Разширяване на обхвата на Правото на ЕС чрез извънредни механизми за установяване на косвена връзка
Привидно вътрешни ситуации в неуредени аспекти на материя, в която ЕС има компетентност, или в материи, в които няма компетентност
Поредицата на чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов
В поредица от публикации, озаглавена „Приложно поле на Правото на ЕС – установяване на връзка в наглед изцяло вътрешни ситуации: в материи, които нямат съюзна правна уредба или в които ЕС изобщо няма компетентност“, чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов ще даде ценни насоки за практикуващите юристи за поставящите най-големи предизвикателства пред тях ситуации, свързани с приложението на Правото на ЕС.
В предходната студия посочих, че Съдът на ЕС неведнъж настоява, че понятието „прилагане на Правото на Съюза …предполага съществуването на връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на една от областите върху другата”[1]. И приема, че няма да е налице никаква връзка, когато Правото на ЕС „не съдържа каквито и да е специфични правила в конкретната материя или разпоредби, които могат да засегнат (приложимото) национално законодателство”[2]. И изисква „в Правото на Съюза да съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе”[3].
В изобилна практика обаче СЕС приема, че за да е налице връзка между ПЕС и една ситуация в ДЧ, е достатъчно да се установи че съществуваща съюзна правна уредба „може да влияе” на националната (респ. на конкретната ситуация в ДЧ).
1. Връзка с ПЕС поради възможността правни субекти от друга ДЧ да имат интерес от прилагането на вътрешните правни норми или поради възможното въздействие върху тях на приложимите вътрешни правни норми (ВПН) – въпреки че в конкретната ситуация всички факти са вътрешни
1.1. Съдът на ЕС даде наскоро много силен пример за връзка с неприложима съюзна правна норма (СПН), когато прилагането на вътрешна правна уредба на една ДЧ може да има въздействие върху физическо или юридическо лице от друга ДЧ (в частност да го разубеди да упражни в тази ДЧ свое съюзно право). По делото Eind[4] Съдът изведе решаващ аргумент (за извличане на последици от съюзна норма в наглед изцяло вътрешна ситуация) от …психологическите измерения на човешкото поведение, напр. от „възможността лицето да бъде разколебано” да упражни една съюзна свобода[5]. Т. е. поставя възможните последици пред фактите – и обвързва приложимостта на ПЕС именно с възможните последици, а не с фактите, които иначе са несъмнено изцяло вътрешни! Съдът акцентира върху възможността едно лице да бъде „разубедено” (демотивирано)да осъществи свободно движение в друга ДЧ (което ЕС насърчава!), ако след това няма да може да се завърне в родината си заедно с членовете на семейството си, независимо от тяхното гражданство (т. 36). Извежда аргумент и от „целта на съюзния законодател”[6]! За да заключи, че „препятстването на събирането на семейството е годно да засегне правото на свободно движение, …при което завръщането на работника в ДЧ, на която е гражданин, не може да се определи като изцяло вътрешна ситуация” (т. 37). Ситуацията е подчинена на ПЕС (и то „по аналогия”!, т. 2 от диспозитива), респ. лицето има право да влезе и пребивава, независимо от националното право! Подобно разбиране СЕС разгърна почти веднага след това и по делото Metock[7].
1.2. Малко по-късно по делото Venturini СЕС определи ясно, че „според постоянната му практика” национална правна уредба, която се прилага без разлика между националните и другите граждани, по принцип може да се отнесе към (разбирай попада в приложното поле на) …Съюзното право, ако граждани, установени в друга ДЧ, „са били или биха били заинтересувани” от прилагането на тази национална разпоредба![8] „Дори и в изцяло вътрешна ситуация, всички елементи на която са в границите на една-единствена държава-членка” връзка с ПЕС ще има (респ. преюдициално запитване би било допустимо) „ако националното право изисква да се даде възможност на гражданин на тази държава да се ползва от същите права, които гражданин на друга ДЧ, намиращ се в същото положение, би могъл да получи въз основа на Правото на Съюза”[9].
1.3. По делото Berlington Hungary[10] Съдът настоява (и „напомня”), че национално законодателство, което се прилага в една ДЧ без разлика между нейните граждани и гражданите на други държави-членки (в случая става дума за граждани на Съюза, които са на почивка в Унгария), по принцип може да се отнесе към разпоредбите относно основните свободи, гарантирани с ДФЕС, само доколкото се прилага към положения, които имат връзка с търговията между държавите-членки[11].
„Само” – но напълно достатъчно!
Защото „услугите, които установен в една държава-членка доставчик предоставя, без да пътува, на получател, намиращ се в друга ДЧ, представляват трансгранично предоставяне на услуги по смисъла на член 56 от ДФЕС (т. 26). Връзка с ПЕС съществува освен това и дори само когато правни субекти от една ДЧ са или биха били заинтересувани да осъществят трансгранична дейност[12]. Т.е. в конкретната ситуация няма никакъв трансграничен елемент – респ. очевидна връзка, но потенциалната възможност в съща ситуация да попаднат правни субекти от друга ДЧ (респ. срещу тях да се прилагат същите ВПН) поставя ситуацията (и нейната вътрешноправна уредба) в приложното поле на ПЕС… И поради това, макар че прякото данъчно облагане е „в компетентността на държавите-членки”, „те трябва да упражняват тази компетентност при спазване на Правото на Съюза”[13].
1.4. Съдът на ЕС не се колебае да прогласи връзка с ПЕС на конкретна ситуация, в която всички факти са вътрешни за държавата, дори само поради възможността конкретната ВПН (някога…) да се приложи и спрямо отношения с трансграничен елемент.
През 2016 г. в делото Ullens de Schooten[14] (по преюдициално запитване след произнасяне по въпроса на националния конституционен съд!) Съдът на ЕС (в Голям състав – очевидно заради разбирането на важността на въпроса[15]) даде впечатляващ пример за стесняване на разбирането за „изцяло вътрешна ситуация” – респ. много широко разбиране за връзка на ПЕС дори със „ситуации, всички елементи на които са вътрешни”. Проф. Даниел Сармиенто от Университета на Мадрид го определя като „много положително развитие”, което „внася малко ред в тази традиционно хаотична и неясна област от съдебната практика, …след много години безразборни решения”[16]. И основателно – много от съображенията на СЕС могат да бъдат определени като магистрални.
1.4.1. СЕС възлага именно на националния съдия да установи[17] дали „висящият пред него спор, който във всичките си аспекти е свързан само с една държава-членка, е свързан с разпоредбите на Правото на Съюза въпреки изцяло вътрешния му характер…” (т. 55). Ако националният съдия не направи това, дори действително да има връзка, СЕС „не може да я констатира” сам[18]. Макар да съществуват и озадачаващи примери за обратното (които именно поради това разглеждам подробно в следващите студии)…
1.4.1.1. Апелативният съд на Брюксел е отхвърлил твърдението на г‑н Ullens de Schooten за несъответствие на националната разпоредба с ПЕС, като отказал и да отправи преюдициално запитване до Съда (т. 15). Сезиран за конституционосъобразност на тази национална разпоредба, Белгийският конституционен съд „констатира, че щом като правоотношенията …„попадат изцяло във вътрешната сфера на държавата-членка“, …не е възможно позоваване на …Правото на ЕС” – поради което след това и Държавният съвет (върховна административна юрисдикция) отхвърля съответната жалба (т. 28). От своя страна след като е сезиран за нарушение на ЕКПЧ, ЕСПЧ установява, че разпоредбата не нарушава ЕКПЧ[19]. Адвокатите на г‑н Ullens de Schooten предприемат последната възможна стъпка – завеждат дело срещу държавата за вреди от съдебно решение в нарушение на (в противоречие с) Правото на ЕС. Делото (вече само за вредите) отново стига до Апелативния съд на Брюксел, който „има колебания как в случая трябва да се тълкува и приложи Правото на Съюза” (относно режима на вредите, т. 36) и отправя преюдициално запитване до СЕС.
