Адвокатурата: Давността за главницата на кредит е 5 години и тече за всяка вноска от падежа ѝ
„Приложимата по отношение на задължението за главница по договор за банков кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от падежа на съответната погасителна вноска, а по отношение на задълженията за лихва – 3-годишната погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД, изчислена от падежа на съответната погасителна вноска“. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук) до Върховния касационен съд (ВКС).
То е по образуваното миналата година тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, в което те трябва да сложат край на възраждащия се периодично в практиката спор за това от кой момент започва да тече погасителната давност за вноските по кредит.
Както „Лекс“ писа, миналата година, когато противоречията бяха започнали да се уталожват и преобладаващата практика беше, че давността започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска, спорът се разрази с нова сила. Причината за това беше решението на състав на Гражданската колегия, в което той прие, че давностният срок за вземания за главница и за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита („Лекс“ е представял подробно развитието и обратите в съдебната практика, можете да си ги припомните и да се запознаете със съдебните актове тук).
Сега своя отговор за началния момент на давността дава и адвокатурата, но поставя пред скоби друг ключов въпрос – с каква давност се погасяват вземанията на банката за главницата. И изрично настоява ВКС да допълни тълкувателното дело с въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, какъв е давностният срок за главницата и за възнаградителните лихви – общият 5-годишен срок по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите или специалният 3-годишен срок по чл. 111, б. “в“ от Закона за задълженията и договорите?“.
За главницата – давност от 5 години, за лихвите – 3 години
ВАдС застъпва виждането, че за вземанията на банката за главница важи общата 5-годишна давност и обосновава защо те не са периодични и следователно за тях не се прилага краткият срок от 3 години.
„[Вземанията на банката]…не са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са част от едно единно вземане на кредитодателя, чието разсрочване не може да доведе до прилагане на тригодишната давност, поради което вземанията на банката за главницата се погасяват с изтичането на общия петгодишен срок“, заявява адвокатурата.
Тя анализира чл. 111 ЗЗД, който предвижда кратката погасителна давност за три вида вземания: за възнаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и за периодични плащания като вземания за наем и лихви. „Във всички тези случаи задълженията и на двете страни по правоотношението са с продължителен и периодичен характер, което дава възможност при неизпълнение на задължението на едната страна другата да се защити адекватно, като на свой ред не изпълни през дадения период – тоест като упражни възражение за неизпълнен договор“, пише ВАдС.
И сочи, че при договорите, при които само престацията на едната страна има периодичен характер, а другата изпълнява задължението си с еднократен акт, нещата не стоят така.
„В случай че е уговорено заплащането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното заплащане на парична сума, която поначало трябва да се заплати наведнъж, на погасителни вноски, представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – чл. 66 ЗЗД“, обяснява ВАдС.
Той изтъква, че разсрочването не следва да води до по-неблагоприятно третиране на кредитора, който се е съгласил с него. „В тези случаи съответно кредитодателят, прехвърлителят или продавачът няма как да се защити адекватно без съдействието на контрахента си, защото още при сключването на договора или непосредствено след това е изпълнил основното си задължение и няма какво да задържи като „санкция“ срещу неизпълнението на насрещната страна. Затова и е неоправдано да се приеме, че ratio legis е този кредитор, който е изпълнил наведнъж всички свои задължения по договора и се е съгласил да предостави на своя длъжник преимуществото на разсроченото плащане, следва да бъде „наказан“, като спрямо вземанията му се приложи кратката давност“, се заявява в становището.
В него се анализира и чл. 88, ал. 1 ЗЗД, според който договорите с продължително или периодично изпълнение не се развалят с обратна сила.
„Тъй като характерът на договора се определя от характера на главните престации по него, то следва, че ако главните вземания по договора са периодични по смисъл на закона, то и договорът е с периодично изпълнение, както и обратното – основните вземания, произтичащи от договори с периодично изпълнение, следва да са периодични и съответно спрямо тях ще е приложима кратката тригодишна давност“, пише ВАдС и дава пример за взаимно дължими периодични вземания – при договор за наем, за доставка на кабелна телевизия, интернет, топло-, водо- и електроснабдяване.
„Обратно – при договорите, при които главната, определяща договора престация, се състои в еднократно прехвърляне на едно благо, самият договор не е с периодично изпълнение. Насрещното задължение по волята на страните (или поради характера на самия способ за плащане при гледането и издръжката) е разсрочено, но то е част от една обща (макар и делима) престация за заплащане на определена стойност. Затова отделните вноски нямат юридически самостоятелно битие и с изтичане на съответния период и изплащане на вноската не се наблюдава подобно окончателно уреждане на отношенията, макар че и насрещната страна е изпълнила вече. Поради това се предвижда обратно действие на развалянето в тези случаи – за да може еднократно престиралият да получи обратно даденото в цялост, а не само в „неизплатената“ част“, обясняват адвокатите.
Te обосновават тезата си и със забраната на чл. 113 ЗЗД страните да изменят продължителността на давностните срокове. „Ако от продажбата, заема, кредита, влога поначало възникват основни задължения за еднократни престации, не би следвало разсрочването на някое от тях по волята на страните да води до промяна в приложимия давностен срок“, коментира ВАдС.
Давността тече за всяка вноска поотделно
Виждането на ВАдС е, че погасителната давност тече за всяка вноска поотделно от момента на настъпване на изискуемостта ѝ, съгласно погасителния план. Също от датата на падежа на всяка вноска започва да тече и давностният срок за възнаградителните лихви.
„Вярно е, че отделните вноски представляват част от едно единно вземане за главница на кредитодателя, но доколкото институтът на погасителната давност се свързва с бездействие на кредитора по отношение упражняването на негови изискуеми субективни права, след като с настъпване на изискуемостта на съответната вноска кредитодателят има право да търси нейното принудително събиране, то от същия момент – падежа на всяка отделна вноска, следва да се постави началото на погасителната давност по отношение на съответната вноска“, пише в становището.
В него ВАдС обсъжда и хипотезите на преструктуриране на задълженията, при което задължения за лихва се трансформират в такива за главница, както и на рефинансиране на кредита.
„Например при уговорка за капитализиране на възнаградителна лихва, с която страните се съгласяват непадежирала възнаградителна лихва да бъде добавена към главницата, страните променят характера на задължението от задължение за възнаградителна лихва в задължение за главница, поради което и по отношение на капитализираната лихва ще се прилага общата петгодишна давност, каквато е приложима и за главницата.
Също при рефинансиране на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит – когато кредитополучателят изтегля нов кредит от същия или друг кредитодател с цел да погаси всички свои задължения по един съществуващ договор за кредит, е възможно с главницата по новия кредит кредитополучателят да погасява както задължения за главница по стария кредит, по отношение на които се прилага петгодишната погасителна давност, така и задължения за възнаградителни и мораторни лихви, за които се прилага кратката тригодишна давност. Така старите задължения, които се погасяват с различна погасителна давност, са заменени със задължението за връщане на главница (и съответно уговорената нова възнаградителна лихва) по новия договор за кредит, за която главница ще се прилага общата петгодишна давност“, обясняват адвокатите.
Що се отнася до хипотезата, при която кредитополучателят и банката се споразумяват за разсрочване на просрочена главница и възнаградителна лихва, ВАдС заявява, че ще се прекъсне неизтеклата давност по отношение на разсрочените вземания, но няма да се промени продължителността на приложимата давност по отношение на вземанията за лихва дори когато страните са включили всички просрочени задължения – и за главница, и за лихви, в една обща сума, която се издължава на вноски. „В тези случаи давност ще тече за отделните пера със същия срок както преди разсрочването – тоест разсрочената главница ще се погаси в нов петгодишен срок, а разсрочената лихва – с изтичането на три години. Така ако всяка разсрочена нова вноска се състои от част стара главница, стари възнаградителни лихви и стари мораторни лихви, с настъпване на изискуемостта на вноската за всяка нейна част ще тече съответно приложимия за нея давностен срок“, се посочва в становището.
27
Коментирайте
Да, нас, дето нямаме договори с банки и колектори, кучета ни яли барабар с клиентите. То си има тълкувателно решение за давността при периодични вземания, ама да им добавим на банките още две години.
То може да е така – но аз за пръв път чувам и виждам – адвокат да защитава Банка – по този неприятен начин – остави другото, но – адвокатската клетва е – да си лоялен към бедните и онеправданите, Банките ли са онеправданите, това ли е визията на адвоката – да прави „услуги“ на монополиста, ние сме защитници – не сме – екзекутори, разбирам – че парите играят.
Жалка история, тъжен край на тази професия.
Като видиш кои са клиентите на членовете на ВАдС , и няма да се чудиш. Да припомня, че именно ВАдС инициира дело в Конституционния съд срещу абсолютната давност, и спечели време на кредиторите до 2031 година.
И аз споделям, че давност следва да тече по отделно за всяка вноска, в крайна сметка макар и едно общо задължение, то се състои от отделнивноски – всяка с различен падеж.
Абе най добре да се вмъкне и тук една задължителна медиция и да викат Марчева да ги обучава и въвежда в аб-то на правото . Да и бутнат един сочен хонорар, само на заплата деяния ли се
Не забравяйте да настоявате всяка вноска да се разглежда в отделна процедура за медиация и всяка да има своята задължителна първа среща със задължението да се плаща на медиатора. Ако ще заемът да е за 360 лева с тригодишен срок за изплащане, по 10 лева на месец.
Е, тогава и давността за всяка месечна вноска е пет години, от датата на изискуемостта!
Колеги, спрете се … банките няма да ни платят нищо за това становище!!!
На нас не, но на гиговица…
Евала за анализа
Успех на всички замесени 😀
Успешно ще се развиват бизнесите, ако се съсредоточат около тази информация и имат предвид много неща от нея.
Хубаво е да се знае, не мислите ли?
Няма как да не си платиш на банката де
Да се надяваме, че тази статия ще даде информация и полезни съвети
Не си позволиха да кажат, че давността започва от крайния падеж на последната вноска, но отново се наблюдава тежък лобизъм. Въпросът по тълкувателното дело е само един – от кой момент започва да тече давността при договора за кредит. Няма втори въпрос колко е давността за главницата и лихвата, за да е необходимо толкова „услужливо“ да се посочва, че тя е 5-годишна и 3-годишна за лихвата. Макар и практиката на ВКС вече константно да приема, че давността за главницата е 5 г., следва да се предадат много поздрави на автора на това становище и да бъде помолен да прочете още… Покажи целия коментар »
По давност се погасяват вземанията, а не плащанията.
Така е колега, но ЗЗД изрично посочва, че се погасяват с 3-годишна давност периодичните плащания, затова съм написал, че много удобно това се пропуска в становището, тъй като при договора за кредит е налице именно задължение за заемополучателя да прави периодични предварително уговорени по размер и падеж плащания, с единен правопораждащ ЮФ. Приложението на друго тълкувателно решение е очевидна.
За сравнение в други държави е изрично уредено, че кредитът се погасява с 5-годишна давност, мисля, че е така във Франция.
Там е работата, колега, че тълкувателното решение за периодичните вземания по съществото си е правилно. Вярно е това, което сте написал, че икономическата функция на кредита е да бъде връщан на части, но принципът на давността е един и същ и при това положение. От гледна точка на продължителността на давностния срок е без значение дали ще бъде кредит, плащан по изначално определен погасителен план; заем за потребление по ЗЗД, дължим на определена дата, който страните са се съгласили да разсрочат, или дори разсрочено задължение за плащане на продажна цена на определена вещ. Всяко делимо вземане може да се разсрочи… Покажи целия коментар »
Хубаво би било все пак авторите на мнението да изходят от правната характеристика на договора за банков кредит (чл.430 от ТЗ) и че по същество той предствалява договор за заем с някои особености на лицето, което заема парите. Първо плащанията са по изискуеми вземания, които включват главница и лихва (възнаградителна). Второ макар вземането да е едно, погасавянето му, респ. плащанията по него са уговорени на части с конкретно посочени падежи на всяка вноска. Съответно има разлика дали говорим за давност по неплатена вноска или за давност при настъпила предсрочна дължимост на непогасаената част от вземането, т.е. предсрочна изискуемост на кредита.… Покажи целия коментар »
За какво са Ви два погасителни плана, след като вноските по главницата и по лихвата се дължат на едни и същи дати? В погасителния план си пише за всяка вноска – толкова по главницата, толкова по лихвата, толкова общо. Предсрочната изискуемост на главницата няма отношение към възнаградителната лихва – тя тече само до предсрочната изискуемост и си се дължи съобразно погасителния план.
Много философия навлезе в правото. Когато един има да плаща, друг е в позиция, че има да взема. Не е необходимо за всеки невеж да се пише, че заради запетайката един го обесили:))) Проблема е, че станаха много филиалите по право.
Това да се закачи, като статия. За да може всеки да разбере и да не пита после
Браво
Най-после Лекс да пуснат смислена статия с професионална насоченост, че така като са тръгнали, клюкарските статии ще вземат да уморят Бухала, а той е горска птица, обича да пие от извора на правото и трудно понася юридически сушав климат.
Сега по същество, наистина този въпрос се дъвче доста време и дано с произнасянето на ВКС да се реши окончателно, защото очевидно интересите за специфично интерпретиране на периодичния характер на вземанията са големи, което обуславя постоянните колебания в практиката и опитите да се наложи един или друг възглед. Сега не знам, точно „кой за какво и защо се бори“, но по мое мнение е ясно, че в чл.111 от ЗЗД изброяването не е изчерпателно, а и вече има тълкувателен акт по разпоредбата, акцентиращ именно върху повторяемостта на вземанията по договора, т.е. и двете страни са предварително наясно, че изпълнението ще… Покажи целия коментар »
За да бъда по-ясен в частта за специфичния предмет може да си представим договора за кредит идейно като математическо уравнение: – Отпуснатата сума – A – Общата крайна сума за връщане – Б – Определен брой (В) месечни вноски – (Г), всяка от които се състои от главница (Д) и възнаградителна лихва за отлагането на плащането (Е) – Отлагането на времето за връщане – Ж (това е положително за длъжника юридическо събитие, а не действие и е с ролята на константа) Така имаме: В * Д Б = В * Г Г = Д + Е, откъдето еквивалентността предполага: А… Покажи целия коментар »
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Найпродaваният пpодyкт за отcлабвaне в свeта! Помoгна на мен и съпpyга ми и ще пoмогне на вас, pезyлтатът е видим след няколко дни, кyпиx го от тук– https://da.gd/keto