Допълненията в режима на Европейската заповед за арест – дали не пропускаме нещо?
Сред основните цели на страните членки на Европейският Съюз (ЕС, Съюза) е да го превърнат в едно общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. В процеса на създаване и укрепване на Съюза, неговите членове сближават правосъдните си системи и увеличават взаимното си доверие в тях. В преобладаващата си част те са страни по редица конвенции в областта на екстрадицията, включително Европейската конвенция относно екстрадицията от 13 декември 1957 г. Но след създаването на ЕС се стига до извода, че процедурата по екстрадиция е твърде тромава и за да се постигне търсената цел, е нужно създаване на някаква нова, по-опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване. Процесът започва на общностно ниво с приемане на Конвенцията от 10 март 1995 г. за опростените процедури за екстрадиция между държавите-членки на Европейския съюз и Конвенцията от 27 септември 1996 г. за екстрадицията между държавите-членки на Европейския съюз. Европейския съвет от Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г., заключава, че е нужно производствата по предаване на осъдени или други издирвани лица да се ускорят.
І. Правна рамка и отлики с екстрадицията
1. И така се стига до приемане на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест (ЕЗА) и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР[1] (Рамковото решение, Решението), с което се поставя началото, „крайъгълният камък” на изграждането на система за свободно движение на предварителни и окончателни съдебни решения между държавите-членки на ЕС, на увеличаване на съдебното им сътрудничество и взаимно признаване на съдебните актове по наказателни дела. С него се учредява един нов инструмент за сътрудничество в областта на наказателното право между страните-членки – Европейската заповед за арест (ЕЗА), на която в чл. 1 се дава легална дефиниция: „Съдебно решение, което е издадено от държава-членка, с оглед задържане и предаване на друга държава-членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане”. Създава се задължение за изпълнение на ЕЗА в рамките на Съюза и се утвърждават правилата, чрез които ще се извършва предаването на търсените лица. Като изрично и нееднократно се подчертава, че Решението няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните човешки права и свободи и принципите на тяхното опазване.
Доколкото такива дела са определят като „наказателни”, приложение намират правилата за справедлив процес, развити в Хартата на основните свободи на ЕС (ХОПЕС). Тя обаче признава достиженията в тази насока на Европейската Конвенция за защитата правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), поради което този международен акт също има пряко отношение към производствата по ЕЗА. Което означава, че сред източниците на правото във връзка с делата за ЕЗА е практиката на Съда на ЕС (СЕС) и на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Другите международни актове и такива от ПЕС, които се прилагат в производствата по ЕЗА, са свързани предимно с правото на информация в наказателния процес, борбата с тероризма и трансграничната престъпност и др.
2. Отлики в регламентацията на екстрадицията и ЕЗА[2]
В производството по издаване на ЕЗА сроковете са много по-стриктно определени. За много видове престъпления не се изисква двойна наказуемост. Силно са ограничени политическото влияние и функциите на администрацията в процеса по изпълнение на ЕЗА, като се въвежда практически директен контакт между съдебните органи. Съществуват разлики в режима на предаване на собствени граждани и предоставяне на различните изискуеми гаранции за предаване. Ограничени са основанията при които може да бъде постановен отказ от предаване и др.
3. С началото на процеса на присъединяване към ЕС, Република България (РБ) пое ангажимент да синхронизира вътрешното си законодателство с Правото на ЕС. В изпълнение на това си задължение, през 2005 г. нашата държава прие Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест[3]. Неговата Глава пета касае предаването на искани (също издирвани според Рамковото решение) лица на основание ЕЗА, като се регламентират действията на българската държава в двете възможни хипотези – като страна издаваща или изпълняваща ЕЗА (предаваща държава).
ЗЕЕЗА представлява сбор от материални и процесуални норми. По силата на изрични разпоредби, за производството по ЕЗА се прилагат и някои от нормите, визирани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Обсъжданата Глава пета от ЗЕЕЗА трябваше да транспонира пълно и точно Рамковото решение 2002/584/.
ІІ. Дали България успя в това начинание?
