Генерален адвокат с критика за практиката в България
Заключение по Кафка: Недопустимо е човек да научи основанията за ареста си едва когато го обжалва
Недопустимо е основанията за ареста да не са посочени в акта за задържане, а да се съдържат и в други документи, с които задържаният ще се запознае само ако оспори законосъобразността на този акт по съдебен ред. Това заяви генералният адвокат в Съда на Европейския съюз Priit Pikamäe в заключение (пълния му текст виж тук), в което критикува преобладаващата съдебна практика в България по отношение на полицейското задържане, която стъпва на едно тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния съд от 1975 г.
Заключението започва така: „Как може да бъда задържан? И то по такъв начин?“. „Ето че пак започвате! — рече пазачът и топна в паничката с мед резен хляб, намазан с масло. – На такива въпроси не отговаряме“.
Тези откъси от първата сцена на „Процесът“, прочутия роман на пражкия писател Франц Кафка, показват общество, управлявано от фиктивна правова държава, в което властите могат да лишат лице от собствената му свобода, без да го уведомят за основанията за такова решение. В хода на разказа К. се опитва да разбере основанията за своя арест (и последвалата го осъдителна присъда), но безуспешно.
Далеч от ексцесиите на разследването, описани от Кафка, в член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС законодателят на Европейския съюз е кодифицирал правото на заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, да бъдат уведомявани за основанията за лишаването им от свобода“.
Българският Закон за МВР (в чл. 74, ал. 2, т. 2) регламентира, че основен реквизит на заповедта за задържане са фактическите и правни основания за задържане. Преобладаващата част от съдебната практика в страната обаче тълкува корективно разпоредбата, като приема, че е допустимо тази информация да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи, макар те да не се предоставят на задържания по време на ограничаването на правото му на свободно придвижване. Това становище е аргументирано с Тълкувателно решение № 16 от 31 март 1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, в което е прието, че: „Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта“.
Има и решения на Върховния административен съд, в които се приема, че основанията за задържане могат да се изведат от материалите по евентуално образуваното впоследствие наказателно производство, т.е. не е необходимо да изхождат от органа, издал административния акт или пък, че въобще не се налага подробното мотивиране на заповедите за задържане.
Дали обаче подобна практика отговаря на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство? Както „Лекс“ писа, този въпрос постави пред Съда на ЕС през 2021 г. съдията от Софийския районен съд Мирослав Петров.
Той е съдия по делото на 47-годишният Васил Михайлов, който е задържан за 24 часа на 2 септември 2020 г. в разгара на протестите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Заповедта за ареста е издадена от полицай от софийското Второ РУП. В нея пише, че Михайлов е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР (полицията може да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление) и за нарушаване на обществения ред. 47-годишният мъж е освободен на следващия ден и веднага подава жалба в Софийския районен съд (СРС), с която оспорва законосъобразността на заповедта за задържането си. Пред съда са представени докладни полицейски записки, от които става ясно и защо е бил арестуван за 24 часа. В тях се твърди, че по време на протестите пред Народното събрание на 2 септември Михайлов се е опитал да премине през полицейския кордон, нанасяйки удари с ръце и крака по щитовете на служителите на МВР и отправяйки цинични реплики към тях. Въпросните записки обаче не са били представени на мъжа след ареста му (повече за казуса и за преюдициалното запитване на съдия Мирослав Петров виж тук).
„Директивата не допуска национална правна уредба като разглежданата, прилагана съобразно установената съдебна практика, съгласно която основанията за задържането на заподозряно лице или обвиняем може да не бъдат посочени в акта за задържане, а да се съдържат и в други документи, с които заинтересованото лице ще се запознае само ако оспори законосъобразността на този акт по съдебен ред. Всъщност тези основания трябва да му бъдат съобщени толкова бързо, колкото е необходимо, за да му се даде възможност, ако желае, да подаде жалба, и във всички случаи преди първия разпит от полицията, както и че на арестуваното или задържаното лице трябва да се предостави, без да се нарушава ходът на текущото разследване, цялата необходима информация, за да може да оспори ефективно лишаването си от свобода и по този начин да упражни ефективно правото си на защита“, заяви днес генералният адвокат Пикамае в заключението си.
И допълва, че „информацията следва да съдържа като основание за арест или задържане описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото на настъпване на фактите, както и формата на участието на лицето в престъплението, в чието извършване е заподозряно, и неокончателната правна квалификация, дадена от компетентния орган“.
Пикамае отбелязва, че Директива 2012/13 установява правилото, че заподозрените и обвиняемите получават информация за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита, като този времеви критерий се прилага и в случай на арест и задържане.
Поради това генералният адвокат приема, че само незабавното предоставяне на такава информация в момента на лишаването от свобода или скоро след това може да даде възможност на арестуваното или задържаното лице да прецени шансовете си за ефективно оспорване на законосъобразността на задържането и да подаде евентуално жалба, с която да оспори тази законосъобразност. Според Пикамае тази цел не би могла да бъде постигната, ако информацията за основанията за арест или задържане се предоставя едва след като заинтересованото лице е подало такава жалба.
„Ако е длъжно да оспори законосъобразността на акта, за да се запознае с основанията за него, арестуваното или задържаното лице не би имало време да прецени какви са шансовете жалбата му да бъде уважена, нито евентуално да я подготви ефективно. Следователно не е достатъчно въпросните основания да могат да бъдат изведени от материалите по съдебното дело“, категоричен е генералният адвокат.
39
Коментирайте
А Рашков какви мотиви е писал при НЕЗАКОННИТЕ задържания на опозицията ???
Еми затова в Юридическите факултети трябва да се въведе учебната дисциплина “Полицейско право”, за да ги знаем тия работи.
Колеги юристи, това, което чета, в по-голямата си част е просто общи приказки. Ако ще говорим общи приказки, то според вас кой е по-големият проблем за страната ни – престъпността като цяло или неоснователните полицейски задържания? Изложих правни аргументи във връзка със становището на генералния адвокат, които касаят един принципен въпрос. Не се считам за непогрешим, но не виждам никаква дискусия по същество, с правни доводи, а не с общи приказки за милиция и т. н. Ако не съм прав, кажете ми защо. Изобщо не подценяват проблема с полицейското насилие, но да се обяви за незаконно задържането, въпреки че задържаният… Покажи целия коментар »
В чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от България през 1992 г. пише, че всеки обвинен в нещо трябва незабавно да бъде уведомен за характера на обвинението и твърдените факти. В случая този е задържан по подозрение в престъпление и трябва да се уведоми незабавно. Иначе – основни права не могат да се ограничават по съображения за утилитарност. Нищо не затруднява МВР (хеле пък „борбата с престъпността“), като заведе някой до една килия, да му напише защо го задържа. Другото е толериране на произвол в името на неясни цели (как неописването на основание за задържане ще… Покажи целия коментар »
Когато задържаният е уведомен за характера и причините за обвинението при съдебното разглеждане на жалбата срещу задържането му по време на самото задържане/на 24-часовия срок, доколкото смисълът на чл. 72 от ЗМВР е точно такъв, то изискването за незабавност по смисъла на КЗПЧОС е изпълнено в цялост. При всяко положение, обаче, дори изискването за незабавност да е нарушено, то съобщаването на задържания относно причините за задържането му в хода на съдебното обжалване пред районния съд гарантира правото му на справедлив съдебен процес и не може в тази връзка да се извлича основание за незаконност на самото задържане.
В закона има една думичка :))) веднага. Ако някой не му е ясно намирам да уточня, че веднага не е след 23 часа примерно или след 10 часа, а е “веднга“ и за да съм пределно ясен и казано дори с ирония разбирайте, че „веднага“ е действие в следващите минути, а не след час или след часове. За мене е ясно, че проблема с разбиране смисъла на изреченията написани дори на български с годините става все по-голям.
Незабавно. И законът познава изразът Незабавно, но не по-късно от 24 часа и то в няколко случая. Разбира се, не трябва да четем само НК и НПК, както каза колегата, но всяка разпоредба има някакъв логически, житейски смисъл. Когато правото ти на достъп до съд като задържан е охранено в пълнота и при обжалването ти бъде предоставена цялата нужна информация, то смисълът на незабавността изпълнен ли е? Да, напълно, ако и съдебното разглеждане е незабавно, както изисква законът. По-важният въпрос е наистина ли съобщаването на 360-тата минута, а не на 20-тата означава, че Чекатило е задържан незаконно и трябва да… Покажи целия коментар »
С оглед „утилитарни“ причини съществуват самите основни права, като Държавата е призвана да закриля правото на живот като висша ценност. Моля, отговорете ми в примера с г-н Чекатило, който дадох, смятате ли, че той трябва да бъде освободен. Ако смятате, то отидете и обяснете на близките на следващите жертви теорията си за утилитарността! Правото е призвано да служи на живота, а не обратното и КЗПЧОС не може да се тълкува противно на целите, с оглед на които е създадена. Не обсъждам конкретното дело, по което съдия Петров е отправил преюдициалното запитване.
Do Geleto: Квалификацията „общи приказки“ е като оправдателно понятие в доста случаи. Проблемите в България са хиляди и не може да ги слагаме кой е по-най. В дадения случай и двете са проблем: престъпността като цяло и неоснователните полицейски задържания. Ако можеш да мислиш ето ти от мене обективиране на няколко най-големите проблеми: 1.Единствената държава в света с Велико народно събрание. 2.Една от малкото с еднокамерен парламент. 3.Правила за избори, които оставят държавата без законодател дълго време. 4.Парашутисти по изборите като кандидати. Такова чудо да си кандидат в два района и да си кандидат в район, където не си нощувал… Покажи целия коментар »
Аз не сравнявам случая с Чекатило с никой друг конкретен, по конкретното дело изобщо не знам за какво става дума. Законът трябва да се прилага еднакво за всички и – преминавайки от теорията към практиката- питам, ако си съдия, ще освободиш ли Чекатило или който и да е друг при подобни обстоятелства? Ако би го направил, значи си откъснат от живота и просто не знаеш, че правото служи на живота, а не обратното.
Ето това трябва да промени Крум – Сорбоната, а не да се вре в брачните дела, които той и екипа му не разбират . И двамата му заместници са наказателни- Следователската Павлова и следователя , а по- късно съдия Дечев, сиреч и тримата хал хабер си нямат от медиацията и брачни дела. От тук и извода, че някой ги подвежда и вземат наготово и подписват като селски кметове
„Аман от критикари, като туй магари“ (Петко Славейков)
Махнете го Крумчо некадърника! Барни Ръбъл е нашто знаме!
Крумчо, който „мозъчният тръст“ подготвя чрез медийното внимание е или некадърник или лобист на интресеи, които не съвпадат с интересите на мнозинството българи. Имайки предвид закона за фалит в САЩ, намирам, че Крумчо е лобист и е срещу широкия обществен интерес. Той иска сумата под 10 минимални заплати да не влиза във фалита. Колко са необезпечените задължения под 7800 лева? Имам усещане, че са близко до … нулата. Така Крумчо защитава кредиторите, които нямат риск. Крумчо е невчастник или помага на Гешев, а и на всеки следващ главен прокурор с предложението от 17 броя за отстраняване на главния прокурор да… Покажи целия коментар »
Грешка в предмото постване. Сумата 50 да се чете 560 милиона
Да трябва да се прекрати тази практика на полицейско задържане като вид репресия от милицията. Не е нормално да задържат някой щото те така си решили или казано по- ясно за техен кеф ей тъй. А после съдии да се произнасят, че те имат право да задържат, което си е ясно. Но не става ясно на какво основание и какво налага задържане. Просто трябва да бъдат съдени МВР до дупка и за обезщетения , за да се отучат да завържат безпричинни. Ето това е кауза и съдебна реформа и такива като адвокат Христо и адвокат БезНадежда трябва да защитават и… Покажи целия коментар »
Още малко ще трябва да искаш информация по делото по реда на ЗОДОВ….
П.С. Кой и защо прилага решение на ВС от 1975, при положение, че има изрична норма в Директива на ЕС?
Да се надяваме, че ще си вземе някой поука
Излагацията е за нас, не за него
Защо пишете името на задържания, а името на милиционерът го криете?
Втори въпрос-като сте написили името му ,вие ли ще го пазите после от бандитите от МВР. Ноторно е,че МВР забавя, но не забравя да отмъсти.
Който ще спори да чете и за този случай-гражданин подава ВЕРНИ сигнали срещу милицията в Пордим, а милицията в Пордим почва да го привиква, да снима къщата му, да му търси кирливи ризи. Вместо да се отстранят нередностите във ВЕРНИТЕ сигнали на гражданина, милицията се занимава да търси КОМПРОМАТИ за подалия сигнали гражданин.
https://e-vestnik.bg/28875/za-politsiata-v-pordim-ili-mvr-collateral-damages/
И, разбира се, ако задържаният прецени в подобни хипотези, че предприетото от него обжалване е било неоснователно, то той на свой ред следва да има право на присъждане на разноски (това може да бъде постигнато и посредством правоприалагане по аналогия на някои разпоредби от АПК), ако е направил такива във връзка с обжалването, например за адвокатско възнаграждение. Всичко това, обаче, няма как да доведе до извод за незаконосъобразност на самото задържане.
Да кажем, че не е прав… ама е прав!
Поредната практика, която не отговаря на Директивите на ЕС.
Що ? Те в САЩ, като им четат правата, поицайте казват ли им дословно защо са задържани
Абсолютно са задължени!!!
Теста за законно арестуване в САЩ започва така:
Арестувам Ви за извършено ….. Имате право да мълчите, а всичко казано можи да бъде ползвано срищу Вас. Имате право на адвокатска защита и едно тел. обаждане …“
Не го ли рецитира това полицаят при арест … майка му жална, а възбудено дело се прекратява моментално.
Господинчо, Чети, все още не е забранено. Естествено, че и в САЩ има нарушени права, но ти дали си в час какви суми се плащат при незаконно задържане или при други нарушения на полицията. Не, не си в час и си поредния драскач без понятия. Навсякъде има проблеми, но в България е само проблем след проблем. Ние знаем, че не съществува абсолютна справедливост, но ако се доближим на 50 % от това което демокрацията е постигнала в САЩ – ще летим и пеем:))). Говоря от позиция, че съм шестнадесет години вече в САЩ. За тези години в България имам …… Покажи целия коментар »
На европееца не са му обяснили, че ние малко си падаме ориенталци, малко си падаме горди ганьовци и фенове на крумовите закони, които обективно погледнато са били чиста варварщина.
То пък едната „Европа“ по времето на Крум Страшни.
Може и да е недопустимо, но в Булгаристан е така
Същото е и наказателния ни процес. Обжалваш, преди да са излезли мотивите. Ама как да намериш аргументи в жалбата, как да кажеш от какво си недоволен-съдът не се интересува. Жалба се подава преди да има мотиви, под страх от изтичане на срока за жалбата.
Единствените възможни негативни последици при предоставяне на допълнителна информация относно основанията за задържане едва при обжалването могат да настъпят в хипотезата, когато задържаният, след като се запознае с тази информация (с тези материли), установи, че няма основание да обжалва (например ако прецени – дори сам той за себе си да знае, че е невинен – че органът на МВР е имал все пак основателна причина да се усъмни, че задържаното лице е извършило престъпление и основателна причина да смята, че има опасност същото задърано лице да извърши престъпление и/или да се укрие), в който случай обжалващият просто не следва да… Покажи целия коментар »
Романът „Процесът“ си струва да се прочете. Особено от тези, които нарушават закона.
И аз не съм го чел. Трябва да почна да нарушавам закона за да го прочета ли?
Пълен абсурд е преобладаващата съдебна практика в България по отношение на полицейското задържане.
Тотален абсурд е
Поредната критика за нас.
Напълно основателна е.
А да ни хвалят ли? На база на кое? Че сме диваци?
Голема драма, нема значение, ама то си е така отколе.