В становище по проекта
ВСС предвижда неизчерпаеми проблеми за съдебната власт с предлаганите промени в Конституцията
Висшият съдебен съвет (ВСС) призова депутатите сериозно да преосмислят предложенията за промени в Конституцията, защото ако бъдат приети в този вид, ще доведат до неизчерпаеми проблеми за съдебната система. Това стана ясно на днешното заседание на Пленума, на което беше прието становище по проекта за промени в основния закон, внесен през юли от 166 народни представители от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС (виж още тук).
От него става ясно, че единственото предложение, което ВСС подкрепя, е предвиденото мнозинство на съдии, избрани от съдии, в Съдийската колегия (пълния текст на становището виж тук).
Всички останали идеи са подложени на сериозна критика като тя е особено засилена по отношение на предложението за премахването на Пленума на ВСС и създаването на два отделни съвета. Кадровиците са категорични – това може да направи единствено и само Велико Народно събрание, от чиято компетентност е и намаляване на мандатите на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главния прокурор и на членовете на ВСС.
В много от останалите предложения за промени на Конституцията, ВСС вижда намеса в независимостта на съдебната власт – например в начина на формиране на Съдийския и Прокурорския съвет, в правомощията на министъра на правосъдието да предлага бюджети на съдилищата и прокуратурата, да предлага назначаването и повишаването на прокурори и следователи, в разпоредбите, отнасящи се до механизма за разследване на главния прокурор, с прехвърлянето на управлението на съдебните сгради на правосъдния министър. Освен това ВСС констатира различно третиране на съдиите, от една страна, и на прокурорите и следователите, от друга.
Междувременно за днес е насрочено заседание на Комисията по конституционни въпроси, която трябва да разгледа проекта за промени в КРБ на първо четене.
За структурата и статута на ВСС
ВСС е категоричен, че само Велико Народно събрание може изцяло на раздели съвета като закрие Пленума. Като мотив за това се сочат две решения на Конституционния съд – Решение №3 от 10 април 2003 г. по к.д. 22/2002 г. и Решение №8 от 1 септември 2005 г. по к.д. 7/2005 г.
В първото КС казва, че „премахването, сливането, преминаването на някой от основните конституционни органи към друг или заменяне с друг, както и създаването на нови основни конституционни органи е също промяна във формата на държавно управление“. КС изрично сочи, че промяна във формата на държавно управление е налице и в случаите на отмяна и изменение на мандатите на конституционно установени длъжности в съдебната власт, каквито са председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, както и в продължителността на тяхното времетраене.
„Очевидно е, че предложенията на законодателя за разделяне на ВСС на два органа и намаляването на мандата му, както и на тези на председателите на върховните съдилища и главния прокурор не съответстват на задължителното тълкуване на Конституционния съд. Накърнен е и балансът между властите с лишаването на президента на републиката от правомощието да назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, по предложение на Пленума на ВСС“, отбелязват от съвета.
В Решение №8 от 2005 г. пък КС заявява, че промени в Конституцията, свързани с преструктуриране на съдебната власт, оптимизиране и прецизиране на отделни функции на нейните органи, уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание, само и единствено ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата – правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт.
Предвид решенията на КС, кадровиците са на мнение, че само Велико Народно събрание може да „ликвидира“ Пленума на ВСС и да го превърне в два нови съвета, защото закриването на конституционно определени органи не е и не може да бъде квалифицирано като „преструктуриране, оптимизиране“, нито като „уточняване“ на техни правомощия или наименования.
„Пленумът на ВСС намира, че Народното събрание би надхвърлило своята компетентност, ако приеме предложения проект за изменение и допълнение на Конституция на Република България, тъй като заложените в него предложения са единствено в компетенцията на Велико Народно събрание. Ако се допуска Конституцията да се изменя и допълва от Обикновено народно събрание, без спазване на процедурата, предвидена в чл. 158, „нищо не може да осигури нейното особено място в правната система на държавата“ и „може да я направи жертва на прибързано изменение или временни интереси“. Приемането на така предложените текстове би довело и до неизчерпаеми проблеми за съдебната система“, се казва в становището на съвета.
