В съвместно тълкувателно дело №1/2019 г.
ВКС и ВАС решават дали загубилият иска си по ЗОДОВ дължи юрисконсултско възнаграждение
Из Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
Дължи ли ищецът в дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) юрисконсултско възнаграждение на ответната страна, ако искът му бъде отхвърлен изцяло или частично или ако сам го оттегли. По този въпрос ще се произнесат в първото си съвместно тълкувателно дело за годината Върховният касационен и Върховният административен съд.
Той е поставен от главния прокурор Сотир Цацаров, който се е обърнал към ВАС, тъй като се е натъкнал на противоречива практика именно на състави на този съд. Част от делата по ЗОДОВ се гледат по реда на Административнопроцесуалния кодекс от административните съдилища, но другите са по реда на Гражданския процесуален кодекс и затова председателите на ВКС и ВАС Лозан Панов и Георги Чолаков са решили въпросът да бъде решен съвместно от двете върховни съдилища.
Точната му формулировка по тълкувателното дело е: „В хипотезите на чл. 10, ал.2, респ. на чл.10, ал.З ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице – ответник по иска съгласно чл.205 АПК е представляван в съдебното производство от юрисконсулт?”.
Разпоредбите от ЗОДОВ (виж карето), чието тълкуване иска главният прокурор, предвиждат, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да плати разноските в производството, той ги дължи и при оттегляне или отказ от иска. Както и че ако претенцията му бъде уважена изцяло или частично, ответникът се осъжда да плати разноските, като специално е посочено, че му дължи и внесената държавна такса, и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
Сотир Цацаров е установил, че когато стане дума за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответниците в делата по ЗОДОВ, практиката е изключително противоречива.
Част от съдиите във ВАС приемат, че такова не се дължи, въпреки че ищецът е загубил делото или се е отказал от иска си. Техните мотиви, изложени от главния прокурор, са следните: „В чл. 10, ал.2 и З ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производството по този закон, които изключват приложимостта на чл. 143, ал.З АПК и чл.78, ал.3 и 8 ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която предвижда отговорността на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи“.
Тези съдии изтъкват, че след като в ЗОДОВ е направено категорично разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение и са описани случаите при които възстановяване на такива разходи е допустимо, значи законодателят е изключил възможността в полза на ответника да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт.
Други техни колеги обаче са на мнение, че когато искът за обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен, оттеглен или е направен отказ от него, се дължат разноски за юрисконсулт. Те посочват, че след като именно в тези хипотези в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че той дължи разноски, следователно трябва да бъде и осъден да плати и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Тези съдии припомнят и че съгласно тълкувателно решение №3 от 2010 г. на ВАС, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, страната дължи юрисконсултско възнаграждение.
„Задълженията за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да бъде предпоставено от качеството в процеса – на жалбоподател или ответник. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Поради това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за процесуално представителство от лице възнаграждението на което се заплаща по трудов договор с цел юридическото лице да бъде възмездено за неоснователно предявения срещу него иск“, изтъкват те.
Техни колеги пък посочват, че възнаграждение за юрисконсулт се дължи и при частично уважаване на иска.
За докладчици по тълкувателното дело са определени съдия Боян Цонев от ВКС и съдия Искра Александрова от ВАС.
22
Коментирайте
От дете знам – че не трябва да се бърка в контакта. Сега ще бъдем свидетели на показно бъркане в контакта. Върховните съдии – освен да объркват съдби и да разплакват майки – явно не умеят нищо друго. Частни са случаите – в които правосъдието е било ефективно, а да не говорим за преди години. Администрацията е една стена на плача – там няма надежда за развитие и прогрес – това е спирачка само по себе си. Ако бяхме богата държава – това нямаше да е проблем. За съжаление – който не се е сблъсквал с бюрокрация – вкл. и… Покажи целия коментар »
Аз съм привърженик на буквалното тълкуване на закона и изричната липса на възнаграждението в ал. 2. Тъй че не смятам, че се дължи.
Трябва да се тълкува и съобразно целта на закона, а тя не е да се вкарва ищецът в преразход. В крайна сметка той е по-слабата страна, води дело срещу държава/община.
Да, добре е да се направи една логическа (ако не юридическа) аналогия с трудовоите дела.
Целта на законодателя не е да създаде закон, който би отказал хората да водят дела, под риск от свръхразноски по тях ако загубят!
Според мен целта на законодателя, разбирай влсатимащите у нас, е да си правят каквото искат и никой да не ги пипа с пръст. Тъй че сигурно не са се усетили, че да заложат изрично в закона плащането от неуспелия ищец.
Нищо чудно да променят Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
При отказ от иска e редно ищецът да заплати юрисконсултското възнаграждение на ответната страна.
Главният на изпроводяк пак нещо за зодов се присети, ама какво да правиш прокуратурата е най-големият плащач по този закон.
Да, ама Цаци не си ги вади от джоба. Да не би да се е загрижил за обикновения данъкоплатец.
А чакай има още време. Знае ли се какво още ще му хрумне. Но това сигурно го знае само Гешев.
На юрисконсулта в България винаги се гледа като едва ли не второ качество юрист. Но на Запад юристите в предприятията са не просто уважавани, а и ухажвани, защото силният юридически екип на дружеството е нещо много важно. Тук разбира се говорим за юристите в администрацията, а там съм виждал чудеса от некомпетентност. Мънкане в съдебната зала, неадекватност. Добро впечатление са ми правили някои колеги от НАП и КЗК и толкоз.
като стана дума за лошото качество на юрисконсултите в администрацията не знам дали помните, че по едно време масово се завеждаха наказателни дела срещу министерства и агенции, които са наели външни юристи за отделни дела и им изчисляваха разликата между заплатите на юрисконсултите и хонорарите на адвокатите като вреда
И като си говорим за качеството на работата на юрисконсултите, да напомня, че често министерства и други държавни институции наемат адвокатски дружества по дела, за да си защитят интереса. Т.е. това е признанието, че юрисконсултите им не се справят или най-малкото им нямат доверие, че ще се справят.
Така се оказва. Или пък другата причина е да направят подарък или с цел взаимна изгода, наемайки наш човек или негово дружество.
Юрисконсултското възнаграждение в този случай ще е още една спирачка пред гражданите да съдят администрацията. А юрисконсултите не са ли на заплата и тя не покрива ли работата им по такива дела?
Това е голямата тема – но поне сега са намалени като на служебен адвокат!
Дължи се, според мен. Но пък върховните съдии си нямат друга работа и ще се съберат на лаф моабет и в накрая и те ще кажат същото.
ЗОДОВ е закон със специфична функция, в него неслучайно не е посочено, че се дължи адвокатско и такса, а юрисконсултското го няма, за да не възпира гражданите да търсят обезщетение
Юрисконсултите взимат много по-малко от адвокатите (не коментирам дали е справедливо или не) и едва ли техните възнаграждения биха били спирачка за гражданите да потърсят правата си.
каква спирачка – те са за ЗПП, а не по Тарифа №1? Говорим за смешни пари. Разноските са си разноски и включват и тези за представителство, било то от адвокат, или от юрисконсулт
Здравейте, Понеже темата ми се стори много интересна, както и това че съм юрисконсулт в една от администрации те мисля, че следва да добавя и аз нещо, а то е следното: Считам, че следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение по делата по реда на ЗОДОВ, защото е противен случай сме изправени пред една неравнопоставеност на страните. Считам, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде именко в размера на адвокатски хонорар по действащата Тарифа, като без значение е че юрисконсулт и те не получават допълнителни възнаграждения. Имайте предвид, че всеки втори е завел дело по реда на ЗПДОВ с едни огромни претенции… Покажи целия коментар »