Адвокатурата: Погасителната давност не се прекъсва от изпълнително действие след настъпила перемпция
Погасителната давност не се прекъсва от поискано или извършено изпълнително действие по изпълнително дело, за което е настъпила перемпция. Това виждане (пълния текст на становището виж тук) застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) пред Върховния касационен съд (ВКС).
Както „Лекс“ писа, пред Гражданската и Търговската колегии стоят три въпроса, свързани с изпълнителното производство, като два от тях са за приложението на института на перемпцията. Част от възникналите противоречия в практиката, заради които беше образувано тълкувателно дело №2/2023 г. на двете колегии, бяха установени от ВАдС. Въпросът за това дали изпълнителното действие, извършеното по изпълнително дело, за което е настъпила перемпция, прекъсва давността, беше поставен от състав на ВКС.
Върховните съдии Албена Бонева, Боян Цонев и Мария Христова установиха, че състави на ВКС стигат до различни правни изводи за това дали давността се прекъсва от изпълнително действие по дело, по което е настъпила перемпция, като се позовават все на т. 10 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие).
Част от тях сочат, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като тя е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни. „Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ“, изтъкват застъпниците на тази теза.
Други върховни съдии обаче напомнят, че перемпцията настъпва по силата на закона и е без значение кога съдебният изпълнител ще постанови прекратяването на изпълнителното дело. И каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право и дори да е имало такива, те не могат да доведат до прекъсване на давността (подробно за различните позиции в практиката виж тук).
Това второ виждане се подкрепя и от адвокатурата. В становището си ВАдС посочва, че перемпцията настъпва по силата на закона и евентуален акт на съдебния изпълнител има единствено декларативен, а не конститутивен характер.
„Перемирането на изпълнителното производство представлява абсолютна процесуална пречка за извършване на изпълнителни действия. Поради тези съображения, извършени изпълнителни действия след настъпила перемпция се обезсилват и последиците им се заличават с обратна сила. В чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят дори е вменил задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори. Следователно поискани или извършени изпълнителни действия след перемиране на изпълнителното дело няма как да са валидни, тъй като за правния ред те не пораждат действие и съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС, не водят до прекъсване на давността за вземането на взискателя“, заявява адвокатурата.
В становището се посочва, че застъпниците на обратното виждане не държат сметка, че последиците на перемпцията са обезсилване на изпълнителните действия след настъпването ѝ с обратна сила, независимо кога съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело.
„Това обстоятелство не е спорно в практиката, поради което няма как да са „валидни“ действията, извършени след перемпцията и тези действия да доведат до прекъсване на давността за вземането. Изначално прокарване на подобно деление между „валидна молба за извършване на действия“ и „валидно изпълнително действие“ по отношение на ефекта им спрямо давността е неоснователно. Вярно е, че за да се прекъсне давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, въпросното изпълнително действие не е задължително да е имало за свое следствие удовлетворяването на вземането на взискателя. От това обаче не следва, че това действие може да е каквото и да било по своя характер, включително такова, извършено по перемирано дело. Категорично то трябва да бъде годно основание за събиране на вземането“, изтъква ВАдС.
И посочва, че обратното означава, че взискателят ще прекъсва давността относно вземането си с такива действия, с които изначално не е възможно да се удовлетвори претенцията му. „Това положение е в противоречие със самата същност на погасителната давност, която представлява материалноправен срок, в който кредитор на едно вземане бездейства и не предприема действия по събирането му. Предприемането на действия, които обективно не могат да бъдат годно основание за събиране на вземането, няма как да представляват „активно поведение на кредитора“, което да води до прекъсване на давността“, посочва адвокатурата.
В становището си по тълкувателно дело №2/2023 г. на ОСГТК Висшият адвокатски съвет изразява позицията си и по двата въпроса, които самият той постави на вниманието на ВКС.
Първият е за кого кога настъпва перемпцията по изпълнително дело, по което има множество солидарни длъжници. В момента част от върховните съдии приемат, че прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички, така и само на някои от солидарните длъжници. Те сочат, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник и предприетите изпълнителни действия по отношение на един от тях са без правно значение и последици спрямо останалите. Други техни колеги обаче са на мнение, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече общо за всички солидарни длъжници по изпълнителното дело.
Адвокатурата застъпва виждането, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки солидарен длъжник.
Тя подчертава, че ВКС (в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК на ВКС) възприе тезата, че при солидарността са налице множество правоотношения между различните страни, които са свързани помежду си посредством общата цел да се удовлетвори интересът на кредитора. „Същото разбиране може да се изведе и от константата практика на ВКС, приемаща, че солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари в исковия процес, поради което е допустимо едно решение да бъде с различен резултат за някои от солидарните длъжници“, пише ВАдС.
И изтъква, че след като в исковия процес солидарните длъжници, макар и страни в един процес, могат да бъдат обвързани от различно решение един спрямо друг, то няма как, без изрично законодателно решение, те да бъдат подчинени на различно третиране в изпълнителния процес. „…поради което всяко отделно действие на кредитора (взискател), не може да има каквото и да било рефлексно действие спрямо солидарните съдлъжници, към които то не е насочено. Така срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален преклузивен срок, съответно – прекратяването на изпълнителното производство по отношение на някой солидарен длъжник по силата на закона, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право и той започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело“, се посочва в становището.
В него адвокатурата анализира уредбата на пасивната солидарност (чл. 121 – 127 ЗЗД) и обосновава виждането, че и разглеждана като отделен факт, перемпцията винаги ще е с относително действие и ще ползва единствено тези солидарни длъжници, спрямо които не са били поискани изпълнителни действия.
„Частта от практиката, която поддържа обратното разбиране, счита че доколкото изпълнението на престацията от един солидарен длъжник би бил юридически факт с абсолютно действие, то и насочването на изпълнително действие трябва да се ползва спрямо всички солидарни длъжници. Подобна теза обаче смесва насочването на изпълнително действие със самото изпълнение на задължението. По своето естество, това са два отделни юридически факта“, напомня ВАдС.
И заключава, че „в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, перемпция може да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са поискани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите солидарни длъжници“.
По последния, поставен по тълкувателното дело въпрос, позицията на адвокатурата е: „За спиране или прекратяване на изпълнителното производство по молба на първоначалния взискател в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 е необходимо съгласието на присъединените взискатели“.
„По така поставения въпрос е налице изрична воля на законодателя, която се извежда от правилото на чл. 457, ал. 1 ГПК, според което присъединените взискатели в изпълнителното производство имат същите права, каквито има първоначалният взискател. Следователно, доколкото законодателят не е предвидил изрично изключение за спирането или прекратяването на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, респективно на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, то взискателите и в тези случаи имат равни права, поради което първоначалният взискател няма възможност самостоятелно да се разпореди с изпълнителното производство“, заявява в ВАдС и излага и множество практически аргументи в подкрепа на тезата си.
28
Коментирайте
Каква е целта на упражнението някой знае ли?
Това няма да го приемат, нали?
Може ли някой адвокат да сподели мнение дали това се прави, за да се изчистят неясните въпроси или за да платят едни куфари кредиторите, че да се отговори в тяхна полза?
Омерзена!
Откровено си признавам, че така и не разбрах смисъла на перемцията. Взискателят дава едни пари за справки, дава една, две, три години, после в период от 2 години пропуснал да иска нови справки, и хоп – перемция. Делото се прекратява и се образува ново, като се плащат отново всички такси на съдебния изпълнител ведно с ДДС. Кого ползва това? Практиката показва, че длъжникът рядко печели от перемцията, защото не е настъпила давността, а новото дело увеличава задължението му. Полза няма и за взискателя, защото пак ще плаща едни пари без кой знае каква надежда, че ще си ги събере. Моля… Покажи целия коментар »
Абе аз не разбирам смисъла от частните нотариуси. Освен това-един милиард лева годишно да отидат в частния джоб от дейност с ниско ниво на сложост. Съдиите по вписвания биха могли да са държавни нотариуси, и таксите да отиват към бюджета. В добавка-пращат ни при нотариуси за какво ли не. По света коли се продават с обикновен писмен договор. Няма нотариус при продажба на коли! В добавка-в скандинавските държави имоти се продават с обикновен писмен договор, вписан в тяхната служба по вписванията (разбира се носи друго име). Мантрата за правната сигурност при участието на нотариус не минава-в скандинавските държави е далеч… Покажи целия коментар »
Отговорността за спазването на сроковете в изпълненитеинито производство и възможните последици от пропускането им е отговорност на взискателя, защото той има интерес да си събере вземането, а съдебният изпълнител не му е бавачка, така че от тази перспектива ВАдС е прав, но лично аз не съм съгласен с със становището им за обвързването на перемцията с погасителната давност и залагането на критерий за ефективен резултат от искането за извършване на изпълнително действие. Не може специфичмоно тълкуване на техническо-процедурни правила да са пречка за индикиране на изрично заявена воля за упражняване на материални норми.
Щом кредиторът (взискателят) не е бездействал и след перемпцията, няма как да не се прекъсне давността – въпрос на правна квалификация е процесуалното действие на взискателя. Ако е поискано изпълнително действие след перемпцията по перемираното дело, съдебният изпълнител е длъжен да приеме, че молбата за новото изпълнително действие по същество е молба за връщане на ИЛ и образуване на нова изп. дело, по което да се осъществи поисканото изп. действие. Това е толкова очевидно! Не вярвам ВАС да не са наясно с простички процесуални въпроси – кой служебно квалифицира (юридечиски) процусално искане на страна в процеса?
Банки и колектори харесват това. Но за да се върне изпълнителен лист , е необходимо изрично волеизявление. За образуване на ново изпълнително дело – също. За 30 години не съм допуснал да се перемира дело на клиент. Като не се справяте с работата си, не измисляйте правни нелепости, за да си санирате пропуските. Интересно, какъв ли ще е резултата, ако Белазелков отговори пред детектор на лъжата защо постанови онова прословутото решение
Нищо друго не е вярно, освен че не се справям с работата. Но да не останете изненадан от тълкувателното решение. Със сигурност ще сте!
Като чуя за становище на адвокатурата получавам уртикария. Не е забравено „становището“ на адвокатурата от 2016 г за пресичането на пешеходна пътека. Становище, което вреди, е опасно за правовия ред, а исе оказа,че не е прието по законов път-ето за това иде реч https://terminal3.bg/oshhe-po-goljam-skandal-zad-spornoto-reshenie-po-kazusa-sgazenijat-peshehodec-e-vinoven/ Това становище, опозиционни адвокати нарекоха-становище,че СГАЗЕНИЯ ПЕШЕХОДЕЦ НА ПЕШЕХОДНАТА ПЪТЕКА САМ СИ Е ВИНОВЕН-прочетете линка , за забравилите за какво иде реч. Не е забравено и становището на адвокатурата за джендър конвенцията, становище, от което после адвокатурата се отрече. Не е забравено становище на адвокатурата-и то сравнително наскоро, с което критикуваше адвокат за изказано критично мнение… Покажи целия коментар »
А ето за скандалът, който ВАдвС-предишен състав сътвори със становище за Истанбулската конвенция. Становище, от което после се отрекоха… https://banker.bg/2018/05/21/skandal-v-advokaturata-za-istanbulskata-konvenciia/ цитат „Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) стана жертва на небивал гаф, какъвто не е имало в историята на най-масовата юридическа професия. В рамките на два поредни дни висшият орган на адвокатурата внесе в Конституционния съд в края на миналата седмица положително становище по делото за скандалната Истанбулска конвенция и после се отрече категорично от него. “ цитат: „Провокацията е обаче толкова брутална и потресаваща с войнствения си джендърско-феминистки патос, че човек се чуди кой и на каква цена е дръзнал да… Покажи целия коментар »
Явно ти се иска да си адвокат, но не можеш да издържиш изпита.
Най-добре се въздържай от изказвания по юридически въпроси, както и от коментари за становищата на адвокатурата.
Ariadni Oliver-според гугъл- shemale pornstar, в добавка пише Ethnicity: Black. Penis Size: Big
Браво-мнение ти, зрителю(зрителко) на шимейл филми, и добре познаващ(а) актьорите в жанра, щом си избрал(а) това име. ,може да споделиш на гордите си възходящи!
Сложен казус.
Решението ще бъде интересно.
Поздравления за становището!
Подкрепено е с много практически аргументи.
Браво, достойна позиция на адвокатурата. Вместо да се обслужват дадени интереси, се застъпват тези в интерес на точното прилага на правото и обществото.
Ами радвам се, че са решили нещо съществено
Неочаквано глупаво реление
Добро решение на ВАС
Това е доста идиотско. Не може да се изискват неща, при положение, че явно има спор, който първо трябва да се разреши.
Безспорно!
Стабилно решение
Глупости
Съгласен съм.
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Сега върховните съдии като върховни зад…ще им набият канчето и ще измъкнат едни луди пари от банкстерите, за да си измучат от пръстите поредните абсурди!