Дни след промените в Конституцията
Първи районен съдия сезира КС – за премахването на възможността за брак преди пълнолетие
Разпоредбите от Семейния кодекс, чиято отмяна е атакувана в КС
чл. 6, ал. 2 По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
ал. 3 Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
ал. 4 С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.“
Елена Динева-Илиева от Софийския районен съд (СРС) е първият първоинстанционен съдия, който сезира Конституционния съд (КС) след промените в основния закон, които дават тази възможност на всички съдии.
След измененията в Конституцията чл. 150, ал. 2 от нея предвижда: „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд“.
Искането на съдия Динева-Илиева (пълния текст на определението ѝ виж тук) е за обявяване за противоконституционна на отмяната на ал. 2, 3 и 4 от чл. 6 на Семейния кодекс (СК). Въпросните разпоредби уреждаха възможността по изключение и след разрешение на районния съд навършилите 16 години да сключат брак (какво предвиждаха виж в карето).
Те бяха отменени с последните изменения в СК (всички промени в кодекса виж тук) и не съществуват в правния мир от 22 декември 2023 г. Предложението да бъде премахната възможността навършилите 16 години да сключват брак след разрешение на съда е на три депутатки от ГЕРБ – Деница Сачева, Илиана Жекова и Екатерина Захариева. Те подробно се мотивират, че ранните бракове са форма на насилие над детето и сочат, че Комитетът на ООН за правата на детето настоява България да премахне възможността по изключение да се сключва брак преди настъпване на пълнолетие, дават и подробна статистика за ранните бракове и раждания (с мотивите им можете да се запознаете тук).
Конкретното дело, заради което съдия Динева-Илиева сезира КС, е по искането на 16-годишно момиче да ѝ се разреши се омъжи за 20-годишен мъж. Двамата живеят заедно, а през ноември 2023 г. им се ражда дъщеря и непълнолетната майка изтъква, че двамата искат заедно да отглеждат детето си.
Делото по искането ѝ е образувано в СРС на 17 ноември 2023 г., т.е. повече от месец преди отмяната на разпоредбите от СК, които ѝ дават възможност да поиска от съда разрешение да сключи брак. Първото заседание е насрочено на 30 януари 2024 г.
„Така пред настоящия съдебен състав стои въпросът дали може да продължи производството пред себе си, тъй като то вече е започнало, проведено е и едно съдебно заседание по делото, а междувременно законът, позволяващ съдът да даде разрешение за сключване на брак от непълнолетни, е отменен. Освен това, за разлика от делата за осиновяване, за които в §§ 37 – 38 от ЗИДСК (ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) изрично е посочено по кой процесуален ред следва да се развиват, за делата за разрешаване на сключване на брак, разпоредба липсва“, пише съдия Динева-Илиева до КС.
Тя напомня, че според преобладаващата практика, доколкото става въпрос за предпоставка за образуване на съдебно производство, това води до извод, че е отменена процесуалноправна норма и новият закон се прилага към висящи съдебни производства към датата на влизането му в сила.
„Поради това и доколкото съгласно първото изречение от втория абзац на Решение №3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд, ако отмяната на чл. 6, ал. 2 и 3 СК бъде обявена за противоконституционна, то висящият пред Софийския районен съд съдебен процес ще трябва да се реши по същество, а не да се прекрати. Това означава, че настоящият съд следва да приложи по делото закон – разпоредбата на § 1 ЗИДСК (ДВ, бр.106/22.12.2023 г.), който смята за противоконституционен, и следва да се образува дело пред Конституционния съд“, сочи районната съдийка.
Пред Конституционния съд тя излага аргументите си защо отмяната на чл. 6, ал. 2,3 и 4 СК е противоконституционна.
Първият е неспазване на законодателната процедура – отмяната е предложена между първо и второ четене на промените в СК и на практика е гласувана само един път, а не два пъти, както изисква Конституцията. Като съдия Динева-Илиева сочи, че така не е недопуснат никакъв публичен дебат по предложения, които засягат основни права на гражданите.