1. Като издаваща държава:
По преюдициални запитвания за прилагането на нашия ЗЕЕЗА пред Съда на Европейския съюз са водени няколко дела. Запитването по едното от тях е отправено от Районния съд в Уестминстър, пред който се е гледало дело по ЕЗА, издадена по досъдебно производство от Районната прокуратура в Свищов. СЕС тълкува режима, създаден от нашия ЗЕЕЗА, във връзка както с Рамковото решение, така и с чл. 47 от ХОПЕС. С решение по дело С-648/20, PPU, СЕС заключава, че изискванията към производството, свързани с ЕЗА не са спазени, когато както искането, така и вътрешният акт, изискващ задържане, са постановени само от прокурор и „не подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава членка“[4]. С други думи, СЕС поставя условие или вземането на мярка „задържане под стража”, или издаването на самата ЕЗА да подлежат на съдебен контрол, когато са издадени от прокурор.
Друго запитване изхожда от съществувалия тогава Специализиран наказателен съд (СНС). По делото, на производство пред СНС, ЕЗА е издадена само на основание Постановление за привличане на обвиняем, без да е приложен някакъв национален акт, обуславящ задържане. С Решение по дело C‑414/20 PPU[5], СЕС категорично обяви, че подобна заповед „следва да се счита за невалидна”.
Това Решение на СЕС бе отразено в общественото пространство и непосредствено след произнасянето му, в българските правни издания излязоха няколко статии. Една от тях бе на самия автор на преюдициалното запитване[6]. Друга такава статия бе публикувана от един също много опитен практик-пеналист, конституционен съдия и бивш дългогодишен ръководител на Наказателното отделение на Върховния касационен съд[7]. С тези статии и особено с втората от тях, бе направен обстоен анализ на решението. Правилно бе отбелязано от авторите, че констатираните от СЕС недостатъци в националната ни правна уредба във връзка с изследваната тема касаят производството по ЕЗА, свързано само с висящи досъдебни производства.
В решението отново се поставя проблемът, коментиран от анализаторите, че според СЕС, тълкувайки смисъла на Рамковото Решение и други актове на СЕС, производството по ЕЗА би следвало да предпоставя две нива на защита. Първото от тях засяга издаването на националния акт за задържане, а второто се осъществява при издаването на самата ЕЗА. „Вътрешното” производство по поне едно от тях би трябвало да предпоставя ефективна съдебна защита, дори тя да е допустима едва след предаването на исканото лице. Като защитата е „ефективна” само когато се осъществява именно от съд, който може да осъществява реален контрол не само върху спазването на формалните условия за издаване на ЕЗА (валидността и в тесен см.), но и върху нейната необходимост и пропорционалност в духа, придаван на тези понятия в практиката на СЕС и ЕСПЧ.
И двамата автори правят извод, че за постигане на тази цел не е абсолютно необходимо да се правят изменения в законодателство, а такъв контрол може да бъде правен и инцидентно, на основание директния ефект на норми от първичното законодателство на ПЕС, в частност, според тях, на осн. чл. 47 от ХОПЕС. Другата алтернатива е „изграждане” в ЕЗА на процедура в някоя от фазите на издаване на ЕЗА или след приемане на лицето, на производство, сходно с това по чл. 64 НПК. Но, както съвсем правилно отбелязва вторият автор, касателно „инцидентните” процедури, „макар това да е постижимо, по-удачно решение с оглед гарантиране на правата на предадените лица, както и правилното и еднообразно прилагане на съдебния контрол върху издаването на ЕЗА, би било създаването на разпоредба, която изрично да предвиди правото на предадено въз основа на ЕЗА лице да поиска от съда да осъществи контрол върху валидността на заповедта и нейната пропорционалност.”[8] Като прави адекватно някакво предложение за допълнение на ЗЕЕЗА[9] в този смисъл.
Тези и някои други пропуски в националната ни уредба на ЕЗА, бяха забелязани и от Европейската комисия (ЕК), вследствие което на 10 февруари 2022 г. от Генералния секретариат на ЕК на българските власти бе връчено Официално уведомително писмо № C (2022) 786 final от 9 февруари 2022 г. относно процедура за нарушение №2021/2262 за неизпълнение от страна на България на задълженията по посочени в Писмото разпоредби от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки.
Министерският съвет реагира сравнително своевременно. След обявяването на решението по Дело С-648/20, PPU на СЕС към МС бе образувана работна група, която да изготви проект за изменения и допълнения в ЗЕЕЗА[10]. През декември 2022 г. този законопроект бе внесен за обсъждане в 48-то Народно събрание, но не бе разгледан до разпускането му. Затова през април 2023 г. в новия парламент бе внесено отново законодателно предложение със същите мотиви и с почти идентични тестове (отпаднала е предложената допълнителна разпоредба, указваща кои актове на ПЕС се въвеждат )[11] за промени в Глава Пета на ЗЕЕЗА, състоящ се от шест параграфа, които имат следното съдържание:
§1. В чл. 36 ал. 2 се изменя така:
„(2) Съдът може да откаже да допусне предаването на лицето, ако деянието за което е издадена Европейска заповед за арест, не е включено в списъка по ал. 3 и не съставлява престъпление по законодателството на Република България. Не следва да бъде отказано изпълнение на Европейска заповед за арест във връзка с данъци и задължения, свързани с мита и валутен обмен, на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данъци или други фискални задължения или не предвижда уредба на мита и валутен обмен, еднакви с тази на издалата я държава членка.“
§2. В чл. 40, ал. 1 се правят следните допълнения:
В т. 4 след думите „или е български гражданин“ се добавя „и е осъдено за деяние, което съставлява престъпление по българския закон“ и се поставя запетая.
Създава се т. 6:
„6. не е налице двойна наказуемост освен в случаите, предвидени в чл. 36, ал. 2 и 3.“
§3. В чл. 42 се правят следните допълнения:
В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „ако деянието, за което е издадена Европейска заповед за арест, е включено в списъка по чл. 36, ал. 3 или съставлява престъпление по законодателството на Република България“.
В ал. 2, изречение трето накрая се поставя запетая и се добавя „ако деянието, за което е издадена Европейска заповед за арест, е включено в списъка по чл. 36, ал. 3 или съставлява престъпление по законодателството на Република България“.
Създават се ал. 6 и 7:
„(6) В случаите по ал. 1 и 2 на исканото лице незабавно след задържането му от полицейски орган се предоставя срещу подпис декларация за правата на лицето, задържано на основание Европейска заповед за арест, на разбираем за него език. В случай че няма декларация за правата на такъв език, исканото лице се информира устно за неговите права на език, който то разбира. Устното информиране не отменя задължението за предоставяне на писмена декларация на разбираем език в срок, който ще позволи своевременното упражняване на тези права.
(7) Образецът на декларацията по ал. 6 се утвърждава с инструкция на министъра на вътрешните работи на основание чл. 72, ал. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“
§4. В чл. 43, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „ако деянието, за което е издадена Европейска заповед за арест, е включено в списъка по чл. 36, ал. 3 или съставлява престъпление по законодателството на Република България“.
§5. Създава се чл. 56а:
„Съдебен контрол
Чл. 56а. (1) По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд взема мярка „задържане“ с цел издаване на Европейска заповед за арест за обвиняем.
(2) Съдът се произнася с определение в тридневен срок от получаване на искането по реда на чл. 64, ал. 3-5 от Наказателно-процесуалния кодекс в открито заседание с участие на прокурора и защитника на обвиняемия, като преценява законосъобразността и пропорционалността на издаването на Европейската заповед за арест.
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и протест пред въззивния съд в тридневен срок по реда на чл. 64, ал. 6-8 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(4) Въз основа на влязло в сила определение на съда по ал. 2 прокурорът може да издаде Европейска заповед за арест.“
§6. В чл. 59а се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал. 1.
