Върховни съдии поискаха спешни разяснения за задочното осъждане от съда в Люксембург
След като през последните години Съдът на Европейския съюз (СЕС) няколко пъти се произнася по уредбата в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за възобновяването на делото по искане на задочно осъден, сега Върховният касационен съд (ВКС) поиска спешни разяснения от съда в Люксембург (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук).
Състав с председател Спас Иванчев и членове Деница Вълкова (докладчик) и Светла Букова поставя два въпроса, които според тях възникват при съобразяване на предходните решения на СЕС, когато трябва да се прецени дали да бъде уважено искането за ново разглеждане на делото на подсъдим, който се е укрил от правосъдието.
Те трябва да се произнесат по искането на задочно осъден за квалифицирана кражба – на аудиосистема, оценена на 360 лв. Присъдата му е на година затвор и той вече я излежава.
Мъжът е привлечен като обвиняем за престъплението на 5 февруари 2024 г. лично и в присъствието на служебен адвокат. Със същото постановление му е наложена мярка за неотклонение „подписка“, като е бил запознат със задължението си да не променя местоживеенето си.
На 28 февруари 2024 г. делото срещу него е внесено в съда. Районният съд в Монтана обаче така и не могъл да открие мъжа – нито на адреса, който самият той е дал на разследващите, нито по телефона и в последствие е установено, че 10 дни след привличането му като обвиняем той е заминал за Германия.
Сега той иска от ВКС делото срещу него да бъде възобновено, като изтъква, че като е водено задочно е лишен от възможността то да се гледа по съкратената процедура или да приключи със споразумение.
Върховните съдии, които трябва да се произнесат по искането му, са анализирали практиката на СЕС (за постановените през последните години решения за задочното осъждане виж тук, тук и тук) и според тях тя налага допълнителни разяснения. Основната неяснота, която виждат, е свързана с правилото на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК. Разпоредбата предвижда: „В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство. Искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина“.
Съставът на ВКС посочва, че до момента практиката на съда е единна, че искането на задочно осъден не следва да се уважава, когато причината делото да се гледа в негово отсъствие се корени в собственото му некоректно процесуално поведение. „При укриване, включително нарушаване на мярката за неотклонение и отклоняване от адреса, който осъденият е посочил в хода на наказателното производство на властите, поради което е било обективно невъзможно да бъде уведомен за датата и мястото на провеждане на съдебния процес, искането за възобновяване следва да се остави без уважение, тъй като осъденият е бил недобросъвестен и не може да черпи права от неправомерното си поведение в съдебното производство пред ВКС по реда на възобновяването като извънреден способ за съдебен контрол“, пишат Иванчев, Вълкова и Букова и посочват, че според тях чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК съответства на правото на ЕС.
У тях обаче се поражда съмнение заради разяснения, дадени от СЕС при предходните му произнасяния за правилата в НПК за възобновяване на делото по искане на задочно осъден.
Върховните съдии посочват, че в решението си от 2022 г. (дело С-569/20) съдът в Люксембург указва, че съдът, който разглежда искането за възобновяване, проверява дали до знанието на засегнатото лице е бил сведен „официален документ“, който недвусмислено посочва „датата и мястото на съдебния процес“, както и дали документът е бил връчен своевременно, а именно на дата, достатъчно отдалечена от тази на съдебния процес, така че ако засегнатото лице реши да участва в него, да може надлежно да подготви защитата си. В същото решение СЕС пише, че на осъдения може да бъде отказан нов процес, ако доброволно и недвусмислено се е отказал от правото си да присъства на първия. Но тази последица също се предпоставя от своевременно и лично призоваване на засегнатото лице или предоставена по друг начин „официална информация относно датата и мястото на съдебния процес, по начин, който му дава възможност да се осведоми за него“.
През 2025 г. (по дело С-644/23) СЕС постанови, че при укриване може да се приеме, че своевременното изпращане от компетентните органи на официалния документ, посочващ датата и мястото на съдебния процес, на адреса, който засегнатото лице е съобщило на тези органи по време на разследването по делото, и представеното доказателство, че този документ действително е бил доставен на този адрес, са равнозначни на уведомяване на това лице, което се е укрило, относно тази дата и място, при условие, че посочените органи са положили разумни усилия, за да установят местонахождението на лицето и да го призоват лично или по друг начин да го уведомят официално за датата и мястото на съдебния процес. И в този случай се счита, че засегнатото лице е уведомено за съдебния процес и че доброволно и недвусмислено се е отказало да упражни правото си да присъства на него.
„Съмнението на запитващата юрисдикция се обуславя и от приетото в параграф 38 от същото решение, в което СЕС уточнява, че засегнатото лице няма право на нов съдебен процес, ако точни и обективни данни показват, че когато, макар и официално уведомено, че е обвинено в извършването на престъпление и поради това знае, че срещу него ще се води съдебен процес, засегнатото лице умишлено прави така, че да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес. За правилното решаване на делото и точното приложение на общностното право за запитващата юрисдикция е важно да се изясни предявяването на обвинението в досъдебното разследване лично на обвиняемия равнозначно ли е на знание на същото лице, че срещу него ще се води съдебен процес и какви са правните последици от укриването на лицето преди да бъде предадено на съд“, пишат тримата върховни съдии.