В него се отбелязва още, че има сериозни неясноти, свързани с правните последици, както и притеснения, породени от възможни фактически затруднения при разделянето на ВСС на два съвета – например как ще се постигне координация, баланс и взаимодействие между тях; кой орган ще взема решенията, които са общи за системата (финансови, информационни, битови и други, свързани с обучението и професионалната квалификация на магистратите), включително за изпълнението на функциите от служителите им.
За състава и правомощията на двата съвета
Нататък ВСС се спира на предложенията, отнасящи се до състава и правомощията на двата съвета.
Макар да подкрепят идеята съдиите, избрани от съдии, да са мнозинство в съответната колегия, кадровиците се опасяват от изискването към членовете, които избира парламентът. В проекта за промени на Конституцията се предвижда съдийският съвет да се състои от 15 членове, осем от които да се избират от професионалната квота, а петима – от Народното събрание, което обаче няма право да излъчва магистрати.
„Това практически може да доведе до ситуация, при която решенията, свързани с кадровата политика (назначаване, атестиране и кариерно развитие на съдиите) да бъде осъществявано от орган, значителна част от чийто състав е представен от лица, изцяло външни за съдебната система, които не познават нейното функциониране в детайли и дълбочина, както и естеството на съдийската работа. Следва да се обмисли и дали да бъде въведено възрастово ограничение като изискване към датата на избора, съответстващо на изискванията за заемане на магистратска длъжност“, изтъква ВСС.
Пленумът обръща внимание на състава на Прокурорския съвет и по-специално на превеса на членовете, избрани от парламента. Предвижда се трима от кадровиците да бъдат избрани от професионалната квота, а шестима от Народното събрание.
Това според ВСС поставя в зависимост част от съдебната власт и в невъзможност да изпълнява правомощията си в пълен обем. „Съпоставката между разпоредбите на § 10 – чл. 130, ал. 1 и чл. 130в, ал. 2 сочи на различен начин при сформирането на състава на членовете на кадровия орган за съда и на този за прокуратурата. При съдиите са установени пропорции в полза на професионалната квота, което убедено подкрепяме, докато за прокурорите броят на избраните от действащите прокурори е изключително редуциран – до двама техни представители. Стремежът за ограничаване правомощията на главния прокурор, разписан в мотивите на законопроекта, чрез намаляване на професионалната квота ще блокира работата, която следва да изпълнява кадровият орган, тъй като действащите прокурори ще са само трима, а следователят един. Кадруването в съдебната власт в голяма степен изисква специфични за дейността на съответната магистратура познания, именно заради това сега действащият модел на управление на съдебната система е работещ“, посочва ВСС.
Кадровиците обръщат внимание и на факта, че докато в проекта има забрана за НС за членове на съдебния съвет да избира действащи съдии, прокурори и следователи, то за прокурорския съвет ограничението се отнася само до действащи прокурори и следователи. Това означава, че депутатите могат да излъчат действащи съдии за членове на прокурорския съвет.
ВСС сочи и пропуск: „За пълнота на изложението следва да се обсъди и наличен пропуск по отношение статута на несменяемост на магистратите. Съгласно предложения текст на чл. 129, ал. 4 „Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4“. В изготвения проект на ЗИД на КРБ не е предвиден обаче аналогичен текст за прокурорите и следователите. Липсват мотиви, основания и логика за липсата на подобна разпоредбата на чл. 130в, за прокурори и следователи“.
Пленумът е особено впечатлен от едно от предвидените правомощия на Прокурорския съвет. В чл. 130в, ал. 5, т. 4 е разписано, че той приема правила за общо методическо ръководство върху дейността на прокурорите. Това според кадровиците по същество представлява изземване на функция на главния прокурор и възлагането ѝ на административен орган, което е недопустимо.
„Даването на общи методически ръководства за дейността на прокуратурите изисква познаването в дълбочина на спецификите на прокурорската работа, каквато не би могъл да притежава този колективен орган, състоящ се от 10 души, от които само двама прокурори и един следовател, избрани от професионалната квота. Подобен подход би могло да се разглежда и като намеса в дейността на органите на съдебната власт“, изтъква ВСС.
За бюджета на съдебната власт
Кадровиците обръщат внимание на идеята министърът на правосъдието да предлага на съдийския и на прокурорския съвет съответно бюджет за системата на съдилищата и такъв за системата на прокуратурата.
Това предложение според ВСС създава риск за независимостта на съдебната система.
