Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й
В мотивите си ВКС посочи, че давностният срок за главницата е пет години, а за лихвите – три
Погасителната давност за вноските по кредит тече от изискуемостта на всяка вноска, т.е. от падежа им. От момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем започва да тече давност за вноските с ненастъпил падеж. Това приеха със задължителна сила Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Диспозитивът му гласи: „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост“.
Макар и само в мотивите си Гражданската и Търговската колегии дават отговор и на друг съществен въпрос – колко е давността за главницата и колко за лихвите. И посочват, че срокът е 5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви.
Както „Лекс“ писа, преди две години едно решение на ВКС (на състав с председател Емил Томов и членове Драгомир Драгнев и Геновева Николаева), в което се прие, че давността за всички вноски тече от крайния срок за погасяване на кредита, обърна стабилизираната след 2020 г. практика, че тя тече за всяка вноска по отделно от момента на изискуемостта ѝ (подробно за практиката и обрата в нея виж тук). Така се стигна и до образуването на тълкувателното дело, решението по което днес сложи край на разнородните тълкувания (повече виж тук).
В тълкувателното решение Гражданската и Търговската колегии на ВКС единодушно заявяват, че давността тече от изискуемостта на всяка вноска. Те посочват, че началният момент на течението на давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на вземането на кредитора. И подчертават, че в разпоредбите, които уреждат института на погасителната давност, не съществува норма, която да разграничава началото на давностния срок в зависимост от това дали задължението е периодично, или е едно, чието изпълнение по волята на страните се осъществява на части.
ВКС посочва, че в последната хипотеза става въпрос за разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са постигнали изрично съгласие.
„При неизпълнение на съответната вноска кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо, може да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави принудително длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж на вноската, изискуемостта ѝ и на забавата на длъжника съвпадат)“, заявяват върховните съдии.
В тълкувателно решение категорично се отхвърля тезата, че давността за всяка вноска, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече едва след като целият дълг стане изискуем.
„Такъв извод би се явил в противоречие със същността и целта на института на погасителната давност, изяснени в тълкувателната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС), а възприемането му би означавало: да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски; да се приеме, че кредиторът има право да търси изпълнение с оглед изискуемостта за съответната част от вземането, върху тази част да се начислява лихва за забава при неизпълнение от длъжника, но кредиторовото бездействие да не води до течение на давностния срок за тази част от вземането; да се търси изпълнение на неплатена вноска десетилетия (напр. повече от тридесет години) след настъпване на изискуемостта ѝ; че при неизпълнение на задължение за погасяване на уговорени вноски началото на давностния срок за тези вноски ще зависи единствено от волята на кредитора с оглед решението му да обяви или не остатъка от дълга за предсрочно изискуем; че в хипотеза, при която не е настъпил крайният срок за погасяване на дълга, нито същият е обявен за предсрочно изискуем, съдебното предявяване на вземането за съответната вноска (чрез осъдителен иск или чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. чрез иск по чл. 422 ГПК), няма да доведе до спиране и прекъсване на давност, тъй като такава няма да е започнала да тече, независимо че претенцията е приета за основателна от съда“, изтъкват върховните съдии.
Те специално се спират на тълкувателното си решение от 2022 г., посветено на поръчителството по кредит (подробно за него виж тук). Негов предмет беше преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който се отнася единствено за кредитите с поръчител, а не за давността на вноските по кредит. По него Гражданската и Търговската колегии приеха, че шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск против длъжника, ако иска поръчителят да продължи да отговаря солидарно за задължението, започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг. В тълкувателното решение беше изтъкнато, че ако се приеме, че кредиторът трябва да предявява иск за всяка вноска, на практика ще се обезсмисли поръчителството.
От това тълкувателно решение за поръчителството в решението на Томов, Драгнев и Николаева беше направен изводът, че давността за всички вноски по кредита тече от уговорения краен срок за погасяването му.
Сега Гражданската и Търговската колегии категорично заявяват, че не може да се направи подобен извод от тълкувателното им решение от 2022 г.
„В последното е осъществено тълкуване, вкл. и граматическо на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и изрично е посочено, че началният момент на преклузивния срок за предявяване на иск срещу поръчителя е настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, а падежът на отделните вноски е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В цитираното тълкувателно решение не е направен извод, че началният момент, от който започва да тече погасителна давност за погасителните вноски при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на части, е уговореният краен срок по договора или датата на предсрочната изискуемост. Такъв извод не следва и с оглед различието в законовата уредба на поръчителството и давността, в частност: на санкциите, предвидени при бездействието на кредитора (единствено загуба на обезпечението при поръчителството, но погасяване на публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита при изтекла погасителна давност) и на характера и продължителността на предвидените срокове, след изтичането на които се санкционира това бездействие (съответно 6-месечен преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД и 5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви давностен срок)“, категорични са върховните съдии.
33
Коментирайте
Всъщност, доста добро решение.
Всъщност, доста логично решение.
ГАРАНТИРАНО: За 21 дни ще правите жесток секс като порнозвезда – ще увеличите трайно пениса си със 7 см и ще започнете да получавате ерекция за 3 секунди (твърда като стомана, колкото дълго искате),прочетете повече тук–- https://come.ac/Menstill
Добре е, че е предвидено разсрочено изпълнение на главницата по договора.
Много ясно, че давността за всяка вноска, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече едва след като целият дълг стане изискуем.
Тълкувателното им от преди две години беше единствено за кредитите с поръчител.
Браво! В полза на хората е.
При това е единодушно.
