Мотивите на съда
Императивът „съдът отнема“ или защо СРС приложи пряко Конституцията по делото на Нойзи
Из Наказателния кодекс
„Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие“. Това гласи чл. 5, ал. 2 от Конституцията, който в първата си алинея сочи, че тя е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
За 33 години действие на Конституцията обаче прякото ѝ приложение от съдилищата остава екзотика („Лекс“ е публикувал анализи по въпроса на конституционния съдия Красимир Влахов, виж тук, на доц. Златимир Орсов, виж тук и на адвокат Михаил Екимджиев, виж тук), затова, когато преди три месеца Софийският районен съд (СРС) се позова на противоречие с основния закон и отказа да приложи разпоредба на Наказателния кодекс (НК), това привлече вниманието на юристите.
Мотивите (пълния им текст виж тук) на районния съдия бяха публикувани днес от СРС и „Лекс“ представя аргументите, с които той прие, че няма да отнеме колата на пиян шофьор, въпреки изричната разпоредба в Наказателния кодекс.
Шумният случай на Нойзи
Шофьорът е Ивайло Цветков-Нойзи, който беше хванат да кара пиян на 17 ноември 2023 г. Той беше спрян за проверка на Околовръстния път, докато се движил с автомобила си БМВ от Симеоновско шосе към бул. „България“. Дрегерът отчел 2.2 промила алкохол, а кръвният тест показал още по-висока концентрация на алкохол в кръвта му – 2.52 промила.
Цветков беше задържан за 24 часа, впоследствие му беше определена гаранция от 15 000 лева, която след обжалване беше намалена от съда на 3000 лева.
През февруари 2024 г. Софийската районна прокуратура внесе делото в съда, като Цветков беше обвинен за шофиране в пияно състояние – чл. 343б, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание от 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лева.
Същевременно от 8 август 2023 г. са в сила промени в НК, с които беше създадена нова ал. 5 в същата разпоредба и беше предвидено: „В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“.
На 18 март 2024 г. Ивайло Цветков сключи споразумение с прокуратурата, като се призна за виновен и беше осъден на 10 месеца условно с тригодишен изпитателен срок и беше лишен от правото на управлява автомобил за година и два месеца.
Така се стигна до предложението на прокуратурата спрямо Нойзи да бъде приложен чл. 343, ал. 5 НК, т.е. съдът да отнеме колата, с която е шофирал пиян, в полза на държавата.
На 6 юни 2024 г. съдията от СРС Мирослав Петров обаче отказа да го уважи и разпореди БМВ-то да бъде върнато на Цветков.
Отклоняване от обективната реалност – колата от предмет става средство
В мотивите си съдия Петров анализира новата разпоредба в детайли. Първо прави неуспешен опит от мотивите, изложени от законодателя, да установи идеята му за приемането ѝ и след това се заема с граматическото и логическото ѝ тълкуване.
Специално се спира на израза в нея „моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението“. И констатира: „Императивното изискване за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, представлява своеобразно отклонение от утвърденото в доктрината и съдебната практика разбиране, че превозните средства при престъпленията по транспорта представляват техен предмет, тъй като са иманентна част от обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност в страната, а не външно средство, което да е предназначено или послужило за тяхното засягане“.
Съдията напомня разликата между средство и предмет на престъплението, ясно разяснена в тълкувателната практика на Върховния съд от десетилетия (ТР № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г., ОСНК на ВС и ТР № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/1976 г., ОСНК на ВС) и смисъла на думата „послужило“ (служи, бива използвано, употребено в определен случай, за определена цел) и стига до следното заключение: „…в конкретния случай нормотворецът съзнателно се е отклонил от обективната реалност като е предвидил, че моторните превозни средства при посегателствата по чл. 343б, ал. 1-4 НК вместо предмет, представляват средство на престъплението, за да обезпечи тяхното отнемане в полза на държавата“.
Но този подход в наказателното право не е нов и не той е проблемът в разпоредбата.
Как със „съдът отнема“ законодателят изгуби баланса
„Необходимо е да се отбележи, че съдилищата в страната не са оторизирани да извършват контрол относно целесъобразността на възприетия от националния представителен орган в лицето на Народното събрание подход на фингиране, но тяхно задължение е да преценят дали предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК императивно отнемане на „средството на престъплението“ съответства на Конституцията на Република България, както и на правото на Европейския съюз, от чиято общност българската държава е неизменна част“. С това напомняне съдия Петров се заема да приложи спрямо чл. 343б, ал. 5 НК установения в практиката на Конституционния съд и на съдилищата в Страсбург и Люксембург тест за пропорционалност, когато се ограничават основни права на гражданите.
Той има четири етапа:
- преценка за същността на засегнатото право и дали неговото ограничение е предвидено в закон;
- преценка дали ограничението на дадено основно право преследва легитимна цел;
- преценка дали ограничението на правото е необходимо и дали е избран съразмерен способ за постигане на целта;
- преценка дали е осигурен баланс между конкуриращите се права.
На първия етап от теста, съдията не установява проблем, тъй като засегнатото в случая право на частна собственост не е абсолютно и може да бъде ограничавано, а в случая това станало със закон.
Макар Народното събрание да не е изложило ясно целта си, за да въведе отнемането на колите на пияните шофьори, съдия Петров заявява, че тя може да бъде изведена от „мащабния транспортен травматизъм през последните няколко десетилетия, предизвикан от водачи под влияние на алкохол и наркотични вещества и намерението за неговото минимизиране с оглед опазването на живота и здравето на гражданите като основни и неотменими лични блага“. Т.е. и на втория етап от теста не се установява проблем.
„Налице е и третият изискуем критерий, имайки предвид, че евентуалното отнемане на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК поначало представлява необходима ограничителна мярка на правото на собственост при противодействието на подобен род престъпни посегателства и е съразмерно на преследваната цел, като този подход не е прецедент, а е възприет от редица европейски държави като Италия, Австрия, Дания и др.“, посочва съдията и препраща към публикуваната в „Лекс“ статия на колегата му от РС-Нова Загора Владимир Минчев (можете да си я припомните тук).
Според съдията от СРС обаче законодателят не е спазил четвъртия критерий и с разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК „не е обезпечил баланса между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите“.
Това е станало с формулировката „съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство“, т.е. с това, че чл. 343б, ал. 5 НК а priori предвижда императивното отнемане на моторното превозно средство.
„В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че визираното престъпно посегателство е формално, на просто извършване и за наличието на съставомерност не е необходимо да са настъпили допълнителни вредни последици, извън самото изпълнително деяние. Лишаването на съда от възможността да извърши обективна преценка дали да наложи обсъдената принудителна наказателна мярка, съобразявайки конкретната обществена опасност на деянието и дееца е несъразмерно, имайки предвид, че такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК при значително по-тежко наказуемото причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества или техните аналози“, заявява съдия Мирослав Петров.
И заключава, че чл. 343б, ал. 5 НК се намира в остро противоречие с принципите на правовата държава и за неприкосновеност на частната собственост (чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 3 от Конституцията).
За непосредственото действие на Конституцията
Очаквано в определението на СРС се излагат и мотиви за правото на съдията да откаже да приложи разпоредба, която е преценил, че противоречи на Конституцията.
Съдия Петров отбелязва, че той няма правомощие да обяви чл. 343б, ал. 5 НК за противоконституционна, както и че за нея Конституционният съд вече е сезиран от съдията от районния съд в Свиленград Добринка Кирева, като столичният магистрат прогнозира, че искането на колежката му няма да бъде допуснато за разглеждане. Той пише: „…доколкото „конфискацията“ на МПС, като средство на престъплението, попада в област, регулирана от правото на ЕС, то се налага логичен извод, че предстои КС да отклони искането като недопустимо, за да предотврати евентуалната конфронтация и потенциалния спор за компетентност със СЕС по поставения въпрос“.
„В действащото законодателство липсва изрична забрана за осъществяването на инцидентен (косвен) контрол за конституционосъобразност на законите, като такава принципна възможност поначало е предвидена с § 3, ал. 1 от ПЗР на КРБ относно завареното законодателство“, пише СРС и обстойно цитира решението на КС от 1994 г., в което той в детайли разяснява що е то „непосредствено действие“ на разпоредбите на Конституцията (пълния текст на решението виж тук, а статия за „Лекс“ от 2022 г. за непосредственото действие на конституционните разпоредби от докладчика по делото в КС проф. Пенчо Пенев, виж тук).
В това решение КС сочи, че непосредственото действие е вътрешно присъщо на всеки нормативен акт и без съмнение то съществува и се проявява и по отношение на Конституцията, независимо дали ще бъде нормативно прогласено, или не. „Непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право“, заявява КС през 1994 г. и разяснява в детайли, че позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателното, административното или друг клон на правото не изисква специален процесуален ред за разрешаването му.
А съдия Мирослав Петров посочва, че това решение на КС прокламира непосредственото действие на Конституцията и спрямо законодателството, прието по време на нейното действие (както стана ясно, тълкуването е по питане за заварените от Конституцията закони).
„Противното разбиране рефлектира пагубно върху устоите на правовата държава, тъй като при евентуална констатация за несъответствието на закон с Конституцията съдилищата, чиято роля е да утвърждават конституционните принципи и ценности при правораздаването и международните стандарти при гарантиране правата на човека, биха лишили гражданите от предоставената им с нея най-висша степен на закрила. Нещо повече – след като очевидно не съществува пречка за прилагане на правото на ЕС от всички държавни органи в страната с предимство спрямо националното законодателство, то на по-силно основание такава отсъства и при противоречието на законите с Конституцията, която също има примат спрямо тях (арг. от чл. 5, ал. 1)“, пише той.
Не е само Конституцията, а и правото на ЕС
Районният съдия заявява, че дори и условно да се приеме, че той няма право да извърши косвен контрол за конституционосъобразност, е налице пречка за прилагане на чл. 343б, ал. 5 НК, защото с това, че въвежда императивно задължение за съда да отнеме МПС на пияния шофьор, противоречи на чл. 2, § 1 и чл. 5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление във вр. с чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС.
В определението се разяснява, че рамковото решение и хартата регламентират, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.
„Последното е проявление на принципа за пропорционалност в областта на наказателното право, като терминът „наказание“ обхваща всички санкционни мерки при извършено престъпно посегателство. В тази връзка СЕС неотклонно постулира разбирането, че „кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила трябва да предвиждат задължение за компетентните органи да следят, в случай на налагане на второ наказание, за това общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление“, пише съдия Петров.
Т.е. съдът следва да прецени дали конфискацията е пропорционална на обществена опасност на деянието и дееца. Като в определението се заявява, че разпоредбите на правото на ЕС са ясни и СРС не вижда основание да поиска тълкуването им от съда в Люксембург. Това ще може да направи Софийският градски съд, ако неговият прочит на изискванията на ПЕС е различен от този на първата инстанция.
СРС сочи, че Ивайло Цветков е неосъждан, не може да бъде характеризиран като изключително недисциплиниран водач на МПС, има позитивни характеристични данни, а шофирането му пиян е инцидентната престъпна проява. Що се отнася до високата концентрация на алкохол в кръвта от 2,2 промила, тя вече е отчетена при определяне на наказанието му. Не са констатирани и други несъставомерни вредни последици от престъпното деяние, в това число пряка и непосредствена опасност от засягане на живота и здравето на другиго.
Затова заключава, че евентуалното отнемане на автомобила му „се явява непропорционално както на ниската обществена опасност на дееца, така и на обществена опасност на самото деяние, което не разкрива значителни отлики спрямо посегателствата от същия вид, оправдаващи използването на по-интензивна форма на държавна принуда“.
„Конфискацията“ на автомобила ще накърни напълно неоправдано правото на собственост на осъденото лице и по никакъв начин не би допринесла за осигуряването на изискуемия баланс с правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите, имайки предвид, че ще го превърне в изкупителна жертва за назидание на останалите членове на обществото без реален принос за повишаване на нивото на трайно занижената транспортна безопасност в страната“, заключава съдия Мирослав Петров.
34
Коментирайте
Шест месеца по- късно се пишат мотиви по протоколно определение към одобрено от съда споразумение?Това някаква рекламна кампания на колегата ли е? За къде го гласят? От ССБ ли е тази персона, защото само там егото превишава правото?