„В много свои решения Конституционният съд е застъпвал становището, че гаранция за прокламираната в Основния закон независимост на съдебната власт е именно условието за самостоятелността на нейния бюджет. Към настоящия момент същият се характеризира и със своята единност. С оглед на това и при така разписаните текстове остава неуреден въпросът кой ще бъде органът, който ще приема проектите на бюджети на самия Висш съдебен съвет, Прокурорския съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието (за последните два – към настоящия момент бюджетите са част от бюджета на съдебната власт)“, посочват от ВСС като добавят, че в проекта за промени на КРБ е запазена разпоредбата, според която бюджетът на ИВСС се приема в рамките на бюджета на съдебната власт.
Освен това членовете на съвета виждат и евентуален бъдещ проблем, ако се стигне до разделянето на ВСС и липсата на Пленум. Тогава няма да е ясно кой ще продължи да полага усилия за въвеждането на електронното правосъдие. В момента с това се занимава именно Пленумът на ВСС. „Електронното правосъдие не е еднократен акт, а процес и в тази връзка разделянето на сегашния кадрови орган на две би изложило на риск постигнатите до момента резултати, тъй като то ще доведе до липса на орган, който да обезпечава оперативна съвместимост за свързване на ползваните различни системи в органите на съдебната власт помежду им, който да осигурява обмен на информационните системи в експлоатация от органите на съдебната власт и който до одобрява и съгласува информационните системи, които могат да бъдат използвани от тях“, отбелязват от съвета.
За прокуратурата и правомощията на главния прокурор
Кадровиците намират за неудачно предложението в Конституцията да се запише, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела, а същевременно да се предвиди, че главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура.
Те припомнят решението на КС от февруари 2017 г., в което се посочва, че „Изискването на чл. 126, ал. 1 от Конституцията структурата на прокуратурата да е в съответствие с тази на съдилищата означава задължително създаване на прокуратури, съответстващи по вид и степен на изброените в чл. 119, ал. 1 от Конституцията съдилища“.
„При преглед на изброените в чл. 119, ал. 1 от Конституцията съдилища установяваме, че Върховният касационен съд и Върховният административен съд са част от тях, логическо следствие от което е заключението, че направеното предложение за премахване на Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура е в разрез с предвиденото в чл. 149, ал. 1 от Конституцията, а именно, че тълкуванията, извършени от Конституционния съд на Основния закон са задължителни“, посочват от съвета.
Те изразяват и резерви по отношение на предвиденото съкращаване на правомощията на главния прокурор и приравняването на фигурата му с тази на всеки друг административен ръководител.
„Подхождаме с разбиране към стремежа на законодателя за редуциране на правомощията на главния прокурор, но тази фигура е задължителна за нормалното функциониране на прокуратурата, която е единен, самостоятелен и специализиран конституционен орган, натоварен със задачата да следи за спазване на законността. Надзорът за законност и методическото ръководство, които главният прокурор осъществява върху дейността на всички прокурори, имат предназначението да осигуряват точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори при извършваните проверки и процесуално-следствени действия в досъдебната фаза на наказателното производство, във връзка с постигането на общата, конституционно закрепена цел на дейността на съдебната власт – защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“, посочват от ВСС.
В тази връзка кадровиците не са съгласни и с премахването на текста от КРБ, който възлага на прокуратурата правомощието да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове като вместо това се предвиди, че прокуратурата да участва в граждански и административни дела само когато се защитават „правата и законните интереси на малолетни и непълнолетни лица и за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила“.
За правомощията на министъра на правосъдието и на ИВСС
Друго предложение, което буди тревогата на съвета, е свързано с предвиденото правомощие на министъра на правосъдието да предлага прокурори и следователи за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност, а за съдиите – само за освобождаване.
Освен различния подход, от ВСС недоумяват по какъв начин това ново правомощие се връзва с конкурсите за първоначално назначаване, повишаване и преместване, и конфронтира ли се с конкурсното начало в съдебната система за посочените магистрати. С това предложение на практика се дава възможност на министъра да кадрува в прокуратурата, което е недопустимо.
Що се отнася до съдиите, то от предложения текст не е ясно дали той се отнася до освобождаване от длъжност без оглед на основанието за това или се има предвид наказанието „дисциплинарно освобождаване от длъжност“. Такова уточнение е важно поради наличието на различни основания за освобождаване от длъжност, посочват от ВСС.
От там възразяват и срещу идеята управлението на съдебните сгради отново да се върне при министъра на правосъдието, както беше допреди осем години. ВСС припомня, че от 2006 г. до промените в КРБ през 2015 г., когато управлението на имотите беше в правомощията на министъра на правосъдието, е имало изключителни затруднения при осигуряване на нормални условия на труд на магистратите и за извършването на ремонти. „Във всички случаи, предлаганото в проекта управление на имотите на съдебната власт от министъра на правосъдието, след съгласуване с двата съвета, поставя и под влиянието на изпълнителната власт съдебната власт, която следва да е независима“, казва ВСС като посочва, че откакто е поел управлението на съдебните имоти, всичко се движи бързо, без бюрократични пречки, каквито биха възникнали, ако се върне при правосъдния министър.
Кадровиците не са съгласни и с предложението Инспекторатът към ВСС да може да прави проверки по сигнали за нарушаване на закона и съдопроизводствените правила, като при установяването на такива, да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати, както и да предлага отстраняването им длъжност при възбудено срещу тях наказателно преследване.
„Подобна формулировка води до заключението, че на ИВСС законодателят се опитва да придаде статут на извънредна съдебна инстанция, проверяваща по същество постановени съдебни и прокурорски актове, което несъмнено поставя под съмнение конституционосъобразността на предложението. Влизането в сила на подобен текст несъмнено би представлявало недопустима намеса в дейността по правораздаването на магистратите, тъй като във връзка с извършваните процесуални действия и постановяваните от тях актове магистратите се ползват с функционален имунитет, който се основава на принципа за независимост на съдебната власт. Освен това нарушаването на закона и съдопроизводствените правила, което следва да се преценява в рамките на инстанционния контрол, като общо правило не може да бъде основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистратите“, посочва ВСС.
От съвета изразяват безпокойството си и по отношение на предвидената забрана след края на мандата си инспекторите да се върнат в съдебната система, а да трябва да се пенсионират.
„С това се нарушава установеното в Конституцията равенство и възможностите на всеки гражданин за труд, свободен избор на място и професия. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че невъзможността за връщане в съдебната система на инспекторите би демотивирало голяма част от магистратите да бъдат избирани за инспектори или би довело до избор предимно на магистрати в предпенсионна възраст, което би създало недопустими ограничения и поставило под съмнение изискуемата се енергичност при изпълнение на техните функции“, изтъкват от ВСС.
Заедно със становището си, кадровиците ще изпратят на Комисията по конституционни въпроси и протокола от днешното заседание, защото Атанаска Дишева не бе съгласна с мнозинството и подкрепи част от предложенията за промени в основния закон.
Дишева заяви, че трябва да се запази Върховната административна прокуратура, в чиято полезност се е убедила като съдия, но се обяви в подкрепа на премахването на правомощието на главния прокурор за издаване на методически указания. Тя обаче не хареса идеята в проекта за промени в КРБ това да бъде правомощие на Прокурорския съвет. Според нея методически указания може да издава общото събрание на Върховната касационна прокуратура.
Атанаска Дишева категорично не се съгласи с колегите си, че само Велико Народно събрание може да закрие конституционно установен орган, какъвто е Пленумът на ВСС и да раздели съвета на два отделни и че това предложение противоречи на Решение №3 от 10 април 2003 г. по к.д. 22/2002 г.
Тя цитира диспозитива на Решение №8 от 1 септември 2005 г. по к.д. 7/2005 г. на Конституционния съд, в което се казва: „Промени в Конституцията , концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление“.
Разделянето на ВСС на два отделни органа съответства не просто на различните функции на двете системи – на съдилищата и на прокуратурата, но в пълна мяра ще осигури независимост на органите на съдилищата при осъществяване на тяхното правомощие, каза Дишева.
Тя призова колегите си да си отговорят на въпроса с какво съществуването на орган като ВСС в момента допринася за независимостта на съдилищата и правораздавателната дейност. И после сама отговори – „Няма такава полза“.
Атанаска Дишева посочи и че всяка промяна в основния закон подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд. „Произнасянето ни по въпроса дали промените в Конституцията противоречат на Конституцията, е въпрос, по който следва да се произнесе КС, доколкото и практиката на КС подлежи на развитие“, посочи Дишева.
