Висшият адвокатски съвет (ВАдС) ще инициира промени на законодателно ниво, които в най-голяма степен да създадат допълнителни гаранции, че провеждането на процесуално-следствени действия спрямо адвокат ще бъдат извършвани само в изключителни случаи и при строго спазване на процесуалните правила. Това свое намерение най-висшият орган на адвокатурата обяви в отворено писмо до Народното събрание, министрите на правосъдието и вътрешните работи Цецка Цачева и Младен Маринов, главния прокурор Сотир Цацаров и Висшия съдебен съвет (пълния му текст виж тук).

В него ВАдС призовава, докато бъдат извършени въпросните законодателни промени, при всяко процесуално-следствено действие спрямо адвокат разследващите задължително да уведомяват ръководството на местната колегия, което да посочва адвокати за поемни лица. И изтъква, че това е наложително, тъй като те познават най-добре спецификата на адвокатската дейност.

Повод за отвореното писмо е случаят с опита за претърсване в дружеството „Карадалидев и партньори“ и в жилищата, регистрирани като кантори, на съдружници в него.  Този случай извади наяве факта, че в закона липсват правила за това как се извършват действия по разследването спрямо адвокати. И накара съветът да констатира, че правната рамка не гарантира в достатъчна степен неприкосновеността на адвокатските книжа.

Въпросът как да действат разследващите спрямо адвокатите е уреден единствено в инструкция от 2011 г., издадена от главния прокурор – тогава Борис Велчев. Тя, макар и да дава важни указания към прокурорите, следователите и полицаите за спазване на адвокатската тайна и на неприкосновеността на книжата и кореспонденцията с клиента, не съдържа процесуални правила за това как трябва да се извършват различните действия спрямо адвокати. Например, за претърсването в кантори се казва само, че задължително в искането до съда за одобрението му и в протокола за извършването му се посочва, че става дума за адвокатски офис. Липсват правила как се гарантира, че при претърсването няма да се засегне тайната на клиенти, не е уредена и практиката, за която сега ВАдС настоява в отвореното си писмо, за поемни лица да не бъдат избирани обикновени граждани, а представители на адвокатската колегия.

Пълният текст на инструкцията

Както „Лекс“ писа, претърсването в кантората на „Карадалиев и партньори“ предизвика реакция в адвокатурата на най-различни нива – от писмо подписано от стотици адвокати, обединени в т. нар. Общност на българските адвокати, до декларации на ръководството на столичната колегия и на самия ВАдС.

То е довело и до среща между председателя на висшия съвет Ралица Негенцова и главния прокурор Сотир Цацаров. „По време на тази среща бе застъпена позиция, че Висшият адвокатски съвет категорично се противопоставя на извършване на действия спрямо адвокатите в нарушение на закона“, съобщиха от ВАдС. От съвета пишат още, че в публичното пространство са били направени „изявления от отделни лица, включително от представители на институции, чрез които на обществото се навеждат откровени внушения в изцяло негативен смисъл за адвокатите като професионална общност“, но не посочват кого визират.

ВАдС използва отвореното си писмо, за да напомни на всички институции и граждани какъв е статутът на адвоката и смисълът на тайната на клиента, която той е задължен да пази.

„Конституционно уреденият статут на адвокатурата предполага всеки български адвокат свободно, независимо и при спазване върховенството на правото да упражнява своята професия именно в интерес на гражданите, а оттам и на обществото като цяло.

В основата на адвокатската професия стои доверието между адвоката и неговия клиент. За да може адвокатът да защитава правата и законните интереси на клиентите си, законът е създал правила, които гарантират висока степен на доверителност на отношенията адвокат – клиент. Законът, като забранява на адвоката да разгласява информация по повод делата на клиента, създава и гаранция, че трети лица, включително държавни органи и институции, не могат да узнаят съдържанието на адвокатските книжа. Поради това и Законът за адвокатурата забранява разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент да се преглеждат, подслушват, записват, както и да бъдат изземвани или копирани.

Тайната на адвокатските книжа е тайна на клиента, който е поверил делата си на адвоката. Да се посегне на института на доверителност в отношенията адвокат – клиент означава да разрушим въобще доверието в адвокатурата, а оттам и в правосъдието като израз на държавността“, пише ВАдС.

И подчертава, че като защитават гражданите, адвокатите осигуряват не само правилното приложение на закона, но са и основна гаранция за осъществяване на справедлив съдебен процес.

На финала на отвореното писмо ВАдС отправя призив към всички органи, организации и граждани „да уважават българската адвокатура и всеки български адвокат, като зачитат правата на адвоката като защитник, защото той е този, който защитава вашите права. „И ако професионалните права на адвоката не са гарантирани от закона и зачитани при правоприлагането, всъщност се нарушават правата на всички“, заявяват от адвокатурата.

4
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Клиент
Клиент
19 януари 2019 10:33
Гост

Като знам какви документи и тайни държа при адвоката си, тръпки ме побиват дали някое ченге или прокурор няма да ги докопа покрай нещо друго, което търси. А бизнесът ми се крепи на конфиденциалността поради спецификата му, а не защото има нещо съмнително или престъпно.

русе
русе
19 януари 2019 10:24
Гост

Доста време му трябваше на съветът да стигне до тези изводи, предполагам, че заради конкретното претърсване чува се, че в кантората е държана книга на акционерите, разни такива неща… Както и да е, това можеше да е всеки от нас, надали някой се съмнява колко лесно е да бъде скалъпено разследване, пък дори и срещу адвокат…

Анонимен
Анонимен
19 януари 2019 10:14
Гост

материята е изключително комплицирана. инструкцията на велчев, впрочем, е добра основа, която трябва да се допълни, но не знам с какво друго, освен с поемните лица-адвокати. успех на колегите с писането, ще чакаме да прочетем какви процесуални условия са поставили… защо не и да се забрани на разследващите да четат, а това да правят само колегите от съвета изивкани намясто

сирано
сирано
19 януари 2019 10:08
Гост

Абсолютно недопустимо е да се изземва електронен подпис, както се твърди, че е било искането в случая. Абсолютно недопустимо е някои да рови из папките в кантората, за да търси сам, каквото търси и така небрежно да чете документи.