Аргументът за липсата на уредба за заварените случаи
Вторият аргумент на районната съдийка за противоконституционност на премахването на чл. 6, ал. 2,3 и 4 СК е пряко свързан с конкретната хипотеза, пред която е изправена самата тя – на вече образувано дело по искане за разрешение за сключване на брак, което към 22 декември 2023 г. все още е висящо. В искането се изтъква, че е налице нарушение на принципа на правовата държава, тъй като атакуваният закон не предвижда особен режим за тези висящи случаи, а така се засяга правната сигурност.
„Конституционният съд нееднократно е приемал (вж. последните абзаци от мотивите на Решение № 3/24.02.2022 г. по конст. дело № 16/2021 г. и цитираната там съдебна практика), че когато със закон се отнемат или съществено се променят условията за упражняване на предоставени с Конституцията права, не следва това да се случва по заварени отношения. В настоящия случай законодателят съществено променя една от предпоставките за сключване на граждански брак – брачната възраст. Доколкото правото на брак е уредено изрично в чл. 46, ал. 1 от Конституцията, то е едно от гарантираните в Конституцията права с особена закрила. В случая на лица, които са имали право да поискат от районния съд разрешение за встъпване в брак и се е развило вече част от това производство, законодателят отнема възможността да сключат такъв брак и напълно изключва ефекта на това производство и извършените до момента правни действия. Това нарушава принципа на правната сигурност на лицата, които до 22.12.2023 г. са подали искане до съда да им разреши да встъпят в брак след навършване на 16-годишна възраст“, пише съдия Динева-Илиева.
Аргументите в защита на отменената възможност за брак преди пълнолетие
В искането се сочи, че премахването на чл. 6, ал. 2, 3 и 4 СК нарушава правото на личен живот и чл. 47, ал. 1 от Конституцията, който предвижда, че „отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“. Т.е. това са принципните аргументи в него за противоконституционност на промяната в СК, които излизат извън конкретната хипотеза с липсата на уредба за висящите дела за разрешение за брак
„…отмяната на възможността за сключване на брак преди навършване на пълнолетие засяга един важен комплекс от права, които уредбата на чл. 6, ал. 2-3 СК беше призвана да охранява“, заявява районната съдийка.
Тя напомня, че основната причина за разрешаване на брак на ненавършили пълнолетие винаги е била бременността на желаещата да се омъжи. „Това е и една от основните цели на уредбата, въведена още при нейното създаване (вж. Венедиков, П. Коментар на Наредбата-закон за брака. Второ изд. С., 2022, с. 23 – 24) – тъй като половата зрялост и възможността за раждане настъпват преди предвидената възраст за сключване на брак, макар и целта на закона е встъпващият в брак да има достатъчна зрялост, за да вземе това решение, ако е налице бременност, в интерес на детето е родителите му да са в брак. Поради това, доколкото установяването на бащинство извън брака е поставено в зависимост от волята на бащата, която може да се промени от узнаването за бременността до раждането на детето, разрешението за брак в тези случаи има важно значение за установяване на произхода“, посочва Динева-Илиева в искането си.
Като заявява, че именно така се гарантира и защитата, дадена в полза на децата от чл. 47, ал. 1 от Конституцията – тяхното право да бъдат възпитавани и от двамата си родители.
„С отмяната на тази възможност се затруднява установяването на биологичния произход на децата, родени от непълнолетни, а едно ненавършило пълнолетие лице се поставя от законодателя в тежкото положение да трябва да отглежда дете и да трябва да води редица съдебни процеси, за да установява бащинство на евентуално отричащия баща, и да официализира отношенията по отглеждане на детето в нарочен процес по чл. 127 СК, вместо да сключи брак“, заключава районният съдия.
И напомня, че на 16 години приключва задължителното образование и непълнолетният може да започне самостоятелно да води живота си, освен това със същата възраст е свързано и настъпването на дееспособността по трудовото право. „Така се оказва, че един непълнолетен, който може да има собствено домакинство, да работи сам и да се издържа, не може да официализира връзката си с човека, с когото живее, като по този начин, доколкото българският закон не предвижда алтернативни форми на официализиране на интимна връзка освен брака, се нарушава и правото на защита на личния живот по чл. 32, ал. 1, изр. първо от Конституцията, което включва и позитивни задължения на държавата“, пише съдия Динева-Илиева.
За значението на първото искане на районен съдия до КС
Отправеното запитване има значение, което отива извън конкретния казус и поставя фундаментални въпроси за конституционното правосъдие.
Пред КС на преден план по това производство ще стои въпросът можел ли и длъжен ли е съдът по конкретно дело да приложи пряко Конституцията. Той поставя конституционната юрисдикция пред възможността и предизвикателството да доразвие и разгледа концепцията за прякото приложение на Конституцията с оглед конкретните факти като задължение на съда по конкретното дело. През годините „Лекс“ е публикувал съжденията на конституционни съдии по него (интервю с Константин Пенчев, доклад на Красимир Влахов и становище на Атанас Семов можете да си припомните тук, тук и тук).
Следва да се припомни и решението на КС по к.д. № 9/2019 г., с което се прие, че принципът на върховенството на Конституцията се обезпечава както от разпоредби и механизми, предвидени в самата нея, така и от процесуалните закони, прилагани от съдилищата. Ето какво заяви КС: „Законовата разпоредба, чието съответствие с Основния закон е оспорено, се намира в латентно състояние. Нейната конституционосъобразност или се потвърждава с решение на Конституционния съд, или се прогласява несъответствието ѝ с Конституцията, като в последната хипотеза тя става неприложима в съответствие с правилото на чл. 151, ал. 2 от Основния закон. За да се гарантира правната сигурност и върховенството на Конституцията, като се намали възможността на един оспорен закон да поражда правни последици до произнасянето на Конституционния съд, чл. 150, ал. 2 от нея задължава при контрола по конкретен повод, предизвикан от състав на ВКС или ВАС, преди да се внесе въпросът в Конституционния съд, производството по делото да бъде спряно. Това означава, че върховен съд, който счита, че приложима по висящото пред него дело законова норма не съответства на Конституцията, не може да извършва каквито и да е съдопроизводствени действия, докато Конституционният съд не реши въпроса за нейната конституционосъобразност. От своя страна, отделните процесуални закони обезпечават върховенството на Конституцията, като изрично предвиждат спиране на производствата пред всички по степен съдилища, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон (чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и в административното съдебно производство). В производството пред държавната администрация по издаването на индивидуални и общи административни актове важи аналогично основание за спиране на производството пред административния орган (чл. 54, ал. 1, т. 4 и чл. 74 АПК). Спирането в този случай е независимо от това кой от оправомощените субекти по чл. 150 от Конституцията е оспорил даден закон пред Конституционния съд, за да упражни той контрол за конституционосъобразност (абстрактен или по конкретен повод). Спирането на административното и съдебното производство е процесуален институт, който е предвиден в случаите, когато се налага да бъде решен преюдициален въпрос. В случаите на спиране на производства (съдебни и административни) при допуснат от Конституционния съд контрол за конституционосъобразност на закон се цели обезпечаване на върховенството на Конституцията, като не се допусне до произнасянето на Съда да бъде приложена разпоредба, която би могла да бъде обявена за несъответна на Основния закон“. (повече за решението на КС можете да си припомните тук).
В тази връзка вторият въпрос, който предстои да намери решение в практиката на КС, е как се отнася задължението за пряко приложение на Конституцията с възможността да се сезира КС за противоконституционност на закона и каква е разликата в правомощията на съда по делото и КС и силата на решенията им (статия на Анастас Пунев за ефекта от изменението на чл. 150, ал. 2 от Конституцията виж тук).
Предвид конкретния казус, заради който е сезиран КС – с неуредените заварени производства след отмяната на чл. 6, ал. 2,3, и 4 СК, би следвало в производството пред конституционната юрисдикция да се постави и въпросът за конформното тълкуване на атакуваната от районния съдия разпоредба. И дали една разпоредба може да е противоконституционна при определени факти, но извън това да съответства на Конституцията и да се прилага във всички останали хипотези. Както и как да действа съдът, ако стигне до такъв извод – дали да дава конформното тълкуване само в мотивите си или следва да го направи в диспозитива на акта си.
Пример за решение на КС, в което той даде критерии и принципи, от които да се ръководят съдилищата при прилагането на конкретни законови разпоредби, които отказа да „отмени“ (в случая става дума за такива от Семейния кодекс), е това по к.д.№ 3 от 2022 г. (виж тук). Комплицираността на въпроса с конформното тълкуване пък ясно се вижда в особеното мнение на Красимир Влахов по същото дело (виж тук).