Те посочват, че следващият параграф от решението дава известна яснота. В него се посочва, че такива „точни и обективни данни“ са налице, ако окончателният обвинителен акт и документът, посочващ датата и мястото на насрочения съдебен процес, са били изпратени и действително доставени на адреса, който лицето е съобщило на органите на досъдебното производство след предявяване на първоначалното обвинение и то е попречило на органите да го уведомят официално за процеса, след като е било информирано за повдигнатото срещу него обвинение. Т.е. при това положение се приема, че то знае, че срещу него ще се води съдебен процес.
Неяснотата обаче възниква заради приетото от СЕС в същото решение, че „Директива 2016/343 не допуска национална правна уредба, която изключва правото на нов съдебен процес единствено с мотива, че засегнатото лице се е укрило и органите не са успели да установят местонахождението му“.
Затова ВКС поставя на съда в Люксембург следните въпроси:
1. Съвместима ли е национална правна уредба – чл. 423, ал. 1, изречение второ от Наказателно-процесуалния кодекс, която изключва възобновяване на наказателно дело и отрича право на нов съдебен процес на задочно осъдено лице, когато то се е укрило след като лично му е било предявено обвинението в досъдебното производство и поради укриването му съдът не е могъл да го уведоми за датата и мястото на съдебния процес, както и да го уведоми за последиците от неговото неявяване пред съда, а именно, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, с нормативните изисквания на общностното право, установени в чл. 9 и чл. 8, параграф 4 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство?
2. При положителен отговор на първия въпрос, съобразно принципите на равностойност и ефективност, може ли националната юрисдикция да приеме, че задочно осъденият няма право на нов съдебен процес, когато:
2.1. Съдът е положил всички разумни усилия, за да го информира за съдебния процес, но макар официално уведомен, че е обвинен в извършването на престъпление и поради това знае, че срещу него ще се води съдебен процес, умишлено е направил така, за да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес, като се е укрил от адреса, на който се е задължил да изпълнява взетата спрямо него мярка за неотклонение подписка в досъдебното производство;
2.2. Съставеният на основание член 246 НПК обвинителен акт и документът, посочващ датата и мястото на насрочения съдебен процес, са били изпратени и действително доставени на адреса, който осъденият е съобщил на органите на досъдебното производство след предявяване на първоначалното обвинение по член 219 от НПК, като обвинението по обвинителния акт съответства на деянието, предмет на обвинението в досъдебното производство и неговата правна квалификация;
2.3. Осъденият е бил защитаван от назначен от държавата адвокат в хода на цялото съдебно производство, проведено в негово отсъствие?
ВКС изтъква необходимостта запитването му да бъде разгледано спешно от СЕС, тъй като задочно осъденият се намира в затвора във Враца от 16 юни 2024 г., а наказанието му е една година лишаване от свобода. А едва при решение за евентуално възобновяване ВКС може да вземе по-лека мярка за неотклонение спрямо него.
Освен това осъденият заявява, че би искал делото да приключи със споразумение и така може да му бъде наложено наказание под минимума от една година затвор.
21
Коментирайте
За 360 лв. Година и половина затвор , за паркиране в чували прекратяване на досъдебно производство. Имитация на правосъдие.
Добре сега, защо са тези излишни усложнения, сякаш СЕС не се е произнесъл неколкократно по темата, и то достатъчно ясно. РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 16 януари 2025 година(*) По дело C‑644/23 „52 . С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 8 и 9 от Директива 2016/343 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която лице, което се укрива, след като му е предявено първоначално обвинение във фазата по разследване в наказателното производство, като по този начин възпрепятства компетентните органи да го уведомят лично за окончателния обвинителен… Покажи целия коментар »
Да питат Съдия Иво Хинов, който пише дисертация за задочното производство. Но те, нали са много умни, не пожелаха да го класират дори за апелативен съд!! А сега питали СЕС….
Точно па съдия хинов по-добре да не го питат. Като избухне с едни трудночетими мантри, после ще трябва тълкуване 🙂
Хинов не става дори за районен съдия – по-добре да прави научна кариера – ще направи много по-малко поразии.
Трябва ни авторитаризъм от Орбанов или Ердоганов тип. Защото народът се е разгащил, а е прост и беден.
E, народът да не е беден по собствено желание?
да, по собствено желание е беден. Съдбата на един народ е резултат от неговия собствен избор
Не си мислете, че не са наясно
Поредната излагация за нас
Te, хората ни свикнаха вече.
Глупости
Див комунизъм ни тресе тук
Браво на ЕС
Тук демокрация няма. Съсят ни щот сме банянова република
Tака е, защото свободата се превърна в свободия.
Поредното неуточнение
Все наще не са разбрали нещо
поне си включи автокоректора, че да изглеждаш по-умна. От пет думи една сгрешена, но пък акъл на върховния съд дава. Да сложим любкова там да видим правосъдието, пък може и с палец да се подписва, както са се подписвали едно време извергите от Народния съд. Ама то няма нищо по – нормално от това глупавият човек да е зъл, отмъстителен и кръвожаден
Прави са
Когато най-богатият човек на планетата е в йерархия.
Мафията отстъпва – търсейки подслон – но няма пък слон – за под слон.
Кофти е на всички по веригата – но който е заложил фактор мързел – греши.
Не е в това икономиката – не е в нищо – в трудът е.,