Въпросът вече е в ръцете на съда в Люксембург
СЕС решава допустимо ли е цените на мобилните оператори да се индексират само нагоре, а неустойките им да са цял „пакет“
Въпросите на СРС
1. Трябва ли чл.3, пар.3, т.1 б. „й“ от Приложение условията, посочени в Приложение условия, посочени в член 3, параграф Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска уредба, при която се дава право на продавача или доставчика да изменя едностранно условия на договора, в случаите когато се предвижда клауза, вкл. в приложими общи условия, за индексация на договорената с потребителя цена на услугите, обусловена от обявен от държавен орган средногодишен индекс на потребителски цени за предходна година, ако предвиждането за индексация е само в нарастваща прогресия?
2. Трябва ли понятието „договорни клаузи“ по чл.2, б. „а“ Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че представлява отделен обособен текст в договора или следва да се разбира като относимо към цялостните правни последици на части от текста на договора, дори да не се намират в една и съща обособена част от документа?
3. Преценката за наличие на неравноправност следва ли да се преценява индивидуално всяка от договорените клаузи за последиците от неизпълнение, или следва кумулативното им действие вкл. в пакета от услуги да се тълкува в цялост като условие, което да се преценява от гледна точка на Приложение условия, посочени в чл.3, пар.3, б. „д“ от Директива 93/13 като „условие, според което от потребителя се изисква да изплати неоснователно висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си“, съответно при извод за неравноправност на някои от тях следва ли да ги изключи в съвкупност?
4. Трябва ли чл.4 Директива 93/13 да се тълкува, че допуска уредба, при която се дава право на продавача или доставчика да определя относително клаузите за неустойка, съизмерими на база стандартен размер (без договорени отстъпки включващи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответно дали чл.3, пар.1 5. Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска уредба, при която неравноправна може да се окаже клауза, посветена на отговорност за договорно неизпълнение, в която се предвижда плащане от потребителя на неустойки и такси в явно непропорционален размер спрямо услугата, предоставена като насрещна престация, така и условието, при която отговорност за договорно неизпълнение възниква (автоматично и без покана, със съответните последици по олихвяване и начисляване на такси за събиране на задълженията)?
5. Може ли съдебна спогодба, сключена между мобилния оператор и компетентна структура по см. на същата директива като Комисията за защита на потребителите, да има ефекта по чл.8, т.1 „б“ вр. чл.7, пар.4, б. „а“ Директива 2020/1828, съответно при положителен отговор, то ползва ли се със сила на пресъдено нещо, вкл. за други юрисдикции (вкл. всеки съд разглеждащ правоотношение между мобилния оператор и отделен потребител), ако при одобрението съдът не е извършил проверка за евентуално неравноправния характер на клаузите по съображенията изложени в С-600/19?
Допустимо ли е мобилните оператори да вдигат цените, когато индексът на потребителските цени расте, но не и да ги намаляват, когато той пада? А допустимо ли е, когато искат да прекратят договорите си, потребителите да дължат цял „пакет“ неустойки – не само три стандартни такси, но и връщане на т. нар. отстъпки, които са получили при сключването им?
Отговорите на тези въпроси, които поставят клиентите на мобилните оператори у нас, вече не зависят само от българските власти, а от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той ще им отговори с решение по дело С-821/2024 г., което ще е задължително за всички и ще сложи край на част от съмненията на потребителите, че са ощетени от пазар с олигополна структура (защото телекомуникационният пазар в България е олигопол виж тук) и без ефективна конкуренция. Това ще стане по преюдициално запитване от съдията от Софийския районен съд (СРС) Димитър Демирев.
Забрана за агресивна нелоялна търговска практика, но не веднага
Както е известно, до момента българските власти или не са предприемали мерки срещу тези клаузи в общите условия на мобилните оператори, или не са постигнали успех.
Преди два месеца председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) издаде заповеди, с които наложи забрана на нелоялни агресивни търговски практики на трите оператора. КЗП определи като такива именно клаузите, позволяващи на операторите при предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя, да претендират отстъпките от месечните абонаментни такси до края на срока на договора и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. „По този начин като краен резултат се заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три месечни абонаментни такси за физически лица“, прие комисията.
В заповедите беше предвидено предварителното им изпълнение. По жалби на А1 и „Йеттел“ Административен съд София-град (АССГ) и Върховният административен съд (ВАС) постановиха спиране на предварителното изпълнение. Съдиите най-общо приеха, че ако то бъде оставено в сила, ще се даде възможност на потребители да прекратяват предсрочно договорите си, без да възстановяват част от отстъпките от пазарната цена на мобилното устройство и част от отстъпките за абонаментните планове за оставащия срок на договора, преди да е влязла в сила заповедта на КЗП. Така според тях то „може да засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта за която се издава акта“. По жалба на „Виваком“ АССГ също спря предварителното изпълнение, но ВАС все още не се е произнесъл по определението му.
Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) също има позиция срещу този начин на определяне на неустойките, както и срещу уговорки в общите условия, с които мобилните оператори си запазват правото едностранно да изменят цените на предоставяните услуги (позицията виж тук). Дружествата обаче все така претендират този „пакет“ от неустойки и то още по-настоятелно, защото те бяха признати като приход за данъчни цели от СЕС и ВАС.
Новият подход – вдигане на таксите срещу непоискани „ъпгрейди“
По отношение на вдигането на месечните такси, преди дни „Йеттел“ предприе нов подход и обяви повишаването им с 2 или 3 лева, но не както досега заради ръст на индекса на потребителските цени, а с мотива, че дава на клиентите си екстри – повече минути, повече мегабайти и по-висока скорост на мобилните данни.
След като отначало заяви, че всичко е по закон, КЗП все пак обяви, че е нарушен Законът за защита на потребителите (чл. 62), който регламентира, че потребителите не са длъжни да плащат за доставянето на допълнителни услуги, които не са заявили.
От „Йеттел“ посочиха, че абонатите могат да прекратят договорите си, ако не са съгласни с по-високата цена на услугата, но ще трябва да възстановяват използваните отстъпки за закупени устройства, оставащите лизингови вноски и дължимите суми за използваните услуги до момента на прекратяването“. Т.е. ако платят неустойки по договорите. Така се стига до ситуация, при която от изправната страна, която разтрогва договора заради натрапване на непоискана услуга, се изисква неустойка.
Пробивите в съдебната практика в България
Съдебната практика в България в защита на потребителите на услугите на мобилните оператори се разви значително през последните години, особено след увеличението на цените от миналата година.
„Лекс“ е представял подробно едно от първите решения – на Районния съд в Пловдив, който прогласи индексациите на цените през 2022 г. и 2023 г. за нищожни и постанови телеком да върне надплатеното на потребителя. В него съдът излага подробни мотиви защо клаузата, която позволява на операторите да вдигат цените при определени условия, но не и да ги намаляват, е неравноправна и защо противоречи на правото на ЕС (можете да си ги припомните тук). Следва да се отбележи, че това решение беше потвърдено от Окръжния съд в Пловдив (в.гр.д. №910/2024 г.).
Натрупва се и практика на Софийския районен съд по отношение на неустойките. В актовете си съдиите излагат множество аргументи за неравноправност на клаузите. Например, че е предвидено, че се дължат само от потребителя, ако не изпълни своите задължения, но не и реципрочно от оператора, ако той не изпълни своите.
По отношение на това, че операторите претендират няколко вида неустойки кумулативно, съдии констатират, че на практика телекомите целят да получат толкова, колкото ако договорът не беше прекратен, но без да предоставят услуга. За уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване СРС е приемал, че излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има неравноправен характер.
Що се отнася до неустойката в размер на дадена отстъпка от цената на устройство, СРС е постановявал, че с тази клауза операторите се стремят да извършат промяна на съществен елемент от договора – на цената на устройството, при това едностранно и без съгласието на потребителя. „Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната ѝ функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство“, е постановявал съдът.
Тези актове обаче решават само казуса на конкретния потребител, а не и генералния проблем.
Въпросите до Съда на ЕС
Сега за неустойките и за повишаването на цените на месечните планове заради инфлацията, по запитване на съдия Димитър Демирев от СРС (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук), ще се произнесат не българските регулатори и съдилища, а съдът на ЕС и решението му ще е задължително за всички мобилни оператори и всички потребители.
Районният съдия се е обърнал към съда в Люксембург, защото трябва да реши дали да издаде заповед за изпълнение по искане на един от мобилните оператори, който претендира над 4100 лв. от негова клиентка. Това е само едно от 3600 заповедни дела, заведени от този мобилен оператор в СРС.
В конкретния случай клиентът има договор за 9 услуги, включително и за мобилни телефони на изплащане. Освен сумите за устройствата и за предоставени електронни съобщителни услуги, операторът претендира и неустойки, такси за събиране на дължими суми и мораторни лихви върху всички тях.
Съдия Демирев обяснява, че се обръща към СЕС, тъй като се съмнява в пропорционалността на съотношението между предоставените услуги и общия размер на разходите от неизпълнение на задълженията.
За индексацията на цените
В договорите на клиентите на този мобилен оператор (а и на останалите) е предвидено, че той има право да променя месечната абонаментна такса (МАТ) веднъж годишно, като я индексира с обявения от Националния статистически институт средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако той е равен или по-голям от 1%.
СРС изтъква, че по отношение на клаузите в договори с потребители има завишено изискване да са изразени на ясен и разбираем език и в тях да е изложен прозрачно точният механизъм на формиране на увеличението на цената, което да позволи на потребителя да предвиди произтичащите за него икономически последици.
Съдия Демирев се съмнява, че „клаузи, предвиждащи „индексиране“, формулирани по начин, по който въпросното индексиране, макар обусловено от обективен признак, дали формулировката позволява на средния потребител да получи достатъчно конкретна информация за възможни промени в цените за услугите, съответно за възможността да прекрати договора, съответно да влияе на съдържанието чрез индивидуално договаряне, конкретно в случаите, когато клаузите предвиждат възможност за увеличаване на цените на услугите, не и за намаляването им“. И посочва, че след като в договорите не е предвидено съответно и намаляване на абонамента, когато индексът на цените пада, на потребителите на практика се прехвърлят последиците от инфлацията.
Това води до съмнение, че на практика мобилните оператори изменят едностранно условията на договора без основателна причина.
За неустойките
СРС поставя няколко въпроса, свързани с неустойките, които предвиждат договорите на потребителите с мобилните оператори. Първият е дали, когато говори за клаузи, Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13) визира всички договорености, или всяка по отделно, когато трябва да се извърши преценка дали е налице „условие, според което от потребителя се изисква да изплати неоснователно висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си“.
„Необходимо ли е да се прецени кумулативното действие на всички клаузи в договора в цялост, наред с предвидените такси за разходи от неизпълнение и лихви за забава, последните начислявани и върху неустойките и таксите, съответно клаузи от подобен тип, следва ли да се съобразява техният ефект кумулативно с оглед преценката за неравноправен резултат?“, пита съдията.
След това се спира на това доколко клаузите за неустойка на мобилните оператори са разбираеми за потребителите в настоящия им вид, така че те да са в състояние да предвидят икономическите им последици.
„…безсъмнено при виновно неизпълнение на договорености, виновната страна следва да понесе тежестта, съответно обезвреди другата страна за причинените вреди, вкл. е допустимо уговаряне на обезвредата под формата на неустойка. Но запитващата юрисдикция изразява съмнение дали при относително определяне на клаузите за неустойка (в трикратен размер на месечна абонаментна такса без отстъпки, вкл. и възстановяване на част от стойността от отстъпките по абонаментните планове и пазарните цени) релевантен при определяне на базата следва да е стандартният размер на месечната абонамента такса, а не размерът на месечните абонаментни такси към момента на неизпълнението, съответно при относително определяне на клаузите за неустойка (в размер на отстъпката от цената на закупено устройство) релевантен при определяне на базата следва да е цената на вещта, когато се заплаща в брой и изцяло при сключване на договора за покупко-продажба, съответно е обявена в договора за продажба на изплащане, когато договорът за продажба на изплащане е обвързан с абонамент по действащ договор за услуги, а не цената която се определя по стандартна цена без отстъпка“, пише съдия Димитър Демирев
И изразява съмнение, че за подобни клаузи може да се приеме, че са изразени на разбираем език за средностатистическия потребител: „Включително независимо от уговорения максимален размер на неустойките (трикратен размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка), съответно кумулативното им действие, начинът по който са формирани, дали може да се приеме за ясен за средния потребител – съдържа ли се ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на неустойката така и как е формирана. Отнася ли се същото и за неустойката за дадена отстъпка от цената на устройство, включително в случаите, когато това не е посочено в договора, при уговаряне на задължението, каква е цената на устройството със и без отстъпка, така и в случаите, когато липсва конкретизация относно стойността и вида на устройството, съгласно действащия ценоразпис на оператора“.
Затова и съдията поставя четвъртия въпрос в преюдициалното си запитване (всички въпроси виж в карето).
19
Коментирайте
Клаузите за неустойка на мобилните оператори въобще не са разбираеми за потребителите.
Така им е удобно на операторите.
Ами обяснимо е – 80 % от потребителите са идиоти по думите на проф. Иво Христов…
Надявам се на мъдро решние.
Доста смислено, изчерпателно и полезно питане, чийто отговор се,чака с нетърпение от много хора, включително и политически партии, които се поупражняваха по темата със законодателни инициативи тип Пчеличката Мая последно време, а в частта със стандартните цени на абонамента и устройството, като отправна точка за плащане на неустойки, това е принцип на поведение на телекомуникационните оператори, приличаващо от практиката им да заобикалят изричната разпоредба на ЗЗП, досежно цената на услугите след изтичането на срока на договора и превръщането му в безсрочен. Най-добре ще е просто да разкарат това скрито споразумение в латентно състояние, чиято „обичайна стойност“ като елемент от същинското… Покажи целия коментар »
Нещастници сме си и това е. Но понеже се водим по голите лъжи на Пеевски и Борисов – така ще е.
Е Виваком как да не вдигат цената, като ги купиха на кредит фирми свързани с Пеевски. Трябват им пари сега
Никога няма да свалят цена надолу.
При сегашната ситуация на пазара е нормално ако заплаттата е 2000 лв чисто да се вдигат някакви неща минимално. Така ще се запази едно ниво на покупателна способност. Но Ганя веднага бърза да вдига и цените
В Европа може и да е нормално да растат само нагоре цените, но там ножицата е широко отворена между заплати и цени. Има на къде да растат и хорта да не го усещат много. Докато тук с всяко минимално покачване на заплата се вдига и всичко друго.
На коя стока не растат цените. Ето например за пръскане за хлебарки фирма Превента имат опцията на всеки 6 месеца да идват и да пръскат превантивно за да си удължиш гаранцията с още 6 месеца, че няма да се появяват гадинките. Обаче преди 2 години пръскането струваше 40 лв. После стана 50. Сега пак ми се обаждат и ми обясняват, че имало индексация на цената и станало 60 лв. Ама чакайте. Това е нелепо. Не може да се вдигат цените на всичко ей така. Кое налага да вдигате цената? Че се вдига минималната заплата ли? Ами да си извадят от… Покажи целия коментар »
По-страшното е, че при един велик министър храните поскъпнаха двойно за три години, а той твърди, че инфлацията на годишна база била 3%. Хубаво, но от 21г. до 24г. е 100%. Игра на цифри.
Не е нормално. Обаче това е положението
На всичко цените се индексират само нагоре!
Пляскат ли с ръчички Андрешковците……..У нас е нормално да нямаш пари за кренвирши, но да шариш с АйфонЯ…….
Защото децата не учат за финансовата грамотност. И смятат, че е важно да имат последен модел телефон и скъпи дрехи за фитнеса. Но да нямат пари за ядене.
На теб какво ти е. Плащам доста висока цена за услуги, които не искам, не ползвам и никога няма да ползвам като телевизиите им, облаци и каквото друго се сетиш, като нямам избор да си плащам само за неограничената скорост и минути. Това значи, че спонсорирам някой тййн който слуша музика, гледа Тик-Ток и ползва всички тези услуги. Не съм съгласен.
Смени оператора и плана, толкова ли не можеш сам да се сетиш?!
Когато цената на МАТ е договорена индивидуално и изрично на първа страница в договора, тази индивидуална клауза има примат и противоречи на евентуална някаква друга клауза в ОУ регламентираща увеличение на цената на абонамента (МАТ). В този случай, увеличение не може да се прилага, защото е НАРУШЕНИЕ на договора от страна на ОПЕРАТОРА, при което абонатите не дължат никакви неустойки и обезщетения, защото неизправната страна е ОПЕРАТОРА и ОПЕРАТОРА прекратява договорите с абонатите, дори когато абонатът не заплати едностранно незаконно увеличените месечни такси. Търсете си правата, граждани. Щом операторът не издава Кредитно известие или сторно и не издава реална фактура,… Покажи целия коментар »