Ново тълкувателно решение: При цесия арбитражната клауза следва вземането
„Арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключени между прехвърлителя и длъжника“. Това прие Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Освен това в него върховните съдии постановиха, че не се изисква изрично овластяване за включване на арбитражно споразумение в договор, а е достатъчно да е налице упълномощаване за сключването на самия договор.
Точната формулировка на този втори диспозитив на тълкувателното решение гласи: „За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение“.
Въпросите, по които днес се произнесе Търговската колегия, бяха поставени пред нея от Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Той установи противоречива практика на ВКС за това дали при прехвърляне на вземане то преминава към новия кредитор и с клаузата за разрешаване на спор при неизпълнение на задълженията по договора от арбитражен съд („Лекс“ е представял мотивите за различните виждания, можете да си ги припомните тук).
В тълкувателното решение Търговската колегия напомня, че съгласно чл. 99, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при цесия върху приобретателя преминава прехвърлимото материално право заедно с принадлежностите му, ако не е уговорено противното. Т.е. наред с вземането, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, цесионерът придобива и правото на защита на прехвърленото му материално право.
„Въпреки прогласената в закона самостоятелност на арбитражното споразумение, арбитражното споразумение е зависимо от прехвърленото право, чиято защита осигурява. Задължителна предпоставка за сключване на арбитражното споразумение е наличието на материално правоотношение, по което да е възникнал или може да възникне спор. Доколкото в резултат на арбитражното споразумение се десезира държавният съд – чл. 8, ал. 1 ЗМТА, и се възлага на арбитража да разреши спора, свързан с вземането – предмет на цесията, това споразумение обслужва вземането и способства за неговата реализация“, посочват върховните съдии.
И заявяват: „Макар да притежава характеристиката на самостоятелен процесуален договор, арбитражното споразумение следва да бъде прието за принадлежност на прехвърленото материално право“.
В тълкувателното решение се подчертава, че изброяването на принадлежностите към вземането в чл. 99, ал. 2 ЗЗД не е изчерпателно, прави се аналогия с разрешението в ТР №2/2019 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС за правото на иск по чл. 135 ЗЗД при цесия и се стига до извода, че арбитражното споразумение има качеството на принадлежност.
„В обективното национално право не съществува разпоредба, която да ограничава прехвърлянето на арбитражната клауза или да въвежда допълнителни изисквания за прехвърлянето ѝ, неспазването на които би могло да бъде основание да се приеме, че при договора за цесия арбитражната клауза не се прехвърля. Напротив, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД принадлежностите към вземането преминават върху новия кредитор, освен ако не е уговорено противното. В същия смисъл е и международната арбитражна практика, в която се приема постановката, че арбитражната клауза се прехвърля заедно с материалния договор, освен ако с договора е изключено такова прехвърляне“, заявява ВКС.
Той посочва, че принципът, че договор между две лица не може нито да ползва, нито да вреди на трето (res inter alios acta), не е основателен аргумент за отричане на качеството на арбитражната клауза на принадлежност към прехвърляемото материално право. „Както уговорените между страните по материалноправния договор обезпечения преминават към цесионера, без да е необходимо той да ги учредява наново, така преминава и арбитражната клауза към цесионера поради акцесорния си характер спрямо вземането. C цедиране на вземането се променя единствено личността на кредитора, но изборът на арбитраж не се прави с оглед личността на кредитора intuitu personae, а с оглед доверието в конкретно избрания арбитраж и предпочитането му като способ за осъществяване на процесуалноправна защита“, пишат върховните съдии.
В решението се допълва, че не е изключено именно арбитражната клауза да е ключова за интереса на цесионера да придобие вземането. И се подчертава, че принципно смяната на кредитора не поставя длъжника в по-тежко положение, а преминаването при цесия на уговорките, свързани с разрешаването на спорове, постигнати между първоначалните страни по договора, гарантира предвидимост в отношенията между съконтрахентите.
По втория въпрос в тълкувателно дело – дали се изисква изрично упълномощаване за сключване на арбитражно споразумение, ВКС посочва, че няма правна норма, която да поставя такова изискване за валидността и за пораждане на правните последици на сключена от пълномощник арбитражна клауза.