1.4.1.2. Въпросът всъщност се отнася до приложното поле на съюзния по своето основание режим на отговорност на държавата за вреди от нарушение на Правото на ЕС[20] – дали този режим се прилага в случай, който във всичките си аспекти е свързан само с една държава-членка”[21]. Затова СЕС приема да се произнесе (т. е. приема, че делото има връзка с ПЕС) – въпреки, че както преди, така и след това установява, че всички елементи на спора се отнасят до изцяло вътрешна ситуация!
1.4.2. След това СЕС определя, че е „нужно да се прецени дали частноправните субекти в положението на г‑н Ullens de Schooten черпят права от съответните разпоредби на ДФЕС”. И ясно потвърждава[22], че „разпоредбите на ДФЕС относно свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали (нека отбележим, че СЕС не споменава за свободното движение на хора, по отношение на които вече е прогласил обратното! – б. м.) не се прилагат към положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава-членка” (т. 47).
1.4.3. Той приема за възможно едно правоотношение да е уредено изцяло от вътрешни правни норми – но дори само възможността вътрешните правни норми да бъдат приложени и спрямо отношения със съюзен (трансграничен) елемент да ги прави норми в приложното поле на Правото на ЕС – напр. защото прилагането им би могло да има последици спрямо (да засегне права/интереси на) правни субекти от друга ДЧ[23] – ако граждани, установени в друга ДЧ, „са били или биха били заинтересувани” от прилагането на тази национална разпоредба[24]! Вкл. и в контекста на принципа на защита на легитимните правни очаквания (и по-общо на принципите на правната сигурност и на доверие в законодателството)[25].
1.4.4. И макар че „всички аспекти на спора по главното производство са свързани само с белгийската държава” (СЕС се позовава дори на преценката на Белгийския конституционен съд!, т. 48), „трябва да се провери дали оспорваната …национална мярка поначало може да откаже операторите от други държави-членки да упражнят съюзна свобода на движение”, …което предполага констатация, че посочената свобода е приложима към този спор” (т. 49).
1.4.5. СЕС вече „без съмнение” е установил приложимост (макар и само косвена, като „относими”, т. е. въздействащи – поне като тълкувателен източник) на съдържащи се в Договорите разпоредби относно основните свободи, „макар всички аспекти на споровете по главните производства да са били свързани само с една държава-членка” – и то именно защото „е възможно установени в други държави-членки граждани да са били или да са заинтересувани да упражнят тези свободи, за да извършват дейност на територията на държавата-членка”, респ. защото „е възможно правна уредба в една ДЧ, приложима еднакво към местните граждани и гражданите на други държави-членки, да има последици, които не са свързани само с тази държава-членка”[26]!
Поради това, че приложимите спрямо подобна ситуация вътрешни правни норми, „се прилагат не само към местните граждани, но и към гражданите на други държави-членки”, решението на националния съд „ще има действие и спрямо гражданите на други държави-членки”[27].
1.4.6. Тук е възможен въпросът: как решението ще има действие и за граждани на други ДЧ, ако „всички аспекти на спора по главното производство са свързани само с една държава-членка”? Отговорът трябва да се търси на плоскостта на разграничението между „фактически аспекти” и „правни аспекти” на една ситуация/спор.
Възможно е (както в случая по делото по същество пред белгийския съд) всички факти да са изцяло вътрешни, но приложимата ВПН да е свързана с ПЕС – напр. защото е приложима и по отношение на права, които правните субекти черпят от ПЕС, в случая гражданите на друга ДЧ, ако осъществят свободно движение[28].
И обратно: възможно е – дори ако всички факти са изцяло вътрешни – приложимите ВПН да „задължават националния съд да даде възможност на гражданите на съответната ДЧ да се ползват от същите права, които гражданин на друга държава-членка, намиращ се в същото положение, би могъл да получи въз основа на Правото на Съюза”[29].
Разбира се, този механизъм за установяване на връзка трябва да се смята за все пак сравнително рядко приложим[30]…
1.4.7. В крайна сметка СЕС отсъжда: когато приложимата ВПН „се прилага еднакво към местните граждани и гражданите на други държави-членки” и „ситуацията във всичките си аспекти е свързана само с една държава-членка и няма никаква връзка с разпоредби от ПЕС”, то не се прилага[31].
2. Връзка с ПЕС единствено поради това, че приложимите вътрешни правни норми препращат към ПЕС или се позовават на него
СЕС приема Съюзното право за относимо към наглед „изцяло вътрешни ситуации” и дори ако национални разпоредби препращат към него. Редица обществени отношения са уредени изцяло от вътрешни правни норми. Според СЕС обаче „ако във вътрешните правни норми се прави позоваване на Съюзното право”, то става приложимо[32].
Това е устойчива практика на СЕС[33].
2.1. Той се обявява компетентен да тълкува съюзни правни норми дори и в случай на призната „изцяло вътрешна ситуация”, ако „Съюзното право е определено за приложимо от разпоредби на вътрешното право”[34].
По делото Guimont[35] СЕС приема връзка с ПЕС дори когато прилагането на съюзни разпоредби е непряко и в зависимост от позоваването на тези разпоредби (изрично или мълчаливо) в националните закони. Видяхме го ясно и по делото Venturini [36].
Същият подход СЕС следва и по дела, отнасящи се до фискални правила, които транспонират разпоредба от директива на ЕС и които разширяват приложното ѝ поле спрямо сходни, чисто вътрешни положения[37], или които възприемат като модел Митническия кодекс на Общността, за да гарантират единна процедура за сходни (вътрешни!) положения[38].
За СЕС това е постоянна практика: „Когато е бил сезиран със запитвания от подобно естество, при които правилата на Общностното право, чието тълкуване се иска, се прилагат единствено по силата на предвидена във вътрешното право препратка, Съдът неизменно се е произнасял, че щом дадено национално законодателство съобразява правните разрешения по чисто вътрешни положения с предвидените в Общностното право разрешения, налице е несъмнен общностен интерес от еднакво тълкуване на възприетите въз основа на общностното право разпоредби или понятия, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат последващи различия в тълкуването”[39].
2.2. Много показателно е произнасянето на СЕС по българското дело „Аурубис България“ АД през 2011 г.[40]
2.2.1. СЕС приема еднозначно, че съюзните разпоредби „намират приложение в главното производство единствено въз основа на нормите на българското право: „…и по-специално нормите на чл. 59, ал. 2 и на чл. 60, ал. 1 от Закона за ДДС, които препращат към митническото законодателство (на ЕС – б. м.)[41]…
„Единствено”, но очевидно напълно достатъчно[42]!
2.2.2. И то при пълно отсъствие на каквато и да било друга връзка – но за СЕС е достатъчно, че конкретни съюзни разпоредби „намират приложение в главното производство единствено въз основа на нормите на българското право”[43]…
2.2.3. За да предложи една много съществена за настоящото изследване формулировка: „съгласно трайно установената практика СЕС е компетентен да дава отговор на зададените от националните съдилища въпроси – т.е. връзка с ПЕС – „дори когато фактите в главното производство са извън приложното поле на Правото на Съюза (sic!), ако правната уредба в националното законодателство на непредвидените в Правото на Съюза положения е съобразена с уредбата в това право”[44].
2.2.4. Това разбиране е изведено по много категоричен начин: „съгласно практиката на Съда за правния ред на Съюза е налице явен интерес от еднакво тълкуване на всички разпоредби от Правото на Съюза, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат бъдещи различия в тълкуването”[45]. Т.е. независимо дали ситуацията, спрямо която се прилагат (поне като тълкувателен източник), е изцяло вътрешна…
Очевидно изискването за еднообразното и правилно тълкуване и прилагане на всички съюзни разпоредби (което СЕС налага упорито като иманентна необходимост за единния Съюзен правен ред[46]) налага „обхватът” на ПЕС да включва дори тези национални разпоредби, които уреждат въпроси, неуредени (пряко) от него, но „съобразени с него”.
2.2.5. Затова СЕС се обявява за компетентен да тълкува (преюдициално) и тези съюзни разпоредби, които (очевидно) не са приложими в дадена национална ситуация, но с които приложимата национална правна уредба е съобразена. И, наглед изненадващо, обявява това запитване за допустимо[47]. След което и дава богато (вкл. граматическо и телеологическо!) тълкуване на Митническия кодекс на ЕС[48] – сам по себе си неприложим по делото по същество пред националния съдия…
2.2.6. Това ни позволява отново да установим, че обхватът на Правото на ЕС е по-широк от „обхвата на компетенциите” на ЕС.
2.3. По българско дело от последната година[49] Съдът в Люксембург прие, че отправеното запитване е допустимо, макар да се отнася до ситуация, която очевидно е извън изрично очертаните граници на приложното поле на релевирания съюзен правен акт: „посочената обществена поръчка не попада в обхвата на тази директива” (т. 42)!
Е какъв е тогава смисълът на изричното очертаване (в негови разпоредби!)
на приложното поле на един съюзен правен акт,
ако то може да бъде разширявано неограничено[50]?
2.3.1. След което установи, че „в случая Законът за обществените поръчки, който транспонира Директива 2014/24 в българския правен ред, се прилага по-общо към всички процедури за възлагане на обществени поръчки, финансирани с безвъзмездна помощ от европейски фондове, независимо от стойността на поръчките” (т. 44). И поради това няма значение, че „прогнозната стойност на обществената поръчка по главното производство е под прага за приложимост на Директива 2014/14” (т. 22).
2.3.2. И приема, че „разпоредбите на Директива 2014/24 са станали пряко и безусловно приложими към положения, които– подобно на разглежданата в главното производство поръчка – е нормално[51] да останат остават извън нейния обхват” (т. 45).
2.3.3. Поради което следва да отговори на преюдициалния въпрос. Защото „от постоянната съдебна практика следва, че когато национално законодателство съобразява уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на акт от правото на Съюза, пряко и безусловно с уредбата, предвидена в (съюзен правен акт), определено е от интерес за Съюза разпоредбите, заимствани от този акт, да бъдат тълкувани еднакво”[52].
2.3.4. И всичко това, въпреки че искането би трябвало да е недопустимо и поради това, че поставя въпрос, който има ясен отговор в наличната практика на СЕС: „следва да се констатира, че отговорът на този въпрос произтича ясно от самия текст на… (чл. 58 от Директива 2014/24)”[53]…
2.4. Само преди няколко седмици по друго българско дело СЕС посочи и още един механизъм за установяване на връзка: ако за приложимата вътрешна правна норма е установено, че представлява мярка по транспониране на директива, директивата става приложима (в изложения по-горе смисъл на относима) – по делото, по-общо към ситуацията и преди да се стигне до съдебно производство.
2.4.1. Съдът посочва ясно, че в акта, с който националната юрисдикция (РС-Несебър) отправя запитването, „нищо не дава основания да се смята[54], че разглежданият в главното производство случай попада в материалното приложно поле на (Директива 2011/83) или че дадена разпоредба от транспониращото тази директива българско законодателство е приложима към” (договора, предмет на спора по делото пред сезиралия го съд)[55].
2.4.2. Въпреки това обаче Съдът допуска и решава делото, като се задоволява само да посочи, че „съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с чл. 267 от ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени”[56] и се произнася по същество именно след преформулиране на въпросите.
2.5. Само дни по-късно по друго българско дело СЕС посочва много ясно, че може не само да преформулира въпросите на националната юрисдикция, но и да отговори на незададен въпрос – като напр. тълкува СПН, чието тълкуване не е поискано в запитването, но според СЕС е необходимо на сезиращата го юрисдикция, за да се произнесе по висящото пред нея дело: „Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на Правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда.” [57]!
2.6. Връзка с ПЕС според СЕС ще е налице дори в особено рядката хипотеза, когато националните норми не са „мерки по прилагане на ПЕС”, но съответстват на предвиденото в Правото на ЕС!
ПЕС ще е приложимо (отново в смисъла на относимо) дори когато „фактите по главното производство не попадат пряко в приложното поле на Правото на Съюза”, ако националното право (което урежда положения, във всичките си аспекти свързани само с тази ДЧ), е в съответствие с възприетото в Правото на Съюза – дори без да се позовава на него[58].
Поради което прилагането на тези национални норми в светлината на (с тълкуване, съобразено с) относимите съюзни правни норми е „в съюзен интерес”: „за да се избегне различно тълкуване е добре разпоредбите или законодателните концепции, заимствани от Правото на ЕС, да бъдат тълкувани еднообразно – независимо от условията, спрямо които ще се прилагат”[59] (изцяло вътрешни или с конкретен съюзен/трансграничен елемент[60]).
3. Други примери за последици от връзката с ПЕС в материи на запазена вътрешна компетентност
Практиката на СЕС изобилства от аналогични примери на пренебрегване на рамките на предоставената на ЕС компетентност и прогласяване на последици от действието на съюзни правни норми (и дори само последици от ценностите, целите и основните принципи на ЕС), които уреждат други аспекти на конкретната материя или дори други материи…
По-рано представих примери за прогласено от СЕС въздействие (и то с преки и съществени правни последици!) спрямо националната правна уредба в материи в несъмнено запазена национална компетентност – напр. относно имената на физическите лица[61].
3.1. Напълно аналогичен подход – да определя въздействие на ПЕС и спрямо материи, които са в запазена (изключителна) компетентност на ЕС – СЕС (тогава СЕО) прилага отдавна дори по отношение на материята на преките данъци.
3.1.1. За разлика от косвените (като данъка върху добавената стойност), по отношение на преките данъци ЕС няма никаква компетентност. Съдът коректно посочва/установява това, но настоява, че „макар материята на преките данъци да не попада, като такава, в обхвата на компетенциите на ЕС, упражняването от държавите-членки на тази запазена компетентност въпреки това трябва да се упражнява в съответствие с Общностното право” (ПЕС)[62]. Поради което съюзната разпоредба (тогава чл. 48 от ДЕИО, дн. чл. 45 от ДФЕС относно свободното движение на работници) „трябва да се тълкува като годна да ограничи правото на една държава-членка да определи условията относно… (облагането на доходите), тъй като тази разпоредба не позволява една държава-членка да третира гражданин на друга държава-членка, упражнил правото на свободно движение, по-строго, отколкото би третирала свой гражданин в същата ситуация” (т. 1 от диспозитива). Респ. тази съюзна (тогава „общностна”) правна уредба „не позволява прилагането на националната правна уредба” (също водеща до неравно третиране на собствените граждани и гражданите на друга ДЧ, работещи на нейна територия”. И „представлява препятствие националното законодателство да предвижда…”[63].
