КС ще се произнесе за отричането със закон на маловажни нарушения на пътя
Единодушно е отказано тълкуване дали юридическите лица носят наказателната отговорност
Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искането за противоконституционна да бъде обявена забраната нарушение на пътя да бъде прието за маловажен случай и да „мине“ без наказание, а само с писмено предупреждение. Тя беше атакувана пред него от районния съдия от Пловдив Георги Гетов.
Правилото, което той оспори, е уредено в чл. 189з от Закона за движението по пътищата, който гласи: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. В чл. 28 от ЗАНН е регламентиран т. нар. маловажен случай на административно нарушение. То съществува в ЗДвП от 23 декември 2021 г.
Срещу допускането на делото е гласувала само Десислава Атанасова (пълния текст на определението виж тук).
Причината съдия Гетов да се обърне към КС е оспорено пред РС-Пловдив наказателно постановление, с което на шофьор е наложена глоба от 200 лв. и му се отнема книжката за шест месеца. Нарушението на мъжа е, че е хванат зад волана на автомобил с транзитни табели два дни след като е изтекло разрешението за тях.
Защитата му изтъква, че случаят е маловажен, т.е. би следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, но съгласно чл. 189з ЗДвП това е недопустимо.
Пред КС съдия Гетов сочи, че чл. 28 от ЗАНН се прилага за охрана на справедливостта в изключителни случаи, когато има съществено разминаване между обществената опасност на деянието и дееца при формално допуснато съставомерно деяние спрямо типичните случаи на такъв вид нарушения.
И изтъква, че изключването на маловажния случай за всички нарушения по ЗДвП „се приема за несъразмерно ограничение на основни конституционни права на административнонаказателно отговорните лица“. „…общо формулираната забрана по чл. 189з от ЗДвП, изключваща възможността да се преценяват особеностите на всеки отделен случай, според настоящия състав е непропорционална и представлява неоправдано ограничение както на правото на достъп до съд, гарантирано с чл. 31, ал. 4 от КРБ, така и на правото на защита по чл. 56 от КРБ – в случая са засегнати правата на административнонаказателно отговорните лица“, заявява съдията от РС-Пловдив (повече за искането му виж тук).
КС няма да тълкува Конституцията за наказателната отговорност на юридическите лица
КС единодушно отклони искането на служебното правителство да отговори с тълкувателно решение на въпроса: „Разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията на Република България предвиждат ли, че единствено физическо лице е наказателноотговорно, и в случай на положителен отговор – дали това, че само физическо лице е наказателноотговорно, представлява основен принцип на българското право?“.
Служебният кабинет отправи искането си до КС заради препоръка за отговорността на юридическите лица от доклад за България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL). В края на октомври 2023 г. страната ни беше включена в т.нар. „сив списък“ на държавите, които подлежат на „засилено наблюдение“ от Групата за финансово действие (FATF). Така България се присъедини към 22 други юрисдикции в този списък, които имат „стратегически недостатъци в техните режими за борба срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия“.
MONEYVAL пък посочи в доклад, че наказателните санкции за физически лица действат възпиращо, но системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална. И изтъкна като проблем, че в България няма корпоративна наказателна отговорност (повече виж тук).
КС отклонява искането, като сочи, че то самото не само не съдържа доводи за наличие на неяснота и възможност за повече от един отговор относно смисъла на конституционните разпоредби, а дори напротив: съдържа доводи за невъзможност за различни тълкувания в контекста на поставения въпрос.
„Изложеното в искането показва ясно, че дори за неговия вносител не съществува неяснота и тълкуване е необходимо само „с оглед на изпълнение на препоръка относно отговорността на юридическите лица от Доклада за Република България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета на Съвета на Европа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL)..“, обясняват конституционните съдии.
А що се отнася до възможността за законодателно уреждане на наказателна отговорност на юридическите лица, КС заявява, че не може чрез тълкуване да решава въпроси, които са правомощие на Народното събрание (пълния текст на определението виж тук).
25
Коментирайте
Изненада – ОМ от Деса Атанасова!
