвместно от двете върховни съдилища.

Точната му формулировка по тълкувателното дело е: „В хипотезите на чл. 10, ал.2, респ. на чл.10, ал.З ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице – ответник по иска съгласно чл.205 АПК е представляван в съдебното производство от юрисконсулт?”.

Разпоредбите от ЗОДОВ (виж карето), чието тълкуване иска главният прокурор, предвиждат, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да плати разноските в производството, той ги дължи и при оттегляне или отказ от иска. Както и че ако претенцията му бъде уважена изцяло или частично, ответникът се осъжда да плати разноските, като специално е посочено, че му дължи и внесената държавна такса, и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

Сотир Цацаров е установил, че когато стане дума за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответниците в делата по ЗОДОВ, практиката е изключително противоречива.

Част от съдиите във ВАС приемат, че такова не се дължи, въпреки че ищецът е загубил делото или се е отказал от иска си. Техните мотиви, изложени от главния прокурор, са следните: „В чл. 10, ал.2 и З ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производството по този закон, които изключват приложимостта на чл. 143, ал.З АПК и чл.78, ал.3 и 8 ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която предвижда отговорността на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи“.

Тези съдии изтъкват, че след като в ЗОДОВ е направено категорично разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение и са описани случаите при които възстановяване на такива разходи е допустимо, значи законодателят е изключил възможността в полза на ответника да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт.

Други техни колеги обаче са на мнение, че когато искът за обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен, оттеглен или е направен отказ от него, се дължат разноски за юрисконсулт. Те посочват, че след като именно в тези хипотези в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че той дължи разноски, следователно трябва да бъде и осъден да плати и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Тези съдии припомнят и че съгласно тълкувателно решение №3 от 2010 г. на ВАС, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, страната дължи юрисконсултско възнаграждение.

„Задълженията за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да бъде предпоставено от качеството в процеса – на жалбоподател или ответник. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Поради това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от лице възнаграждението на което се заплаща по трудов договор с цел юридическото лице да бъде възмездено за неоснователно предявения срещу него иск“, изтъкват те.

Техни колеги пък посочват, че възнаграждение за юрисконсулт се дължи и при частично уважаване на иска.

За докладчици по тълкувателното дело са определени съдия Боян Цонев от ВКС и съдия Искра Александрова от ВАС.

23
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
vegusbet
vegusbet
26 октомври 2019 20:50
Гост

Нищо чудно да променят Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.[url=https://www.vegusbet.net/vegus168hd/]vegus168hd[/url]

ЮРИСКОНСУЛТ
ЮРИСКОНСУЛТ
26 октомври 2019 17:40
Гост

Здравейте, Понеже темата ми се стори много интересна, както и това че съм юрисконсулт в една от администрации те мисля, че следва да добавя и аз нещо, а то е следното: Считам, че следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение по делата по реда на ЗОДОВ, защото е противен случай сме изправени пред една неравнопоставеност на страните. Считам, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде именко в размера на адвокатски хонорар по действащата Тарифа, като без значение е че юрисконсулт и те не получават допълнителни възнаграждения. Имайте предвид, че всеки втори е завел дело по реда на ЗПДОВ с едни огромни претенции… Покажи целия коментар »

Иван адвокат
Иван адвокат
26 октомври 2019 5:52
Гост

От дете знам – че не трябва да се бърка в контакта. Сега ще бъдем свидетели на показно бъркане в контакта. Върховните съдии – освен да объркват съдби и да разплакват майки – явно не умеят нищо друго. Частни са случаите – в които правосъдието е било ефективно, а да не говорим за преди години. Администрацията е една стена на плача – там няма надежда за развитие и прогрес – това е спирачка само по себе си. Ако бяхме богата държава – това нямаше да е проблем. За съжаление – който не се е сблъсквал с бюрокрация – вкл. и… Покажи целия коментар »

Буквалист
Буквалист
25 октомври 2019 17:43
Гост

Аз съм привърженик на буквалното тълкуване на закона и изричната липса на възнаграждението в ал. 2. Тъй че не смятам, че се дължи.

Гражданин
Гражданин
25 октомври 2019 17:50
Гост

Трябва да се тълкува и съобразно целта на закона, а тя не е да се вкарва ищецът в преразход. В крайна сметка той е по-слабата страна, води дело срещу държава/община.

Колега
Колега
25 октомври 2019 17:50
Гост

Да, добре е да се направи една логическа (ако не юридическа) аналогия с трудовоите дела.

Справедлив
Справедлив
25 октомври 2019 17:51
Гост

Целта на законодателя не е да създаде закон, който би отказал хората да водят дела, под риск от свръхразноски по тях ако загубят!

Скептик
Скептик
25 октомври 2019 17:54
Гост

Според мен целта на законодателя, разбирай влсатимащите у нас, е да си правят каквото искат и никой да не ги пипа с пръст. Тъй че сигурно не са се усетили, че да заложат изрично в закона плащането от неуспелия ищец.

Анонимен
Анонимен
25 октомври 2019 12:24
Гост

Нищо чудно да променят Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Анонимен
Анонимен
25 октомври 2019 12:22
Гост

При отказ от иска e редно ищецът да заплати юрисконсултското възнаграждение на ответната страна.

плащай
плащай
25 октомври 2019 12:12
Гост

Главният на изпроводяк пак нещо за зодов се присети, ама какво да правиш прокуратурата е най-големият плащач по този закон.

Анонимен
Анонимен
25 октомври 2019 12:20
Гост

Да, ама Цаци не си ги вади от джоба. Да не би да се е загрижил за обикновения данъкоплатец.

Анонимен
Анонимен
25 октомври 2019 12:25
Гост

А чакай има още време. Знае ли се какво още ще му хрумне. Но това сигурно го знае само Гешев.

лично впечатление
лично впечатление
25 октомври 2019 11:23
Гост

На юрисконсулта в България винаги се гледа като едва ли не второ качество юрист. Но на Запад юристите в предприятията са не просто уважавани, а и ухажвани, защото силният юридически екип на дружеството е нещо много важно. Тук разбира се говорим за юристите в администрацията, а там съм виждал чудеса от некомпетентност. Мънкане в съдебната зала, неадекватност. Добро впечатление са ми правили някои колеги от НАП и КЗК и толкоз.

Анонимен
Анонимен
25 октомври 2019 11:25
Гост

като стана дума за лошото качество на юрисконсултите в администрацията не знам дали помните, че по едно време масово се завеждаха наказателни дела срещу министерства и агенции, които са наели външни юристи за отделни дела и им изчисляваха разликата между заплатите на юрисконсултите и хонорарите на адвокатите като вреда

анонимен
анонимен
25 октомври 2019 12:16
Гост

И като си говорим за качеството на работата на юрисконсултите, да напомня, че често министерства и други държавни институции наемат адвокатски дружества по дела, за да си защитят интереса. Т.е. това е признанието, че юрисконсултите им не се справят или най-малкото им нямат доверие, че ще се справят.

Юрисконсулт
Юрисконсулт
26 октомври 2019 9:08
Гост

Така се оказва. Или пък другата причина е да направят подарък или с цел взаимна изгода, наемайки наш човек или негово дружество.

Гражданин
Гражданин
25 октомври 2019 10:53
Гост

Юрисконсултското възнаграждение в този случай ще е още една спирачка пред гражданите да съдят администрацията. А юрисконсултите не са ли на заплата и тя не покрива ли работата им по такива дела?

12345
12345
25 октомври 2019 12:09
Гост

Това е голямата тема – но поне сега са намалени като на служебен адвокат!

анонимен
анонимен
25 октомври 2019 10:44
Гост

Дължи се, според мен. Но пък върховните съдии си нямат друга работа и ще се съберат на лаф моабет и в накрая и те ще кажат същото.

зодов
зодов
25 октомври 2019 10:47
Гост

ЗОДОВ е закон със специфична функция, в него неслучайно не е посочено, че се дължи адвокатско и такса, а юрисконсултското го няма, за да не възпира гражданите да търсят обезщетение

анонимен
анонимен
25 октомври 2019 11:02
Гост

Юрисконсултите взимат много по-малко от адвокатите (не коментирам дали е справедливо или не) и едва ли техните възнаграждения биха били спирачка за гражданите да потърсят правата си.

смешни пари
смешни пари
25 октомври 2019 11:08
Гост

каква спирачка – те са за ЗПП, а не по Тарифа №1? Говорим за смешни пари. Разноските са си разноски и включват и тези за представителство, било то от адвокат, или от юрисконсулт