3.1.2. По-късно СЕС потвърждава отново и ясно: „Макар при сегашното състояние (т. е. обхват – б. м.) на Общностното право преките данъци да са в компетентност на държавите-членки, те са не по-малко[64] длъжни да упражняват тази компетентност при зачитане (или „в съответствие с”[65]) Общностното право и в частност да се въздържат от всякаква пряка или скрита дискриминация, основана на националността (разбирай гражданството – б. м.)”[66].
3.2. Дори по отношение на толкова очевидно пряко свързани с въпроса за суверенитета въпроси (а не само в запазена компетентност на ДЧ), като режима на придобиването и изгубването на избирателни права, Съдът на ЕС налага съюзни последици, поради връзката им – макар и само в някои ситуации – с уредени от ПЕС отношения. В знаковото (по редица причини) дело между Испания и Обединеното кралство относно Гибралтар той се произнася относно тълкуването на ПЕС и във връзка с въпроси, „попадащи, при настоящото състояние (т.е. обхват – б. м.) на Общностното право в компетентността на всяка ДЧ” и настоява, че тази компетентност (определянето на носителите на право да избираш и да бъдеш избиран!) трябва да се упражнява „при зачитане на Общностното право”[67].
3.2.1. Особено типичен пример за свързаност при косвена връзка – на основата на принципа на ефективност, без СЕС изрично да се позовава на него – са случаите, когато приложимата вътрешна правна норма има значение – дори и косвено – за упражняването на произтичащо от ПЕС субективно право Напр. като го улеснява или препятства, както в конкретния случай по делото Delvigne[68], където СЕС потвърждава, че „когато дадено правно положение не попада в приложното поле на Правото на Съюза, …делото няма връзка с него”. Франция, Испания и Обединеното Кралство настояват именно това: че конкретният случай е извън приложното поле на ПЕС и приложимо е национално право[69], което „не представлява прилагане на Правото на Съюза” (по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата, т. 24). Според СЕС обаче когато една съюзна правна норма препраща към доуреждащи вътрешни правни норми, последните са норми по прилагането на ПЕС (т. 26 и 29).
3.2.2. Нека специално обърнем внимание – става дума за лишаване на лице от право да гласува в изборите за Европейски парламент – факт, който сякаш сам по себе си автоматично прави всеки въпрос, свързан с упражняването на това право, свързан с ПЕС. Още повече, че освен по силата на чл.14, §2 от ДЕС (избиране на ЕП на основата на всеобщо пряко избирателно право), участието в избори за ЕП е уредено и в съюзен производен правен източник[70]. И спорът в главното производство е за това дали лишаването на г-н Delvigne от право на глас – по силата на приложима вътрешна правна норма – е съобразено с Правото на ЕС.
3.2.3. Съдът определя, че положението на лицето („гражданин на Съюза”) „попада в приложното поле на Правото на Съюза” (т. 28). И подчертава, че „чл. 8 от Акта от 1976 г. предвижда, че при спазване на разпоредбите на този акт избирателната процедура във всяка една от държавите-членки се урежда от разпоредбите на националното право” (т. 29). Включително като напомня[71], че чл. 1, § 3 и чл. 8 от Акта от 1976 г. не определят ясно и точно кои са тези лица и поради това …определянето на носителите на това право е от компетентността на всяка-държава членка при спазване на Правото на Съюза”[72].
3.3. По делото McB[73] Комисията изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване, тъй като „спрямо спора по главното производство приложим е акт на Международното право (Хагската конвенция от 1980 г.), а не акт на Съюзното право (в частност релевираният от сезиращия съд регламент)”, а предметът на делото (отвеждане/отвличане на дете, т.е. аспекти на семейното право, които нямат съюзна правна уредба) не попада в обхвата на ПЕС. СЕС споделя разбирането за необходимост да се прокара ясно разграничение между съюзната и националната компетентност[74] и потвърждава ясно, че (по отношение на ХОПЕС) „Съдът трябва да тълкува Правото на Съюза в пределите на предоставената на Съюза компетентност” (т. 51). След което …не се занимава с въпроса дали Съюзът има компетентност в конкретната материя (в частност по отношение на отделен аспект от нея), а отново извежда правни последици от въздействието на ПЕС и върху материя в запазена национална компетентност…
3.4. Повече или по-малко категорично изразено, СЕС прилага същото игнориране на ролята на рамките на „предоставените компетенции на ЕС” за определяне на границите на приложение (вкл. въздействие) на ПЕС в ситуации, които поради това, че са в запазена (изключителна) компетентност на ДЧ, би следвало да се смятат за „изцяло вътрешни”[75]. Включително по отношение на:
- правилата за брака[76];
- придобиването или загубването на националното гражданство[77];
- някои аспекти на социалното осигуряване[78],
- на общественото здраве[79],
- на образованието[80] и редица други.
Изводът изглежда ясен (и е постоянна практика на СЕС!): макар материята да не попада в обхвата на компетенциите на ЕС, запазената за държавите-членки компетентност въпреки това трябва да се упражнява от тях в съответствие с Правото на ЕС”[81].
3.5. Знаково (макар и постановено по повод относително незначителен въпрос – правния режим на хазарта) е произнасянето (мотивите и всъщност празнотата в мотивите) на СЕС неотдавна по унгарското дело Berlington Hungary[82] (разгледано и по-горе). До СЕС са отправени 15 (!) отделни преюдициални въпроса[83]. От гледна точка на предмета на тази глава същественото е, че става дума за материя в запазена национална компетентност и че Унгарската държава се позовава на „императивни съображения от общ интерес”.
3.5.1. Съдът уточнява, че конкретната правна уредба (на хазартните игри) е една от областите, в които между държавите-членки съществуват значителни различия от морално, религиозно и културно естество. И че изборът на начините на регламентиране и контрол (на дейностите по организиране и провеждане на хазартни игри) е „от компетентността на националните органи в рамките на правомощието им за преценка” (т. 62) – т.е. ДЧ имат свобода на преценка. А „при липса на хармонизация на материята[84] на равнището на Съюза държавите-членки по принцип са свободни да установяват целите на своята политика и евентуално да определят конкретно[85] търсеното равнище на защита”[86]. И само националната юрисдикция (при спор) е компетентна да установи „действително преследваните с националната правна уредба цели” (т. 57).
3.5.2. Той потвърждава, че „принципът за отговорността на държавата-членка за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на Правото на Съюза, за които държавата носи отговорност, се прилага във всеки случай, когато държава-членка наруши Правото на Съюза, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. Следователно този принцип се прилага по-специално когато националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на задължение”.
За да подчертае, че „за всяко нарушение на Правото на Съюза, допуснато от държава-членка, включително когато се отнася до област от компетентността на тази държава-членка, тя носи отговорност” (т. 114)!
3.5.3. Макар да потвърждава вече прогласеното в практиката му ограничение: „правото на обезщетение е признато от Правото на Съюза, при положение че са изпълнени три условия: нарушената съюзна правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица[87]. Поради което е неприложим, когато съюзна разпоредба „изобщо не определя материалното съдържание на правната норма, въз основа на която националният съд трябва да реши висящия пред него спор”[88]…
3.5.4. С последния по ред, но първи по важност въпрос „запитващата юрисдикция иска да се установи до каква степен обстоятелството, че разглежданото в главното производство национално законодателство се отнася до област от компетентността на държавите-членки, е от значение…” (т. 112).
Всъщност това е въпросът,
който задавам в цялата тази поредица.
И очевидно единственият простичък отговор е: „в никаква степен”… „Обстоятелството, че (разглежданото в главното производство) национално законодателство се отнася до област от компетентността на държавите-членки, не е от значение” (за отговорите на поставените от запитващата юрисдикция въпроси)[89]!
„Достатъчно е”, че „държавите-членки трябва да упражняват компетентността си при спазване на Правото на Съюза”[90].
Дали обаче е достатъчно?…
3.5.5. Дали не е необходимо Съдът на ЕС – ако не и по всяко дело, отнасящо се до материи в запазена („изключителна”![91]) национална компетентност – ясно и изчерпателно да мотивира какво налага преодоляване на границите на предоставената компетентност на ЕС и предизвикване на въздействие на (и нерядко преки правни последици от) съюзни правни норми по отношение на ситуации/материи, които са в запазена компетентност на държавите?
Нали „по силата на принципа на предоставената компетентност, Съюзът действа единствено в границите на компетентност, която държавите–членки са му предоставили с Договорите” (чл. 5, § 2 от ДЕС)?! Какъв е смисълът на категоричната разпоредба (закрепена от самите държави-членки!), според която „всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки” (чл. 4, § 1)?
И нали самият СЕС неведнъж прогласи, че „Правото на ЕС трябва да се тълкува в пределите на предоставената му компетентност”?
Отговорите на тези въпроси ще се анализирам в следващите публикации по повод още по-стъписващи произнасяния на СЕС в няколко особено чувствителни за ДЧ материи, изискващи самостоятелно разглеждане, като напр. наказателното право, процесуалното право, устройствените за съдебната власт закони, националните парламентарни избори (вкл. със значими изводи от български дела) и ред други.
[1] CJUE, 10. 7. 2014, Julián Hernández et a., C‑198/13, т. 34 и CJUE, 6. 3. 2014, Siragusa, 206/13, т. 24 (там формулировката е „известна степен на връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на една от областите върху другата”, или „връзка от определена степен” – d’un certain degré). Напомням, че в българския превод е използвано неадекватното „прякото въздействие”, макар да става дума именно и само за „непрякото”…
[2] CJUE, 27. 3. 2014, Marcos, C‑265/13, т. 32.
[3] CJUE, 6. 3. 2014, Siragusa, C-206/13, т. 25, в края на изречението.
[4] CJCE (Голям състав), 11. 12. 2007, Eind, C-291/05, т. 35-37.
[5] Заслужава си да се цитира: „Този разубеждаващ ефект ще настъпи също и при простата перспектива същият гражданин след завръщането си в своята ДЧ на произход да не може да продължи съвместния си живот със своите близки…” – т. 36 (подчертаването мое)!
[6] Т. 44, където припомня аналогичния си подход по делата CJCE, 11. 7. 2002, Carpenter, C-60/00, p. 38 и CJCE, 25. 7. 2002, MRAX, C-459/99, p. 53.
[7] CJCE, 25. 7. 2008, Metock, C‑127/08.
[8] CJUE, 5. 12. 2013, Venturini, C‑159‑161/12, т. 25, където Съдът препраща и към делото CJUE (Голям състав), 1. 6. 2010, Blanco Pérez et Chao Gómez, С‑570/07 и С‑571/07, т. 40 и цитираната там практика.
[9] Пак там, т. 28, където отново препраща към CJUE (Голям състав), 1. 6. 2010, Blanco Pérez et Chao Gómez, С‑570/07 и С‑571/07, т. 39 и цитираната там практика.
[10] CJUE, 11. 6. 2015, Berlington Hungary, C-98/14. Унгарското правителство оспорва допустимостта на поставените въпроси поради отсъствие на трансграничен елемент, поради което и главното производство няма никаква връзка с Правото на Съюза (т. 23).
[11] Т. 24, където СЕС напомня CJСE, 11. 9. 2003, Anomar, C‑6/01, т. 39 и CJUE, 19. 7. 2012, Garkalns, C‑470/11, т. 21.
[12] Т. 27. Съдът припомня цитираното и в този труд решение CJUE (Голям състав), 1. 6. 2010, Blanco Pérez et Chao Gómez, С‑570/07 и С‑571/07, т. 40, и CJUE, 19. 7. 2012, Garkalns, C‑470/11, т. 21.
[13] Т. 35. Същото разбиране виж и в CJUE, 22. 10. 2014, Blanco et Fabretti, C‑344/13 и C‑367/13, т. 24 и цитираната там съдебна практика.
[14] CJUE (Голям състав), 15. 11. 2016, Ullens de Schooten, C-268/15. Виж и Laura Marcus, Libre circulation : précisions sur la notion de „situation purement interne”, https://www.ceje.ch/fr/actualites/libre-circulation-des-marchandises-et-des-services/2016/12/libre-circulation-precisions-sur-la-notion-de-situation-purement-interne/, 1. 12. 2016.
[15] „Решението показва ролята на Големия състав като форум, който да предлага ясни насоки сред блуждаещата предходна практика. Ролята на Големия състав винаги трябва да е такава, но за съжаление поизчезна в последните години. Твърде дълго отсъжданията на Големия състав бяха неясни, понякога противоречиви и лишени от така необходимото правно разсъждение. …Новият председател (на Съда, проф. Кун Ленартс – б. м.) публично обяви своите приоритети, сред които изпъква ролята на Големия състав като форум за налагане на насоки и принципи.” – Daniel Sarmiento, The purely internal situation in free movement rules – Some clarity at last (and from the Grand Chamber of the Court!), https://despiteourdifferencesblog.wordpress.com/2016/11/16/the-purely-internal-situation-in-free-movement-rules-some-clarity-at-last-and-from-the-grand-chamber-of-the-court/.
[16] Ibid.
[17] И ако сметне за нужно да отправи преюдициално запитване, „да укаже на Съда, както изисква чл. 94 от процедурния му правилник”… – CJUE (Голям състав), 15. 11. 2016, Ullens de Schooten, C-268/15, т. 55.
[18] „Съдът, сезиран от национална юрисдикция в контекста на спор, който във всичките си аспекти е свързан само с една държава-членка, не може – без друго указание от страна на тази юрисдикция – …да приеме, че преюдициалното запитване за тълкуване …е нужно на тази юрисдикция, за да реши висящия пред нея спор. Всъщност от акта за преюдициално запитване трябва да личат конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи връзка…” – т. 54.
[19] Т. 31. Впрочем уместно е да се обърне внимание на изключително мащабната активност на адвокатите (на компанията) – те са направили наистина всичко възможно!
[20] „Принципът за извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, претърпени от частноправните субекти вследствие на извършени от нея нарушения на правото на Съюза, е присъщ за правния ред на Съюза” – т. 41. За този режим виж подробно в Станислав КОСТОВ, Извъндоговорната отговорност на ЕС и на държавите-членки, „Сиби”, С., 2017.
[21] „С въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, които частноправни субекти твърдят, че са претърпели поради нарушаване на Правото на Съюза, може да се търси в случай, който във всичките си аспекти е свързан само с една държава-членка” – т. 39.
[22] Като се позовава на CJUE, 20. 3. 2014, Caixa d’Estalvis i Pensions de Barcelona, C‑139/12, т. 42 и цитираната там съдебна практика и на CJUE, 30. 6. 2016, Admiral Casinos & Entertainment, C‑464/15, т. 21 и цитираната там съдебна практика.
