Поредният конкурс в България не мина без скандал. Кой ще бъде избран за български прокурор в новата европейска прокуратура, стана грозна интрига, защото двама от отхвърлените кандидати обявиха, че конкурсът е опорочен заради наложения езиков критерий от Министерството на правосъдието. Двама от кандидатите се оплакаха, че са били отхвърлени, защото изпитната комисия установила, че не владеят добре английски език. Изпитващите обаче се аргументирали, че на следващото ниво – в Брюксел, препитването може да бъде на английски. Кой е прав?

Проверка на „Сега“ установи, че Министерството на правосъдието на своя глава е дописало изискване за отлично владеене на английския. В съобщението, публикувано на сайта му, се казва: Кандидатите трябва „да владеят английски език (владеенето на френски и/или немски като втори работен език ще се смята за преимущество)“. Оригиналното съобщение на страницата на Европейската комисия обаче гласи, че кандидатите „трябва да представят доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на съюза и задоволително на друг“. Официалните езици са френски, немски и английски.

Как се разви българският сюжет?

По време на събеседването в понеделник, което се излъчи на живо на интернет страницата на ВСС, кандидатите бяха изпитани както по юридически казуси, така и колко добре владеят английски език – даден им беше непознат правен текст, който те трябваше да четат и превеждат.

Условието накара двама от явилите се на конкурса да възроптаят срещу начина, по който се провежда. Бившият зам. градски прокурор на София Божидар Джамбазов, който сега е обвинител във Върховната касационна прокуратура (ВКП), категорично отказа да чете и превежда от езика на Шекспир. „Трите работни езика на ЕС са английски, френски и немски. Моята претенция е за владеене на френски“, аргументира се Джамбазов. Комисията го попита как ще се представи пред ЕК, ако не може да общува на английски, на което прокурорът отговори, че изслушването най-вероятно няма да е на един език. Въпреки това никой от комисията не пожела да провери нивото на френския му.

Езиковият казус спъна и следователя Бойко Атанасов – отявлен критик на главния прокурор Сотир Цацаров. Все пак той се опита да прочете и преведе текста от английски, като се справи на ниво B1 при изисквано поне С1, а най-добре С2. В социалните мрежи веднага беше разпространен видеоклип как Атанасов чете, а близки до управляващите го атакуваха грозно. Даже младежкото ДПС от Разград изрази възмущение – очевидно организацията за окарикатуряването му е била широка по мащаб.

Атанасов се защити, като внесе сигнал в представителството на Европейската комисия у нас. Според него процедурата е опорочена, защото е нарушено правото на ЕС. Той поиска да се проведе нов конкурс. „Излиза, че съм се явявал на конкурс за преводач, а не за поста европейски прокурор“, написа следователят в своята позиция до ЕК. Пред „Сега“ той заяви, че де факто процедура по избор на европейски прокурор в България не е проведена: „Не знам какво беше това, защото не е по критериите, които са заложени в регламента.“ Освен това не му е било съобщено по официален ред, че е бил отхвърлен, а разбрал от медиите, не му било казано и защо. Според него не били ясни критериите, по които са избрани членовете на изпитващата комисия, провела конкурса.

Изпитната комисия е била сформирана със заповед на правосъдния министър Цецка Цачева и включва зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов, председател, Вероника Имова, Драгомир Кояджиков, Гергана Мутафова и Георги Кузманов от ВСС, ръководителя на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева и проф. д-р Маргарита Чинова от Софийския университет, посочва „Де факто“.

В крайна сметка изпитващите излъчиха трима кандидати,

които ще отидат на интервю в Брюксел. Това са прокурорите Десислава Пиронева и Светлана Шопова-Колева от Софийската градска прокуратура (СГП) и съдия Теодора Георгиева от Административния съд в София, която дълги години е работила като прокурор. Според медийни публикации Пиронева е известна от делото срещу генералния директор на БТА Максим Минчев за неизгодна сделка за минерална вода, върнато заради неясноти, както и срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев, който през 2017 г. беше обвинен за длъжностно престъпление във връзка с ремонта на двигатели за самолетите МиГ-29.

Сред отхвърлените са още Елка Ваклинова от СГП и Сава Петров от Върховната касационна прокуратура. Кандидатката от Окръжната прокуратура в Пловдив Дария Христова се отказа по лични причини.

След като кадровият орган избра трите дами, техните кандидатури след одобрението на Министерския съвет отиват в Брюксел. От тях ще бъде назначена само една. Тя ще е сред 22-мата европейски прокурори, които представляват всяка държава членка без Великобритания, Ирландия, Унгария, Полша, Швеция и Дания.

Замисълът ще се сблъска с националните особености

От края на 2020 г. новата европейска прокуратура със седалище в Люксембург ще разследва всички престъпления, които засягат бюджета на ЕС, като злоупотреба с еврофондове, пране на пари, корупция или трансгранични измами с ДДС в размер на над 10 млн. евро в сътрудничество със съответната национална прокуратура. Тя ще повдига обвинения в съдилищата на държавите членки, като си сътрудничи с националните полицейски служби. При необходимост ще може да поиска и задържането на заподозрения. Причината за създаването й е признанието на ЕС, че в момента финансовите му интереси не са достатъчно добре защитени. Сред аргументите е и този, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и Европейската полицейска служба (Европол) не могат да извършват наказателни разследвания, нито да преследват по наказателен ред случаите на измама. OLAF например изцяло зависи от националните органи, които решават самостоятелно дали да образуват наказателно производство въз основа на констатациите й. В резултат в България няма осъдени за престъпления, разкрити от OLAF.

„Огромна част от подозренията за корупция у нас са свързани със злоупотреба с еврофондове. Европейската прокуратура потенциално би могла да има много съществен ефект върху средата в България“, прогнозира пред „Сега“ бившият министър на правосъдието Христо Иванов.

В Европейската прокуратура ще има и делегирани прокурори от всяка държава. Те ще продължат да изпълняват функциите си в собствената си страна, но ще работят и за европейското обвинение, което се предполага, че ще им даде независимост. Не е ясно как това ще се случи в България, където прокуратурата е по съветски модел и съществува строга йерархия и пълна подчиненост на висшестоящите прокурори.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar