Съдът на ЕС: Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването
Съдът в Люксембург категорично отхвърли полицейската практика в България
Основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита. Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред.
Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на съдията от Софийския районен съд (СРС) Мирослав Петров (пълния текст на решението на СЕС виж тук). То е отпреди две години и е във връзка с полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше задържан за 24 часа след участие в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 г.
Диспозитивът на решението гласи:
Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.
Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
За арестта на един протестиращ
47-годишният Васил Михайлов беше задържан за 24 часа на 2 септември 2020 г. в разгара на протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Заповедта за ареста е издадена от полицай от софийското Второ РУП. В нея пише, че Михайлов е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР (полицията може да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление) и за нарушаване на обществения ред. 47-годишният мъж е освободен на следващия ден и веднага подава жалба в Софийския районен съд (СРС), с която оспорва законосъобразността на заповедта за задържането си. Пред съда са представени докладни полицейски записки, от които става ясно и защо е бил арестуван за 24 часа. В тях се твърди, че по време на протестите пред Народното събрание на 2 септември Михайлов се е опитал да премине през полицейския кордон, нанасяйки удари с ръце и крака по щитовете на служителите на МВР и отправяйки цинични реплики към тях. Въпросните записки обаче не са били представени на мъжа след ареста му.
Запитването на съдия Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, според която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство, или пък заповедите за задържане изобщо да не се мотивират, отговаря на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.
Според Закона за МВР ( чл. 74, ал. 2, т. 2) основен реквизит на заповедта за задържане са фактическите и правни основания за задържане. Преобладаващата съдебна практика обаче приема, че е допустимо тази информация да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи, макар те да не се предоставят на задържания по време на ограничаването на правото му на свободно придвижване. Това становище е аргументирано с Тълкувателно решение № 16 от 31 март 1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, в което е прието, че: „Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта“.
Според Директива 2012/13 обаче заподозрените и обвиняемите получават информация за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита, като този времеви критерий се прилага и в случай на арест и задържане.
Решението на СЕС
В решението си най-напред, СЕС уточнява, че Директивата относно правото на информация в наказателното производство е приложима към разглеждания случай, доколкото издадената заповед за задържане е във връзка с данни за престъпление, за което заподозряното лице е било формално уведомено. И припомня, че тя предвижда, че заподозрените или обвиняемите лица следва да бъдат уведомени за престъплението, в извършването на което са заподозрени или обвинени.
Тази информация следва да им се предостави „незабавно“ (не по-късно от техния първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган) и то с всички подробности, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита, без да се вреди на разследването, посочва СЕС.
Съдът разяснява, че към общото задължение за предоставяне на информация относно престъпното деяние, се добавя и допълнителното задължение за предоставяне на информация относно основанията за арест или задържане в случаите, когато заподозрените лица или обвиняемите са арестувани или задържани.
„По този начин се гарантира не само, че тези лица ще имат възможност да подготвят защитата си във връзка с престъпното деяние, но и че ефективно ще могат да упражнят правото си да оспорят законосъобразността на задържането или ареста, когато спрямо тях са предприети подобни принудителни мерки. Именно, за да се гарантира посочената цел, информацията за основанията относно задържането на заподозрените или обвиняемите лица, съдържаща и описание на релевантните факти – време и място, форма на участие в престъплението и неокончателна правна квалификация, следва да им бъде предоставена възможно най-бързо, а именно в момента на задържането или в кратък срок след това“, заяви съдът в Люксембург.
В решението се посочва, че обстоятелството, че актът за задържане не съдържа достатъчно информация за фактическите и правни основания за тази мярка, не е пречка задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно законосъобразността на ареста или задържането си, стига данните, съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези лица, да им позволяват да разберат тези основания. „Следователно документите, различни от акта за задържане, които съдържат необходимата информация относно основанията за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-бързо на арестуваните или задържаните лица“, пише съдът. И заявява, че правото на ЕС не допуска тази информация да бъде съобщена на задържаните едва при евентуално оспорване на законосъобразността на ареста пред съда, а не в момента на задържането или непосредствено след това.
33
Коментирайте
Това клониран Хинов ли е и що за въпроси, на които отговорите са ясни отдавна и все така се приема. Съдия Петров къде е бил до сега, че не знае. Ей, не могат да насмогнат СЕС!
ХАЙДЕ ДА ПОМИСЛИМ МАЛКО И ПОСЛЕ ДА КОМЕНИТРАМЕ!
-ПОДЛЕЖИ ЛИ НА СЪДЕБЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА НПК ПОЛИЦЕЙСКОТО ДЗАДЪРЖАНЕ?
-КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЖАЛИ ПОЛИЦЕЙСКАТА ЗАПОВЕД И КОЙ Е КОМПЕТЕНТНИЯ СЪД
и ПИТАМ МОЖЕ ЛИ СЪДИЯ ОТ СРС КАТО НЕЩО НЕ МУ Е ПОДСЪДНО ДА СИ ПИШЕ ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ ,ЗА ДА ЧЕРПИ МОЗЪК ОТ ЕС.
зАЩО ЛИ ПОВЕЧЕ ДА СЕ КОСЯ?!ОБЪРКАНА И СБЪРКАНА СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВАТА НА СЪДИЯТА!
Отговори:
-Подлежи по реда на АПК.
-Пред районния съд.
-Може, а и му е подсъдно.
В НК пише,че е престъпление незаконното лишаване от свобода.
Когато съд реши,че лице е било арестувано незаконно-това представлява ли незаконно лишаване от свобода, и следва ли милиционерът задържал незаконно лице да носи отговорност за незаконно лишаване от свобода?
Не, не следва !
Абе в кодекса друго пише!
Ти да не си ,учил в УНСС,че такава блестяща правна мисъл демонстрираш?
Милиционери не, но сдвр по зодов да
Добре сега, защо въобще се прилага тълкувателна практика в областта на наказателния процес от времето на зрелия комунизъм и прясната Димитровска конситуция не разбрах?
Напълно ясно е, че основанията трябва да се изложат при самия арест.
А, бе тия хора филми не гледат ли?
Много ясно.
Даже не съм и мислила, че у нас това не се прилага или че изобщо юрист може да мисли в обратна посока.
Общият принцип, валиден за всеки правен отрасъл е, че когато се ограничи което и да било право или свобода, основанието за това трябва да са съобщени в същия миг – с издаването на съответния акт, с извършване на съответното действие.
Защо трябва да ни го казват външни съдилища?
Това недоумявам!
За по-сигурно! 😄
Защото у нас „habeas corpus“ традиционно се омаловажава при задържането за 24 часа по ЗМВР. Разсъждава се на принципа, че „те щом са те задържали, значи си направил нещо“, „какво да ти се обясняват, нали тепърва ще те разследват“ и „хайде-хайде преспал си една нощ в ареста, нищо ти няма, ти докато се ожалиш и то вече е свършило“. Освен това незаконността на задържането ще доведе и до отговорност за вреди, затова често се гледа тези жалби да се заметат под килима с формални мотиви и позоваването на тълкувателното решение ot 1975г. върши идеална работа.
Въпросът беше защо ходим да питаме като малки деца дори за ясни законови правила.
Не познавам читав съдия, който не би отменил акт или не би прогласил незаконосъобразност на действие по задържане, ако не са посочени на адресата мотивите за това.
Защото някой си няма работа и се чуди какво да пита. Явно само този съдия е имал съмнения какво да прави.
Подкрепям решението.
Е, какво толкова има да се пита.
Поредният полицейски произвол.
Омаквано решение.
Трябва да си пълно куку да отправиш такова питане. В съдебната практика никога не е имало съмнение, че основанията за арест се съобщават още при задържането.
Свикнали са друг да им върши работата.
Явно не сте чел практиката на ВАС по въпроса.
Има ли нужда да се чете практиката на ВАС, когато в самия текст по-горе е посочено ТР? Само дето въпросното ТР е прието при условията на едни малко по-различни правни норми.
Именно защото тълкувателното решение e от 1975г. и е постановено при различен строй и обществени отношения, освен това касае административните актове изобщо, без да отчита спецификата при актовете за задържане на лица, работа на ВАС е да разграничи хипотезите. В немалко свои актове, обаче, ВАС се позовава на тълкувателното решение, за да обоснове липса на закононарушение при задържането и затова е преюдициалното запитване.
Ако съд има друго виждане точно по този за мен безспорен въпрос, то магистратът е за мигновена смяна. Не вярвам дори, че във ВАС някой дръзва да приеме официално, че ограничаването на правото не следва да стане едновременно с излагане на мотиви за това. Просто не мога да повярвам, че там работят чак толкова некомпетентни хора!
ВАС не за първи път ме изумяват с решенията си.
Разбира се, че нормативната уредба изисква прдоставяне на информацията незабавно. Въпросът е, ако това изискване за незабавност не е спазено, какво следва, значи ли това, че само на това основание задържането следва да бъде отменено, ако например задържаният е упражнил реално незабавно правото си на жалба и при обжалването е получил цялата необходима за защитата му информация – къде е ЛОГИКАТА тогава задържането да бъде така да се каже отменяно? Всяка една процесуална разпоредба съществува с оглед няква житейска цел, някакъв житейски смисъл, а не сама за себе си. Иначе тълкуването на СЕС, освен че е задължително, само по себе… Покажи целия коментар »
Всеки немотивиран съдебен акт е незаконосъобразен на формално основание, тъй като не позволява на засегнатото лице да се защити срещу него. Тук, с оглед спецификата на заповедта за задържане, въпросът е кога следва да бъдат предоставени на задържаното лице мотивите – веднага или само ако подаде жалба. СЕС казва – веднага, следователно ако не са предоставени веднага, актът е немотивиран и подлежи на отмяна, независимо от това какво има по преписката и дали тя е дадена на задържания да се запознае с нея в процеса на обжалване.
Да се чете „всеки немотивиран административен акт“
В примера, който Ви дадох, не се стига до положение, при което на засегнатото лице не е дадена възможност да се защити. А мотиви, иначе, има, макар и те да не са съобразени напълно с изиксванията на релевантната нормативна уредба.
Мотивите и да ги има е без значение, когато не са изложени в акта, респективно лицето не е запознато с тях при задържането си.
Затова е важно в системата на администрацията и съдебната такава да работят кадърни грамотни хора, а не връзкари, които не знаят на кой свят се намират.
Защото тяхната некомпетентност води реално до там, че явни престъпници не могат дори да бъдат задържани, ка-моли – осъдени. Дори повече – те съдят държавата за нарушени права, защото някой неграмотен връзкар нейде по веригата не си е свършил елементарните задължения да се мотивира.
Това, което следва, е отмяна на акта, респективно – установяване незаконосъобразност на действието и търсени на вреди по ЗОДОВ. Липсата на мотиви за задържане са основание за отмяна на акта и не знам по този въпрос въобще да има спор в практиката. Вероятно става въпрос за изолирани случаи /дано са такива/, които приемат обратното в пълно нарушение на закона, който в случая е пределно ясен. Затова лицата, които се занимават с тази дейност, следва да са достатъчно грамотни, за да наясно, че не могат да осъществяват такива действия и да издават такива актове, без да излагат мотиви. В противен случай… Покажи целия коментар »
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Докога СЕС ще се занимават с нас и нашите въпроси? Наистина ли нищо не ни е ясно. Докато тук в България приемаме издаването на заповед за задържане да изпълнение на закона, то в ЕС това се приема за репресия.