Бившият шеф на СРС Методи Лалов окончателно осъди КЗД за случай с незрящ съдебен заседател
Бившият председател на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов окончателно осъди Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за казус с незрящ съдебен заседател.
Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Административен съд София-град (АССГ), с което е уважен в пълен размер иска му по Закона за отговорността на държавата и общини за вреди (ЗОДОВ) за 3900 лв. обезщетение за претърпени от Лалов неимуществени вреди, причинени вследствие на решение на КЗД, с което беше глобен с 250 лв. заради това, че не е реагирал на сигнал на сляп заседател, недопускан до участие в дела.
Решението е окончателно.
Живка Павлова е с трайна намалена работоспособност пожизнено заради загуба на зрението. Жената е с юридическо образование като през 1977 г. е положила успешно и изпита за правоспособност. Тя работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите.
През 2014 г. е одобрена за съдебен заседател в СРС. На 23 март 2015 г., след жребий, е разпределена към 6-ти наказателен състав в съда заедно с още трима души. Повече от година обаче Павлова не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от председателя на 6-ти състав Феня Стоянова. На 29 май 2015 г. жената сезира председателя на СРС (по онова време Методи Лалов – бел. ред.), като моли да бъде разпределена към друг състав, „за да реализира правото си на труд като съдебен заседател“.
Но не получава отговор и се обръща към Комисията за защита от дискриминация (КЗД), като в жалбата си сочи, че е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от съдия Стоянова и от председателя на СРС, защото е сляпа.
Методи Лалов заявява пред КЗД, че няма различно третиране, а увреждането на Павлова е от естество, което препятства осъществяването на специфичните функции на съдебен заседател и може да доведе до нарушаване на принципа на непосредственост, принципа на обективната истина и равноправно участие на обществеността в наказателния процес.
Комисията обаче заключава, че и съдийката, и председателят на СРС са осъществили пряка дискриминация на основата на признака „увреждане“ спрямо Павлова и им налага глоби като им препоръчва занапред да не допускат нарушения на антидискриминационното законодателство.
Двамата обжалват решението пред Административен съд София-град (АССГ), но и той казва, че в случая има дискриминация.
Така делото стига до Върховния административен съд (ВАС), който прецени, че за правилното решаване на казуса е необходимо тълкуване на норми на правото на ЕС. Причината е, че българското законодателство гарантира принципно защитата на хората с увреждания и не допуска дискриминация заради загуба на зрение, но същевременно има предвидени и изключения, които оправдават разликата в третирането (виж повече тук).
През октомври 2021 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че незрящите не трябва да бъдат лишавани от всякаква възможност да са съдебни заседатели. СЕС посочва още, че автоматичното лишаване на слепите от възможността да са заседатели – без да се прави разграничение в зависимост от съответните дела и без да се извършва проверка дали е можело да им бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ, е недопустимо (виж още тук).
След произнасянето на съда в Люксембург, ВАС възобнови делото и през август 2023 г. върна казуса на Комисията за защита от дискриминация като ѝ даде указания по безспорен начин да установи дали е било необходимо заседателят да може да вижда, за да се гарантира справедлив съдебен процес по делата, по които участва, или е могъл да изпълнява задълженията си, без да се засегнат правилата на наказателния процес (виж повече тук).
КЗД обаче прекрати производството поради междувременната кончина на съдебната заседателка, а нейната наследница е оттеглила и жалбата ѝ.
Нещата не свършват дотук, защото Методи Лалов подава иск по ЗОДОВ срещу комисията заради претърпени от него неимуществени вреди от решението, с което е глобен заради дискриминация спрямо незрящата заседателка.
АССГ приема, че искът е основателен най-напред, защото е налице незаконосъобразен административен акт, който е отменен от съда. Освен това са налице и причинени неимуществени вреди на Лалов от този отменен акт – това са всички негативни емоции, които е преживял вследствие на решението на КЗД. Съдът посочва, че те се доказани с показанията на съпругата му, а освен това са логична последица от медийното отразяване на случая и уважи в пълен размер иска на бившия председател на СРС за 3900 лв. обезщетение (виж повече тук).
Комисията за защита от дискриминация обжалва решението пред Върховния административен съд.
Тричленен състав на съда с председател Марио Димитров и членове Иван Раденков (докладчик) и Аглика Адамова обаче отхвърля жалбата и потвърждава първоинстанционното решение.
Върховните съдии посочват, че АССГ е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани доказателства, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Изложени са подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят, казва ВАС.
„Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи изцяло иска, съдът е счел, че той е основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието му върху увреденото лице основава възприетата от първоинстанционния съд сума, с която следва да бъде овъзмезден“, посочва ВАС.
Върховните съдии се спират и на размера на обезщетението като го намират за правилно определен. Те допълват, че АССГ е изложил обстойни и изчерпателни мотиви, които са съобразени с доказателствата.
„Съдът е съобразил и обстоятелството, че решението на КЗД е станало достояние на широк кръг от хора, имайки предвид значението на заеманата от Методи Лалов по това време длъжност. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Настоящата съдебна инстанция намира, че определеният размер на обезщетението от 3 900 лв. се явява справедлив. Върху присъдената сума правилно се присъжда и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата“, изтъква ВАС.
И заключава, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила.
Освен 3900 лв. обезщетение, КЗД трябва да плати и 690 лева разноски за адвокат.
30
Коментирайте
Как ще се допусне иска, като органът не е могъл да се произнесе по същество. Нали му е върнато от ВАС с указания?
Имал съм съученик с недъзи и – си хвана най-приятната жена – дето само можем да сънуваме – ние – от големият джаз. Както искат да го разбират – недъгът не е повод за нещастие.
Не е реално – да скачаме на 2 метра.
Както и да е. Аз инвалид не съм подигравал.
В една немалка част европейското законодателство граничи с лудост. Принципно съм против дискриминацията, но дискриминация ли би било , ако гърбав не бъде допуснат да участва в олимпийски игри като атлет? Нали затова има параолимпийски игри. В българския наказателен процес съдебните заседатели участват в дела за тежки умишлени престъпления. В хода на тези дела се предявяват веществени доказателства, как незрящ съдебен заседател ще ги види? Изслушват се и свидетели, а това изисква всички сетива на членовете на съдебния състав да са максимално ангажирани, за да формират вътрешното убеждение дали свидетелят говори истината, за което значение има и езикът на тялото.… Покажи целия коментар »
Очеизвадно е защо – защото воюва за „право“ и защото в контекста на защитата на правоимащия от дискриминация остава на заден план принципът за справедлив съдебен процес спрямо обвиняемите. В темата не са посочени делата, които е гледал съставът през въпросния период. Няма данни дали сляп заседател може пълноценно да оцени доказателствата. Няма данни дали в хода на делото не са се появили нови обстоятелства и/или доказателства, възпрепятстващи участник в делото с намалено или с увредено зрение да ги оцени. Едностранчивото поднасяне на новината сочи единствено „доказателство“, не била участвала. п.п. Ако гърбав може да тича по-бързо от не-гърбавите, това… Покажи целия коментар »
Послесловът Ви е обикновено заяждане. Не е възможно гърбав да тича по-бързо от негърбав по простата причина, че изкривяването на гръбначния стълб не позволява такова постижение. В този смисъл примерът ми не е неудачен, но дори и да беше, щом сте схванал смисъла, значи всичко е наред.
Абсолютно си прав и ще дам пример със самия Методи Лалов, който дълги години беше съдия и председател на СРС при очевидни ментални дефицити и емоционални експресии, проявявани ежедневно в комуникацията му със служители, колеги и страни по делата. Представяте ли си какви актове като съдържание и мотиви е постановявал този човек, който в момента ходи по съдилищата като луд за връзване и прави глупости с безумни искания и претенции
Не сте достоен с това мнение, най-вероятно – имате СДС – минало – те имат такива фашистки изказвания. През целият си живот съм бил галантен към фашистите – даже с германките.
Фашизмът трябва сам да си го лекувате.
Нямате право да упражнявате хуманна професия.
Човекът е висша ценност – независимо от недъзите.
Оди търкаляй асперинчета
Българинът проявява убийствено лицемерие що се отнася до хората с увреждания . На теория всички се правят на много добри – ако сляп човек участва в риалити всички гласуват за него , независимо дали може да пее . И не се мисли , че друг може просто да е по-добър . Виждам и тук има много „съчувстващи“ . Важни са обаче реалните стъпки , а не инцидентните „жестове“ . Защо в съдебната система и в държавната администрация няма повече хора с инвалидни колички . Само младите жени с къси поли и изрусени коси ли могат да бъдат деловодители , секретари… Покажи целия коментар »
Това си е чиста дискриминация спрямо незрящата заседателка.
Не думай……..още един драскач на либерални тъпотии, без да мисли.
Съгласен съм, че е налице неблагоприятно третиране.
Изкарал е някой лев господина
Жалко, че наследниците са оттеглили жалбата, разрешаването на този казус щеше да даде добра практика
Еми браво, няма да им цепи басма я
Това е единственият полезен ход на Лалов за имиджа му предвид прекратяването на делото и факта, че смята че не е имало дискриминация
И кво сега, добре че КЗД прекрати производството
Казусът си е доста заплетен – кога е дискриминация и кога е невъзможност
Лалов ми липсваше откак не е в СОС по редичко ми се появява
А, хич не ми липсва.
Ееее правилно ли разбрах, че не стига, че Лалов е дискриминирал дамата, ами е осъдил КЗД за обезщетение, възползвайки се от прекратяването на делата поради кончината на потърпевшата?
Не съвсем, така и не се е изяснило дали е имало дискриминация или казусът влиза в хипотезата на изключенията на СЕС. Просто делото е прекратено още от КЗД, а с осъждането им от Лалов той получава опцията да твърди, че изходът и от прекратеното дело би бил в негова полза
Точно поради тази причина смятам, че иска му е недопустим, защото акта на комисията не е има/няма дискриминация, а делото е прекратено по желание наследниците на ищеца. Ако беше продължило делото, можеше и да влезе в сила осъдително решение. Прекратяването не е поради незаконосъобразност на административния акт, а поради оттегляне на жалбата. Има разлика сякаш? На практика нямаме отменено незаконосъобразно решение, защото административната процедура на е завършила с акт по същество.
Той няма нужда да получава опция, че изходът и от прекратеното дело би бил в негова полза. Той е невинен до доказване на противното, поради което КЗД е виновна. Жалбата на починалата и оттеглянето на наследниците не променят вече наложената глоба, а КЗД е била длъжна да докаже, че към момента на подаване на жалбата от още живата жалбоподателка е имало достатъчно доказателства за дискриминация. Ако КЗД не се бори със зъби и нокти, до последно, след като вече е получила сигнал или жалба, то тя става декоративно плашило. Опитите да се прехвърли вината върху трети лица само поощряват бездействието… Покажи целия коментар »
Никаква справедливост!
Точно това е направил. Няма повод за гордост!
Делото на живота му 🙂
Чак пък на живота му
СДС-Шайката превърна Родината ни в свърталище на европейския гей-прайд. Всичко – и държавата ни, и съдиите ни, и морала ни, и законите са просто една порнография, достойна само за сарказъм и подигравки.Господин ЛалоФ също.А неги го знаем що за стока е от времето, когато оглавяваше съда.
Добре, че се измете от там.