Създават се ал. 2 и 3:
„(2) След приемане на лицето прокурорът незабавно внася искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния първоинстанционен съд по реда на чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) В рамките на производството по ал. 2 обвиняемият и неговият защитник могат да оспорят законосъобразността и пропорционалността на издадената от прокурора по реда на чл. 56а Европейска заповед за арест.“
С приемането на предложения текст на чл. 56а ЗЕЕЗА (§ 5) националният акт за задържане винаги би бил издаван от съд в една състезателна процедура, а текстовете в новите алинеи на чл. 59а ЗЕЕЗА (§ 6) уреждат последващия ефективен съдебен контрол върху задържането след приемането на исканото лице на наша територия, което отново може да бъде постановено единствено от съд,. Така биха се отстранили недостатъците в националната ни правна уредба като издаваща държава, констатирани от СЕС в посочените дела.
2. Като изпълняваща държава
В предложението на МС са налични предложения и мотиви за изменение в ЗЕЕЗА относно текстовете от закона, касаещи ангажиментите на РБ като изпълняваща държава, съдържащи се в § 1, 2, 3 и 4 от Проектозакона.
Предложените с §1 изменения в чл. 36, ал. 2 ЗЕЕЗА касаят задълженията на РБ като изпълняваща държава и са израз на желанието на правителството за по-точно транспониране на чл.4.1. от Рамковото решение.
Въпросният чл. 4 от Решението обаче касае факултативните основания за отказ на ЕЗА, сред които редактираният текст създава едно изключение при някои видове деяния, свързани с увреждане на фискални правоотношения, при което основанието за отказ отсъства, докато чл. 36 от ЗЕЕЗА се отнася за условията, при които се прилага ЕЗА, което кореспондира с чл. 2 на Рамково решение: „Обхват на европейската заповед за арест”.
Макар на практика последиците да изглеждат еднакви като краен резултат, това са твърде различни институти. „Условията” засягат самата допустимост на процеса, докато наличието на допълнителните основания само предоставя на конкретния съд решението относно изпълнението на ЕЗА. Следователно, предложеното транспониране отново е непрецизно и не е израз на добра законодателна техника.
Предложенията по §2 би трябвало да прецизират задължителните основания за отказ от изпълнение на ЕЗА. За съжаление, това по т.1 е неразбираемо, а това по т.2 е отново на неправилното място и е по-скоро излишно. Тук важи споделеното малко по-горе. Трябва ясно да се разбира, че отсъствието на двойна наказуемост, извън постановените от Рамковото решение и ЗЕЕЗА изключения, е отрицателна предпоставка изобщо за изпълнение на ЕЗА, а не основание да бъде отказано такова. В нашият закон този момент вече е уреден в чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
С § 3, т.1 и 2 се въвежда проверка за наличието на двойна наказуемост в производството по предварителното задържане при наличие на ЕЗА срещу издирваното лице, което служи за обезпечаване явяването му пред съда. Считам, че по начало решаващият орган трябва задължително да съобразява това условие още на тази фаза на процеса, макар да не е изрично посочено в закона. Отсъствието на двойна наказуемост не позволява разглеждането на ЕЗА и такова задържане би се явило незаконно[12]. Все пак, вероятно наличието на изрична позитивна правна норма в предложения смисъл би подпомогнало вземането на решение от органа, постановяващ предварителното задържане и също би спомогнало за повишаване нивото на защита на издирваното лице и уеднаквяване на съдебната практика.
Точки 3 и 4 от същият параграф транспонират изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (OB, L 142/1 от 1 юни 2012 г.). Чрез тях се повишава информираността на исканото лице и се изпълнява задължение на РБ като страна-членка на ЕС, поради което можем да определим предложението като стъпка в правилната посока.
С §4 от проекта въвежда проверката за двойна наказуемост от прокурора с оглед внасяне на искане пред съответния окръжен съд за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съображенията, изложени при анализа на § 3, т. 1 и 2 са изцяло валидни и тук, поради което не е нужно тяхното преповтаряне.
Означава ли това, че в тази си част Рамковото решение е транспонирано добре?
За съжаление, отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен, което е видно от елементарния прочит и сравнение на текстовете на ЗЕЕЗА и Решението. Например, в Преамбюла на Рамковото решение се съдържат и следните текстове:
(12) Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 от Договора за Европейски съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално глава VI от нея. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не може да се тълкува като забраняваща отказа да се предаде лице, за което е издадена заповед за арест, когато са налице почиващи на обективни елементи основания да се счита, че въпросната заповед е издадена с цел преследване или наказване на лице поради неговия пол, раса, религия, етническа принадлежност, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че неговото положение е свързано с някое от тези основания.
Настоящото рамково решение не е пречка държава-членка да приложи своите конституционни норми, свързани със справедливия процес, свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на словото в други медии.
(13) Никое лице не може да бъде предавано, експулсирано или екстрадирано, когато съществува сериозна опасност то да бъде подложено на смъртно наказание, изтезание или на друго нечовешко или унизително наказание.”
Никъде в Глава пета на ЗЕЕЗА няма подобни разпоредби. Сходни на тях можем да открием в Глава втора, Раздел І от нашия закон, които обаче са свързани с въпросите на екстрадицията. Същевременно, на юристите, работещи с материята, са известни множество откази от изпълнение на ЕЗА, постановени от съдилища в развитите западни демокрации. Най-често те са свързани с лошите условия в пенитенциарните заведения на искащите държави (нечовешки и унизителни условия, изтезания). Други се обосновават с размерите на наложените от искащите държави наказания, които превишават в пъти тези, предвидени в изпълняващите държави за същите деяния, поради което се приемат за непропорционални. Преобладаващата част от Конституциите на държавите-членки на ЕС (както и българската, впрочем) прогласяват законоустановеността на наказанието и при такива сериозни различия отказите се обосновават със собствена конституционна идентичност.
В практиката на нашите съдилища по ЗЕЕЗА изцяло липсва обсъждане на подобни съображения, а такива би следвало да има, предвид непосредственото действие на Рамковото решение. Поради което би трябвало да се обсъди отново дали, с оглед улеснението на правораздавателните органи и защита правата на исканите лица, не е по-добре текстовете в частта за екстрадицията, касаещи основанията за отказ на подобни основания, да се възпроизведат и в Глава пета от ЗЕЕЗА, като същевременно се предвиди сред тях и норма, защитаваща нашата конституционна идентичност.
Също така, сред факултативните основания за отказ, предвидени в чл. 4 от Рамковото решение, е налице цял един §4, според който може да се откаже изпълнение на ЕЗА: „когато съдебните органи на изпълняващата държава-членка са взели решение или да не търсят наказателна отговорност за престъпление, за което е издадена европейска заповед за арест, или да спрат производството, или когато окончателното решение спрямо издирваното лице е постановено в държава-членка за същите деяния, което препятства производството”. Този текст не е транспониран и изцяло липсва сред основанията за отказ изпълнението на ЕЗА, налични във вътрешното ни законодателство.
Заключение
Очевидно, законодателството на ЕС в изследваната област не е транспонирано изрядно. Наложително е направените предложения от МС за изменения и допълнения в ЗЕЕЗА да бъдат приети от Народното събрание в най-кратки срокове, като в хода на законодателния процес да се анализират констатираните проблеми и да се намери най-вярното решение за отстраняването им.
Това обаче не е достатъчно. Необходимо е да се обсъдят неповдигнатите там въпроси, в частност, достатъчно ли ще е изменение на съдебната практика за въвеждане на основанията за отказ, предвидени в Преамбюла на Рамковото решение, или са необходими законодателни промени? При положителен отговор на втория елемент на въпроса, очевидно в ЗЕЕЗА трябва да се направят необходимите допълнения.
Нужно е също така, внесеното от МС предложение да се доразвие чрез изменения и допълнения на текстовете в Глава пета ЗЕЕЗА, регламентиращи факултативните основания за отказ по чл. 40, ал. 1, като в същата се създаде нова точка, транспонираща съдържащите се такива в чл. 4, §4 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест (ЕЗА) и процедурите за предаване между държавите членки.
[1] Вж. консолидирания текст на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32002F0584.
[2] Вж. по –подробно на https://e-justice.europa.eu/90/BG/european_arrest_warrant.