Тя не се съгласи и със становището на колегите си, че управлението на съдебните имоти трябва да остане във ВСС като изтъкна, че този състав не се справи с изграждането на нови сгради и ремонта на някои други.
А що се отнася до критиките на съвета за състава на Прокурорския съвет и по-специално предвиждането в него да влязат само трима от професионалната квота, Дишева попита дали участието на съдии в съвета няма да подсигури необходимия професионален капацитет на този орган. Именно това излиза и от проекта за промени в КРБ – парламентът може да „прати“ в Прокурорския съвет действащи съдии, но не и прокурори и следователи, докато за съдебния съвет НС има пълна забрана да избира действащи магистрати.
Министърът на правосъдието Атанас Славов, който в началото на заседанието направи кратък коментар, че може би е едно от последните, които председателства, увери членовете на съвета, че ще има достатъчно време за становища и за постигане на максимален консенсус за промените в основния закон. „Нищо няма да бъде наложено силом“, каза Славов.
Той допълни, че Венецианската комисия препоръчва министърът на правосъдието да няма участие нито в кариерното развитие на магистратите, нито в дисциплинарната дейност, както е предвидено в проекта. Допълни, че комисията категорично настоява министърът да не председателства никакъв съвет – пленарен или на колегиите. „Със сигурност препоръките на Венецианската комисия ще бъдат водещи при вземането на решенията в Народното събрание“, каза още Славов.
33
Коментирайте
Политиците от десетилетия методично овладяват съдебната власт. Първите атаки бяха срещу следствието – осакатиха НСлС, когато я разпарчатосаха на 28 ЮЛ-ОСС, премахнаха помощник-следователите, редуцираха компетентността на следователите, намалиха броя им през 2006 г. и накрая унищожиха и ОСС и те станаха СлО към ОП. В днешни дни наблюдаваме овладяването на прокуратурата – взеха БЗ, закриха специализираната прокуратура, показно отстраниха главния прокурор и т.н. Следващата стъпка на „реформаторите“ е адвокатите в бъдещия прокурорски съвет да назначават, наказват и уволняват следователите и прокурорите. Представям си Ина Лулчева, Хр. Иванов, Н. Йорданова, Т. Дончева и пр. да кадруват в ПРБ… СРАМ!!!. Следващите жертви… Покажи целия коментар »
Министърът на правосъдието няма какво да кадрува в съдебната власт, нито да съставя бюджета й. Това е в разрез с принципа за разделение на властите и децентрализацията. То е ясно, че е детската мечта на надупените ни управленци е чрез изкривяване на КРБ и ЗСВ да подчинят кардинално цялата власт. Следващата идея е старият чл. 1 от старата ни КНРБ да се върне, само дето БКП се замени с името на сакатата сегашна „коалиция“.
„Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национални разпоредби, които предоставят на министър-председателя на съответната държава членка правомощие за вземане на решения в процеса за назначаване на съдии, като същевременно предвиждат участие в този процес на независим орган, на който е възложено по-специално да оценява кандидатите за съдии и да дава становище на министър-председателя.“ … Именно де. Това говоря – овладяване на иначе принципно независимата съдебна власт от най-манипулируемите марионетки – правителството и главният Арлекин – министър-председателя – най-удобната за всички щатски колонии фигура. Както видяхме – посолството е това, което одобрява… Покажи целия коментар »
Абсолютно съм съгласен с изложеното от ВСС. Човек, който през живота си не е бил прокурор и не е държал „живо“ дело в ръцете си, да кадрува прокурори, че и мтодически указания да им дава. Тези от ДБ наистина са болни мозъци. Но ако все пак това се приеме има КС. Има и кой да го сезира.
Какво дело да са държали?!? Те нямат ниво на 3-и курс в ЮФ, какво дело, ако отидат на един магистратски конкурс повече от 3,50 не им давам, всички, днес БАН също имат становище, което е отрицателно по всички линии, виждали дело, тяхната основна дейност е пропаганда!