„Разпоредбите на чл. 19 ГПК и на чл. 7 ЗМТА, които уреждат арбитражното споразумение като предпоставка за подведомственост на спора на арбитражните съдилища, за компетентността на арбитражния орган и за стабилитета на арбитражното решение, както и останалите разпоредби на ЗМТА, не предвиждат за сключване на арбитражно споразумение от пълномощник да е необходимо изрично пълномощно“, пишат върховните съдии. Те допълват, че становището, че за сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично овластяване, изцяло съответства на постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
„Арбитражното споразумение не може да се квалифицира като разпоредително процесуално действие и съответно за него да се приложи по аналогия режимът на упълномощаването за извършването на такъв вид действия, уреден в чл. 34, ал. 3 ГПК, съгласно който упълномощаването следва да е изрично. Арбитражното споразумение не съдържа отказ от правото на иск, защото, сключвайки го, страните не се отказват от правото си да получат решение по възникналия между тях правен спор“, заявява ВКС. Като напомня, че в зависимост от степента на доверие на упълномощителя към неговия представител, той може изрично да изключи от обема на представителната му власт сключването на арбитражно споразумение.
„Налице са достатъчно законово уредени защитни механизми, гарантиращи, че интересът на упълномощителя ще бъде съхранен, а не застрашен, ако той не е изрично посочил, че овластява своя пълномощник да сключи арбитражно споразумение. Такива надеждни защитни механизми са уредени в чл. 38 и чл. 40 ЗЗД, които целят именно да бъде защитен представляваният от евентуална злоупотреба с доверието му, извършена от пълномощника, било като се договаря сам със себе си, било като се сговаря с трето лице във вреда на представлявания“, се посочва още в тълкувателното решение.
23
Коментирайте
Чyвали сте за подобрената формyла на Bиагpa, кoято е 3 пъти по-eфективнa и напълно бeзопаcна на всяка възpаст, както и лекyва мъжки зaболявaния и пoдмлaдява. Аз лично го опитax и сега го препоръчвам на вcички. Ето какво пишaт за нея:– https://do.my/bluestone
А добрутро. Само ВКС имаше спор за цесията и арбитражната клауза.
Поредното обгрижване на арбитражните разбойници – пирон в ковчега на правораздаването!
Председателят на колегията има дебели като Библията връзки с един от големите арбитражи. Не ни мотайте с дребни негодни като Божанов.
Ми, избраха по-лесния вариант да разглеждат арбитражната клауза като акцесорно право, така че не съм учуден от изхода на делото.
Въпрос – при цесия така решиха. Какво става при суброгация Ex lege в правата на удовлетворения кредитор. Новият кредитор, който по силата на закона има вземане срещу длъжника обвързан ли е от арбитражната клауза? Според решението им по-скоро да.
Или по-скоро не, ако се приеме позицията на проф. Русчев., защото при суброгацията има погасяване на едно вземане и възникването на две нови групи права – регресно (основното „новирано“ самостоятелно задължение, между различни лица) и суброгационни права, обхващащи САМО обезпеченията, но не и принадлежностите, модалитетите и прочие: „В този смисъл „непълният погасителен ефект“ на суброгацията не означава продължаване на правото на кредитора в лицето на изпълнилото трето лице, „преживяване“ на кредиторовото вземане. Такова „преживяване“ е налице само по отношение на обезпечителните права, учредени в полза на кредитора, преминаването им по силата на фактическия състав, предвиден в чл. 74 ЗЗД (и… Покажи целия коментар »
Доста бързо реагираха този път.
Браво!
Добре е, е няма нужда от изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение.
Дано това да даде по-бърз ход на процесите.
Напълно очаквано решение.
Приятно е. Да
Много радваща новина.
Да се надяваме, пе това ще отпуши процесите
Чакайте Радев и Възраждане с про кремълските си депутати, дето ходят на спявки в Москва да овладеят държавата. Ще видите правова държава на кукуво лято
Върши се разбота в полза на обществото
Добре е
Пак идиотщини
Ти си идиота… ходи си чети пак лекциите че ти липсват основни познания по процес и облигационно право.
Е, определено облекчава
Става по-лесно
Егаси и сложността и труда за нещо от векове доказано и елементарно!