Мисля, че не е член на ССБ, но те го ползват за разни рекламни кампании.За съжаление при колегата има някакво дълбоко емоционално неудовлетворение, вероятно дължащо се на несполуки в личния живот Оттам и професионалния стил на изява.Поне аз така забелязвам при колеги, които са самотни, разочаровани и с проблеми в любовта.
И като някой напише субективната си оценка за нечий ЛИЧЕН живот, става „емоционално удовлетворен ли“?! И аз не съм сигурен, че тази норма е противоконституционна, но не говоря за личния живот на съдията, който е приел нещо различно. Култура?!
И защо отнемането да е несъразмерно на тежестта на престъплението!? Каране след употреба на алкохол означава, че въздействие върху водача би имало само сериозното му имуществено засягане.Нима мислите, че условното осъждане е нещо което плаши хората!? Нищо страшно няма в него, нито има особено респектиращо въздействие, защото човек си казва- като знам колко пъти съм карал пил, а ме хванаха само веднъж, то вероятността да ме хванат втори път е почти невъзможна.
Поредният, търсещ известност съдия. Колко автомобила е отнел преди, но сега намери подходящия подсъдим.
Не съм съгласен, че деецът е с ниска обществена опасност.
Крайно време е да започнат да назначават честни хора за съдии.
Трябва да се съобразяваме с правото на ЕС
Принципно становище (изобщо не е във връзка с конкретното дело): Преценката дали ограничението на правото е необходимо и дали е избран съразмерен способ за постигане на целта означава ТОТАЛНО лишаване от смисъл на всякакъв суверенитет на отделните държави да приемат собствено законодателство. Действащото право е „жив организъм“, той търпи промени. В един момент обществото посредством държавата си решава, че едни ограничения на права са необходими, в следващия момент – обратното и т. н. Ако се разсъждава така, то всеки един съдия, респективно СЕС и ЕСПЧ, във всеки един момент могат да игнорират суверенитета на отдената държава и просто да направят… Покажи целия коментар »
Правото на ЕС притежава примат над националното право, а когато му противоречи, то се прилага – в случай че влязло в сила решение, постановено от български съд, е в противоречие с осъдително решение на ЕСПЧ, е налице основание за отмяна чрез извънредно средство. Толкова ли е сложно да се разбере – очевидно, да, щом – тук, конституционен съдия ни занимаваше в поредица от студии за т. нар. „национална конституционна идентичност“ и ни „учеше“ как да не прилагаме правото на ЕС, когато някой съдия реши, че то противоречи на „традиционните“ национални ценности.
А по въпроса ми?
Благодаря Ви за напомнянето – много са въпросите, но може би искате да дискутираме по поставения накрая от Вас пример. СЕС няма правомощия да определя размера на наказанията, но ако счете, че някои наказания противоречат на принципа на ефективност и пропорционалност, ще приеме, че тези правни норми противоречат на правото на ЕС, а националният законодател е компетентен (при т. нар. „национална конституционна идентичност“) да определи съответното на съюзното право наказание. Това се случи с „митническите“ престъпления.
Междувпрочем Исландия преди години промени този вид престъпления като умишлени, за да отговори на нарастващия брой на този вид престъпления. Но явно Мирославпетровците там са с по- гражданска позиция за справяне с проблема и по- перспективно чувство за справедливост. Както й няма Мирославки да ти гарантират рекламна кампания по медиите. И в момента в Исландия е с инцидентни прояви на този вид престъпление.
От вместо „изкупителна жертва за назидание“, в което няма нищо лошо, защото е другото име на генералната превениция по чл. 36, ал. 1, т. 3 НК, Нойзито се превърна в поредния „герой“, за когото законите се прилагат другояче в сравнение с безизвестните пияници-шофьори. Така се получава ефект, обратен на целения с генералната превенция.
Просто, СРС смята, че щом ВКС, НК е сезирал КС за обявяване на тази правна норма за противоконституционна, той може „изпреварващо“ да поясни на КС защо тази разпоредба трябва да бъде обезсилена. А дали е така, едва КС ще ни каже.
НК на ВКС не е сезирал КС за отнемането на колите, а само за заплащане на равностойността. За самото отнемане КС е сезиран от районен съдия от Свиленград и по това искане КС още не се е произнесъл по допустимост. Чети внимателно какво казва СРС по този въпрос
Благодаря Ви за мнението – чета и не вярвам, че Вие не сте прочели внимателно искането на ВКС, НК до КС (не е голям проблем, човешки същества сме – понякога грешим, дори и да мислим, че сме изключителни). Чета, че искането е за обявяване за противоконституционност на чл. 343, ал. 5 НК („изцяло“ – точен цитат). А какво ли гласи тази норма? „(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 3 и 4 съдът може да ОТНЕМЕ в полза на държавата въздухоплавателното средство, МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, плавателния съд или специалната машина, което е послужило за… Покажи целия коментар »
Съдията да научи, че според наказателноправната доктрина автомобилът не е нито предмет на престъплението, нито средство за неговото извършване. това остаряло схващане от времето на Иван Ненов отдавна е отречено от практиката и от доктрината.
Тази мярка работи отлично! В цял Европа я има, само тука е противоконституционна. И затова по пътищата всеки ден се избиват хора.
Tова решение за мен е субективно.
Законът предлага вратички.
Никакви вратички не предлага. Просто го е боляла главицата… дървени философи в СРС бол!
Е, малко е странно съдът да решава, че няма да отнеме колата на пиян шофьор.
Би трябвало да е по преценка на съда – а не – винаги.
Но пък от друга страна – мярката работи, защото е недопустимо да се кара пиян.
Има таксита, има часовници, трябва да си усещаш нещата.
Както пишеше някога в един учебник: „В средновековното общество рецидивът бил явление почти непознато, защото почти за всяко престъпление се налагало смъртно наказание“.
Тази мярка същи е работила добре.
Бързият преглед на мотивите е удволетворителен. Съдът трябва да може да преценява тежестта на всички наказания, за да не се стигне до прекомерна репресия. Така за един конфискацията ще е адекватна мярка, а за друг – не. Прилично го е направил колегата.
За всички си е адекватна мярка. Достатъчно шум се вдигна по медиите и вече всички знаят, че като карат пили, има опасност да им вземат колата. След като не се съобразяват със закона, следва да понесат отговорността си, а не преценката да се предоставя на либераста Сульо от СРС, който да казва, че еди кой си не е обществено опасен, защото е пед@л или от някоя от сектите на унгарския евреин, а друг да гризе дръвцето, за да пълни статистиките…
Жалко, че прякото
приложение на Конституцията от съдилищата си остава екзотика.
Зависи от гледната точка. Прочети на Влахов публикациите.
Преди да взема отношение по въпроса, ще изчакам становището на Бухала (то винаги е стойностно), но имам една незаядлива забележка – не съм срещал нормативен термин „оторизирам“, а се използУва „овластявам“, „упълномощавам“, „предоставям компетентност (правомощия)“. В контекста на мотивите би следвало да се употреби термина „съдът е овластен от законодателя“.
за Бухала с главно Б само най-хубавите думи! Той е юридическо божество, той знае и може всичко !
Хубаво е да се разбере в понеделник сутрин, че прякото прилагане на Конституцията дава възможност на „гулямците“ да се отървават със споразумение, когато са карали пияни, за разлика от обикновените хора.
Прякото прилагане на КРБ няма общо със споразумението, а с отнемането на автомобила, поне четете преди да коментирате.
„Отърваването“ е и при „загубата на собственост“, г-н читателю!
По темата
-
Защо на практика Конституцията няма непосредствено действие и не е върховен закон
-
Съдът отказа да отнеме колата на Нойзи – не приложи чл. 343б, ал. 5 НК и се позова на Конституцията
-
Актуални проблеми при приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК, във връзка с отнемането на МПС
-
Непосредствено действие на конституционните разпоредби – проявни форми и реализация
-
Непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията и практиката на съдилищата
-
Може ли България да е правова държава без вносен конституционализъм
-
Прякото приложение на Конституцията – как се случва и кога е възможно
„Драга Редакция“, докога ще четем словесните изстъпления на един човек (скубещият се бухал), който не знае нито че това е правен сайт, нито че езикът на омразата е противоправно деяние.