Давност заличи рекордната глоба от 5 млн. лв. за НАП за големия теч на данни
Националната агенция за приходите (НАП) окончателно се спаси от плащането на рекордната глоба от 5,1 млн. лева, която ѝ беше наложена след големия теч на лични данни от 15 юли 2019 г.
Това стана, след като Административният съд София-град (АССГ) отмени решението на Софийския районен съд (СРС) от есента на миналата година и прекрати делото поради изтекла давност.
Както „Лекс“ писа наскоро, НАП поиска от съда да прекрати делото заради изтеклата абсолютна давност. От агенцията се позоваха на тълкувателното постановление на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и на Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС), с което през 2015 г. беше прието, че чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс (пълния текст на тълкувателното постановление виж тук). Т.е. за обстоятелствата, изключващи отговорността, в производството по ЗАНН се прилагат разпоредбите на НК.
Това означава, че в случая ще се приложи чл. 81, ал. 3 от НК, според който независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 НК, а имено три години. Така давността, която изключва налагането на имуществена санкция по ЗАНН, е 4 години и половина, което означава, че е изтекла на 15 януари 2024 г.
От протокола от заседанието стана ясно, че представителят на КЗЛД твърди, че давността изтича на 15 юли 2024 г. Т.е. че давността е 5 години, а не 4 години и половина, но в него не са посочени аргументите на комисията за това. Както е известно, в задължителната си практика (пълния текст на тълкувателното решение виж тук) ВАС приема, че за имуществените санкции т. нар. изпълнителна давност не е като за глобите, а е 5 години, тъй като се прилага разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Въпросът за нея обаче може да бъде поставен едва когато е налице влязло в сила наказателно постановление, каквото в случая със санкцията на НАП не е налице.
Решението на АССГ още не е публикувано, но от съда съобщиха, че мотивите са свързани с изтичане на абсолютната погасителна давност, която според състава е четири години и половина.
„Съдът намира, че обжалваното решение, с което е потвърдено процесното наказателно постановление, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него, трябва да бъде постановено друго, с което се отмени наказателното постановление и прекрати административнонаказателното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест“, съобщиха от АССГ.
Рекордната глоба на НАП беше наложена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) още през август 2019 г., но НАП я обжалва пред СРС, който едва в края на миналата година реши изцяло да потвърди наказателното постановление. В решението на СРС се казваше, че едно от основните нарушения на сигурността на данните в НАП е, че е използван HTTP протокол за връзка, вместо сигурен HTTPS протокол. Относно размера на глобата съдът написа, че тя е минимална, като отбеляза, че би я завишил, но няма това право и подчерта, че няма и никакви основания да я намали, а още по-малко да приеме случая за маловажен и да не наложи такава.
За колосалното изтичане на данни в НАП се разбра на 16 юли 2019 г., когато до медии бяха изпратени имейли от „анонимен руски хакер“, който се самообявяваше за автор на атаката в приходната агенция. В последствие за атаката обвинение в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група с користна цел получиха собственикът на „Тад груп“ Иван Тодоров, служителят във фирмата Кристиян Бойков и търговският директор Георги Янков, който пък е сочен за подбудител, заедно с Тодоров. Делото беше внесено в градския съд в началото на миналата година, но два пъти вече беше връщано на прокуратурата и още не е започнало по същество.
Пред ВАС е висящо производството, по което НАП оспорва акта за установяване на административно нарушение с констатациите на КЗЛД, въз основа на които беше наложена рекордната глоба и бяха издадени 20 разпореждания. По това дело в началото на миналата година АССГ потвърди почти всички разпореждания на КЗЛД и прие, че НАП е можела да предотврати изтичането на данните за над 6 млн. граждани и юридически лица. Делото беше обявено за решаване в края на миналата година.
49
Коментирайте
Някой разполага ли със самия акт от делото пред САС ?
ДПС честити на адвокат Илка Петкова Свещеният месец Рамадан и и пожелава все така да работи за Евро-Атлантическите идеи и Демокрацията в страната и ЕВропа!
Жалко.
За НАП има давност ,за обикновения човек няма.
Мислите, че ще ни надхитрите. Много се лъжите. НАП е вечна и е над всички граждани.
И над майка ти!
Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението; 2. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти; § 29. (В сила от 24.03.2020 г.) До отмяната на извънредното положение: 1. срокът по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс… Покажи целия коментар »
Да, но от Постановлението от 2015г. излиза, че в срока за наказателно преследване (1.5 *3 години) влиза не само административното производство, включващо установяване и налагане на санкция, каквото в общи линии е уредено в чл.34 от ЗАНН, ами са пришили чл.81 от НК, защото им трябва да попълнят празнината с „абсолютната погасителна давност“, което ппц не е лошо, ама наказателното преследване по НК не приключва с окончателен акт, подлежащ на изпълнение, а трябва задължително произнасяне и на съд – иманентна задължителна част от производството по „наказателното преследване“, за разлика от ЗАНН – там наказателното постановление е самостоятелно изпълним акт, ако… Покажи целия коментар »
Редакция:
„ама досъдебната част от наказателното преследване не приключва с окончателен акт, подлежащ на изпълнение…“
Е, ако не се прилага давност по НК в някакъв момент, вкл. при осъществявана съдебен контрол, излиза че преследването за административните нарушения нещо като да не се изключва по давност в този и следващите ни седем животи, което е допустимо само за престъпления против мира и човечеството. Да се изключи срокът на съдебен контрол от давността / да спира, да не се вкл/ в принципен аспект, когато се решава въпрос за отговорност, а не спорим за вземане, било то публично или частно, май не е много удачно.При отговорността „не всичко е пари, приятелю“, както пее Лили Иванова.Много доводи за и… Покажи целия коментар »
Да, наясно съм и затова казах, че Постановлението от 2015 г. е нескопосана кръпкa, с която се допълва некадърно закона – компромисите с правото имат дългосрочни ефекти.
От известната до този момент информация излиза, че съдът е предпочел Постановлението от 2015г., с което е закърпват празнотите в нормативната уредба с голямата губерка (щото видите ли бланкетната разпоредба на чл. 11 от ЗАНН препращала към давностните срокове, въпреки, че в мотивите е изрично диференцирано освобождаването от наказателна отговорност и отпадане на правомощието на държавата да образува санкционно производство срещу извършителя по чл.34 от ЗАНН) пред тълкувателното решение на ВАС, насочено специално към имуществените санкции и тяхното третиране като публично задължение с различна правно същност и режим от глобите, респективно давностните срокове са събирането им – не по чл.82… Покажи целия коментар »
Мисля, че е крайно време да започнат да се организират специални изпити под формата на социални експерименти/тестове за действащи магистрати, които да проверяват общото им ниво на „правосъзнание“, т.е. твърдата непоклатима убеденост, издигната в принцип в тяхната ценностна система, че те трябва да живеят и работят според установените правила, а не да търсят начин да ги заобиколят за едното кариерно развитие, използвайки юридическата си квалификация, защото ако нямат изначално заложен вътрешен императив да съблюдават стриктно норматива, отнасяйки се с дължимата грижа в личен план, не може да се очаква да вършат същото и в професионален план. На такива хора и… Покажи целия коментар »
Гръмни се бро.
ТАД груп изнесе личните данни на много хора на показ. И видите ли, виновен бил този, дето не опазил данните. Все едно за атентата срещу кулите в САЩ да съдят охраната им…
Съдете крадците, уважаеми съдии. Хм, „уважаеми“…
Thanks a bunch for writing and sharing this article. It was an excellent read and sparked some interesting discussions https://ncedcloud.fun/
Съдът защо не се е сетил,че по време на ковида-давността спира да тече. Важи и за публичните задължения-дори и към абсолютната даност се добавят тези 69 дни, по силата на извънредното ковид законодателство, касаещо давността. Тези 69 дни все едно ги няма, и се добавят. Важи и за абсолютната давност, именно по силата на извънредното ковид законодателство. Извънредното ковид законодателство ще се яви като лекс специалист, а общия закон е за абсолютната 10 годишна давност, тоест специалният закон ще се прилбожи, и тези 69 дни се добавят. Тоест неотчитането на тези 69 дни, води до това,че НАП е бонифициран от… Покажи целия коментар »
Не се добавят тези дни от ковида към абсолютната давност.
Давността, за която става дума, е т. нар. давност за преследване (чл. 81 и 81 от НК), а не давност за изпълнение (чл. 82 от НК) на вече наложено (с влязло в сила НП/решение на съда) наказание глоба. Така че аналогията е неуместна.
КЗЛД е длъжна да предяви иск пред съда, срещу съда за бавното правосъдие, довело до издавностяване на глобата. Ако съдът не се самоосъди, КЗЛД е длъжна да сезира Страсбург.
В добавка-има и административен механизъм , в ЗСВ, за искане на обезщетение за бавно правосъдие. КЗЛД е повече от длъжна да пробва да получи това обезщетение, а при неуспех-да заведе в съда дело срещу съда, а при съдебен неуспех-да заведе дело в Страсбург.
