В ново тълкувателно дело
ВКС решава: Намалява ли се обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука с платеното от НОИ
„При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл.
200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата
злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване?“. На този въпрос ще отговори в първото си тълкувателно дело за годината Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Както „Лекс“ писа, на противоречивата практика по него се натъкна състав на ВКС, който трябва да се произнесе по иск на работник, претърпял трудова злополука. Той си чупи крака на няколко места, в продължение на една година получава обезщетение за временна нетрудоспособност, а след това предявява иск срещу работодателя си за неимуществени вреди от инцидента. Работникът претендира 45 000 лв. за болките и страданията, които е претърпял, но съдиите в Монтана – и районните, и окръжните, определят, че справедливото обезщетение е 25 000 лв. Те обаче не му присъждат тази сума, а вадят от нея парите, които мъжът е получавал, вместо трудовия си доход, от Националния осигурителен институт (НОИ) и така работодателят е осъден да плати само 7500 лв.
Съдиите основават решенията си на разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), която предвижда: „Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване“.
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава), Боян Цонев (докладчик) и Мария Христова констатираха, че в решенията си колегите им застъпват различни виждания за това дали обезщетението за неимуществени вреди трябва да се намали с полученото от НОИ заради временна нетрудоспособност.
В първата група актове се приема, че дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се изважда полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ. В някои от решенията изрично се заявява, че когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди.
Други върховни съдии обаче изтъкват, че чл. 200, ал. 3 КТ цели да не се стигне до неоснователно обогатяване на работника. „Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя, и втори път от общественото осигуряване“, сочат те.
И обясняват, че когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука. Причината е, че само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
„Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди“, мотивират се застъпниците на това виждане.
Изготвянето на проекта за тълкувателно решение е възложено на съдиите Владимир Йорданов (докладчик), Велислав Павков и Димитър Димитров.
17
Коментирайте
Откакто взеха да ги назначават парашутисти във ВКС, се появи противоречива практика по въпроси, по които не е имало спор десетилетия наред. Откакто парашутистите във ВКС станаха повече от кадърните съдии, започнаха да приемат тълкувателни решения, с които преобръщат десетилетна съдебна практика на 180 градуса и които се нуждаят сами по себе си от ново тълкуване… Очевидно е, че полученото обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване компенсира претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, а не и болките и страданията, претърпени от трудовата злополука. Като не иска работодателят да плаща, има лесно – да си застрахова работниците…… Покажи целия коментар »
Следователно, при предявен иск за неимуществени вреди, обезщетението за претърпените такива се определя по справедливост, като от него не се приспадат полученото обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване. Може да се приспада само полученото застрахователно обезщетение.
А съвсем отделен е въпроса, че застраховка „Трудова злополука“ е със задължителен за работодателя характер и подлежи на санкция ако няма такава..
Шашмалоги някакви
Простотия. Сакън работника да не вземе някой лев повече, че ужас.
Пак ли се мисли само за работодателя, дето кара скъпия джип и ходи по Европа да мятка „честно спечелени пари“ ?
Да не забогатее работника. А фирмите дето забогатяват на гърба на работника? А тия фирми дето искат от теб да осъвместяваш две длъжности за да ти плащат 2000 лв заплата, че иначе трябва да плащат на двама служители по 1500 и това прави общо 3000 за двама души, така решават да наемат един да прави две неща и да взема 2000? Тия какви са?
Това е противоречиво. Ще видим
Има известна логика
Мисля, че е справедливо ако обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то да се приспадне от присъденото обезщетение
Няма да се допусне двойно плащане със сигурност.
Мисля, че не мислиш …
Противоречива практика. Решението ще бъде интересно.
Да не се стигнело до неоснователно обогатяване на работника.
Отново пазят работодателя.
„На този въпрос ще отговори в първото си тълкувателно дело за годината Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС)…“
Уау, добро темпо на работа имат във ВКС, оправдават си заплатите и се впискват в цялата интертност на държавата.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН