Критерии за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на юридически лица
Статията на адв. Иван Генчев
Настоящата статия на адвокат Иван Генчев е логическо продължение на публикуваната на 13 март 2023 г. със заглавие „Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и подлежат ли те на обезщетяване“ (статията е достъпна тук).
Иван Генчев е адвокат в адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“ и хоноруван преподавател по Гражданско право – обща част в Университета за национално и световно стопанство.
През 2021 г. авторът е зачислен като докторант по Гражданско и семейно право към Юридическия факултет на УНСС, а темата на дисертационния му труд е „Неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице“.
В предходната статия[1] бе разгледан въпросът за възможността юридическите лица да претърпят неимуществени вреди и дали същите подлежат на обезщетяване. Посочи се, че част от отговора може да бъде открита в стимулиращата функция на гражданската отговорност, при която може да се съобразява и степента на вината у извършителя. Същевременно последното означава, че се касае за отделен критерий, за който следва да следи правораздавателният орган.
Сега акцентът ще бъде поставен върху Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на ВКС, IV ГО, с което за пръв път се извеждат критерии при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при юридическите лица.
Ще бъде разгледана подробно практиката на ЕСПЧ и на СЕС, за да се открие тяхното разрешение, както и какви критерии могат да се изведат, за да бъдат приложени от българските съдилища. Както бе загатнато и в предшестващата статия, нямаме основание за диференциран подход по отношение на това дали възможността да се претърпят неимуществени вреди се отнася само до юридическите лица с нестопанска цел, а такъв подход е възможен само по отношение на различните критерии, които следва да се съобразят при обезщетяване на различните видове юридически лица.
1. Какви са постановките, върху които е стъпил ВКС, за да изведе критериите при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при юридическите лица
В Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на ВКС, IV ГО се разглеждат три групи актове с различен подход на европейските съдилища (СЕС и ЕСПЧ), в които са присъждани обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица.
Най-общо, в едната от тях СЕС се е задоволявал само с констатирането на противоправно поведение, като посочва, че определя обезщетението по справедливост („ex aequo et bono“) за неимуществените вреди, без да се обосновават съобразените критерии.
В друга група актове СЕС е посочил конкретни критерии, които е съобразил – „тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на Съвета и ефектът пред трети лица … твърдението на Съвета е … с особена тежест … въпреки това не е подкрепено с релевантни данни или доказателства … Съветът не е проверил по своя инициатива или в отговор на протестите … дали споменатото твърдение е основателно, за да ограничи произтичащите от него вредоносни последици за това предприятие“ (т.52 по дело С-45/15 Р, ECLI:EU:C:2017:402, Safa Nicu Sepahan Co. срещу Съвет на Европейския съюз).
Към тази група следва да се добави и практиката на ЕСПЧ, която също се е опитала да даде ориентировъчни критерии при определяне на обезщетението. Всъщност ЕСПЧ използва терминология, според която основанията за неимуществените вреди са в по-голяма или по-малка степен „обективни“ или „субективни“. Примерите, които се дават от решаващия състав на ВКС са във вр. с делата „Микроинтелект“ ООД срещу България (§ 59) и Comingersoll S.A. срещу Португалия (§§ 29 и 35). По-конкретно, това са „репутацията на компанията, несигурността в планирането и вземането на решения, разцеплението в управлението на дружеството и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския екип“.
В третата група от актове на СЕС, последният не е присъдил обезщетение въобще, тъй като счел, че „отмяната на неправомерния акт или самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение, може да представлява задоволително обезщетение“ (т. 22 по съединени дела C-44/85, C-77/85, C-294/85 и C-295/85, ECLI:EU:C:1987:348). Към тази група най-общо можем да отнесем и случаите, в които СЕС е счел за достатъчно изплащането на символично обезщетение (т. 19 по дело C-18/78, ECLI:EU:C:1979:154) или когато е предоставено непарично обезщетение (да се направи или да не се направи нещо – т. 63 по дело Т-279/03, ECLI:EU:T:2006:121).
Съставът на ВКС възприема подхода, в който се изброяват примерни критерии, за да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като преценката за същото бъде оставена всякога на решаващия съд. Разбира се, това ще стане след като съдът съобрази всички релевантни по конкретния случай факти и обстоятелства.
Като примерни критерии са дадени „тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на държавния орган, ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразният акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на накърняване на фирмена репутация, несигурността при планиране, нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата“.
1.1. На първо място, следва да се постави въпросът дали в случая можем да приложим т.нар. конформно (съответстващо) тълкуване. Всъщност в решенията на ВКС, в които се признава правото на юридическото лице да претендира неимуществени вреди, се застъпва именно конформно[2] тълкуване. Т.е. нашата национална разпоредба се тълкува в светлината на дадените от европейските съдилища разрешения относно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Този въпрос се задава, тъй като съответстващото тълкуване не може да служи за тълкуване contra legem на националното ни право.
Считам, че отговорът на поставения въпрос категорично е положителен, а това се дължи на обстоятелството, че нормата на чл. 52 ЗЗД, съответно понятието справедливост в нея, е относително определена. Това означава, че винаги за прилагането ѝ се изисква конкретизация, съобразяване с условията, извършване на преценка и проява на усмотрение. Относително определените правни норми са гъвкави и позволят да се прояви „по-голяма справедливост[3]“, като се съобразят конкретните условия. Т.е. правоприложителят следва да ги доразвие и изпълни със съдържание. Още повече, в нашето право не съществуват разпоредби, които да ограничават правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди.
1.1.1. Интерес представлява обосновката на ВКС да не възприеме подхода, че обезщетението може да се изрази в самата отмяна на неправомерния акт или самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение. Същият е отхвърлен поради това, че „основен принцип на българската гражданска отговорност е паричното обезщетяване на претърпените вреди“.
Доколкото нашата разпоредба на чл. 52 ЗЗД не предвижда възможност да не се присъди „обезщетение“ въобще, считам, че правилно ВКС е достигнал до такъв извод, тъй като възприемането, че не се дължи обезщетение поради констатация на нарушението би било тълкуване на вътрешната ни разпоредбата contra legem. Но следва да се отбележи, че поначало констатирането на нарушението би могло да е силен инструмент за компенсация, поради което следва да се отчете като обстоятелство при определяне на справедлив размер на обезщетението, но не може да доведе до изключването му. А и неприсъждането на парична сума може да размие усещането за морално обезщетение, тъй като няма да говори за признаване на значимостта на вредоносното деяние.
Но и не би противоречала на разпоредбата възможността деликвентът да се задължи да предприеме определени действия, с които да намали последиците от вредоносното деяние. Подобно задължение също следва да се вземе предвид, но отново не би довело до лишаване от правото да се присъди парична сума.
1.2. Безспорно възприетият подход с изброяване на примерни критерии е в светлината на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, според което понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. Приема се, че понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Именно в същото Постановление се дават различни примерно изброени обстоятелства, а от текста му може да се направи извод и че не следва да има големи различия между присъдените размери по различи дела за съвсем сходни случаи.
Както е известно, в своята практика ВКС развива и допълва тези примерни критерии. Така се добавят и обстоятелствата: 1) общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество[4]; 2) обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането[5]; 3) самото осъждане на причинителя на вредата (или на този, който носи отговорност за действията на другиго/вещ в хипотезата на чл. 50 ЗЗД), което води до морално обезщетение, наред с паричното[6]; както и 4) създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи[7]. Последното се обосновава с това, че справедливостта до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.
Разбира се, при преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата[8]. Не на последно място, обезщетението не следва да бъде източник за обогатяване за пострадалия.
Макар и тези критерии да са обособени при определяне на обезщетение на физически лица, същите не могат да бъдат пренебрегнати, а напротив, следва да бъдат съобразени съответно при определяне на обезщетението на юридически лица.
1.3. Следва да се отбележи, че при определяне на обезщетението по „ex aequo et bono“, съгласно терминологията на СЕС, всъщност можем да се приеме, че Съдът прилага оценка за целесъобразност. Тази преценка всъщност се доближава до предвидената такава в нашия граждански процес, която се съдържа в разпоредбата на чл. 162 ГПК[9]. Това, струва ми се, е причината да не се сочат конкретни критерии за определяне на обезщетението в някои решения.
В действителност, подобен похват не позволява нито на частните субекти, нито на националните съдилища да се ориентират, както при формулиране на исковете, така и при определяне на сумата за обезщетение. Затова не е полезно възприемането на такъв похват. Най-малкото този подход не позволява на по-горния по степен съд да извършва проверка дали съобразените критерии при обжалване на решението.
2. Преглед на практиката на ЕСПЧ
2.1. Преди преминем към критериите, които се възприемат в практика на ЕСПЧ, следва да се спрем на някои предварителни въпроси относно неимуществените вреди.
На първо място, в пилотното Решение „Фингър срещу България“ на ЕСПЧ от 10.05.2011 г. по жалба № 37346/05, в §130 Съдът изисква от националните съдилища да съобразят, че съществува „силна, но оборима презумпция“, че прекомерната продължителност на производството ще доведе до неимуществени вреди. Националните органи или съдилища, занимаващи се с този въпрос „ще трябва да обосноват решението си да присъдят по-ниска или никаква компенсация, като представят достатъчни причини, в съответствие с критериите, установени в съдебната практика на Съда“. Подчертава се, че такава презумпция се отнася „както за физически лица, така и за юридически лица“.
Според мен подобна презумпция може да се свърже с т. нар. обективизация на неимуществените вреди (за която стана дума в т. 4.5. от предходната статия). В действителност в нашето право не съществува[10] законова презумпция за понасяне на неимуществени вреди. Струва ми се, че една от причините все още да не е въведена е, че не би могло да се предполага претърпяване на неимуществени вреди от всяко едно противоправно поведение[11]. Но и в цитираната практиката такава презумпция се извежда само при прекомерна продължителност на едно съдебно производство, а не въобще. Склонен съм да приема, че такова нарушаване на нематериалния партримониум, което е обективно способно да надскочи определен праг на увреждане може да предполага настъпването на справедливи за обезщетение вреди, но по силата на човешка презумпция, а не на законова такава, каквато не съществува в материалното ни право. Зависимостта от конкретния случай е причината да не може да се въведе обща разпоредба за всички неимуществени вреди.
Интерес създава и Решението „Радков срещу България“[12] (№ 2) на ЕСПЧ от 10.02.2011 г. по жалба № 18382/05. В § 38 – 40 се посочва, че съдилищата не следва да предприемат прекалено формалистичен подход при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като изискват прекален обем от доказателства.
Заслужава внимание и констатацията, че може да се стигне до непропорционално ограничаване на правото на достъп до съд на ищци, чиито искове по принцип са основателни (§ 40). Ищецът не може да бъде упрекван за това, че е претендирал прекомерно голяма сума, тъй като няма индикация, че към момента на предявяване на иска е съществувала добре развита и достъпна съдебна практика, която би могла да му помогне да определи вероятния размер на обезщетението. В случая, тъй като обезщетения за неимуществени вреди се присъждат отскоро на юридически лица, изключвайки факта, че може да бъде образувано тълкувателно дело, то подобно разрешение следва да намери приложение.
На последно място, в своята практика[13] ЕСПЧ е извел, че за целите на обезщетението по чл. 41 от Конвенцията жалбоподателят може да е „потърпевша страна“ без да е необходимо[14] да бъде „жертва“ по смисъла на чл. 34.
2.2. ЕСПЧ присъжда обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 41 от Конвенцията, според която, ако съдът установи нарушение на същата или протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.
Според публикуваните практически указания[15] относно жалбите за справедливо обезщетение (последно обновени[16] на 03.06.2022 г.) съдът може да присъди обезщетение, което счита за справедливо предвид обстоятелствата. В новите практически указания по чл. 41 ЕКПЧ, в т. 4 е посочено, че следва да се има предвид, че публичното реабилитиране на жалбоподателя с решение, което е обвързващо за Договарящата страна, е само по себе си мощна форма на обезщетение[17]. Посочва се и че ако делото, с което е сезиран ЕСПЧ, има повтарящ се характер, Съдът може да основе своето присъждане на справедливо обезщетение на сумата, която е била присъдена и в съответното водещо или пилотно делото. Но в този случай Съдът ще вземе предвид и опростения и стандартизиран подход към обработката към подобни последващи случаи.
Изрично се отрича и евентуален наказателен характер на обезщетението, което цели само да компенсира действителните вредоносни последици.
Сочи се, че съдът може да вземе предвид съответните позиции на жалбоподателя като увредена от нарушението страна и на договарящата държава като отговорна за обществения интерес, както и местните икономически условия.
Интересно е констатацията, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди служи за признание (recognition) на факта, че е настъпила неимуществена вреда, напр. психическо или физическо страдание, в резултат на нарушаване на основно човешко право и по този начин отразява в най-широк смисъл тежестта на увреждането (т. 10 от обновения вариант на указанията). По този начин се обосновава, че често е разумно да се предположи причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и моралната вреда, поради което и не се изисква от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства относно своето страдание.
В своята основа неимуществените вреди не подлежат на точно изчисляване. За разлика от т. 15 от стария вариант на указанията, в обновения се посочва (т. 11), че искането за обезщетяване на неимуществени вреди не е необходимо да бъде определено по количество или обосновано, така че жалбоподателят би могъл да остави сумата да е по преценка на Съда. Всъщност тази промяна е наложена от Решението по делото Nagmetov v. Russia от 30.03.2017 г. по жалба № 35589/08, на Голямата камара на ЕСПЧ.
Оценката, която Съдът ще направи при присъждане на обезщетение, включва преди всичко гъвкавост и съотнасяне на това, което е справедливо, честно и разумно според обстоятелствата на случая, включително, но не само позицията на жалбоподателя, както и неговия или нейния собствен принос към това, от което се оплаква, но и цялостния контекст, в който е настъпило нарушението (т. 12).
Набляга се, че съдът разчита на собствената си практика по подобни нарушения, като това ще бъде отправната му точка при определяне на подходящо обезщетение (т. 13). Всъщност от практиката[18] на ЕСПЧ може да се изведе, че е налице таблица със съответни методи за изчисляване на обезщетението за неимуществените вреди, които всеки от съставите на съда следва да съобрази, за да е относително последователна юриспруденцията на съда. За съжаление, такъв документ не е публичен, макар да са отправяни подобни предложения, за да се помогнат и съдилищата на договарящите държави[19].
В точка 13 се дават и примерни критерии като естеството и тежестта на установеното нарушение; неговата продължителност и последици; дали са налице няколкото нарушения на защитените права; дали вече е присъдено обезщетение от националния съд, или пък са предприети други подходящи мерки от ответната държава, които са от естество да се считат за най-подходящото средство за компенсация; и всякакви други обстоятелства към конкретния случай, които следва да бъдат взети под внимание.
Допълва се и че Съдът взема предвид и местната икономическа обстановка в Ответната държава при своите изчисления за определяне на справедливо обезщетение (т.14). В тази връзка се вземат предвид публично достъпните и актуализирани макроикономически данни като тези, публикувани от Международния валутен фонд (МВФ). Променящата се икономическа обстановка е причината понякога да има разминаване в присъдените обезщетение, както по отношение на различните Ответни държави, така и в зависимост от изтеклия период от време.
2.3. След като разгледахме тези предварителни въпроси, време е да отделим внимание и на Решението на ЕСПЧ (ГК) по делото „Comingersoll S.A. срещу Португалия“ от 6.04.2000 г., по жалба № 35382/97, в което за пръв път се сочат конкретни критерии, които са съобразени от Съда при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице. Решението е потвърждавано многократно в практиката на ЕСПЧ, така напр. в § 35 от Решение (справедливо обезщетение) „Rock Ruby Hotels Ltd срещу Турция“, от 26.10.2010 г. по жалба № 46159/99; §220 от Решение „Centro Europa 7 S.R.L. and Di Stefano срещу Италия“ от 07.06.2012 г. по жалба № 38433/09, §115 от Решение по делото на „Шести май инженеринг“ ООД и други срещу България“, от 29.09.2011 г. по жалба № 17854/2004 г. и др.
Не бихме могли да останем безразлични към посоченото в §29 от Решението „Comingersoll S.A. срещу Португалия“, че ако дадени изражения на вредите не могат да бъдат точно изчислени или ако разделението между имуществени и неимуществени вреди е прекалено трудно, съдът може да извърши глобална оценка на вредите. Това дава известна свобода на съда при разграничаването на вредите, но същевременно не го освобождава от преценката на различните обстоятелства. Нашето право не дава такава възможност на съда, поради което той следва изрично да разграничи видовете вреди по основание и размер.
В решението се приема, че „претенциите за неимуществени вреди, претърпени от такива фирми, могат да включват искания, които са в по-голяма или по-малка степен „обективни“ или „субективни“. За съжаление, Съдът е спрял само до тази констатация, без да конкретизира кои основания са обективни и кои субективни, още повече не е посочена тежестта им.
В действителност, в решението са дадени примерни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени, но не се дефинира към кой от посочените по-горе два вида се отнасят. Това са 1) фирмената репутация; 2) несигурността при планиране; 3) нарушение в управлението на фирмата; 4) на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата. Всяко от тях се налага да бъде разгледано поотделно и да се прецени тежестта му[20].
Редно е да се посочи, че ако нарушението се изразява само в необоснованата продължителност на съдебно производство (неспазване на разумен срок по чл. 6 от Конвенцията) и не се цели да се компенсира някакво накърняване на телесна, емоционална, психическа цялост и/или личностната сфера на увредения, то не без основание оставят отправените критики[21] за характера на вредите. Така се сочи, че всъщност се касае само до неизмерими имуществени вреди, към които Съдът реферира с термина „обективни“ неимуществени вреди. Разбира се, това се отнася както за юридическите, така и за физическите лица. Друга гледна точка разпознава такива вреди с тяхната превантивна или наказателна функция[22].
2.3.1. Репутацията на дружеството е един от най-често засяганите аспекти, що се касае до неимуществени вреди, претърпени от юридическо лице. Безспорно доброто име на юридическото лице, освен с евентуалните имуществени вреди, се свързва и със засягане на неговата лична сфера, поради което може да се определи като неимуществена вреда.
ЕСПЧ приема, че дружествата могат да претендират неимуществени вреди от нарушаване на разумния срок по чл. 6 от Конвенцията, което да е рефлектирало върху репутацията на дружеството. Невинаги превишаването на разумния срок, само по себе си, може да доведе до накърняване на репутацията на жалбоподателя[23] – така в §19 на Решение по дело König v. Germany (по чл. 50), от 10.03.1980 г. по жалба № 6232/73 (макар и не по отношение на юридическо лице).
Може да се приеме, че разбирането на Съда във връзка с нарушаване на разумния срок е свързано с несигурността, която подкопава репутацията на дружеството или неговата марка в очите на настоящите и потенциалните клиенти. Т.е. тази несигурност съществува извън юридическото лице и се възприема от трети за него лица.
Тук следва да се отбележи, че в Решение по делото Uj v. Hungary (от 19.07.2011 г., по жалба № 23954/10; § 22) Съдът е посочил, че съществува разлика между търговската репутация и тази на физическо лице. При последното накърняването може да се отрази на достойнството на човека, докато за Съда интересите на търговската репутация са лишени от това морално изражение. В случая, по-скоро се касае само до уточнение, че такива вреди по отношение на дружество имат повече търговско, отколкото морално изражение, т.е. вредите следва да се разглеждат в такава светлина. Това се дължи на обстоятелството, че юридическото лице няма присъщото за физическите лица достойнство. Все пак, решението не е повод за преодоляване на практиката на ЕСПЧ, която присъжда такива вреди на юридически лица[24].
2.3.2. Несигурността при планирането на дейността е друг критерии, който се възприема от Съда. Тук всъщност е налице някаква несигурност вътре в самото дружество и това пречи на същото да функционира правилно. Това се дължи на обстоятелството, че винаги съществува някаква неяснота при вземането на решения, поради което и дружеството не може да планира изцяло своите дейности, както би го направило преди увреждането.
За да може такова основание да се вземе предвид, самото негативно засягане на дейността по планиране и взимане на решения следва да е осезаемо. В своята практика Съдът е разглеждал следните три хипотези[25] по отношение на този критерий:
1) когато се възприема, че самото дружеството жалбоподател е поставено в условие на несигурност[26]:
2) когато несигурността е причинена на управлението на дружеството[27];
3) или когато увреждането е причинило несигурност и на самото дружество, както и на неговото управление, а така и членовете на съветите и на акционерите[28].
Този критерий е интересен, тъй като на пръв поглед не прави разлика между юридическото лице и включените в състава му физически лица, които са отделни субекти. В случая се наблюдава[29] възприемането на т.нар. органна теория[30] за същността на юридическите лица. Това виждане има своите позитивни черти и може да бъде споделено за целите на справедливото обезщетение.
2.3.3. Друг такъв критерий е разривът в управлението, който се свързва с некачествено или забавено изпълнение на други задължения на дружеството. Това би могло да се дължи например при неизпълнение или забава в изпълнението съдебно решение[31], което отново е нарушение на чл. 6 от Конвенцията. Друг подобен случай е, когато нарушението е рефлектирало в разрив в плановата дейност на дружеството[32]. Разбира се, при този критерий остава въпросителната дали отново не се касае до някакви имуществени вреди, освен ако Съдът не обезщетява самия разрив, изпитан от управленския екип на дружеството[33].
2.3.4. Още един изведен в практиката критерий е безпокойството и неудобството, причинени на членовете на управленския екип. Понякога в това число попадат и съдружници[34] в дружеството, съответно неговите акционери[35], а понякога и самото дружество[36].
2.3.5. Съществуват и допълнителни критерии, които ЕСПЧ е взел под внимание при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива са например стресът[37] и фрустрацията[38] (изнервяне), изпитани от служителите на дружеството; а също и безпокойство[39]; емоционална нищета[40] на управленския екип. Прави впечатление, че в някои от делата се приема, че тези чувства са причинени на самото дружество жалбоподател и/или на неговия управленски екип. Затова в литературата се поддържа, че в случая Съдът по необходимост реферира към някаква имуществена или „вменена“ неимуществена вреда[41].
2.3.6. Загубата от (действителни) възможности е интересен критерий, разглеждан от Съда. Тук се реферира най-вече към това, че ако не се бе осъществило нарушение на Конвенцията, то и резултатът от процеса много вероятно е могъл да бъде различен и в полза на жалбоподателя; или че нарушението е лишило жалбоподателя от възможността да постигне различен резултат, който от обстоятелствата по дело би могъл да се приеме за реална/действителна възможност[42]. В този смисъл, тази вреда се прима за неимуществена[43][44] и не може да се подложи на парична оценка. Заслужава внимание мотивите на Съда в § 25 по делото Sporrong and Lönnroth v. Sweden, където се сочи, че в периода на увреждане е естествено стойността на процесните имоти, обект на предприети мерки по отчуждаване, да спадне. В случая имотите на жалбоподателите не са били загубили предишната си стойност, но въпреки това, всяка предвидена схема за преустройство на обектите, която евентуално би ги подобрила, е останала нереализирана. Затова се приема, че жалбоподателите са претърпели загуба на възможности, независимо от факта, че перспективите за реализация биха били съмнителни.
По делото Markass car hire Ltd v. Cyprus[45], от друга страна, се посочва, че жалбоподателят е претърпял вреди от неимуществен характер, както и загуба на възможности в резултат на продължителността на делото, поради което е присъдено обезщетение в размер на 15 000 евро. Използването на термина „както и“ дава основание в чуждестранната доктрина[46] да се приема, че това перо не се счита за чисто неимуществена вреда. В същото време, Съдът е имал повод да посочи, че това основание е трудно за изчисление[47], което дава основание да се приеме, че същото не е и безспорна имуществена вреда. Все пак, както се вижда, обезщетение по това перо се присъжда и на дружества и то като неимуществена вреда.
2.4. По отношение на юридическите лица с нестопанска цел Съдът е имал повод да присъди по-висока сума от тази, която е била давана в подобни случаи, като е съобразил „характера и мащаба на нарушението на правата на организацията-жалбоподател[48]“. Естеството на самото ограничение[49] също е играло роля при определянето на обезщетението в други случаи. В трети случаи е вземано предвид, че разпускането на политическа партия е било силно разочароващо за нейните основатели и членове[50].
Безпокойството, страданието и чувство на несправедливост, както и поставянето на пречки по отношение на религиозния живот, съответно нарушаването на възможността да се практикува религията на дадена общност[51], също са взимани предвид.
Посоченото, разбира се, не означава, че не могат да се съобразяват и останалите обстоятелства, които бяха обсъдени при юридическите лица търговци, най-вече що се касае до продължителността на производството.
2.5. В заключение, според литературата част от посочените „обективни“ основания могат да представляват трудно изчислими имуществени вреди. Друга възможност е да се стигне до извод, че се касае до реализиране на някаква превантивна или наказателна (стимулираща) функция[52].
Сочи се, че при субективните аспекти, Съдът изглежда има предвид увреждане, включващо намеса в телесната, умствената или емоционалната сфера, от една страна, и/или в личностната сфера, от друга. В първия случай се касае по-скоро до личната оценка на жертвата за вредата. А в последния случай се има предвид претърпяване на допълнителни вреди за чувствителна жертва, която изпитва последиците от накърняване на репутацията ѝ[53]. От значение може да е както видът на основанието за вредата, така и самата същност на юридическото лице.
Друга форма на вредите са преки (претърпени пряко от увреденото лице) и непреки (косвени)[54]. Последните са тези вреди, които се свързват с персоналния състав на едно юридическо лице. Като част от критериите, които ЕСПЧ предлага да се вземат предвид при определяне на обезщетението, всъщност по този начин се предава възможността на юридическото лице да се изпитва несигурност, стрес и тревога. Склонен съм да заключа, че всъщност преките вреди са насочени към взаимоотношенията на юридическото лице навън, т.е. с клиенти и партньори, докато непреките/косвени засягат основанията насочени навътре, които също следва да се преценяват.
Наблюдава се, че в практиката на ЕСПЧ не се прави такова ясно отграничение между юридическото лице и физическите лица, които под някаква форма участват в състава му, за целите на справедливото обезщетение, което се обяснява с възприемане на т.нар. органна теория. Тази теория следва да бъде подкрепена, тъй като позволява по-цялостно разглеждане на случая и отразяване на всички негативни последици, за да се определи справедливо обезщетение. Според мен т.нар. „обективни“ основания са част от обективизацията[55] на неимуществените вреди и следва да бъдат приети за такива, докато субективните основания обхващат конкретна особеност на случая, която би налагала по-високо обезщетение.
3. Преглед на практиката на СЕС
В практиката на СЕС е присъждано обезщетение за неимуществени вреди юридическо лице още в края на миналия век. Всъщност интересно е да се проследи разликата[56] между дело Т-231/97 New Europe Consulting and Brown с-щу Комисията (т.53-55), ECLI:EU:T:1999:146 и дело Т-88/09 Idromacchine и др. срещу Комисията (т. 88), ECLI:EU:T:2011:641. Според първото и самият управител, заедно с дружеството, е бил поставен в положение на несигурност от страна на Комисията, която го принудила да положи излишни усилия, за да промени положението, създаденото от самата нея. Но във второто дело се приема, че имената на собствениците на дружеството не са посочени в публикувания акт на Комисията и не им е вменена лична отговорност. Това не се променя от обстоятелството, че тези лица са притежавали изцяло дружествения капитал на дружеството, вкл. и от това, че същите са основните управители в същото. Затова е прието, че Комисията е поставила под съмнение само действията на Idromacchine, а не на неговите акционери или управители. В тази връзка е възможна хипотезата, в която увреждането, макар да е насочено към доброто име на физическото лице, да повлияе и върху реномето на юридическите лица, в които то участва.
3.1. Наблюденията на практика на СЕС разкриват донякъде различен подход. Например в Решението на общия съд от 08.11.2011 г. по дело Т-88/09 (Idromacchine и др. срещу Комисията) се претендират неимуществени вреди от засягане на доброто име и реномето на дружеството Idromacchine, което да е определено ex aequo et bono. Съдът изрично посочва (т. 74), че дружеството не изтиква нито един довод или доказателство, което да установи причините, поради които претендираните суми да се явяват справедливо обезщетение за засегнатото добро име и реномето на дружеството. Конкретизира се, че следва да има твърдения, че е налице връзка между претендираната сума и стойността на инвестициите, направени от дружеството за създаване на доброто му име и реноме. От последното можем да направим извод, че в този случай все пак съдът би взел предвид сторените усилия за създаване на доброто име на юридическото лице преди увреждането.
На последно място, Общият съд е разглеждал доколко самото дружество е могло и само да ограничи вредите, предприемайки определени действия. Поради липсата на по-точна информация от страна на ищците относно обхвата на понесеното от дружеството засягане на доброто му име и реноме Общият съд приема сумата от 20 000 евро за справедливо обезщетение, без да посочва конкретни критерии (т. 76).
На пръв поглед, освен споменатото по-горе по отношение на изграждане на репутацията, в това решение Общият съд се е задоволил само с констатацията на нарушението, за да присъди обезщетение, без да се изискват конкретни доводи относно засягането на доброто име. Това означава, че последните са от значение само за обосноваване на по-високо обезщетение. Все пак, в този случай Общият съд е презюмирал, че разкриването на публичен орган на информация, която представя жалбоподателя в лоша светлина, всъщност само по себе си е от естеството да причини действителна вреда на доброто име и реномето на дружеството (т. 74, изр. 2).
3.2. В Решение на Общия съд от 01.02.2017 г. по дело Т-479/14 (Kendrion NV срещу Европейския съюз) се отрича възможността дружеството да може да претендира неимуществени вреди, които касаят засягане на интересите на неговите ръководители или служители (т. 117). Освен това, Общият съд е изисквал доказателства относно наличието и определянето на размера на претърпените морални или неимуществени вреди, или поне да се докаже, че с оглед на своята тежест, укоримото поведение е могло да му причини такива (т. 121). В конкретния случай това укоримо поведение е било нарушаването на разумния срок за произнасяне (т.е. продължителността на процеса).
Доказателствата е следвало да са в посока, че тежестта нарушението на разумния срок за произнасяне се е отразила върху репутацията му (т. 123). И все пак, Общият съд приема, че самата констатация на нарушението на разумния срок за произнасяне, с оглед на предмета и тежестта на това нарушение, би била достатъчна за поправяне на твърдяното посегателство над репутацията (т. 125).
По същество, Общият съд счита, че неспазването на разумния срок за произнасяне в случая е могло „да постави ищеца в несигурно положение, което надхвърля обичайно предизвикваната от наличието на съдебно производство несигурност. Това продължително състояние на несигурност по необходимост се е отразило на планирането на предстоящите решения и управлението на дружеството и следователно представлява неимуществена вреда“ (т. 128).
Интересен подход в това решение е, че конкретизира „поправянето“ на различни неимуществени вреди. От една страна, както се видя, самата констатация на нарушението би могла да поправи посегателството върху репутацията. От друга страна, констатацията не би могла да е достатъчна за други неимуществени вреди, в случая – продължително състояние на несигурност (т. 128 – 129 и т. 135). Приема се, че продължително състояние на несигурност по необходимост се е отразило на планирането на предстоящите решения и управлението на дружеството и следователно представлява неимуществена вреда. Идентичен подход е възприет и в Решение от 10.01.2017 г., по дело T‑577/14 (Gascogne Sack Deutschland GmbH и Gascogne с-щу Европейски съюз) в т. т. 154 – 155 и 157-158.
3.3. В Решение на Общия съд от 25.11.2014 г. по дело Т-384/11 (Safa Nicu Sepahan Co. срещу Съвет на Европейския съюз) се разглежда случай, в който срещу жалбоподателя са били предприети ограничителни мерки, като за същия се е твърдяло (с официално становище от институция на Съюза – т. 83), че е бил свързан с оказана подкрепа за разпространение на ядрено оръжие. Това поведение очевидно се смята за сериозна заплаха за международния мир и сигурност, а това непременно опозорява дружеството и поражда недоверие към него (т. 80).
Общият съд посочва, разпространението на такава информация е повлияло на трети образувания, по-голямата част от които са установени извън Съюза. Такива последици и с продължителност почти три години, не биха могли да се неутрализират с констатирането на нарушението (т. 88). Отмяната на обжалваните актове (респективно констатацията, че същите са незаконосъобразни) би могла само да намали размера на присъденото обезщетение (т. 87).
