ВКС възобнови делото срещу прокурора, съден заради обвинение срещу Петьо Еврото
Върховният касационен съд (ВКС) възобнови делото за престъпление по служба срещу прокурора Константин Сулев, който е съден за това, че повдигнал обвинение на Петьо Петров-Еврото.
До този развой се стигна, след като и.ф. главният прокурор поиска възобновяване, тъй като преди това и градският, и апелативният съд прекратиха делото срещу магистрата.
Миналата година Сулев беше пратен на съд за това, че на 30 май 2023 г. привлякъл като обвиняем Петьо Еврото за принуда, без да има достатъчно доказателства, както и че е постановил да бъде задържан за 72 часа, като целта му била да причини вреда на Петров. Освен това Сулев беше обвинен и за това, че на следващия ден неоснователно разпоредил принудително довеждане и последвало обвинение за близкия до Петров – Кристиян Христов, като целта му в случая била да набави облага на бившия главен прокурор Иван Гешев.
Според прокуратурата Сулев е образувал делото срещу Петров след посещение на бившия районен прокурор на София Невена Зартова в кабинета на Гешев, докато той все още беше главен прокурор. След това тя се самосезирала по публикация в медия, в която имало снимка пред ресторант „Осемте джуджета“ на Петров с и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. Установено било още, че делото не е трябвало въобще да бъде наблюдавано от СРП, а от градската прокуратура заради твърдения за замесени магистрати. Освен това разследването било водено целенасочено в определена посока, свързана със събиране на данни за магистрати, като по него били давани и устни разпореждания, за да се дискредитират определени лица от съдебната система.
В резултат на това срещу Зартова беше образувано дисциплинарно производство, а Константин Сулев беше обвинен в извършването на длъжностно престъпление.
Съдия Аделина Иванова от СГС прекрати делото, като посочи, че описаните в обвинителния акт деяния изобщо не са престъпления. Според нея Сулев е действал като орган на власт, а не като длъжностно лице и затова не може да е субект на престъплението по чл.282 от НК. Съдия Иванова беше пояснила, че само в конкретния случай прокурорът няма как да е субект на длъжностното престъпление по чл. 282, а не изобщо. Тя даде и пример с хипотетичен случай на прокурор, на когото е възложено да участва в комисия по възлагане на малка обществена поръчка и той наруши Закона за обществени поръчки или специалната Наредба за възлагане на малки обществени поръчки и например изнесе информация за офертите на участниците с цел да им набави облага. Определението ѝ след това беше потвърдено от апелативния съд, а според Борислав Сарафов прокуратурата е била лишена от възможността да защити обвинителната си теза, тъй като съдът е прекратил делото, вместо да се произнесе с присъда.
Върховните съдии Валя Рушанова (председател), Христина Михова (докладчик) и Красимир Шекерджиев споделят виждането на държавното обвинение и възобновяват делото (виж тук), което се връща в градския съд, но ще бъде разпределено на друг състав.
В решението си ВКС припомня, че правомощието на съда да прекрати дело е ограничено само до случаите, когато описаното в обвинителния акт деяние не е престъпление, тоест, когато е несъставомерно. На следващо място върховните съдии посочват, че съдът трябва да стигне до извод за несъставомерност само от описаните в обвинението факти, без да преценява дали те са подкрепени от доказателствата, тъй като това е въпрос, по който може да се произнесе само с присъдата.
„Тези принципни положения не са били съобразени от първоинстанционния съд, определен да разгледа внесения обвинителен акт, както и от въззивната инстанция, подложила на проверка постановеното определението, с което е прекратено наказателното производство“, пише ВКС.
Върховните съдии изтъкват, че градският съд е преценил, че прокурор Сулев в случая, за който му е повдигнато обвинение, винаги действа като орган на власт, а не като длъжностно лице и затова не може да осъществи общия състав на длъжностното престъпление по чл. 282 от НК. Според ВКС обаче, за да стигне до тези изводи съдът е обсъдил обстоятелства, които са част от предмета на доказване или са пряко свързани с него, тъй като се отнасят до самото престъпление и участието на обвиняемия в неговото осъществяване.
„Поради това те подлежат на установяване и доказване в рамките на състезателен процес с участие на страните, след събиране и оценка на доказателствата по делото. Отговор на всички въпроси, свързани с посочените обстоятелства може да бъде даден единствено с крайния съдебен акт – присъдата. При констатация за отсъствие на един или друг от елементите на съответния престъпен състав, посочен в обвинителния акт, несъмнено деецът следва да бъде оправдан с присъдата“, подчертава ВКС.
В решението си върховният съд обяснява, че всички въпроси за това дали подсъдимият е осъществил деянието като прокурор, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения и т.н., са все по съществото на делото и подлежат на доказване. За това според ВКС, градският съд е нарушил процесуалния закон, като изначално е приел деянието за очевидно несъставомерно и е възпрепятствал правото на прокуратурата да защити обвинителната си теза.
Върховните съдии не са съгласни и с виждането, че прокурорът в наказателното производство винаги осъществява властнически правомощия като „орган на власт“ и поради това не може да осъществи общия състав на длъжностното престъпление по чл. 282 от НК.
В решението си те подчертават, че всеки „орган на власт“, осъществявайки функциите си реално изпълнява държавна служба в държавно учреждение и в този смисъл е длъжностно лице. Следователно, пише ВКС, прокурорът, както и всеки „орган на власт“, поначало може да бъде субект на общо длъжностно престъпление, стига да са налице и останалите елементи от съответния престъпен състав.
Върховните съдии поясняват, че в Наказателния кодекс няма предвиден специален състав за случаите, когато „орган на власт“ нарушава или не изпълнява служебните си задължения, превишава властта или правата си, но не, за да осуети наказателното преследване спрямо едно лице, а точно обратното – да му причини вреда, като го задържи и привлече към наказателна отговорност, без да има основание за това.
„В този случай, след като липсва специален състав, няма законова пречка длъжностното лице, което изпълнява властнически правомощия като „орган на власт“ (в случая прокурор), да носи наказателна отговорност за това свое поведение по общия състав за длъжностно престъпление – чл. 282 НК, стига разбира се да се докаже наличието и на всички останали съставомерни елементи (специална цел, вреда), включително и че е действал умишлено“, заявява ВКС и добавя, че в такъв случай прокурорът няма да бъде защитен от функционалния си имунитет.
„Отделен е въпросът за обосноваността на едно такова обвинение по чл. 282 НК, като той следва също да бъде обсъден и решен при постановяване на присъдата, а не в хода на разпоредителното заседание“, пише в заключение върховният съд.
18
Коментирайте
Не подценявайте възможностите на Еврото да осъди прокурор Сулев поне на първа инстанция. Ако Алексиев стане стане шеф, тези възможности се увеличават. Сега времената са много мътни за съдебната власт и всякаква измет контролира и съдии и прокурори .GUNNt
Голям смях е да гледаме как точно някогашните фенчета на Гешев във ВКС сега играят срещу протежетата на последния в прокуратурата, слагайки ги на дръвника за простотиите които последните вършеха за да угодят на милиционера!
Трябва ли да стигнеш ВКС , за да покажеш разбиране на закона contra legem? Като това, че за да потвърдиш прекратяване на производството постановяваш решение, а не определение, при положение, че делото изобщо не се решава по същество. Просто изумително. Че даже и критикуват апелативния съд за тази “грешка”.
ВКС за пореден път удари дъното! Жалко, много жалко! Кой ще е следващият….
Това май дело ще се връща и възобновява при всяка възникнала потребност на ББС да си (до)изпере кирливите ризи, независимо че в Наказателния кодекс има две напълно различни и систематично равностойни легални дефиниции за „длъжностно лице“ и „орган на власт“, които не съвпадат и сега, при условие, че съдът възприема позицията за отношението между двете понятия на общо към частно, въпросът в коя точка попада прокурорът в качеството си на „(държавен?!) служител, изпълняващ властнически правомощия“ – да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: „а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение“ или… Покажи целия коментар »
ВКС вече напълно се е превърнал в част от мафията.
Кви Евра, кви Нотариуси… ?
Спорове за кило злато и вила някъде си. Интересни са милионите. Милионите на Черепа и Мустака. Трупането им от Паскал и т.н. Както и дали са отишли на операция при малкия путин, или при арабския шейш…
Прокурора съден, Еврото престъпника не. Евала.
Твърде лошо е това. Твърде
ВКС пак се излага кифленски
Не искам някой да си прави с народа майтапи бе. Не го желая
Поне не са се самоубили. Още. Глупаци
Ще чакаме да видим как ще се рязвият нещата при новия смотльо Георги Георгиев
Мафията си прави готино
ВКС-вие сте срам!
Браво бе, за решение и действие в правомощия по Закон,а………….Следващия път искам да нагъзят състава на ВКС за оправдателен съдебен акт.
Пародията ВКС отново пише глупости, каквито в последните поне 10-ина години се леят от почти всяко тяхно решение.
По темата
-
Сарафов иска възобновяване на делото срещу прокурора, който беше съден, защото е обвинил Петьо Еврото
-
Съдът прекрати делото срещу прокурора Сулев, защото не видя престъпление
-
Прокуратурата е осъдена да плати 35 000 лева на прокурора, който беше подсъдим заради Петьо Еврото
-
Прокурор от СРП е обвинен в длъжностно престъпление заради Петьо Петров
Никога няма да забравим крилатата фраза на пияната градска прокурорка И. Кирилова – „ама как така ще се осмелява някой да разследва този човек“ … прикриватурата е престъпна, а сега ще е още по-престъпна с правителство на ОПГ ГЕРБ-БКП-ИТН, с подкрепата на ОПГ ДПС… протестите ще са от ден 1!