Допустима ли е трансформация на други имуществени права, лично притежание на единия съпруг, извън посочените в чл. 22 от Семейния кодекс? На този въпрос да отговори с тълкувателно решение Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предлага адвокатурата.

Както „Лекс“ писа, миналата година колегията образува тълкувателно дело по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“ (повече за тълкувателното дело виж тук).

Сега Висшият адвокатски съвет (ВАдС) предлага той да бъде допълнен с по-широко формулираното питане за трансформацията на имуществени права, извън изброените в чл. 22 от Семейния кодекс (пълния текст на предложението виж тук).

„По въпроса е налице противоречива съдебна практика. Вероятната причина за нея е несъвършената редакция на разпоредбата на чл. 23 СК, която не посочва по отношение на кои лични имуществени права е допустима трансформация (преобразуване). Цитираната разпоредба явно не държи сметка, че освен посочените в чл. 22 субективни права, лично притежание на всеки от съпрузите са и всички имуществени права, които нямат вещен характер (вземания, авторски права, права върху обекти на индустриална собственост, права върху дялове в търговски дружества, права върху ценни книги и т.н.)“, обяснява ВАдС.

Адвокатурата е установила, че в част от съдебната практика се приема, че трансформация на лично имущество е допустима по отношение на всякакви имуществени права, които са лично притежание, включително на парични влогове, набрани преди сключване на брака, а не само на посочените в чл. 22 СК.

Други съдии застъпват виждането, че на трансформация подлежат само посочените в чл. 22 СК вещни права. А има и трета група решения, според които приложното поле на трансформацията следва да се разпростре и до други лични имуществени права, извън установените в чл. 22 СК, и по-конкретно до придобитите преди брака имуществени права, които нямат вещен характер.

„Давайки отговор на посочения въпрос, ВКС би уеднаквил съдебната практика по всички производни от него правни въпроси: дали е допустима трансформация на средства от предбрачни парични влогове; дали е допустима трансформация на лично имущество при придобиване чрез продажба на вещни права чрез спестявания на единия от съпрузите с произход получаваното от него трудово възнаграждение; у кого е доказателствената тежест за установяване на произхода на средствата, послужили за набиране на влог, със средства от който е заплатена цената на придобито по време на брака вещно право; допустима ли е трансформацията по отношение на парични средства, придобити по време на брак от търговската дейност на съпруг ЕТ и т.н.“, сочи ВАдС.

Съветът изтъква още, че давайки задължително тълкуване по отношение на приложното поле на чл. 23 СК, ВКС би допринесъл и за установяване на ясно разграничение на исковете по чл. 21, ал. 4 СК – с който се цели оборване на презумпцията за съвместен принос, и по чл. 23 СК, с който се цели установяването на трансформация на лично имущество и при който въпроса за наличието или липсата на съвместен принос е ирелевантен.

18
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Любител
Любител
24 януари 2023 13:11
Гост

Остава да се досетим кои производства ще бъдат спрени пред ВКС в очакване на тълкувателно решение.

Име
Име
23 януари 2023 18:52
Гост

Брачно дело – не е приятно.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
23 януари 2023 18:17
Гост

Значи все пак ВАдС не са напълно безполезна лобистка организация. Да видим как ще се произнесат, но първата теза за всякакъв вид имущество ми изглежда най-правдоподобно.

Симеон
Симеон
23 януари 2023 18:04
Гост

Ще чакаме решението.

Заки
Заки
23 януари 2023 18:01
Гост

Е как така трансформацията ще е допустима по отношение на паричните влогове, набрани преди сключване на брака?

Стоил
Стоил
23 януари 2023 18:02
Гост

Пълен абсурд!

Хари
Хари
23 януари 2023 17:54
Гост

Много противоречива практика.

Wtf
Wtf
23 януари 2023 17:43
Гост

В тая политическа ситуация и липсата на адекватен парламент, тълкувателните решения се превръщат в единствената алтернатива

Анонимен
Анонимен
23 януари 2023 17:45
Гост

А те кога ще се произнесат? Към 2026-а?

Филип
Филип
23 януари 2023 17:56
Гост

Пряко сили. Те не си дават зор въобще.

Анонимен
Анонимен
23 януари 2023 17:46
Гост

Ами някой да пита дали сегашното положение за разследване на главния прокурор може да се тълкува така, че и съдия с ранг на върховен да може 😀

Анонимен
Анонимен
23 януари 2023 17:28
Гост

От какъв зор възниква питане за авторските права?! Или само гледаме да си усложняваме работата. Да оправят влоговете и да се приключва

Анонимен
Анонимен
23 януари 2023 17:27
Гост

Кой има – трансформира. Който пъшка – умира

Анонимен
Анонимен
23 януари 2023 17:43
Гост

А на който умира, му се придобива.

Анонимен
Анонимен
23 януари 2023 17:44
Гост

А бе от пъшкане не винаги се умира, нали знаеш 🙂

хахаха
хахаха
23 януари 2023 17:25
Гост

Въй, то ще стане мазало и няма да излезе до 2025 г.

Анонимен
Анонимен
23 януари 2023 17:44
Гост

Само работа си намират

Щерев
Щерев
23 януари 2023 17:58
Гост

Въпросът е кога ще я свършат.