КС ще се произнесе за отричането със закон на маловажни нарушения на пътя
Единодушно е отказано тълкуване дали юридическите лица носят наказателната отговорност
Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане искането за противоконституционна да бъде обявена забраната нарушение на пътя да бъде прието за маловажен случай и да „мине“ без наказание, а само с писмено предупреждение. Тя беше атакувана пред него от районния съдия от Пловдив Георги Гетов.
Правилото, което той оспори, е уредено в чл. 189з от Закона за движението по пътищата, който гласи: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. В чл. 28 от ЗАНН е регламентиран т. нар. маловажен случай на административно нарушение. То съществува в ЗДвП от 23 декември 2021 г.
Срещу допускането на делото е гласувала само Десислава Атанасова (пълния текст на определението виж тук).
Причината съдия Гетов да се обърне към КС е оспорено пред РС-Пловдив наказателно постановление, с което на шофьор е наложена глоба от 200 лв. и му се отнема книжката за шест месеца. Нарушението на мъжа е, че е хванат зад волана на автомобил с транзитни табели два дни след като е изтекло разрешението за тях.
Защитата му изтъква, че случаят е маловажен, т.е. би следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, но съгласно чл. 189з ЗДвП това е недопустимо.
Пред КС съдия Гетов сочи, че чл. 28 от ЗАНН се прилага за охрана на справедливостта в изключителни случаи, когато има съществено разминаване между обществената опасност на деянието и дееца при формално допуснато съставомерно деяние спрямо типичните случаи на такъв вид нарушения.
И изтъква, че изключването на маловажния случай за всички нарушения по ЗДвП „се приема за несъразмерно ограничение на основни конституционни права на административнонаказателно отговорните лица“. „…общо формулираната забрана по чл. 189з от ЗДвП, изключваща възможността да се преценяват особеностите на всеки отделен случай, според настоящия състав е непропорционална и представлява неоправдано ограничение както на правото на достъп до съд, гарантирано с чл. 31, ал. 4 от КРБ, така и на правото на защита по чл. 56 от КРБ – в случая са засегнати правата на административнонаказателно отговорните лица“, заявява съдията от РС-Пловдив (повече за искането му виж тук).
КС няма да тълкува Конституцията за наказателната отговорност на юридическите лица
КС единодушно отклони искането на служебното правителство да отговори с тълкувателно решение на въпроса: „Разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията на Република България предвиждат ли, че единствено физическо лице е наказателноотговорно, и в случай на положителен отговор – дали това, че само физическо лице е наказателноотговорно, представлява основен принцип на българското право?“.
Служебният кабинет отправи искането си до КС заради препоръка за отговорността на юридическите лица от доклад за България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL). В края на октомври 2023 г. страната ни беше включена в т.нар. „сив списък“ на държавите, които подлежат на „засилено наблюдение“ от Групата за финансово действие (FATF). Така България се присъедини към 22 други юрисдикции в този списък, които имат „стратегически недостатъци в техните режими за борба срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия“.
MONEYVAL пък посочи в доклад, че наказателните санкции за физически лица действат възпиращо, но системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална. И изтъкна като проблем, че в България няма корпоративна наказателна отговорност (повече виж тук).
КС отклонява искането, като сочи, че то самото не само не съдържа доводи за наличие на неяснота и възможност за повече от един отговор относно смисъла на конституционните разпоредби, а дори напротив: съдържа доводи за невъзможност за различни тълкувания в контекста на поставения въпрос.
„Изложеното в искането показва ясно, че дори за неговия вносител не съществува неяснота и тълкуване е необходимо само „с оглед на изпълнение на препоръка относно отговорността на юридическите лица от Доклада за Република България от Петия кръг на взаимни оценки на Комитета на Съвета на Европа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL)..“, обясняват конституционните съдии.
А що се отнася до възможността за законодателно уреждане на наказателна отговорност на юридическите лица, КС заявява, че не може чрез тълкуване да решава въпроси, които са правомощие на Народното събрание (пълния текст на определението виж тук).
16
Коментирайте
Хайде да не се правим на три и половина – в НК има чл. 9, ал. 2, ама ЗДвП е по-строг от наказателния кодекс. Разпоредбата е абсурдна и трябва да си ходи.
ГАРАHТИРАHO: Зa 21 дни щe пpaвитe жecтoк CEKC като пopнoзвeзда – ще увeличите тpайно пeниcа си със 7 см и ще започнете да получавате еpeкция за 3 секунди и твъpдa кaто cтомaнa, кoлкoтo дълго иcкaте!–- https://cia.sh/stilmen
„…се приема за несъразмерно ограничение на основни конституционни права на административнонаказателно отговорните лица…“ – Кое е основното право – да се вършат нарушения на пътя ли?
“Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение”
Патицата пак се е проявила или по-скоро въобще не е разбрала за какво става въпрос!
Е, какво да очакваме от това решение
Време е за чудесни новини, а?
Чудесноо
Напълно съм съгласна, че системата от допълнителни глоби не е достатъчно пропорционална.
Е, как така нарушение на пътя да бъде прието за маловажен случай и да „мине“ без наказание?
Пълен абсурд!
Пълна тъпотия
После се избиваме по пътя и по носините правят интервю и питат защо така става
Решението ще е интересно.
И дългоочаквано. 🙂
Тази разпоредба в ЗДвП наистина на пръв поглед е малко странна, но това съвсем не означава, че е противоконституционна. Този съдия със същата логика може да каже и че извършителите на едни групи престъпления са засегнати, защото за тях не се допуска приложение на чл.78а НК, например. Това не е толкова нетипичен законодателен похват. Също така, дори не смятам, че поводът за искането касае маловажен случай. Сроковете са, за да се спазват. И как ще се определи до колко дни след изтичането е маловажен случай и от кой ден не е? Пак един ден ще направи разликата накрая. А това… Покажи целия коментар »