47
Коментирайте
Знам. Занимавам се с медицинска статистика. В САЩ вече 10% от родените по подобен начин (доста заможни, за да си го позволят), със клетки на майката са с вродени неврологични паталогии. След 36 години при менакре на 12 без бременност, завършила с живо раждане, вероятността от паталогии расте с около 2,2% на година. И при мъжете възрастта е от значение след 35 години. В същото време паталогиите при бебета от майки над 15 години са под 0,1%, освен в някои селскостопански райони. Този закон за пълно активно безправие до 18 години има своята история, но като всеки закон, ако не… Покажи целия коментар »
Пак са привеждали в съответствие законите ни с тази в Норвегия. Все пак, интересно, кое е по-вредно: раждане на 45 години от самотна жена, осеменяване ин витро, със 8% вероятност за генетична болест и с операция, при това когато детето навърши 18 майката е вече пенсионер, или раждане на бебе от 16 годишна майка келнерка и 20 годишен баща монтьор и студент.
Изобщо, кой пази закона? Обществото или неговите девиации?
Може пък колегата да цели именно раздвижване на подчерепното вещество в НС и да разчита, че с изтъкване на проблемите за родените или заченати деца от непълнолетни, някой все ще се сети, че трябва да се направят промени на промените. Няма да е прецедент в последното НС.
Извинете,допуснах грешка!Не е ЗААН, вярното е ЗНА(Закон за нормативните актове).
Анонимен -абе някой от тук пишещите юристи,да си спомня как действа правната норма? Защото в ЗАН пише,че тя действа занапред във времето и няма действие назад във времето, освен ако в преходните и заключителните разпоредби не е из
рично упоменато друго.Така,че съдийката може да разгледа делото по нормативната уредба към момента на неговото завеждане.
Добре, хубаво, да се пита. Но едно не ми е ясно. След като решенията на КС нямали възстановително действие, дори и ЗИДСК да бъде приет за противоконституционен, на коя разпоредба ще се позове съдията, за да ожени влюбените?
По старото тълкуване имаше.
Да не би законотворците да смятат, че като се забрани брака между непълнолетни ще се реши проблема с раждаемостта и съвместното съжителство между такива лица! Е няма да се реши. Просто едни деца, заченати и родени от неъплнолетни няма да могат да се отглеждат от двама родители. Това в интерес на кого е?
С узаконяването на педофилията ще се развържат вече легално ръцете на педофилите! А това не бива да се допуска!
Това, че има правонарушители и че държавата често не ги гони и нехае за това, не е оправдание поведението им да се признава за законно.
Да беше побързала да го реши преди промените, като й е толкова жал за хората…..
Вие вероятно не сте юрист, а общественик – активен потрпебител.
Така де, но брачен съдия е отдавна диагноза. Диви мъжемразки без връзка с действителността и правото!
Обосновката на колегата не е свързана с определен пол, а с право на конкретна група лица. Май някой е прочел само първите 2 реда на статията, а се чувства подтиснат и неудовлетворен от жените, постигноли повече от него.
Не съм автора на мнението, на което отговоряш, но следва да кажем: -99 процента от бракоразводните съдии са жени. Редно е тази материя половината съдии да са мъже. -При развод-мъжът, само защото е мъж се приема за виновник, насилник, разбивач на семейството*. -При развод мъжът получава затворнически режим да вижда децата си-обикновено 1 път на две седмици, и 20 дни през лятото а в пакет с децата върви и жилището. Дори и мъжът да не е собственик, а жилището да е на родителите му. Дори и мъжът да не е виновен за развода. Като песен на сигнал „Без вина виновен“-само… Покажи целия коментар »
В статията се говори за разрешение за сключване на брак, а не за развод. Вие наистина имате тежък дефицит на самочувствие! За ваше сведение във всяка материя жените – съдии са повече от мъжете, не защото са по-умни или по-злобни, по-мотивирани за израстване, а защото са по-работни, по-организирани, по-оперативни и по-здраво стъпили на земята.
Няма нужда да хвалите жените с неща, които не са верни, или най-малкото не са присъщи на всички жени. Това с по-работните от десетилетия съм го виждал в 2-5% от жените, останалите са по кафетата, сладките приказки, плетките и сплетните. Това с по-оперативните досега не съм го срещал ни у една жена, дано край Вас да са други. По-страхливи – да, да го кажем по-предпазливи. Ще питат колкото се може повече хора, най-вече началника си, та да размажат отговорността.
Можеш да се запознаеш с това, което Фроид пише по темата. Например в политнекоректната му -по днешните разбирания книга, от 1925г „Някои психически последици от анатомичната разлика между половете““ също в книгата Неврозите . Фроид традиционно се занимава с проблемите на „истеричната жена“. Тъй като е политнекоректно, от гледна точка на днешната ситуация можеш сама да намериш какво Фроид пише за жените, и какъв им е проблема, и защо сd осъзнато или не истерично недоволни … И какви са според Фроид жените, които се занимават с нетипични социални роли… Мога да напиша, но все пак трябва и да се чете,… Покажи целия коментар »
Проблемът не е в това, че повечето са жени. Проблемът е в това, че повечето от тях са деца на разведени родители, а една част и на неразведени но враждуващи помежду си родители. Те имат психологическа нагласа да мразят бащите си – това е под влияние на обидена им от живота майка, която използва детето си като оръдие на отмъщението. Все повече стават хората, които не знаят що е баща. 3 като станат съдии започват да отмъщават на всички мъже, които виждат в тази социална роля. Не съм юрист и съм жена, намирам за крайно несправедливо да се приема, че… Покажи целия коментар »
Е, не! За какво е статията, за какъв анализ и статистика става въпрос в тези мнения!
Отмяната на който и да било текст от СК или от друг закон, не може да бъде противоконституционна.
Наличието на празнота не е измежду правомощията на КС, доколкото той не може да създава норми, а само ги тълкува, не може да указва и на Народното събрание какво да приеме.
А, наред с това, и съмнението на съдията дали нормите са процесуални или материални, поставя въпроса защо е съдия?
Искането вероятно ще остане без разглеждане
Ако се беше случила индивидуалната конституционна жалба, бях готов да оспоря, неизчерпателно: -Привилегиите на инсталираните в съдебната система за 20 заплати при напускане или пенсиониране, и безотчетните пари за дрехи, неплащането на осигуровки. Противоречи на конституционната забрана за забрана за привилегиите. -Привилегията по закона за адвокатурата за освобождаване от изпит, докато други трябва да ходят на изпит. Изпит-или за всички, вклч и за вече вписаните, или за никой. – Текстът в наказателното законодателство, прокурорът може да забрани на другите страни да разгласяват данни от наказателния процес, но такава забрана няма за самия прокурор. Прокурорът може да забрани, но адвокатът не… Покажи целия коментар »
Тази зейнала дупка преди пълнолетие трябва да бъде регламентирана веднъж завинаги категорично със задължително образование до 18г., с което да е обвързано и започването на работа и сключването на граждански брак. Всяко отклонение да е обвързано с институционална намеса. Така двойния стандарт „културна особеност“ ще бъде заличен.
Трудовия стаж натрупан преди завършено образование, задочното обучение докато работи държавна службица със или без средно образование, майчинсто при малолетие или непълнолетие и др. бюджетни благини за сметка на нормалните хора.
Поставям актуална статия за недостигащия стаж на пенсионерите. Болшинството хора с недостигащ стаж са висшисти изплюти от системата. В другата крайност, обаче са тези с никаква калификация или изкаран няколко месечен курс в последствие, но със стаж. Айде някой да каже къде е справедливостта от това да се образоваш, квалифицираш и търсиш реализация на професията си, а неграмотния без основно или средно образование да има в повече трудов стаж.
https://blitz.bg/ikonomika/fatalni-2-godini-noi-s-goreshchi-razkritiya-za-bdeshchite-pensioneri_news995612.html
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.
СК предвижда 16 годишен да припознае дете.Не виждам къде е проблема ,ако фокуса на питането е за уреждане статуса на новороденото.
Проблемът е,че е обществено непримливо госпожица да роди дете.
Това не говори добре и за нея, и за детето.
Деца, родени от госпожици, знаеш ли как се наричат?
16 годишния ще сключи брак, и проблемът на госпожицата е решен.
Не мога да разбера повечето коментиращи. Нали целта на изменението беше именно да се даде тази възможност за сезиране. Намирам питането на колегата за напълно резонно, а дали в крайна сметка е основателно – ясно е,че КС ще преценява. Ама защо била първа? Ами браво,че е първа! Мисля,че това изменение дава на всички ни възможност да мислим и по-широко поле на действие, без да се осланяме сляпо и автоматично на нескопосано написани законови разпоредби. Редно е да има повече такива запитвания,защото законодателството ни в последните години е … неописуемо. Интересно е сега дали КС ще измени правилника си и ще… Покажи целия коментар »
Поставянето на такъв въпрос води към други изводи, най-вече свързани с липса на правна мисъл
ако не правите разлика между употреба и злоупотреба, няма как да разберете коментиращите. то и сега дращят преюдициални запитвания до СЕС за щяло и нещяло, та вече и КС да затрупват с каквото им скимне. да си отворят учебниците по предметите, които уж са учили, ли…? да знаят законите и да могат да ги разберат ли? а-а-а, не! по-добре да питаме старшите за всичко.
НЕ Е ВЯРНО! Целта на изменението беше въвеждането на ИНДИВИДУАЛНАТА КОНСТИТУЦИОННА ЖАЛБА. Тихомълком, и в нарушение на обещаното от депутаториумът, при подмяна на първоначалния текст беше отнета индивидуалната конституционна жалба, и вместо това внесен текст ,че всеки съд може да сезира. Не бяха това идеите на конституционната реформа за индивидуалната жалба. Основната поанта, заметена на 18 декември -в последния момент беше всеки гражданин да може да сезира КС. Първото сезиране трябваше да бъде направено от гражданин, а не от съдия-тоест лице във властта. Това беше идеята на текстът на чл 150 ал 7 от проекта, текст, в последния момент изчезнал-по… Покажи целия коментар »
Да видят какво стана в Испания след аналогични промени. И къде отидоха бебетата. Защото макар че дума не обелват, точно за тях става дума.
Момче, чували сме, ама как да го пробваме, като жена ти твърди, че без хапче се справям по добре от теб и приятелите ти, дето вземате това хапче.
Да така е
Чакай сега, той и онзи ненормалния Радев ще почне да сезира за щяло и нещяло
Под давление на кремълския ни президент ли?
Абе чувахме за този аналог, пробвахме го с майка ти, тя остана доволна
Това е жестока каша
Сега ще се захапят за гушите
Простотия
Нали разбирате, че това касае предимно ромите?
А да не би да касае износа на новородени за осиновяване? Пък били и роми като основна част. Но най-апетитни може би няма да са бебетата роми, а бебетата на някои овластени. Защото с последните могат да държат съответния родител и дядовци и баби.
Пу-пу първа! Не си е изяснила за себе си дали нормата е материална или процесуалноправна с оглед действието на отмяната (вероятно очаква КС да каже), ама бързо, бързо да не пусне някой друг жалба за нещо, че иначе няма да станв известна, ако не е първа.
Айде, започнаха питанията до КС, нека хаосът започне сега.
Е как не. Ще ни надуват главите с това
„отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“
отговорността за всички действия на непълнолетната бременна по конституцията е на нейните родители. съответно бъдещата баба да се оправя с внучето, щом като не е възпитала щерка си. но да й се спрат всякакви социални помощи за щерката и да й се плаща само за внучето. щерката-майка да ходи да работи.
Да
Ясно е че богатия никога няма да разбере бедния. Но в случая с изменението на закона не става дума за пари, каквито може би и не се искат от тези младежи, а става дума за възможността де се отнеме детето от родителите му и да се даде на други. А бащата да се осъди и да не може да претендира за бащинство. Всъщност става дума за бебето, не за родителите. Родените извън закона няма да имат право на родителите си. Интересно ако ромите знаеха какво им крои ГЕРБ, дали щяха да гласуват за тях? Макар че май Възраждане могат и… Покажи целия коментар »
По темата
-
Новата редакция на чл. 150, ал. 2 от Конституцията – крачка напред на ръба на пропастта
-
Непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията и практиката на съдилищата
-
След еволюцията идва ли и революция в практиката на Конституционния съд
-
Съдиите трябва да си спомнят, че могат да прилагат пряко Конституцията
Ти па, 45-годишна! Те на 35 вече са отписали възможността за деца и семейство заменяйки ги с телефон и куче…