[3] Обн. – ДВ, бр. 46 от 03.06.2005 г.; в сила от 04.07.2005 г.
[4]Вж. подробен коментар с линк към Решението в ЛЕКС.БГ „България трябва да въведе предварителен контрол над ЕЗА” от 11. 03. 2021 г.
[5] Вж. подробен коментар с линк към Решението в ЛЕКС.БГ „ЕЗА би била невалидна, ако е издадена само въз основа на постановление за привличане на обвиняем” от 13. 01. 2021 г.
[6]Хинов И. „Последиците от невалидна ЕЗА” в ЛЕКС. БГ. от 13. 01. 2021 г.
[7] Панова П. ”Практически и законодателни предизвикателства след решението на СЕС по дело С 414/ 2020 г.” в ЛЕКС. БГ. от 22. 02. 2021 г.
[9] Вж. предложението пак там, в закл. част.
[10] Вж. цит. статия в Лекс. Бг. „България трябва да въведе …” от 11. 03. 2021 г.
[11] Вж. текста на актуалното предложение и неговите мотиви на: https://parliament.bg/bg/bills/ID/164709
[12] Вж. по-подробни аргументи при Германов Г. „Защита в производството по екстрадиция” ЛЕКС. БГ, 30. 01. 2023 г. , ч. ІІІ. 1.
18
Коментирайте
Много полезна статия. Браво на д-р Германов!
На теория-много добре! Но ме съмнява скоро да се получат нещата у нас.
За съжаление има отново неадекватни предложения в Проектозакона.
Да припомня за два прецедента за действия на прокуратурата, ОДОБРЕНИ от съдии:
– Операция „Червей“, одобрена от Владимира Янева от СГС
– Влизането на прокуратурата в президентството, одобрено и от военния, и от специализирания съд
Резултатите – коренно различни. Цветлин Йовчев раздава експертно мнение по разни медии, Радев вдигна юмрук срещу прокуратурата, а СНС вече го няма.
“Ние сме съдебната власт, Лозане!”
Докато това е така, справедливост няма да има.
Е, не е необходимо да отделяме време на гнилите ябълки.
ПРЕДИ ЕЗА и предаването „чл.56 а По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд взема мярка „задържане“ с цел издаване на Европейска заповед за арест за обвиняем. (2) Съдът се произнася с определение в тридневен срок от получаване на искането по реда на чл. 64, ал. 3-5 от Наказателно-процесуалния кодекс в открито заседание с участие на прокурора и защитника на обвиняемия, като преценява законосъобразността и пропорционалността на издаването на Европейската заповед за арест“. Това е процедура, в която лицето не участва, пребладаващо в условия на задочно обвинение, тече преди фактическото предаване.Да, със защитник, в повечето случаи служебен, без никаква информация и… Покажи целия коментар »
Добър анализ. Едва ли ще произлезе нещо от него
Така е! Дано повече хора да го прочетат.
Истината е, че Панова и Хинов се разминават по някои въпроси, не е случайно, но няма да го коментирам. Иначе поздравявам адвоката, че е обърнал внимание на един правен проблем в нашата действителност, в която всичко е грозна политика и мутренски номера. Иначе – чакаме разпита на ГП ИГ
Провалихте му отпуска на фалконето….
Ще изпуши една пура и ще му мине!
Факт. И аз го забелязвам
Ето един адекватен и професионален анализ на проблемите с ЕЗА, начетох се напоследък как нямало доверие в България и затова отказвали изпълнението на ЕЗА. Просто законът не изпълнява заложеното в решението на СЕС. Но това не е по вина на правораздвателните органи
Защото така се пишеха години наред законите – всичко да е в ръцете на прокуратурата, да не им се скърши хаърът
Е то си е мислено
Колегата иска фина настройка от хора, които едва едва прогледнаха за общата рамка. Напълно е прав, но да види дали ще има правителство, от там и Народно събрание, от там и промени в ЗЕЕЗА.
Няма как да стане точно от тези хора да има фина настройкка
Happy wheels is an entertaining game. The longer you play this game, the more pleasant it becomes.