Сякаш милиционер от школата в Симеоново, който е държал „живо“ дело в ръцете си, става за прокурор. В случая едва ли някой спори, че напъните на сглобката са противоконституционни, но това не намалява недостатъците на досегашните ВСС, прокурори, съдии и др., както и не повишава авторитета на съдебната система. КС и ВКС се веят като ветропоказател, какъвто дори при „лошия“ соц не е имало. Тогава една партия определяше линията десетки години, а сега линията се сменя всеки избори.
В НС са крайни дебили. Не мога да повярвам какви простотии се натискат да сътворят. Дай Боже да не се формира никога мнозинство за ВНС че тогава жална ни майка с тия капацитети ..
Тези явно въобще не са се замислили за електроннотото правосъдие.
Какви ли са мотивите на Атанаска Дишева?
Мищо друго не може да се очаква от тези ни нормотворци.
Те с практиката на КС не са запознати, а тръгнали изменения в Конституцията ни да правят.
То само ВСС да го предвиждаше… цялата академична правна общност. ВКС, ССБ, СЮБА им го казва, ама кой да слуша?
За неграмотните продажници в НС е важно само какво нарежда посолството.
Страхотно е. Дано стане. Страхотно е.
Ужас!
ВСС ще се правят на по-големи специалисти от народните представители. Но май и двете страни са голи и боси по тези теми
Какво да се „правят“, то в НС специалисти изобщо няма. Там са политически марионетки, които идея си нямат ни от законодателнапроцедура, ни от право изобщо.
Трябват промени! Съгласен съм. На пук на руските тролове и плоскоземците
Тролче, нещо си объркал сайта, никой не те пита на какво си съгласен и на какво не, когато станеш юрист,а не прост трол, тогава ще даваш мнение
Поредният посолствен трол няма място в професионална дискусия. Мятай си опорките в новинарските сайтове и из ФБ.
Е много ясно ти като видиш „министъра“ с 5 годишния адвокатски стаж, целта на ДБ винаги е била една политическо овладяване на прокуратурата! Слушах онзи ден министъра там за казуса с руската църква, било имало „каноническо самоуправство“ хахахахахахахха, ето това е компетентност и класа, чувал е той за самоуправство, ама къде се намирав НК и какво пише в 323 едва ли му е ясно! Нито едно от предложенията по никакъв начин няма да доведе до по-добро правосъдие, целта е една овладяване на прокуратурата от политиците още повече, намърдване на политически НПО–та във ВСС и нетърсене на отговорност от политическата класа!
На някои от господата във ВСС ще им пари под крачетата, най-вече на тия от прокурорската квота. Ще видим де. Очаквам масово негативни коментари
Чудя се само с какво точно това ВСС е заслужило да взема тези решения и да дава съвети? Този състав на ВСС е корумпиран до последния човек.
Само комунистически люде се опитват да влияят на развитието ни, като европейска държава. Изтъкани сме от проруски опорки.
Удобно е да оправдаш некомпетентността, че за всичко е виновна Русия, те просто са некомпетентни, това е истината, като гледам европейските държави как цъфтят и вържат, а тези които искат да громят Русия има източен фронт пътят е отворен, българите ги интересува България, а не само да се излиза с клишето руска опорка и до там. И да комунистически люде ДБ са основни наследници на БКП, имат хора от ДС, да наистина комунистическите люде в момента управляват и нищо не правят освен да предизвикват протести и те разбира са политически как руската дълга ръка е отзад!
Вечен позор за псевдоюристите Лена Парапета, Мамин Никола, Татин Стою, Пешо Кьосев -вечната резерва в листите, които пишат Конституция все едно са си на партийна сбирка в zoom.
Тия нямат ли вече изтекъл мандат ?
Да, отдавна е изтекъл. Но сглобката ПП – ДПС- ГЕРБ това я устройва идеално.
Га трябваше да си гласуват квотата в НС ни риваха!
Вече 2 години т.нар. „народни представители“ нарушават зверски КРБ и ЗСВ. Кога ще им се търси отговорност? Поне политическа.
Лошото е, че и да са прави господата от ВСС ние им нямаме доверие. Защото се дескридитираха в работата си в последните години и никой нормален гражданин им няма доверие. Те обслужват нечии интереси, постоянно
И кои сте вие ? 7% ин-ТЕЛЕ-ктуалци както твърди Простото Киро в записа на Руди Гела ли ? Интереси обслужват ДеБелите ти господари, най вече интересите на ДеБелян Пеевски и неговите мафиоти
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН