Върховни съдии атакуваха в КС допускането до касация при очевидна неправилност на решението
Новият критерий за допускане на делото до касационно обжалване – поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение, да бъде обявен за противоконституционен. Това поиска тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС), начело с зам.-председателката му и ръководител на Гражданската колегия Светла Димитрова. Членове на състава са Геника Михайлова и Даниела Стоянова.
По искането на върховните съдии вече е образувано дело №10/2018 г. на Конституционния съд, а докладчик е лично председателят Борис Велчев.
Основанието „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение беше предвидено от законодателя с последните изменения на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от октомври 2017 г. То се прилага не само за касационните жалби, но за частните касационни жалби, подадени след 31 октомври 2017 г.
Разпоредбата на ГПК, която върховните съдии искат да бъде обявена за противоконституционна, е на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Пълният текст на искането на ВКС
Според чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. „Съгласно чл. 281 ГПК, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, но критерият по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК изисква квалифицирана форма на тези пороци. критерият „очевидна неправилност” на решението не е дефиниран от законодателя, а неговото съдържание не може да бъде изяснен по тълкувателен път по начин, който да предвижда универсално правило за поведение на Върховния касационен съд при упражняването на неговата дейност по селекция на касационните жалби“, пише тричленният състав на ВКС до Конституционния съд.
И разсъждава какво представлява неправилността. Като посочва, че тя е порок, който е изразен:
- в несъответствие на решението с материалния закон, който е действителният регулатор на спорните правоотношения между страните и/ или
- в нарушение на онези процесуални правила, които гарантират (провеждат) законовите изисквания за съответствие на решението с действителното положение, и/ или
- в изкривено формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логическите, опитните и научни правила.
„Неправилността е обективно състояние на решението като правосъден акт, макар да е резултат от човешка дейност – тази на въззивния състав, който го постановил“, пише в определението.
Върховните съдии сочат, че допълнителното изискване неправилността на решението да е очевидна, поставя нововъведения критериий в субективната преценка на касационната инстанция.
Това, което е очевидно за един, е невидимо за друг, а правилното или неправилно решение е обективно качество на правосъдния акт
обясняват те. Според тричленния състав на ВКС очевидна е само фактическата грешка в решението, която е установима само от писмения текст на документа и затова е отстранима от състава, който го е постановил. „Очевидна неправилност” предполага допълнителна оценъчна характеристика на обективно проявения порок на решението, която същностното (обективното) негово качество на правосъден акт изключва. Следователно с новия критерий от чл. 280, ал. 2, пр. З ГГК обикновеният законодател урежда бланкетно правило за поведение на Върховния касационен съд в неговата дейност по селекция на касационната жалба, включително на частната касационна жалба“, заявяват върховните съдии.
Според тях този бланкетен критерий не съответства на основното правомощие на съдебната власт – да дава защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 КРБ). „Върховният касационен съд предоставя защитата в съответствие с конституционно определеното основно негово правомощие по чл. 124 КРБ, когато процесуалните правила, които обезпечават допускането на касационното обжалване по гражданските дела, са с такова съдържание, което прави възможно те да се прилагат по общ, категоричен и лишен от субективна преценка начин за всеки отделен случай (чл. 133 КРБ)“, сочат те в определението си.
Пишат още, че чл. 280, ал. 2, пр. З ГПК не съответства и на правото на гражданите, юридическите лица и държавата на защита във всички стадии на процеса, гарантирано от чл. 122, ал. 1 от Конституцията. „Вярно е, че чл. 119, ал. 1 КРБ изброява видовете съдилища, а от разпоредбата не произтича конституционно изискване производството по всички граждански дела да е триинстанционно. Достъпът до касационно обжалване по гражданските дела обаче е ограничен, тогава когато процесуалният закон допуска касационния контрол по конкретното гражданско дело и го поставя под неясен и неизясним законов критерий“, заявява тричленият състав на ВКС.
Според него така регламентираният критерий „очевидна неправилност” на въззивното решение“ не съответства и на конституционното правомощие на ВКС да правораздава. Като обясняват, че правораздаването е независимо решаване на конкретен правен спор, т. е. чрез него се установява какво е съдържанието на действащата правна норма, кое е дължимото поведение и дали и доколко осъщественото поведение е съобразено с предписаното от закона за конкретния случай. „Правораздаване от Върховния касационен съд чрез достъп до касационен контрол на въззивните решения/определения по гражданските дела при неясен и неизясним законов критерий не съответства на чл. 119, ал. I КРБ“, заявяват върховните съдии.
Освен това пред КС те развиват тезата, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не съответства и на принципа за разделение на властите. „Когато по конкретното гражданско дело Върховният касационен съд допуска или недопуска касационния контрол, прилагайки неясен и неизясним критерий „очевидна неправилност” на въззивното решение, той правораздава без действаща правна норма, която по универсален начин да определи предпоставките на упражненото правомощие. Следователно така Върховният касационен съд създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, по което това основание е заявено, изземвайки компетентността на законодателната власт“, твърдят съдиите Димитрова, Михайлова и Стоянова.
9
Коментирайте
*RESPECT*
В тази промяна има много разум, но отваря още вратата за касационно обжалване, а това на ВКС хич не му се иска. Тук вече се оформя истински правен казус. Истината е, че касацията в този ѝ вид просто не може да продължи да съществува. Това е искането на повечето практикуващи юристи, но ВКС все плаши с блокиране и не се случва. Внасят се законопроекти и умират.
Колега и си прав, и не си. Не може да има такава формулировка, от която нищо не се разбира, а че касацията трябва да се измени е очевидно за всеки
Мързеливите адвокати 10 години не се научиха да поставят въпроси
Ще го обявяъ със сигурност
Айде пак ще променят ГПК
Kakto im iznasia.
Само в обжалването ли може да има очевидна неправилност? А за решенията им какво да кажем.
Ако все се измислят някакви „филтри“ с реална обосновка от типа „не ми изнася да ти разгледам казуса, не ми е интересен“, за какъв дявол данъкоплатците в България издържаме толково многоброен състав на ВКС? Населението постоянно намалява а съдиите са повече отколкото през 1990 г. при 8,9 млн граждани. в САЩ въпреки че от 1990 г. населението е нарастнало значително продължава да има 9 върховни съдии и гледат много дела, пишат решения, отменят дори стари решения отпреди стотина години и никога не казват на жалбоподателя дори в учтива форма „;ами каквото такова, нищо не мога да направя по въпроса“, както… Покажи целия коментар »