Чака се тълкувателно дело: Може ли да се иска нищожност на делба, ако е допусната, но не е извършена
Допустим ли е иск за нищожност на делба, ако е допусната, но все още не е извършена? На този въпрос да отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) предлагат върховни съдии (пълния текст на определението виж тук).
Състав с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова и Гълъбина Генчева трябва да се произнесе по законосъобразността на определение на Бургаския окръжен съд. Той е потвърдил това на Районния съд в Карнобат за прекратяване на дело по иск за прогласяване на нищожност на делба. Нищожността се претендира на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството (Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна) от сънаследници, които не са участвали в делбата. Въпросната делба се намира във втора фаза, като производството е спряно, тъй като изчаква приключването на друг спор.
И съдът в Карнобат, и този в Бургас приемат, че след като делбата, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, все още не е извършена, предявеният иск за нищожност е недопустим. Те стъпват на определяния на ВКС, че за да се предяви иск по чл. 75, ал. 2 ЗН делбата следва да е приключила с влязло в сила решение по втората ѝ фаза.
Аргументът за това виждане произтича от буквалното тълкуване на чл. 75, ал. 2 ЗН, който говори за извършена делба.
През 2014 г. състав на Първо гражданско отделение (пълния текст на определението виж тук) излага и следните съображения: „В първата съдебна фаза се установява правото на делба на всеки от съделителите, а във втората се ликвидира имуществената общност. В този смисъл първата фаза на съдебната делба се явява предварителна спрямо втората. С решението, с което делбата се допуска, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик (чл. 344, ал. 1 ГПК, респ. чл. 282, ал. 1 ГПК (отм)). Силата на пресъдено нещо на това решение се концентрира върху страните, обекта и съдържанието на правото на делба. Следователно решението, с което съдебната делба се допуска, е обективно негодно да покрие хипотезиса на чл. 75, ал. 2 ЗН. И при влизането му в сила съсобственост продължава да има, т. е. делбата не е „извършена” по смисъла на императивната разпоредба. Изложеното отрича извода в определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, че съсобственикът, който не е взел участие в съдебната делба, има право на иск по чл. 75, ал. 2 ЗН и към етапа на влязлото в сила решение по нейното допускане“.
Според други върховни съдии е допустимо да се предяви иск за нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и при приключена първа фаза.
През 2012 г. състав на Първо гражданско отделение на ВКС обосновава подробно това виждане (пълния текст на определението виж тук). Той изтъква, че при съдебната делба, до влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът може да конституира неучаствал съсобственик в производството – необходим другар, който да предяви и докаже правата си в съсобствеността. След влизане в сила на това решение неучаствал съсобственик не може да бъде конституиран в това производство, респективно правата, които претендира могат да бъдат установени само в друго производство. „Да се приеме, че неучаствалият съсобственик следва да изчака да се извърши нищожната делба би означавало да се даде разрешение, което противоречи на принципа на процесуална икономия. Такова разрешение противоречи и на правилата за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо. Решението по допускане и по извършване на нищожната делба не създава сила на пресъдено нещо за неучаствалия съсобственик, той не е обвързан от тези решения и може да предяви иск за установяване нищожност на делбата щом тя е допусната без негово участие, дори тя да не е извършена“, изтъква този състав на ВКС. И посочва, че такъв иск би бил допустим и от участвал в производството съсобственик щом делбата е нищожна поради неучастието на друг съсобственик, защото нищожната делба не поражда действие.
„Няма друг път за установяване нищожността на допуснатата, но още не извършена делба. Във втората фаза на висящото делбено производство неучаствалият съсобственик не може да встъпи, за да установи правата си, поради това, че вече е постановено решението, с което е определено между кои лица, по отношение на кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. Той не може да иска и отмяна на влязлото в сила решение, защото не е бил страна в производството, а не е и обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Затова не може да бъде ограничен във времето да иска установяване нищожност на делбата“, мотивират се върховните съдии.
Установявайки тези противоречия върховните съдии Соколова, Калинова и Генчева предлагат Гражданската колегия да излезе с тълкувателно решение по въпроса: „Допустим ли е иск по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на делба, ако тя е допусната, но все още не е извършена?“.
18
Коментирайте
От друга страна в разпоредбата има граматическа грешка, защото трябва да е „без участието на някоГО от сънаследниците“ , така че не бива да се кредитира твърде много и формулировката при интерпретацията на смисъла.
От гледна точка на процесуалната икономия и съобразяване на правото с действителността, логично е искът да е допустим още след влизане в сила на решението по първата фаза и производството по него да води до спиране на делбата. Няма абсолютно никаква нужда да се правят повече разходи и да се създават още усложнения /напр. изнасяне на делбен имот на публична продан/ по една нищожна делба.
Имало е хипотези, при които е приключила делбата на първа фаза и е започнала втората. Тогава се завежда друго дело за делба от лице, което твърди, че е наследник и не е участвало в първия процес. Първото дело се спира на втора фаза и чака второто. По второто, дори да няма нарочен иск, а възражение, съдът може да констатира в мотивите, че делбата по първото, която е минала само първа фаза, е нищожна, поради което да уважи иска и да допусне делба между всички съсобственици. Така че защо да не може да се предяви само иск за нищожност на делбата,… Покажи целия коментар »
Мисля, че е напълно допустимо да се предяви иск за нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и при приключена първа фаза.
Добре е този въпрос да се изясни.
Отново противоречива практика.
Поради невъзможен предмет ще бъде нищожна. Между другото рядко се водят такива дела. Повечето гледат да си уреждат отношенията помежду си, без съд, защото гражданските дела са скъпи . Виж, търговските са друга работа. Там нещата са императивни, а не диспозитивни. Затова смятам, че търговското право трябва да се числи като публичноправен отрасъл.
Ще бъде интересно
Oсобено решението. Но със сигурност ще го чакаме дълго.
Любопитен казус, да.
Според скромното ми мнение, щом е допусната, но още не е извършена, релано действие няма и е възможно да се определи за нищожна.
Щом като няма действие, какво се допуска, едно нищо ли? Дали с недопускането му до делба не се накърняват права? Или тези права не подлежат на съдебна защита? Може би трябва да се завърши незаконосъобразната делба, да се извърши продажбата на трети добросъвестен купувач, за да се търси нищожност и на двете?
Много ясно е казано
Голяма драма с тези делби значи
Ще съм любопитен да видя как ще се произнесът
Добре ще е да се разясни, наистина
Ами да отговори гражданска колегия на този въпрос
„Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.“ Въпреки, че възгледът за процесуалната икономия ми импонира, в текста пише друго и очевидно се има предвид приключила делба, защото освен страдателното причастие „извършена“, е посочено изрично като последица не просто нищожност, а цялостна такава, което препраща към двете фази – на допускане и същинската. В противен случай подобно пояснение би било напълно излишно – няма как да градираш абсолютна недействителност, защото тя или е налице, или не, колкото и нелогично да е изчакването на процедурата докрай. Въпросът по-скоро е може ли чрез тълкувателното решение да… Покажи целия коментар »