Това опозоряване и недоверие не се свързват с икономическия или търговския потенциал на съответното образувание. Следователно нарушението рефлектира и върху възможността и желанието на дружеството да участва в други дейности (т. 82).
Разглеждайки посоченото решение, с Решение от 30.05.2017 г. на СЕС (голям състав), по дело C-45/15 P (Safa Nicu Sepahan Co. срещу Съвет на Европейския съюз) се напомня, че за да може Съдът да упражнява контрол върху решенията на Общия съд, освен достатъчна мотивираност по същество, що се касае до оценка на вредите, винаги следва да се указват критериите, които са взети предвид за целите на определянето на присъдената сума[57] (т. 51).
Така Съдът приема, че Общият съд е взел предвид тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на Съвета (т.е. на нарушителя) и ефектът пред трети лица от съответното твърдение (т. 52). В случая не били предприети и действия, които биха могли да ограничат произтичащите от правонарушението вредоносни последици.
Макар да не се споменава изрично, Общият съд всъщност съобразява, че твърденията изхождат от институция на ЕС с официално становище, а не от трето лице, което изразява лично мнение. От това можем да заключим, че мястото в обществото и степента на доверие, която се възприема от трети лица по отношение на твърденията на самия нарушител също са критерий за определянето на вредите.
3.4. В заключение на генералния адвокат N. Wahl от 25.07.2018 г. по дело c-150/17 P се посочва, че обезщетението по чл. 340 ДФЕС цели да възстанови имущественото състояние на увреденото лице такова, каквото е било преди неправомерното поведение, но тази цел не е възможна при неимуществените вреди (т. 105 – 107).
Заключва се, че всяко обезщетение, което съдът може да определи, се присъжда „поради липса на по-добра алтернатива“. Поради това и изплащането на парична сума би могло да се явява, респективно не би се явявало най-подходящата форма на обезщетение. Нещо повече, в някои случаи може да се присъди само символично парично обезщетение или дори непарично обезщетение (т.е. обезщетение в натура – да се извърши или да не се извърши нещо). Генералният адвокат подчертава, че неимуществените вреди не са просто такива, чиято парична стойност е трудно изчислима, а поради самото си естество не могат да бъдат парично оценени по точен и недвусмислен начин (т. 110). Той е посочил, че съдът следва да изчисли сумата, която да отразява по подходящ начин вредата, при това без ненужно да се санкционира извършителят (т. 108). Като насоки за определянето на такова обезщетение, съдилищата могат да открият в общите принципи като „честността, справедливостта и пропорционалността, от една страна, и предвидимостта, правната сигурност и равното третиране, от друга“ (т. 108).
Генералният адвокат напомня, че понятието неимуществени вреди е несъвместимо с идеята, че дадено юридическо лице може да претърпи каквато и да е форма на психическо и/или физическо увреждане, което е и причината за различен подход от страна на съдилищата. Но безспорно в практиката на съдилищата на Съюза и на ЕСПЧ се потвърждава, че в някои случаи и юридическите лица имат право да претендират такова обезщетение (т. 111).
Тук отново се поставя на фокус, че в практиката на съдилищата на ЕС се присъждат неимуществени вреди по отношение накърняването на доброто име и репутация или поради предизвиканото състояние на несигурност[58] (заедно с принудата да се положат напразни усилия, за да може дружеството да отговори на неотложността на положението) (т. 112). Все пак се сочи отново, че в голяма степен тези увреждания имат имуществено изражение (т. 113).
Затова генералният адвокат приема, че само последствията свързани с, както ги нарича, „корпоративни страдания“ следва да се разглеждат като неимуществени вреди, за които да се присъжда обезщетение за ЮЛ (т. 116).
В конкретния случай, според генералния адвокат Общият съд е взел предвид следните обстоятелства: значителното неспазване на разумния срок за произнасяне, както и […] поведението на ищеца и очакванията, които е имал в хода на производството,[…] необходимостта да се наложи спазването на правилата за конкуренция на Съюза и […] ефективността на настоящото производство (т. 122).
Прави се и уточнението, че обезщетение, в случая от 6000 евро, може да се приеме за символично, но тази сума няма за цел да компенсира допълнителните разходи и пропуснатите ползи, които могат да са предизвикани от състоянието на несигурност, а само претърпените от дружеството (вкл. на „неговите органи и дружеството като цяло“) страдания по време на този период (т. 125).
3.5. В Решение на Общия съд от 13.12.2018 г. по дело Т-559/15 се сочи, че поначало при искане за обезщетение за вреди, независимо дали същите са имуществени, или неимуществени, трябва да се уточни естеството на твърдените вреди с оглед на деянието, както и приблизително да се оцени цялата вреда (т. 113). Освен това ищецът следва реално да е претърпял действителни и сигурни вреди, чието доказване е в негова тежест, най-вече чрез представяне на убедителни доказателства за наличието и размера на вредите (т. 112). Но се уточнява, че по отношение на неимуществените вреди представянето на доказателства не се приема непременно като условие за признаване на наличието на такива вреди. Ищецът обаче следва да докаже, че деянието е способно да му причини подобни вреди (т. 119).
В конкретния случай искането за обезщетение на неимуществени вреди е било свързано с уронване на доброто име на ищеца, като за това обстоятелство свидетелствала промяната на отношението към него от страна на трети лица. За последиците от уронването може да се съди от „размера на инвестициите в реклама, които ищецът трябва да направи, за да възстанови имиджа си“ (т. 114). Поради това се заключва, че твърдените вреди са нематериални и се изразяват в уронването на имиджа или доброто име на ищеца (т. 115). Констатира се, че според съдебната практика по чл. 268 ДФЕС във вр чл. 340, ал. 2 ДФЕС на юридическите лица може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди (т. 116).
Интересното в случая е, че Общият съд е разгледал възражение на Съвета, който се е позовал на решение на ЕСПЧ по дело Uj с/у Унгария (по жалба № 23954/10). Според Общия съд това решение не променя константната практика на ЕСПЧ, която присъжда неимуществени вреди, а само е уточнило, че такива вреди, претърпени от дадено дружество, са по-скоро от търговски, отколкото от неимуществен характер (т. 117). Поради това е отхвърлено възражението, че всъщност са претендирани имуществени вреди (т. 118). Освен това, макар отмяната на незаконосъобразните ограничителни мерки да представлява форма на поправяне на претърпяна неимуществена вреда, това не означава, че същата е всякога е достатъчна, за да осигури цялостно поправяне на вредата (т. 120).
3.6. В практиката на СЕС също се допуска обезщетяване на загуба на възможност, която за разлика от пропусната полза съществува само вероятност от настъпването на вредата[59]. Сочи се, че загубата на възможност представлява действителна и сигурна вреда по смисъла на практиката на съда[60]. В този смисъл, загубата на възможност се третира не като неимуществена или морална, а като вид имуществена вреда[61], макар че обезщетението се определя „ex aequo et bono“[62]. Освен това изглежда, че загубата на възможност подлежи на обезщетение само в определение случаи (най-вече по отношение на публичната служба и обществените поръчки), макар че е налице „предпазлив напредък“ в отделни области[63]. Всъщност при загубата на възможност не се изисква абсолютна сигурност за настъпването ѝ[64].
За разлика от ЕСПЧ, според СЕС тези вреди не са неимуществени, но и същите се обезщетяват на самостоятелно основание, а не като отделно обстоятелство, което може да се вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение.
3.7. В заключение може да се види, че СЕС не е склонен да възприеме подхода на ЕСПЧ да съобрази как нарушението се е отразило върху ръководството, съдружниците, акционерите и пр. на юридическото лице, т.е. не се възприемат посочените непреки/косвени вреди. Тази констатация не непременно вярна, тъй като СЕС явно оценява несигурното положение и нарушенията в планирането на предстоящите решения и управлението на дружеството, които по същество са основания насочени навътре към дружеството (т. 2.5. по-горе). Предвид това, няма как косвено да не се съобрази и по какъв начин нарушението е повлияло върху физическите лица, които стоят зад юридическото лице.
Всъщност именно защото ръководството и/или съдружници/акционерите са завладени емоционално от съответното нарушение, вземането на (управленски) решения също ще се окаже засегнато. Затова следва да се установи по какъв начин правонарушението се е отразило върху тези физически лица и как това им е попречило да вземат най-адекватните решения при планиране на дейността. Възможно е и да се достигне до отказване от реализация на вече взети решения. Подобно изследване е само косвено, т.е. към обезщетението не се прибавят негативните емоции, изпитани от тези лица, а се съобразява как тези емоции са повлияели на дейността на юридическото лице.
Друго обстоятелство, което можем да открием, е свързано с това каква е степента на доверие сред обществото, с което се ползва правонарушителят, съответно до какъв кръг лица може да достигне информацията, която уронва доброто име на пострадалия. Разбира се, това се отнася само до такива случаи, в които се разпространява невярна информация, а не и когато се присъждат вреди поради продължителността на производството.
4. Заключение
При изследването на практиката на ЕСПЧ и СЕС могат да се изведат различни критерии, които съдът следва да прецени при определяне на справедливо обезщетение на юридическо лице. В някои случаи самото естество на увреждането може да бъде достатъчно, за да се открият неимуществени вреди, а в други ищецът следва да наведе в какво се изразяват те. Обстоятелствата, които поначало се взимат предвид при определяне на такова при физическо лице, не могат да бъда изключени.
По-конкретно, при всички положения следва да се съобразят обезщетенията, присъждани по аналогични случаи, както и конкретната икономическа обстановка в страната. Общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, както и самото осъждане на причинителя на вредата са други обстоятелства, които следва да бъдат отчетени. Допълнителни такива са и вината на извършителя и самата укоримост на деянието.
Що се касае специално до юридическите лица, то следва да се изхожда от особеността на конкретния случай. Така, съдът следва да преценява какъв е видът на юридическото лице, както и преследваните от него цели. Както се посочи и дружествата могат да преследват нетърговски цели, които да са засегнати от нарушението. Разбира се, в това отношение следва да има наведени и твърдения, и доказателства от ищеца.
На следващо място, следва да се преценява периодът на съществуване на даденото юридическо лице, колко време и ресурси са вложени за изграждането на неговата репутация, съответно на доброто му име. Също така от значение е кой е правонарушителят и с каква степен на доверие се ползва той сред обществото и какъв е бил ефектът пред трети лица от противоправното поведение. Ако е държавен орган, неговото поведение също следва да се преценява.
Други обстоятелства са тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност. В последния случай може да става дума за нарушаване на принципа на разумен срок в едно производство. По какъв начин нарушението е повлияло на засегнатото юридическо лице и на отношенията му с трети лица (клиенти и партньори), както и по какъв на отношенията вътре в него. В първия случай ще се касае до неговата репутация или добро име сред обществото, а във втория – за състоянието на стрес и несигурност при планиране на дейността. Тук може да се изследват нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството (вкл. на съдружници или акционери) на юридическото лице.
Ако юридическото лице е с нестопанска цел, тук особено значение имат преследваните от него цели и дали то осъществява дейност в обществена или в частна полза. При религиозните организации следва да се съобразява и негативното влияние върху привържениците им. Емоционалната нищета[65], изпитана от учредителите на някои юридически лица, също може да бъде взета предвид. По отношение на политическа партия, освен за нейните учредители и членове, може да се постави въпросът и за потенциалните избиратели. Партия, която е злепоставена, не би могла да представлява и да изразява в достатъчна степен своите избиратели, след като е загубила позиции. Впрочем, при днешната обстановка в страната включително и нарушението на разумния срок може да се отрази негативно върху това юридическо лице. Например, ако такова нарушение се осъществи в едно охранително производство пред Софийския градски съд относно промяна на обстоятелство в регистрирана политическа партия, това може да рефлектира върху пропускане на срока на последната да се регистрира за предстоящите избори.
По отношение на загубата на възможност, същата може да се преценява или като критерий, или да се възприеме, че представлява самостоятелна вреда, която подлежи на отделно обезщететяване. В последния случай следва да се определи видът ѝ[66]. Ако това е вид неимуществена вреда, струва ми се, че е редно да не бъде разделяна от другите обстоятелства, които се вземат предвид при определяне на обезщетението.
[1] Генчев, И., Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и подлежат ли те на обезщетяване – достъпна онлайн на следния адрес: ***
[2] Известно е, че конформното тълкуване има поне две значения в нашето право. На първо място, то бива прилагано от Конституционния съд, който може да прояви гъвкавост и да не прогласи дадена разпоредба за противоконституционно, само ако тя се тълкува по определен начин, който съответства на Конституцията, респективно се изключи друго тълкуване на разпоредбата. Това е т.нар. „условно съответствие“ – по този въпрос вж. в Неновски, Н., За „условното съответствие“ на закона с Конституцията, в списание Правна мисъл № 3-4, 1997, достъпна и онлайн на http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2018/3/2/-
На второ място, конформното тълкуване се разбира и като даване на предпочитание на такова тълкуване на дадена разпоредба във вътрешното ни право, което съответства на съответен международен договор, по който Република България е страна, но само доколкото е възможно. За това разграничение вж. в Определение № 8 от 18.10.2022 г. по к.д. № 15/2022 г. на КС.
Ясно е, че в конкретния случай ще се спрем на второто значение, което има и по-широк обхват, тъй като намира приложение не само от КС, но и от всички национални съдилища. В този смисъл задължението за съответстващо тълкуване вж. например в т. 60 – 63 от Решение от 16.07.2009 г. по дело C-12/08 на СЕС, ECLI:EU:C:2009:466, в което се препраща и към постановките в т. 113 – 116 от Решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01 – C‑403/01, EU:C:2004:584.
[3] В този смисъл и Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., Софи-Р, 2001, стр. 225-226 (от където е цитирано); Павлова, М., Гражданско право. Обща част, С., Софи – Р, 2002, стр. 115-116; Рачев, Ф., Гражданско право, С., Университетско издателство „Стопанство“, 2003, стр. 65. Така и Фаденхехт, Й, Българско гражданско право I. Обща част. С,. Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1929, стр. 118-120, където се посочва, че „тяхното прецизиране (на нормите с гъвкаво съдържание – бел. на предложителя) в конкретния случай не може да стане без съдията да почерпи данни от своя житейски опит, от това, що обикновено става в живота – понятия от обществен, стопански и морален характер. Това са понятия – рамки, в които в различни времена и в различни общества и среди се влага не едно и също конкретно съдържание.“
[4] Така например Решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г., на ВКС, I ТО.
[5] В този смисъл Решение № 212 от 11.01.2018 г. по т. д. № 738/2017 г. на ВКС, II ТО и обобщената в него практика.
[6] В този смисъл Решение № 10 от 8.02.2018 г. по гр. д. № 1600/2017 г. на ВКС, III ГО, в което подробно се обобщават и другите посочени критерии.
[7] Пак в същото решение.
[8] В такъв смисъл Решение № 115 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 3069/2020 г., на ВКС, III ГО.
[9] Считам, че тази разпоредба не се прилага само при определяне на размера на имуществените вреди, но и на неимуществени. Последните поначало са неоценими, поради което винаги се извършва преценка от съда за относителен размер за целите на обезщетението. По справедливост обаче се определят кои точно обстоятелства следва да се преценят, а след това и дали е „справедливо“ същите да се обезщетят в преценения размер.
За интересно разграничение между съдържанието на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 162 ГПК, според което справедливостта следва да се отчита като обективно разбиране, дадено за цялото общество, докато чл. 162 ГПК, като методика за определяне на размера на основателен иск, възлага това в лична (субективна) преценка на съда – вж. в Ставру, С., Обезщетение за неимуществени (морални) вреди в България в контекста на задължителната застраховка „гражданска отговорност“, С.: Сиела, 2020, стр. 19-20.
[10] Изключение прави разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС (доб. с ДВ, бр. 13 от 2017 г.). По темата съществува дискусия между Голева, П., Презумпцията за неимуществените вреди, достъпна на https://news.lex.bg/презумпцията-за-неимуществените-вре/ и Екимджиев, М. Още за презумпцията за неимуществени вреди, достъпна https://news.lex.bg/още-за-презумпцията-за-неимуществени/.
[11] За интересен пример вж. Заключение на Генералния адвокат M. Campos Sánchez-Bordona, по дело C‑300/21, т. 105, 110, 111, 113-116, където се разглежда въпросът дали нарушението на GDPR само по себе си е достатъчно за възникване на правото на обезщетение за неимуществени вреди.
[12] Това решение е обсъждано и от ВКС в Решение № 48 от 06.04.2020 г. по гр.д. №1610/2019 г., IV ГО, в което се сочи, че „относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото“.
[13] В този смисъл напр. § 364 от Решение по делото Aktas v Turkey, от 24.04.2003 г. по жалба № 24351/94 и § 130 от Решение по делото Çakici v Turkey, от 08.07.1999 г., по жалба № 23657/97. Макар Съдът изрично да е посочил, че жалбоподателят не може да се определи като „жертва“, тъй като спрямо него не е нарушен чл. 3 от Конвенцията, то без съмнения същият е претърпял вреди и може да се счита за „потърпевша страна“ за целите на чл. 41. Съдът също така присъжда обезщетение и за роднини на жертвата, стига да бъде установено нарушение на Конвенцията.
[14] Обратното се застъпва в особеното мнение на върховен съдия Геника Михайлова в Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на ВКС, IV ГО, където се сочи, че „ЕСПЧ определя всяко обезщетение в полза на жалбоподателя, за когото е приел да е „жертва“, т. е. да е засегнат от установеното нарушение“, а понятието „жертва“ е автономно и ЕСПЧ го тълкува и прилага независимо от концепциите на вътрешното право. Затова се застъпва, че обезщетението за неимуществени вреди е обвързано само с това наднационално понятие и няма как да се приложи във вътрешното ни право по отношение на юридическите лица.
[15] https://www.echr.coe.int/documents/pd_satisfaction_claims_eng.pdf
[16] Обновената версия все още не е достъпна на български език. Прави впечатление, че в раздела за „неимуществени вреди“ съществуват вече 4 точки, докато преди изменението са съществували само 3. Но освен това и текстът в точките е обогатен, което означава, че тази тема търпи развитие и при ЕСПЧ.
[17] В този смисъл съдът се е произнесъл в Решение “Булвес” АД срещу България по жалба № 3991/03, § 83. Интересна в случая е констатацията, че дружеството жалбоподател „може да е претърпяло“ неимуществени вреди.
[18] Напр. в § 176 на Решение по дело Scordino v. Italy (No. 1) (ГК) от 29.03.2006 г., по жалба № 36813/97, както и в § 67 на Решение по дело Cocchiarella v. Italy (ГК) от 29.03.2006 г., по жалба № 64886/01, където се сочи, че Съдът е следвало да стандартизира своите решения. Това му е позволило да приеме повече от 1000 решения срещу Италия от 1999 г. по отношение на продължителността на гражданските дела. Това е наложило установяването на скали, основани на равнопоставени принципи за присъждане на неимуществени вреди съгласно чл. 41. Следователно, такива таблици / скали съществуват още от края на 90те години на миналия век.
[19] За подробности относно проблематика във вр. с таблиците за обезщетения вж. в Харис, О‘Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека (превод от английски на Петрова, И.), С.: Сиела, 2015, стр. 180-182 и в бел. под линия № 329. Като причина да не се публикува такъв документ се изтъква възможността за нов спор между страните, ако присъдената сума не съответства на посоченото в таблиците – нещо, което е напълно възможно.
[20] Това е нелека задача, като дори ЕСПЧ е имал повод да признае, че е невъзможно „да се отчете подробно относителната важност на всеки от факторите, взети предвид при изчисляване на сумата, която ще бъде присъдена за неимуществени вреди“ – § 40 от Решение по дело Kakamoukas v. Greece (ГК), от 15.02.2008, по жалба № 38311/02. Все пак, в същия параграф се посочва, че е необходимо да се уточнят тези насоки, които ще се вземат предвид по отношение на неимуществените вреди, причинени от прекомерната продължителност на производствата.
[21] До такова наблюдение стига Wilcox, V., A company’s Right to Damages for Non-Pecuniary Loss, Cambridge University Press, 2016, p. 74, n. 4/28. Авторът сочи, че е добре за такива вреди да се използва различен термин от обезщетение за неимуществена загуба (damages for non-pecuniary loss), тъй като се реферира само към един от елементите на неимуществените вреди – тяхната неизмеримост. Същият е присъщ и за някои имуществени вреди. Авторът споделя тезата, че другите елементи на тези вреди включват засягане на телесната, психичната и емоционалната цялост и/или личностната сфера, но повечето от тези елементи са присъщи само на човешките същества.
[22] Ibidem, pp. 75–76, n. 4/29.
[23] Ibidem, p. 76 n. 4/30.
[24] В този смисъл вж. и т. 117 от Решение на Общия съд от 13.12.2018 г., по дело Т-559/15.
[25] Wilcox, V., A company’s Right … pp. 76-77 n. 4/31.
[26] Така в § 40 от Решение по дело Eko-Energie spol sro v the Czech Republic, от 17.05.2005, по жалба № 65191/01 и § 216 от Решение по дело Centro Europa 7 Srl and Di Stefano v Italy (ГК), от 07.06.2012, по жалба № 38433/09.
[27] Така в § 105 от Решение по дело Meltex ltd and Mesrop Movsesyan v. Armenia, от 17.06.2008, по жалба № 32283/04; § 46 от Решение по дело Tudor-Comert v. Moldova, от 04.11.2008, по жалба № 27888/04,; § 38 от Решение по дело Business şi Investiţii Pentru Toţi v. Moldova, от 13.10.2009, по жалба № 39391/04.
[28] Така в § 36 от Решение по дело Comingersoll SA v Portugal (ГК), от 06.04.2000, по жалба № 35382/97; § 61 от Решение по дело Wohlmeyer Bau GmbH v. Austrial, 08.07.2004, по жалба № 20077/02; § 46 от Решение по дело Petikon Oy and Parviainen v. Finland, от 27.01.2009, по жалба № 26189/06; § 36 от Решение по дело Rock Ruby Hotels Ltd v Turkey, от 26.10.2010, по жалба № 46159/99; § 37 от Решение по дело Skyropiia Yialias Ltd v. Turkey, от 26.10.2010, по жалба № 47884/99.
[29] Wilcox, V., A company’s Right … pp. 76-77, n. 4/31.
[30] В теорията често тази концепция се оспорва, тъй като нейната слабост е, че се опитва да обясни юридическото лице чрез физическото – вж. Павлова, М., цит. съч. стр. 309, и в Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 2, С., Софи-Р, 2001, стр. 150-151. Тази теория може да се възприеме дотолкова, доколкото при неимуществените вреди следва да се направи паралел с човешкия организъм и дейността на едно юридическо лице, което функционира реално като жив организъм. Засягането на неговите органи се проявява несъмнено и навън, в начина по който това юридическо лице ще действа и оперира.
[31] В този смисъл вж. § 63 от Решение по делото “IZA” ltd and Makrakhidze v. Georgia, от 27.09.2005 г., по жалба № 28537/02.
[32] В този смисъл вж. § 38 от Решение по делото Business şi investiţii pentru toţi v. Moldova, от 13.10.2009 г. по жалба № 39391/04.
[33] Wilcox, V. A company’s Right … n. 4/32, p. 77.
[34] Така напр. в § 41 от Решение по делото Belvedere Alberghiera Srl v. Italy (Just Satisfaction), от 30.10.2003 г., по жалба № 31524/96.
[35] Напр. в цитираното по-горе дело Comingersoll SA.
[36] Напр. в § 40 от Решение по дело Eko-Energie spol sro v the Czech Republic, от 17.05.2005, по жалба № 65191/01.
[37] В този смисъл § 62 от Решение по дело Deservire S.R.L. v. Moldova, от 06.10.2009 г., по жалба № 17328/04.
[38] В този смисъл § 105 от Решение по дело Meltex Ltd and Mesrop Movsesyan v. Armenia, от 17.06.2008 г., по жалба № 32283/04.
[39] В този смисъл § 45 от Решение по дело Alithia publishing company v. Cyprus от 11.07.2002 г., по жалба № 53594/99.
[40] В този смисъл § 61 от Решение по дело Dacia S.R.L. v. Moldova (Справедливо обезщетение), от 24.02.2009 г. по жалба № 3052/04. Всъщност, в този случай единствената дейност на жалбоподателя е била управление на хотел, който носи името му („Dacia“ hotel), като впоследствие е бил лишен от хотела. На практика дружеството е престанало да функционира, а ръководството му е загубило работата си, а с това и надеждите си за проспериращ бизнес. В този смисъл, струва ми се, че „emotional loss“ би следва да се разбира като лишаване от възможност да изпитваш удоволствие, поради увреждането. Последното те е поставило в такова състояние, което е завладяло чувствата и емоциите ти. То ти пречи да се насладиш на настоящето, както и всякакви други удоволствия изглеждат лишени от положителен емоционален заряд. Все пак избрах да посоча по-буквален превод на термина, тъй като същият би могъл да се тълкува различно.
[41] Wilcox, V. A company’s Right … n. 4/34, p. 79.
[42] Вж. в този смисъл напр. § 25 от Решение по дело Sporrong and Lönnroth v. Sweden (член 50) от 18.12.1984 г., по жалби № 7151/75 и 7152/75; § 11 от Решение по дело Bönisch v. Austria (чл. 50), от 02.11.1986 г., по жалба № 8658/79; § 35 от Решение по дело Goddi v. Italy, от 09.04.1984 г., по жалба № 8966/80; § 38 от Решение по дело Colozza v. Italy, от 12.02.1985 г., по жалба № 9024/80; § 64 от Решение по дело Lechner and Hess v. Austria, от 23.04.1987 г., по жалба № 9316/81; и § 43 от Решение по дело Delta v. France, от 19.12.1990 г, по жалба № 11444/85.
[43] В английското право подобно увреждане би се определило като „общо обезщетение“ (general damages) – вж. в този смисъл констатацията на Лорд Бингам в § 12 по делото Regina v. Secretary of State for the Home Department ex parte Greenfield [2005], достъпно онлайн: https://publications.parliament.uk/pa/ld200405/ldjudgmt/jd050216/green-1.htm . Терминът общо обезщетение се използва английското право за вреди, които не могат да се изчислят точно по размер. Макар да се използва като синоним на неимуществените вреди, в него се включват не само последните, но и имуществени такива – вж. в Wilcox, V. A company’s Right … p. 2, n. 1/2. С други думи, ако трябва да направим аналогия с нашето право, това е по-скоро обезщетение за такива вреди, за които няма достатъчно данни относно техния размера и могат да се определят на основание чл. 162 ГПК.
[44] Вж. също и в Харис, О‘Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, цит. съч. стр. 186, където това перо се определя като неимуществена вреда, без да се сочат основания за това. В бел. под линия № 360 обаче се сочи, че практиката на Съда по това перо невинаги е последователна, като е имало случаи, в които съдът е отказвал да присъди обезщетение.
[45] От 02.07.2002 г. по жалба № 51591/99, § 50
[46] Wilcox, V. A company’s Right … n. 4/35, p. 79.
[47] § 56 от Решение по делото Paykar yev haghtanak Ltd v. Armenia, от 20.12.2007 г., по жалба № 21638/03, където се посочва, че не е налице причинна връзка между нарушаването на правата по Конвенцията и твърдените имуществени вреди. Въпреки това се приема, че не е неразумно да се счита, че дружеството е претъпряло загуба на възможност.
[48] Вж. напр. § § 35-36 в Решение по делото Светия Синод на Българската православна църква (Митрополит Инокентий) и други срещу България, от 16.09.2010 г., по жалби № 412/03 и № 35677/04.
[49] § 84 от Решение по делото Association Ekin v. France, от 17.07.2001 г., по жалба № 39288/98.
[50] § 57 от Решение по делото Freedom and democracy party (ÖZDEP) v. Turkey, от 08.12.1999 г., по жалба № 23885/94.
[51] § 205 от Решение по делото Ehovah’s witnesses of Moscow and others v. Russia, от 10.06.2010 г., по жалба № 302/02.
[52] Wilcox, V. A company’s Right … p. 82, n. 4/40.
[53] Ibidem, pp. 82-83, n. 4/41.
[54] Ibidem, p. 83, n. 4/42.
[55] Вж. отново т. 4.5. от предходната статия – Могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и подлежат ли те на обезщетяване.
[56] Вж. и в Костов, С., Извъндоговорната отговорност на ЕС и на държавите членки, С.: Сиби, 2017, стр. 320-321, бел. под линия № 351.
[57] Потвърдено в т. 110 от Решение на СЕС от 13.12.2018 г. по дело C-150/17 P, ECLI:EU:C:2018:1014
[58] Тук се реферира към т. 108 от Решение от 17 декември 1998 г., Embassy Limousines & Services/Парламент (T-203/96, EU:T:1998:302). В същото не се сочат конкретни критерии, от които да е ясно как е формирана присъдената сума.
[59] Вж. и Костов, С, цит. съч., стр. 317
[60] Пак там, стр. 318-319, като се цитира дело Agraz/Комисия, C-243/05 P, ECLI:EU:C:2006:708, т. 26 до 42, Evropaïki Dynamiki/ЕИБ, T-461/08, ECLI:EU:T:2011:494 и др.
[61] Вж. т. 50 от Заключение на генералния адвокат P. Cruz Villalón по дело C-611/12. Въобще в същото се разглежда развитието на практиката на Съда и на Общия съд по този въпрос (т. 49-61).
[62] Пак там, т. 54, където се цитира Решение по делото Girardot, С‑348/06 Р.
[63] Пак там, т. 49.
[64] Пак там, т. 57-59.
[65] Вж. отново бел. под линия № 40.
[66] Този въпрос представлява интерес за автора, като ще бъде изследван в самостоятелна разработка. Към момента съм склонен да приема, че се касае до неимуществена вреда.
20
Коментирайте
We were given information from the wikipedia page creators that was helpful for our work. In this regard, your leadership has been outstanding!
Hey! My first time seeing your website! We are a team of volunteers engaged in fresh initiatives in a related field. The website provided us with useful information for our task. You have displayed remarkable leadership in this aspect!
Смилен коментар на практиката на европейските съдилища и полезен от практическа гледна точка, но е едностранчив, с акцент само върху решенията, с които се присъждат неимуществени вреди – с две думи „конформистка статия“.
и никакви СЕС, ПЕС, МЕС, ЕЧПС, кучета, котки, прасета, кокошки и други гръбначни и безгръбначни не минават. Юридическите лица няма как да търпят неимуществени вреди, а ВКС така или иначе е сборище на парашутисти и некадърници, което следва да бъде незабавно разпуснато по полския модел. Догодина току виж и роботите и изкуственият интелект започнат да търпят неимуществени вреди… Що за юридически трансджендъризъм?!?! Кретени, сър…
Безспорно това е един много добър анализ.
Много полезна информация.
ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ! ЛИПСВАТ МУ ИКОНОМИЧЕСКИ И СЧЕТОВОДНИ ЗНАНИЯ! да запише магисттратура по икономика за неикономисти в Ум няма докторант става – a.k.a. унсс
Много задълбочен поглед и анализ, струва ми се, че доста съдии могат да имат предвид написаното, когато попаднат на такъв казус.
Безспорно ще им е от полза.
Радващо е да се четат мнение за това как и колко, а не дали и защо, както беше 🙂
Всеки съд може да извлече критерии от практиката на СЕС и ЕСПЧ. Важно р само да са относими към казуса, който разглежда
Да не се задава тълкувателно с критерии
А има ли противоречива, че да има т.д.
Ако не знаете, че има образувано ТД, не сте за този форум
Браво на момчето. Доразвива тезата си. Само можеше да е по-кратко
Сигурно за някаква научна степен го прави
Всъщност е смляна и обобщена доста повече информация, която практикуващите би трябвало да изчетат.
Да, но нямаше да е толкова изчерпателно.
Решението на Белазелков е само основа и чини ми се колегата обстойно е развил множеството други обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението на ЮЛ. А и следва да се има предвид, че отговорността не възниква само за нарушаване на ПЕС.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
We were given information from the internet that was helpful for our work. In this regard, your leadership has been outstanding brown coat!