КС се произнесе: Заповедите за обявяване на защитени зони остават необжалваеми
Заповедите, с които дадена територия се обявява за защитена зона, не подлежат на съдебен контрол и това не противоречи на Конституцията. Това реши днес единодушно Конституционният съд (КС), а решението му (пълния му текст виж тук) може да бъде определено като едно от „най-европейските“, тъй като в голяма степен се основава на правилата и политиките на ЕС в областта на опазването на природата.
КС отказа да „отмени“ чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Решението стъпва на задължението на държавата (и по Конституция, и според правото на ЕС) за опазване на околната среда и поддържането на живата природа.
КС беше сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който разглежда казус на собственици на имоти в защитената зона „Калиакра“. Виждането на върховните съдии беше, че забраната да се обжалват заповедите на екоминистъра за обявяване на дадена територия за защитена напълно ограничава защитата на правото на собственост. Тезата им беше, че така не може да се прецени дали наложените ограничителни мерки за конкретната зона противоречат на принципа за пропорционалност.
В искането си до КС тримата върховни съдии заявиха, че чл. 12, ал. 7 от ЗБР лишава собствениците от съдебен контрол върху административен акт, който засяга техни права и интереси. И допълниха: „Ограничаването на достъпа до съдебна защита не може да засяга реализацията на основни права и свободи на гражданите, освен когато не е обусловено от висша конституционна ценност, каквато съдът счита, че в случая не е налице“.
Тази теза се сблъсква с другото виждане – че опазването на околната среда и на живата природа са конституционна ценност, заради която правото на собственост може да търпи ограничения (те се изразяват в налагане на различни ограничения в ползването на имотите в защитените територии). А процедурата за обявяване на дадена територия, която завършва със заповедта на екоминистъра, е комплексна и преминава през много етапи, в част от които могат да участва всички заинтересовани лица – включително и собствениците на имоти.
Освен това с договора си за присъединяване към ЕС България е поела ангажимент да определи и обяви зони за опазване на видовете и местообитанията. Материята е и строго регулирана от Правото на ЕС, сред актовете му могат да се посочат директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (за НАТУРА 2000), както и директивата за опазването на дивите птици.
Началото на процедурата по проучване дали дадена зона да бъде обявен за защитена зона се обявява публично от МОСВ на сайта му и в пресата. Екоминистеврството прави списък предложение за определени територии, което се разглежда от Националния съвет по биологично разнообразие. След като съветът го разгледа, списъкът с всички особени мнения по него се внася в Министерския съвет. Той се произнася с решение. То се обнародва в Държавен вестник и подлежи на обжалване. Междувременно списъкът с потенциалните защитени зони се изпраща за одобрение на Европейската комисия. Едва след това министърът на околната среда изготвя проект на заповедта за обявяване определени територии за защитени зони. Той отново се публикува и започва обществено обсъждане, при което становища и възражения могат да дадат всички заинтересовани, включително и собствениците на имоти в дадената местност. Едва след това се издава заповедта.
Именно на правото ЕС стъпва и Конституционният съд в решението си, тъй като със ЗБР у нас са транспонирани двете директиви – за местообитанията и за птиците.
„Като национален правен инструмент за транспониране на директивите на ЕС в областта на биоразнообразието, които конкретизират целите на Съюза в тази област и дефинират резултатите, обвързващи държавите членки при известна свобода на преценка за конкретните мерки в ЗЗ от мрежата Натура 2000, ЗБР е акт на националния законодател, основаван на правото на ЕС. Това поставя ЗБР, част от който е и оспорената разпоредба на чл.12, ал.7, в приложното поле на съюзното право с всички произтичащи от това последици за органите на държавна власт при прилагането му, включително и за всички национални съдилища“, посочва КС подчертава, че двете директиви са приети на основание на Дофовора за функционирането на ЕС.
КС изтъква, че Директивата относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда предвижда, че „само наложителна причина от по-важен обществен интерес, а не частен такъв (дори и при частен характер на проекта), и поради липса на алтернативно решение, може да оправдае даден план или проект, засягащ защитена зона, да бъде осъществен, при оценка за съществено негативно въздействие върху местообитанията и видовете на нейната територията“.
„Същественото е, че наложителните причини трябва да са от приоритетен публичен интерес, от социален или икономически характер – т.е. само значими обществени интереси могат да бъдат съпоставяни с целите на опазването на естествените местообитания, на дивата флора и фауна, посочени в директивата“, заявяват конституционните съдии.
И допълват: „В действителност, от никой частноправен субект не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно притежание –
природата и биоразнообразието винаги са били и трябва да останат за настоящите и бъдещите поколения общодостъпно благо“
КС пише, че Съдът на ЕС е отхвърлял аргументите на държавите членки, когато се обосновават с изключения по икономически съображения. И обяснява, че разпоредби на националното право, които ограничават възможността за приемането на защитни мерки, за да не се пречи на оторизирано икономическо ползване на засегнатите територии, е принципно несъвместимо с директивата за местообитанията.