[23] Дълго време СЕО приемаше например, че „общностната уредба относно свободното движение на работници не се прилага спрямо работник, който никога не е упражнявал правото на свободно движение в рамките на Общността” – CJCE, 16. 12. 1992, Koua Poirrez, C-206/91, т. 12 и мн. др. По-късно обаче Съдът промени чувствително своята практика – и след като по делото CJCE (Голям състав), 20. 9. 2001, Grzelczyk, C-184/99, т. 31 обяви гражданството на ЕС (с всички съставляващи го права, вкл. – и то на първо място) – правото на свободно движение) за фундаментален статус на гражданите на ДЧ, по делата CJCE (Пленум), 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02 и CJCE (Пленум), 19. 10. 2004, Zhu et Chen, C-200/02, прогласи приложимост на режима на гражданството на ЕС (респ. на правото на свободно движение!) и по отношение на ситуации, наглед „изцяло вътрешни” за една ДЧ, ако неприлагането би лишило гражданин на ЕС от възможността да упражни свое основно право, гарантирано от съюзния правен ред.
[24] CJUE (Голям състав), 15. 11. 2016, Ullens de Schooten, C-268/15, т. 25, където Съдът отново припомня CJUE (Голям състав), 1. 6. 2010, Blanco Pérez et Chao Gómez, С‑570/07 и С‑571/07, т. 40 и цитираната там практика.
[25] Виж напр. CJUE, 18. 12. 2014, European Commission v. United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, C-640/13 – виж подробно нататък в т. 4). Виж и CJCE, 23. 4. 2009, VRB-VAB NV c/ Total Belgium et a., С-261 и 299/07, т. 61 и във връзка с CJCE, 7. 9 2006, Cordero Alonso, С-81/05, т. 29.
[26] СЕС изрично насочва към CJUE (Голям състав), 1. 6. 2010, Blanco Pérez et Chao, C‑570/07 и C‑571/07, т. 40; CJUE, 18. 7. 2013, Citroën Belux, C‑265/12, т. 33 и CJUE, 5. 12. 2013, Venturini, C‑159‑161/12, т. 25 и 26 (виж подробно по-горе).
[27] Т. 51, където СЕС напомня делото CJUE, 8. 5. 2013, Libert, C‑197/11 и C‑203/11, т. 35.
[28] СЕС припомня и CJUE (Голям състав), 1. 6. 2010, Blanco Pérez et Chao, C‑570/07 и C‑571/07, т. 40.
[29] Т. 52, където СЕС препраща към CJСE, 5. 12. 2000, Guimont, C‑448/98, т. 23; CJUE, 21. 6. 2012, Susisalo, C‑84/11, т. 20 и CJUE, 21. 3. 2013, Ordine degli Ingegneri di Verona e Provincia, C‑111/12, т. 35.
[30] Виж Conclusions Julianne Kokott, Eti et a., C-280/06 и Conclusions Nils Wahl, Venturini, C‑159-161/12.
[31] CJUE (Голям състав), 15. 11. 2016, Ullens de Schooten, C-268/15, т. 48 и диспозитив на решението: „Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че режимът на извъндоговорната отговорност на държава-членка за вреди, причинени в резултат от нарушение на това право, не се прилага при наличието на вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял поради това, че предвидена в чл. 49, чл. 56 или чл. 63 от ДФЕС основна свобода се нарушава с национална правна уредба, която се прилага еднакво към местните граждани и гражданите на други държави-членки, когато положението във всичките си аспекти е свързано само с една държава-членка, а същевременно между предмета или обстоятелствата на спора в главното производство и тези съюзни разпоредби няма никаква връзка”.
[32] CJCE (Голям състав), 11. 12. 2007, Eti et a., C-280/06, т. 22. Виж аналогично в CJСE, 17. 7. 1997, Leur-Bloem, C‑28/95, т. 32 или CJCE, 14. 12. 2006, Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C-217/05, т. 19.
[33] Още от CJСE, 26. 9. 1985, Thomasdünger, 166/84. Виж и CJСE, 17. 7. 1997, Leur-Bloem, C‑28/95, т. 25; CJСE, 17. 12. 1998, IP, C‑2/97, т. 59; CJСE, 14. 12. 2006, Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C‑217/05, т. 19; CJСE, 14. 3. 2013, Allianz Hungária Biztosító et a., C‑32/11, т. 17-23.
[34] CJCE, 18. 10. 1990, Dzodzî, C-297/88 и C-197/89, т. 36, 37 и 41, респ. ако „разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към съдържанието им” – CJUE, 21. 12. 2011, Cicala, C‑482/10, т. 17.
[35] CJСE, 5. 12. 2000, Guimont, C‑448/98.
[36] CJUE, 5. 12. 2013, Venturini, C‑159‑161/12, т. 46.
[37] CJСE, 17. 7. 1997, Leur-Bloem, C‑28/95, т. 25.
[38] CJСE, 11. 1. 2001, Kofisa Italia, C‑1/99, т. 30-32
[39] CJCE (Голям състав), 11. 12. 2007, Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato с/ Ente tabacchi italiani – ETI SpA et a. еt Philip Morris Products SA et a. c/ Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato et a., C-280/06, т. 21-22. СЕС изрично припомня CJCE, 18. 10. 1990, Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, т. 37; CJCE 17. 7. 1997, Leur-Bloem, C‑28/95, т. 32; CJCE, 11. 1. 2001, Kofisa Italia, C‑1/99, т. 32; CJCE, 29. 4. 2004, British American Tobacco, C‑222/01, т. 40, и CJCE, 16. 3. 2006, Poseidon Chartering, C‑3/04, т. 16. Виж също CJCE, 14. 12. 2006, Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio c/ Compañía Española de Petróleos SA, C-217/05, т. 19.
[40] CJUE, 31. 3. 2011, Аурубис България, C‑546/09. Заслужава да се отбележи, че макар делото да не е решено от Големия състав и в отклонение от практиката по немалко дела, това решение е преведено на всички официални езици на (ДЧ на) ЕС – очевидно заради разбирането за същественото му значение!
[41]В ключовата т. 23, където СЕС уточнява защо националните разпоредби „препращат към Правото на ЕС”: „…доколкото гласят, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък и съответно че този данък се внася в бюджета по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове”.
[42] Напълно аналогично произнасяне виждаме и в CJСE, 11. 1. 2001, Kofisa Italia, C‑1/99, т. 30-32.
[43] „…И по-специално на чл. 59, ал. 2 и на чл. 60, ал. 1 от Закона за ДДС, които препращат към митническото законодателство, доколкото гласят, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък и съответно че този данък се внася в бюджета по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.” – CJUE, 31. 3. 2011, Аурубис България, C‑546/09, т. 23.
[44] CJUE, 31. 3. 2011, Аурубис България, C‑546/09, т. 24, подчертаването в цитата е мое.
[45] СЕС сам посочва редица свои предходни решения: CJCE, 17. 7. 1997, Giloy, C‑130/95, т. 19-28; CJCE, 11. 10 2001, Adam, C‑267/99, т. 23-29; CJCE, 15. 1. 2002, Andersen og Jensen, C‑43/00, т. 15-19; CJCE, 16. 3. 2006 Poseidon Chartering, C‑3/04, т. 14-19 и CJUE, 21. 10. 2010, Eredics et Sápi, C‑205/09, т. 33.
[46] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Нежната диктатура на СЕО. Националните съдилища – безценният „необходим грешник” – в: Сборник Взаимоотношенията между националния съд и Съда на ЕС (двуезичен), УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, стр. 27-59, и в Атанас СЕМОВ, Съвременно международно правораздаване. Том ІІ. Съдът на Европейския съюз, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, стр. 42 и сл.
[47] CJUE, 31. 3. 2011, Аурубис България, C‑546/09, т. 25.
[48] Т. 26-34, а и по-нататък.
[49] CJUE, 31. 3. 2022, LB v Smetna palata na Republika Bulgaria (LB срещу Сметна палата на Република България),C-195/21. Заслужава си да отбележим, че преюдициалното запитване е отправено от районен съд (и то относително малък – Луковит) и с доста добро съдържание.
[50] Да отбележим ли, че И по това българско дело в СЕС няма становище на българското правителство? Или направо да /се/ запитаме защо българката държава – в лицето на своя орган за процесуално представителство пред СЕС, на който именно това (трябва да) му е работата – проспива почти всички важни дела в СЕС: не само заведени от или срещу друга ДЧ, но и заведени от българска юрисдикция?!
[51] „Normally fall outside its scope” (англ.), „échappent normalement à son champ d’application” (фр.) – но в българския превод крайно неангажиращото „обикновено”…
[52] Т. 33. И с аргумента, че „това позволява да се избегнат последващи различия в тълкуването и да се осигури еднакво третиране на тези положения и на положенията, попадащи в приложното поле на посочените разпоредби”. Потвърдено с позоваване на CJСE, 18. 10. 1990, Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, т. 36 и 37, CJUE, 5. 4. 2017, Borta, C‑298/15, т. 33 и 34 и CJUE, 10. 9. 2020, Tax-Fin-Lex, C‑367/19, т. 21.
[53] Т. 47.
[54] Тук и къде ли не в българския превод се използва нелепият русизъм „счита” – дали наистина вече масово се мисли, че „смятам” се отнася само за числа, докато „считам” изразява дълбок размисъл?!
[55] CJUE, 27. 10. 2022, „С. В.“ ООД, C‑485/21, т. 18.
[56] Т. 17, където припомня CJUE, 18. 11. 2021, A. S.A., C‑212/20, т. 36 и цитираната там практика и конкретно CJСE, 17. 7. 1997, Krüger, C‑334/95, т. 22 и 23.
[57] CJUE, 10. 11. 2022, ДЕЛТА СТРОЙ 2003, C‑203/21, т. 28: Виж и CJUE, 7. 7. 2022, Pensionsversicherungsanstalt (Периоди за гледане на малко дете в чужбина), C‑576/20, т. 35 и цитираната там предходна съдебна практика.
[58] CJUE (Голям състав), 15. 11. 2016, Ullens de Schooten, C-268/15, т. 53. Виж в този смисъл още CJUE, 14. 3. 2013, Allianz Hungária Biztosító, C‑32/11, т. 20.
[59] CJCE (Голям състав), 11. 12. 2007, Eti et a., C-280/06, т. 21.
[60] Виж също CJCE, 18. 10. 1990, Dzodzi, C-297/88 и C-197/89, т. 37; CJСE, 17. 7. 1997, Leur-Bloem, C‑28/95, т. 32; CJСE, 29. 4. 2004, British American Tobacco, C-222/01, т. 40 и съвсем наскоро CJUE, 5. 4. 2017, Borta, C‑298/15, т. 33 и 34 и CJUE, 10. 9. 2020, Tax-Fin-Lex, C‑367/19, т. 21.
[61] Виж делата CJCE (Пленум), 2. 10. 2003, Garcia Avello, C-148/02, т. 25 (съобразяване на националното право със Съюзното), но и CJUE, 12. 5. 2011 г., Runevič-Vardyn et Wardyn, C‑391/09 (зачитане на националната конституционна идентичност чрез неприлагане на съюзна правна норма).
[62] CJCE (Голям състав), 14. 2. 1995, Schumacker, C-279/93, т. 21.
[63] Т. 2 от диспозитива. В английската версия е дори по-категорично: съюзната норма „преклудира действието на приложимата вътрешна”: precluding a provision in the legislation of a Member State…
[64] Особена езикова формула: must none the less (англ.), n’en reste pas moins (фр.).
[65] Във френската версия е „dans le respect”, но в английската – по-ясно „in accordance with”.
[66] CJCE (Голям състав), 12. 7. 2005, Schempp, C‑403/03, т. 19 (в крайна сметка по това дело СЕС не установява противоречие с ПЕС на приложимата национална правна уредба). Виж същото в CJCE (Голям състав), 12. 12. 2002, De Groot, C‑385/00, т. 75.
[67] CJCE (Голям състав), 12. 9. 2006, Espagne с/ Royaume-Uni (Gibraltar), C‑145/04, т. 78.
[68] CJUE (Голям състав), 6. 10. 2015, Delvigne, С-650/13, т. 26
[69] Предмет на спора по същество е разпоредба на френския изборен кодекс във връзка с наказателния кодекс, който пък предвижда възможност лица, осъдени за тежко престъпление, с присъда да бъдат лишени от граждански права, вкл. активно и пасивно избирателно право (т. 8-13).
[70] Акт за избиране на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/EОВС, EИО, Eвратом на Съвета от 20 септември 1976 г., изменен с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни и 23 септември 2002 г., както и Директива 93/109 на Съвета от 6 декември 1993 година за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани.
[71] Като се позовава на своите решения по делата в решения CJСE (Голям състав), 12. 9. 2006, Espagne/ Royaume-Uni (Gibraltar), C‑145/04, т. 70 и 78 и CJСE (Голям състав), 12. 9. 2006, Eman et Sevinger, C‑300/04, т. 43 и 45.
[72] Т. 31, подчертаването навсякъде е мое.
[73] CJUE, 5. 10. 2010, McB, C-400/10 PPU, нека споменем, че това дело е гледано по реда на спешно преюдициално производство.
[74] Т. 52: „Съгласно § 2 от чл. 51 Хартата не разширява приложното поле на Правото на Съюза извън компетенциите на Съюза. …Така с оглед на Хартата Съдът трябва да тълкува Правото на Съюза в пределите на предоставената на последния компетентност” (т. 51), а „…Хартата трябва да се вземе предвид единствено за целите на тълкуването на (съюзната разпоредба, в случая регламента „Брюксел 2” ), без да се преценява самото национално право”.
Впрочем СЕС потвърждава (в т. 60) разбирането си за презумпция (макар несъмнено оборима – сезиран надлежно, Съдът винаги може да установи обратното) за съобразеност на съюзен правен акт с Хартата, доколкото в самия акт (мотивите) се съдържат изрични гаранции за това („…от съображение 33 от Регламент № 2201/2003 следва, че последният зачита основните права и спазва принципите на Хартата…”).
[75] Виж отново CJUE, 15. 9. 2011, Gueye et Salmerón Sánchez, C‑483/09 и C‑1/10, т. 69, и много знаково веднага след това в разгледаното CJUE (Голям състав), 21. 12. 2011, N. S., C-411/10 и 493/10.
[76] Напр. CJCE, 7. 1. 2004, KB, C-117/01, т. 30-34 и особено знаково в CJUE (Голям състав), 5. 6. 2018, Coman et a., C-673/16, т. 31 – виж подробно в Глава 16, особено за ключовото българско дело Панчарево!
[77] CJUE (Голям състав), 2. 3. 2010, Rottmann, C-135/08, т. 41: „обстоятелството, че дадена област е от компетентността на държавите-членки не означава, че в положения, които попадат в приложното поле на Правото на Съюза, съответните национални норми могат да не са в съответствие с това право”.
[78] CJCE, 28. 4. 1998, Kohll, C-158/96, т. 17 и 19.
[79] CJCE, 16. 5. 2006, Watts, C-372/04, т. 92.
[80] CJCE, 11. 9. 2007, Schwarz, C-76/05, т. 70; CJCE, 23. 10. 2007, Morgan, C-11/06, т. 24; CJCE, 11. 9. 2008, Commission с/ Allemagne, C-141/07, т. 23 и 25.
[81] CJCE (Голям състав), 14. 2. 1995, Schumacker, C-279/93, т. 21.
[82] CJUE, 11. 6. 2015, Berlington Hungary, C-98/14.
[83] Извън предмета на това изследване си струва да се вземе предвид, че СЕС потвърждава ясно, че „само националната юрисдикция може да определи предмета на въпросите, които възнамерява да постави на Съда” и Съдът не може да разглежда въпроси, поставени от който и да било другиго – дори поканените да представят свои заключения субекти (ДЧ и др.). Ако пък националната юрисдикция по-късно прецени, че възникват и нови въпроси (вкл. относно самото направено от СЕС тълкуване в отговор на първото запитване, както е посочвал друг път), тя следва отново да сезира Съда (с ново преюдициално запитване). СЕС припомня решенията CJСE, 3. 10. 1985, CBEM, 311/84, т. 10, CJUE (Голям състав), 24. 3. 1992, Syndesmos Melon tis Eleftheras Evangelikis Ekklisias, C‑381/89, т. 19 и CJUE (Голям състав), 12. 2. 2004, Slob, C‑236/02, т. 29.
[84] В българския превод нелепото „по въпроса”…
[85] В нашия превод „с точност”, като че за стрелба става дума…
[86] Т. 56. Съдът обаче подчертава, че „наложените от държавите-членки ограничения трябва да отговарят на условията, които произтичат от практиката на Съда относно тяхната пропорционалност, т. е. да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ. В този контекст следва да се напомни, че национално законодателство е в състояние да гарантира осъществяването на набелязаната цел само ако действително отговаря на грижата за съгласуваното и последователното ѝ постигане”.
[87] Т. 103 и 104. Аналогично в CJСE (Голям състав), 5. 3. 1996, Brasserie du pêcheur et Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, т. 51, CJСE (Голям състав), 24. 3. 2009, Danske Slagterier, C‑445/06, т. 20 и CJUE, 24. 11. 2011, Commission européenne с/ République italienne, C‑379/10, т. 40.
[88] Т. 108, където припомня разгледаното и тук решение CJСE (Голям състав), 26. 9. 2000, Unilever, C‑443/98, т. 51.
[89] Т. 115 и т. 7 от диспозитива.
[90] Т. 112, като в т. 113 СЕС препраща дори към решението по делото CJUE, 26. 2. 2013, Åkerberg Fransson, C‑617/10, подробно разгледано по-рано.
[91] Заслужава си впрочем да се отбележи, че макар това да е безусловен термин в доктрината, самият СЕС никога не го използва, а винаги предпочита по-безобидното „запазена компетентност”…
25
Коментирайте
I’m really happy I was can to improve insights from this great blog Lowe’s Names Quonta
„Падението Атанас Семов не е достигнало нивото на Георги Близнашки!“
Аз пък ще ви кажа следното – ако ги пробвате тези локуми на Семов по дело, нищо няма да сполучите – трябва да се позовете на конкретна норма от ПЕС, да обосновете приложимостта на ПЕС, и да имате практика на СЕС – иначе такива далечни релации, като Семовите, не вървят …после се жалвайте че не се прилага ПЕС по вашето дело, или че няма Преюдициално запитване на Семов или на Арменския поп – файда йок
Анализите са много добри, проблемът е, че всеки абзац едва ли не трябва да го четеш с поглед към съответното решение на СЕС, иначе е трудно разбираемо и смилаемо.
ПЕС: Политики на Европейския съюз
Като цяло още преди десетина години за себе си установих, че идеята е ЕС да заграби изцяло държавния суверенитет на страните-членки и без ясни критерии да се меси и решава въпроси, които са от чисто вътрешно държавно естество. Защото косвено винаги могат да се съчинят причини за намеса и напоследък го виждаме всеки ден.
и всякакви други либерастки абревиатури, аре у лево…
Блестящ както винаги!
Интересен и полвзен анализ.
Правото на ЕС не дава никакви реални права на индивидуалния ищец, вкл. отказ за Преюдициално запитване, нищо не следва – това е система, чрез която ЕС контролира ДЧ, но когато му хареса, в полза най-вече на западни фирми и граждани.
Да преписваш от решения на СЕС е човешко, да преписваш от мнения на генерални адвокати е божествено!
Статията достатъчно подробно анализира с примери простичкия факт, че „Правото на ЕС не е това, което беше“ в университета и като всеки един орган на власт СЕС прави всичко възможно да разшири с практиката си правомощията, предоставени с Договорите. В тази бележка под линия: „Тук и къде ли не в българския превод се използва нелепият русизъм „счита” – дали наистина вече масово се мисли, че „смятам” се отнася само за числа, докато „считам” изразява дълбок размисъл?!“ Неуместно възмущение от страна на франкофон, който би дал мило и драго да задръсти българския език с любимия му език на Волер и Юго,… Покажи целия коментар »
Думата „считам“ означава според българския речник „поддържам мнение“, „твърдя“ и това се ползва със същото значение и от децата в основното училище. https://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC Не е лошо първо да се учи български език, а после да се коленичи пред поредния чужд господар. Иначе от години целта на ЕС и в частност на СЕС е да се разшири единоначалието и централното управление на всички държави – членки, като се организира в Брюксел, а от там -. зад океана, че така най-лесно се дърпат конците. Още по-лесно става, когато няма ясни и точни принципи на границите, до които се простира Правото на ЕС.… Покажи целия коментар »
Самият финал на статията с поставения въпрос за непрестанното завземане на изключителна компетентност от ЕС, чрез СЕС и ПЕС, говори достатъчно. И да, трябва да се мотивират обстойно, когато навлизат в запазени територии на суверенните държави, които формират съюза. Не може така тихомълком и със съдебна практика да се навлиза в изключителната компетентност на държавите-членки. Тези въпроси ще се поставят все по-остро и ако сега са по казуси леко от типа „селска чест“, после може и да са по по-сериозни въпроси
Поздравления за анализа!
Върху много неща може да се замисли човек над тези размишления това!
Ало – ПП и ДБ, допитвайте се до хора, като Семов, ако искате някаква реална промяна на съдебната ни система, а не само ала бала приказки
Не им изнася обаче.
Семов е чудесен преподавател, но какво разбира според Вас от съдебна система?
Живата енциклопедия по право.
Поздравявам Атанас Семов. Нямам какво друго да кажа.
Колкото повече чета, разбирам, че работата е – точно си решил, че ти се е изяснило и СЕС ти казва – гледай си работата, нищо не разбираш 🙂 Хубава седмица на всички
Според мен трябва да приемем, че ПЕС е във всичко, стига да го търсиш и същевременно от предишни публикации на Семов ми направи впечатление, че голо позоваване на ХОПЕС се санкционира от СЕС и не разглеждат преюдициалното запитване.
СЕС е като мършояд, който яде труповете на държавите членки при всяка удобна възможност и дори изключителната им компететност не може да спре освирепелия звяр да разкъсва с острите нокти на правото на ЕС части от техния национален суверенитет.
Материалите на проф. Семов са страхотни, но е крайно време да научи, че държава членка се пише отделно, а не полуслято, т.е. с тире. Правилото е много просто – когато се членува първата дума (държавата членка), тире няма. Същата тежка грешка се допуска и при изписването на къща музей. Обратно, министър-председателят е с тире.