Не сте юрист, вали?
Ако сте, ще да сте учили с т.нар. йористи, коиго сега „творят“ право в НС.
Не може да изкарвате наяве всичко, което Ви щукне в ума.
Аргумент ад хоминем
Това бе целта на моткането, все пак.
Освен това глобата нищо не означава – от бюджета в бюджета.
Важно беше да се установят и накажат лично виновните. Но те пак са нечии хора и няма как.
Друг дрън
Имуществена санкция от бюджета в бюджета. Страхотен ефект за Комисията и за НАП.
Цялата история беше чукане на отворена врата. Личните данни не са защитени и всички го знаят.
Съдът май е пропуснал да сметне спирането на давността през пандемията през 2020 г. за 69 дни, на което спиране именно НАП се позовават по данъчните дела.
Колега, какво спиране при абсолютна давност?
Колега, съгласен съм, но по данъчни дела адм.съдилища продължават абсолютната давност с тези 69 дни. Явно има значение спрямо кого се прилага спирането на абсолютнота давност.
Не е така.
Ако говорим за абсолютна давност, няма спиране. Обезсмисля си институтът.
По силата на закона , в т.ч. всяка даност се удължава с 69 дни, или там някъде, по време на пандемията. Дали важи или не за абсолютната давност-това трябваше да се обсъди в мотивите подробно.. КЗЛД сети ли се да подсети съда, а дори и да не е -съдът сам трябва да знае закона.
Не се добавят тези твърдяни 69 дни към абсолютната давност
И какво те греят 70 дни, дори и да се приеме, че с тях давността се спира? Това е давност за изпълнението, не за търсене на отговорност. Докато се заведе изпълнително дело и тя изтекла.
Отделно от това абсолютната давност е различна от обикновената погасителна. Тя е „независимо спиранията и прекъсванията“ на общата.
Ужас
Тези 5 милиона не са нищо за всички пострадали. По около 1 лв. Обаче можеше поне символично да има правосъдие за гражданите. Явно и то ни е отнето
Че то има граждани завели искове. Даже има хора ,да получат по 500 лв обезщетение. За гражданско дело давността дали е изтекла или не се сети сам…
Някой очаквал ли е НАП да се лиши с лека ръка от цели 5 мил?
Те не се лишават.от едната бюджетна сметка в другата и пак в централния бюджет където МФ отново ще ги предостави на НАП.т.е.поне чисто морален характер щеше да има глобата. А защо производството пред СРС се е бавило толкова много и защо АССГ не го е насрочило спешно за да не допусне осуетяване отговорността,както правят много състави в този същия съд, е енигма…
Делото е насрочено от АССГ незабавно- в по- кратък от месечен срок. В СРС е стояло четири години.
А Вие откъде знаете, че забавянето е било в АССГ? Колко спешно да се насрочи? Имате ли идея кога е постъпило там и кога е насочено?
„Рекордната глоба на НАП беше наложена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) още през август 2019 г., но НАП я обжалва пред СРС, който едва в края на миналата година реши изцяло да потвърди наказателното постановление.“ – – – АССГ няма нищо общо с моткането в случая. То си е в районен съд.
Щом говорите за „моткане“, значи имате конкретна информация какво се е случило по делото, така ли?.
Поредния бълхар, който е протакъл достатъчно.
Не сме се и съмнявали в резултата
Пак измислиха начин. Еййййййй значиии
Браво. Отървахте се от даването на пари. Нали това беше целта? В „полза“ на хората
НАП пари не връща!
Да благодарим за бързото правосъдие и нека следим кариерното развитие на магистрата от СРС, който заслужава похвала затова, че, отделяйки особено много време, с иьключително обстоятелственото си и аргументирано решение застана на страната на онеправданите данъкоплатци.
Нямам представа бавил ли се е СРС или не, но обективно погледнато шансът едно такова дело да приключи окончателно в рамките на давността не е много голям, предвид обема от доказателства и доказателствени средства необходим за установяване на такъв вид администрстивно нарушение. Тая давност е адекватна за КАТ-аджийски глоби.
Такъв точно вид нарушение,при това с наличие на преюдициално заключение на СЕС(по питане от ВАС) се пише точно за два дни.фактите засягат много хора но са напълно еднотипни. Те са отдавна установени и признати даже публично от НАП.Нищо особено няма за установяване,камо ли с много доказателствени средства…
Колега, запознат ли сте с делата, които се водят пред различните съдилища във връзка с теча на лични данни?
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Да живее българския съд… Закривааайййй