Що се отнася до тезата, че с необжалваемостта на заповедите за определяне на дадена територия за защитена зона, се засяга неприкосновеността на частната собствена КС напомня, че неприкосновеността не е равнозначана на забрана за налагане на всякакви ограничения. „Самата Конституция предвижда приоритетна закрила, свързана и с ограничаването на собствеността, за установени в нея висши ценности като например опазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), съхраняване на обработваемата земя за земеделски цели (чл. 21), опазване на националното историческо и културно наследство (чл.23). По естеството си забраните или ограниченията на дейности, противоречащи на целите за опазване на „съответната“ ЗЗ, са законово закрепен инструмент за провеждане на тези конституционни повели“, се посочва в решението.
В него се заявява, че прогласеният в Конституцията ангажимент на България „да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“ е императив, който се отнася до „всички дейности и до всички форми на собственост“.
„Приоритетната защита на този значим публичен интерес на национално и наднационално ниво предполага всеки член на обществото да понесе известни ограничения, включително и при ползването на принадлежащата му собственост, но едновременно, всеки споделя с всички останали ползите от съхраненото благоприятно състояние на природата, като общодостъпно благо“, обяснява КС.
Той подчертава, че Директивата за местообитанията няма правна уредба на достъпа до правосъдие на засегнатите, от установените ограничения и забрани в защитените зони. Най-общо подходът е не да се дава възможност за обжалване на актовете, а за участие на заинтересованите в процедурата във възможно най-ранен етап. Като КС напомня, че той се основава на съвременното разбиране, че „човекът е неразделна част от природата и заедно те функционират най-добре в партньорство“.
На финала на решението си КС прави следния коментар: „Обществено оправдано е в едно демократично общество да се окаже дължимото уважение към свободата на преценка на законодателното учреждение в такава чувствителна материя каквато е балансирането на икономическите интереси на частноправните субекти и публичния интерес от опазването на екосистемите в благоприятно природно състояние като предпоставка за общественото здраве, за живота и благополучие на всеки човек, при ограничените екосистемни ресурси на планетата и екстремните климатични промени, на които сме свидетели все по – често днес, налагащи трансформация на модела на отношенията човек – природа във всички области на обществен живот. То стои най – близко и изразява най – непосредствено волята на титуляра на държавна власт при избора на мярката за съхраняването на природата и биоразнообразието като споделена европейска ценност и общо природно наследство“.
Докладчик по делото е проф. Мариана Карагьозова.
19
Коментирайте
Казусът идва от това, че МОСВ укрива цялата информация по изготвяне на проект, обсъждане и обявяване на защитена зона. Според мен в Закона за биологичното разнообразие трябва да се измени текста в чл.8, ал.4, в смисъл, че се публикува обявлението в Държавен вестник или на сайта на МС strategy.bg, а не на интернет страницата на МОСВ и в някакъв ежедневник, който може и да не е национален, а някакъв парцал излизащ в 5 бройки. Така хората се поставят пред свършен факт и изтърват срока да атакуват решението на МС по чл.10, ал.4 от ЗБР. Още по-интересното е, че съгласно ал.5,… Покажи целия коментар »
Един смислен коментар, браво!
Според мен може да се атакува както решението на МС, така и заповедта на министъра на ОСВ за обявяване на защитена зона, като нищожни (общата забрана за атакуване по закон на ИАА , не важи ако се атакува за нищожност .. КС се е произнесъл по това недвусмислено), ако собственици докажат, че не са били известени и служебно конституирани, като заинтересовани страни в административното призводство. Съгласно правилата на АПК, когато си засегнат от ИАА, дори да не си бил страна по него, можеш да атакуваш акта. Значи по ЗУТ и други закони, служебно те конституират, като заинтересувана страна, а по… Покажи целия коментар »
Адмирации за решението.
Дано сега да секнат желанията на алчните строители.
Тия по Калиакра не се наядоха бе. Просто племе.
В Калиакра като си ще се съобразяваш. Ние как се съобразяваме, а живеем в Шабла!
Дано това затапи желанията на мутри-олигарси да презастрояват, защото на тях не им дреме за природата, освен когато се опъват насред хижите си в гората.
За пари са готови на всичко.
Добра работа. Браво!
Да имаш райска природа – панини, море, четири климата и да се мъчиш зорлем да ги ликвидираш, като просто искаш да ти се даде възможност да строиш на ишлеме грозни кооперации и хотели. Без визия и устройствен план и без идея да изглеждат поне еднакво и в една концепция спрямо околните такива.
Е, нали трябва да се лапат пари. А ще ги питам един ден децата им пари ли ще дишат.
И много правилно решение. Много правилно. Иначе и самата Европа ще ни погне, че не си пазим природата.
Тя за какво ли не ни погва за пореден път.
А мотивите на искащите една зона да не е вече защитена ще ни ги кажете ли?
Аз не мога да повярвам, че някой някога си е помислил, че може да се отмени статута на една защитена зона.
Защо се чудите? До това води години неглижиране на образователната система. Раждат се мутри и кретени!
Прост народ се управлява най-лесно.
ЧЛЕН 6
Право на справедлив съдебен процес
1. Βсяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения или основателността
на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има
право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден
в съответствие със закона.