Еми взели са едно Соломоново решение от рода на и вълкът (кредитора) сит, защото имплицитно му оставят 5-годишния давностен срок, независимо, че става дума за периодични плащания със самостоятелно правно значение, а от друга запазват агнето цяло с определянето на началния момент на давността, като такъв съвпадащ с датата на падежа, респективно изпадането в забава, но пак не е чак толкова зле, въпреки че с мотивите са си „вкарали таралеж в гащите“ и като нищо ще се появи някой милеещ за простолюдието „(древногръцки) херой“ или юнак змИоукротител във ВКС, който със своите верни оръженосци да събори тезата и аргументира законосъобразността… Покажи целия коментар »
Подкрепям и припомням – Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Защо се свенят да го го прилагат, а защитават банките. Все пак, няма законова забрана да отпускат заеми с един падеж – примерно след 30 години, а не да изопачават… Покажи целия коментар »
Мдам, съдиите имаха общо взето два „коректни“ варианта или да приемат, че става дума за едно общо задължение, чието изпълнение е разсрочено и към него да се прилага 5-годишната давност, но от крайния срок за погасяване, или да предпочетат самостоятелния характер на всяка вноска с падеж и прочие, което обаче да е обвързано с периодичността на престирането, следователно краткия 3-годишен срок, ама накрая са избрали да съчетаят и двете, придавайки едва ли не „новиращ“ характер на всяко плащане, заслужаващо пълния период за предявяване на претенцията, въпреки изричното уточнение, че облигацията е от обща, съставена от обособени елементи: „…всяка една от… Покажи целия коментар »
Ако си купя примерно мотоциклет и с продавача се разберем да му платя продажната цена до 31.12.2024г., тогава вземането му срещу мен за продажна цена ще се погасява с общата 5-годишна давност считано от 31.12 2024г. Аз обаче нямам пари да му платя до тогава и с продавача се разбираме да разсрочим продажната цена на равни месечни вноски от 31.12.2024г. до 30.06.2025г. Сега вземането на продавача с 3-годишна давност ли ще се погасява според вас, колеги?
Ми не, плащането е едно, просто е отсрочено за по-късна дата.
Не е отсрочено за по-късна дата, а е разсрочено на вноски. Следващ пример: аз взимам пари назаем от Бухала и се уговаряме да му го върна до 31.12.2024г. Вземането му се погасява с общата 5-годишна давност. Аз обаче нямам пари и го разсрочваме на 7 равни вноски от 31.12.2024г. до 30.06.2025г. Прецакан ли е Бухалът с 3-годишна давност?
Напълно прав сте. Ако естеството на договора беше за периодични плащания, т.е. като комуналните услуги – да се преструва и от страна на кредитора и на длъжника всеки месец, то нямаше да има предсрочна изискуемост на кредита. Кредитът е едно задължение, което е разсрочено на части по 66 ЗЗД и изискуемоста ще настъпи от последния ден на срока за обжалване плащане на целия кредит. Именно предсрочната изискуемост брани риска на кредитора, който веднъж престирал цялата сумата, да си го върне, когато имаме определен n на брой неплащания на части от длъжника. Тя „забързва“ срока до момента на нейното обявяване в… Покажи целия коментар »
* престира
И сега има дела за неплатени вноски, нито ЗКИ, нито ЗПК, нито ГПК го забранява. Даже с тълкувателното решение 8/2017г. се прие, че трябва да се присъдят падежиралите вноски, дори кредитът да не е обявен за предсрочно изискуем. Ако има изискуемост на отделните вноски, има и давност, колега, няма как. Просто си остава 5-годишна за главницата
Да, така е, аз съм се заблудил. 😁
За срам на съдиите от ВКС в този форум има много по-умни мисли, отколкото в тълкувателното решение. Но така е, когато политиците кадруват в съдебната система. Щастие е, че в медицината няма тълкувателни решения и че съдиите от ВКС не са членове но някакъв висш лекарски съвет. За нуждите на дискусията: ВКС трябваше да тръгне поне от очевадното: интересът на банкатбата е толкова по-голям, колкото по-далеч във времето е крайния падеж.
А) Да, защото с разсрочването вземането е станало периодично;
Б) Не, защото разсрочването не може да промени продължителността на давностния срок;
В) Да, защото дъм го излъгал да ми даде пари;
Г) Абе съсипАха я тая държава…
Хе, единодушно решили. А съставът на Томов кога се е обърнал в правата вяра, че не е дал особени мнения?
Ясно, точно и правилно.
Брей, нещо в полза на хората.
Лошо
Е, трябва да си налягаме парцалите
Нормално де. Как да е. От кога да тече
А защо трябва с кредити да я караме. Пестете бе
От решението ми става смешно
Азбучната истина е това
Ми по-добре без кредити
Да, точно така се случва. Защото е очаквано
Еми да
По темата
-
Адвокатурата: Давността за главницата на кредит е 5 години и тече за всяка вноска от падежа ѝ
-
В ново тълкувателно дело: ВКС решава откога тече давността за вноските по кредит
-
Ще се стигне ли до тълкувателно дело за началото на давността на вноските по кредит
-
Актуални проблеми на погасителната давност в практиката на съдилищата
Здравейте, кредит теглен 31.12.2024 г. с падеж 31.12.2030 г. Не се плащат 3 вноски за месеците 06, 07 и 08.27 г., кредита се обявява за изискуем м. 10.27 г. От кои момент според вас тече давността за главницата и за лихвата. От 10.27 г. за главница в цялост или от 06, 07 и 08.27 г. За неплатените главници