1. Напълно очаквано и заслужено е допускането по първия въпрос за маловажността, така че е хубаво някои съдии от СРС със спагетени чудовища в главите да си вземат поука как се процедира в подобни спорни ситуации, а не да се правят на герои с нестандартните си противозаконни произнасяния. Иначе Деса Поетеса започва да се еманципира от мнозинството, нали е важни да изглежда, че има мнение. 2. Досежно второто питане – също няма изненади, защото, както нееднократно съм споменавал КС не обича да се бута между шамарите и затова мълчи мъдро по щикотливи теми, а конкретно по този би цитирал свой… Покажи целия коментар »
Тази разпоредба оттече…
Тази разпоредба в ЗДвП наистина на пръв поглед е малко странна, но това съвсем не означава, че е противоконституционна. Този съдия със същата логика може да каже и че извършителите на едни групи престъпления са засегнати, защото за тях не се допуска приложение на чл.78а НК, например. Това не е толкова нетипичен законодателен похват. Също така, дори не смятам, че поводът за искането касае маловажен случай. Сроковете са, за да се спазват. И как ще се определи до колко дни след изтичането е маловажен случай и от кой ден не е? Пак един ден ще направи разликата накрая. А това… Покажи целия коментар »
Хайде да не се правим на три и половина – в НК има чл. 9, ал. 2, ама ЗДвП е по-строг от наказателния кодекс. Разпоредбата е абсурдна и трябва да си ходи.
Колега, бъркате нещата. Чл. 9, ал. 2 от НК изключва престъпния характер на деянието, съответно чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН изключва характера на деянието като административно нарушение, т. е. чл. 9, ал. 2 от НК намира приложение и за административните нарушения по ЗАНН. При чл. 28 от ЗАНН деянието си остава административно нарушение, просто деецът не се наказва, а само се предупреждава.
Компенсирате липсата на каквито и да било аргументи с минуси.
В НК има чл. 9, ал. 2, но той не касае маловажност, а малозначителност. Има съществена разлика между двете. И понеже престъпленията са обичайно по-укорими деяния, при тях маловажността може да е от значение единствено като смекчаващо обстоятелство, в изрично предвидените в особената част на НК случаи, докато общото положение в ЗАНН е, че при адм. нарушения тя изключва наказуемостта. С този член в ЗДвП се дава една завишена закрила на обществените отношения по транспорта, точно така както с изрична разпоредба в НК е изключено освобождаването от наказателна отговорност за престъпления против личността например. Не коментирам дали е оправдано това… Покажи целия коментар »
>>> С този член в ЗДвП се дава една завишена закрила на обществените отношения по транспорта
Разбира се неслагането на предпазен колан също е обществено опасно до такава степен, че обществото живее в шок и трепет, ако някой закъснее с 1-2 секунди.
В ЗДвП има сериозни нарушения, има и много плява, поради което меренето им с един аршин е проблем. Със същия успех можете да се приравнят обидата и убийството, и да някой да пледира отпаднето на маловажността от НК.
„…се приема за несъразмерно ограничение на основни конституционни права на административнонаказателно отговорните лица…“ – Кое е основното право – да се вършат нарушения на пътя ли?
Правото на справедлив процес и съразмерно наказание вече са противоконституционни ли? То и наличието на нарушения е половинчата мярка, направо да се приравнят административните нарушения на престъпления и за всичко да се дават по 10-20 години строг тъмничен режим без право на помилване. Ще заживеем в ЕС като в късния СССР.
Справедливият процес е процесуална категория, а не материална. За какво съразмерно наказание говорим, когато при прилагане на чл. 28 от ЗАНН липсва наказание?
“Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение”
Патицата пак се е проявила или по-скоро въобще не е разбрала за какво става въпрос!
Е, какво да очакваме от това решение
Време е за чудесни новини, а?
Чудесноо
Напълно съм съгласна, че системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална.
Е, как така нарушение на пътя да бъде прието за маловажен случай и да „мине“ без наказание?
Пълен абсурд!
Пълна тъпотия
После се избиваме по пътя и по носините правят интервю и питат защо така става
Решението ще е интересно.
И дългоочаквано. 🙂
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Въпросът е „Може ли да се изключи по цял закон възможността да се преценяват особеностите на всеки отделен случай, това е въпросът“.Защото ….животът е по-скоро шарен, а не сив, да речем, като нямам предвид политически шарен:). Може ли да няма ни диференциация по тежест за един вид нарушения, ни индивидуализация.Понеже в доста админ.закони,вкл.здвп , като тази тенденция зловещо се засилва, санкциите са в абсол.размер.Няма от до, няма маловажен случай, ще е ли съответно винаги възмездието на прегрешението? По НК пише що е маловажно, но се прилага когато в особ.част има такъв текст.А кога няма, би било смекчаващо.А когато санкциите по… Покажи целия коментар »